Р Е Ш Е Н И Е № 12 гр. София, 27.03.2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанина Начева ЧЛЕНОВЕ: 1. Петя Шишкова 2. Надежда Трифонова при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора Атанасова изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 1215 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия Д. П. Д. против решение № 240 от 28.09.2018 г. на Пловдивския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 429/2018 г. С жалбата е въведено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Твърди се, че наказанието е явно несправедливо поради неприлагането на чл. 66, ал. 1 НК. В тази връзка съдът не взел под внимание данните за личността на подсъдимия – чистото му съдебно минало и проявеното критично отношение към извършеното от него, а отложеното изпълнение на лишаването от свобода би постигнало целите по чл. 36 НК. Направено е искане за изменение на решението и отлагане на изпълнението на наказанието по реда на чл. 66, ал. 1 НК за подходящ изпитателен срок. В съдебно заседание защитникът (адв. К.) поддържа жалбата. Твърди, че при справедливо определения размер, изпълнението на наказанието лишаване от свобода следва да бъде отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК.. Повереникът (адв. Х.) на частния обвинител намира, че проявеното снизхождение е достатъчно и наказанието е напълно справедливо. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, съображенията на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 22 от 19.06.2018 г. на Старозагорския окръжен съд по н. о. х. д. № 205/2018 г. подсъдимият Д. П. Д. е признат за виновен в това, на 11.12.2016 г. в землището на [населено място], при управление на моторно превозно средство – л. а. „Ф. ...” с ДК [рег.номер на МПС] в нарушение на правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал. 2 ЗДП по непредпазливост да е причинил смъртта на Г. Г. Д., като след деянието е избягал от местопроизшествието, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, б. „б” вр. чл. 343, ал. 1, б. „в” вр. чл. 342, ал. 1 НК и чл. 58а НК е наложено наказание от три години лишаване от свобода. На основание чл. 343г НК подсъдимият е лишен от правото да управлява моторно превозно средство за срок от пет години. Съдът се е разпоредил с веществените доказателства и в тежест на подсъдимия е възложил разноските по делото. С решение № 240 от 28.09.2018 г. на Пловдивския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 429/2018 г. присъдата е потвърдена. Касационната жалба е неоснователна. Пловдивският апелативен съд е споделил позицията на първоинстанционния съд за наказанието, отчитайки данните за личността, очертаващи трудовата активност на подсъдимия и неговото семейно положение. Към обстоятелствата с качеството да смекчат отговорността следва да се добави и чистото съдебно минало на дееца. Оплакването на жалбоподателя за явна несправедливост поради отказа на въззивния съд да отложи изпълнението на лишаването от свобода, не може да бъде възприето. При определяне на начина на изпълнение на наказанието съдът е взел предвид, че личността на подсъдимия Д. се проявява и в контекста на данните за многобройните му административни санкции като водач на моторно превозно средство за груби нарушения на правилата за движение по пътищата, очертаващи последователно пренебрежително отношение към установени правни норми в обществото. Съдът не е могъл да пренебрегне и други специфични белези от поведението на подсъдимия след бягството му от местопроизшествието, които допълнително характеризират в негативен аспект неговата личност. Отчетените обстоятелства потвърждават разбирането на въззивния съд за невъзможност с отложено изпълнение на наказанието лишаване от свобода да се постигне в достатъчна степен поправянето на подсъдимия Д., както и останалите цели по чл. 36 НК. С оглед на това Върховният касационен съд счита, че не е изправен пред случай на явна несправедливост на наказанието, което да налага приложението на чл. 66, ал. 1 НК. Обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 240 от 28.09.2018 г. на Пловдивския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 429/2018 г. Настоящото решение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: