Р Е Ш Е Н И Е № 266 гр.София, 27.11.2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА при секретаря АЛБЕНА РИБАРСКА като разгледа докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА гражданско дело № 1012 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството по делото е по реда на чл.290 – чл.293 ГПК. Обжалвано е въззивно решение на Врачански окръжен съд, постановено на 19.01.2015год. по в.гр.дело №799/2014год., с което е потвърдено решение №168/27.06.2014г. по гр.д.№ 261/14г. по описа на Козлодуйски районен съд и [фирма] е осъдено да заплати на В. П. В. деловодни разноски в размер 1500лв. С първоинстанционното решение са уважени предявените от В. П. В. против [фирма] [населено място] искове по чл.344, ал.1, т.1, т. 2 и т. 3 от КТ във вр. с чл.225 от КТ, като съдът е признал уволнението на ищеца за незаконно и е отменил заповед № 4/ 10.01.2014г. на изпълнителния директор на [фирма], издадена на основание чл.328, ал.1, т.10а от КТ; възстановил е ищеца на заеманата преди уволнението работа: „Началник отдел „Превенция” в Управление „Сигурност” в Дирекция „Безопасност и качество” в [фирма]; осъдил е ответника да заплати на ищеца на основание чл.225, ал.1 от КТ сумата 24094.68 лв., представляваща обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.03.2014г. до окончателното й изплащане. Присъдени са разноски и държавна такса. Касационната жалба е подадена от [фирма] , представлявано от изпълнителния директор Д.А. и е приподписана от юрисконсулт Цв.К.. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на решението – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК, като се иска отмяната му и отхвърляне на исковете. Ответникът по касационната жалба В. П. В. в представен писмен отговор чрез адв. Св.Г. взема становище за неоснователност на жалбата. Излага подробни доводи в тази насока и претендира присъждането на разноски. С Определение №791/07.07.2015г. касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по правния въпрос, свързан с предпоставките за законосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.10а КТ и конкретно - в кой момент се счита за упражнено от работника/служителя правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст - с подаването на заявление до осигурителния орган, или от момента на отпускане на пенсията. По този въпрос въззивният съд е приел, че предпоставка за наличие на основанието за прекратяване на трудов договор по чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ е придобиването и фактическото упражняване на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст към момента на възникване на трудовото правоотношение - към тази дата работникът да е подал заявление за отпускане на такава пенсия. Формиран е и извод, че упражняването на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст се извършва с подаване на заявление за отпускане на такава пенсия. С влязлото в сила решение №466 от 10.06.2013г. по гр.д.№289/2013г. на РС [населено място] е застъпено противоположното становище, че упражняването на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст се свързва с това пенсията за осигурителен стаж и възраст да е отпусната на лицето. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема, че правилно е разрешението, дадено с влязлото в сила решение №466 от 10.06.2013г. по гр.д.№289/2013г. на РС [населено място]. Настоящият състав отчита формираната към настоящия момент задължителна за съдилищата практика по поставения правен въпрос, обективирана в постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение № 218 от 19.06.2015г. по гр.д.№7139/2014г. на ВКС, ІV ГО. С това решение по правния въпрос е прието, че упражняването на правото на пенсия следва да се свърже с момента, от който дадено лице придобива правното положение на пенсионер, т.е. когато с насрещното волеизявление на НОИ е признато и установено съществуването на правото и пенсията е отпусната от конкретната дата, посочена в разпореждането на осигурителния орган. Релевантният момент за преценка на условието по чл.328, ал.1, т.10а КТ, дали трудовото правоотношение е възникнало, след като лицето е упражнило правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, е датата, от която осигурителният орган е отпуснал пенсията в съответния размер. Ако тази дата предхожда датата на сключване на трудовия договор, работодателят може да упражни потестативното си право да го прекрати в хипотезата на чл.328, ал.1, т.10а КТ; ако датата на отпускане на пенсията е по-късната в сравнение с тази на сключване на трудовия договор, не е налице фактическият състав на прекратителното основание по чл.328, ал.1, т.10а КТ. В тази втора хипотеза работодателят може да прекрати трудовия договор на някое от останалите предвидени в КТ основания. Настоящият състав изцяло споделя това правно разрешение, както и изложените от състава на ВКС аргументи в подкрепа на същото. На първо място от самия текст на нормата на чл.328, ал.1, т.10а КТ / обн. ДВ бр.46/2010г., в сила от 18.06.2010г. и изм. с ДВ бр.100/2010г., в сила от 01.01.2011г./, която предвижда, че работодателят може, след отправяне на предизвестие в сроковете по чл.326, ал.2 КТ, едностранно да прекрати трудовия договор с работник или служител, когато трудовото правоотношение е възникнало след като лицето е придобило и упражнило правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, следва, че основните елементи на правото на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.10а КТ са: 1/ работникът или служителят не само да е „придобил” право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, но и реално да го е „упражнил” – т.е. да получава пенсия за осигурителен стаж и възраст; и 2/ трудовото правоотношение с работещия пенсионер да е възникнало, след като е придобито и упражнено правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст, т.е. лицето да има правното положение на пенсионер за осигурителен стаж и възраст. Това са предпоставките, които следва да са налице, за да може работодателят да упражни правото си да прекрати договорната връзка на основание чл.328, ал.1, т.10а КТ. На следващо място, както е посочил и предходния състав на ВКС в своето решение, правото на пенсия възниква за осигуреното лице при наличие на предвидените в закона предпоставки и се осъществява като се следва определена административна процедура. Тя започва със заявление на правоимащото лице до съответния териториално компетентен осигурителен административен орган, който със свое разпореждане отпуска или отказва отпускането на пенсия. Подаването на заявление обаче, не е достатъчно за упражняването на субективното право на пенсия, защото освен него, е необходимо наличието на правото да се установи с конкретна начална дата от осигурителния орган и да се определи размерът на пенсията. Затова подаването на писменото заявление не представлява упражняване на правото, а само предпоставка, която задължава осигурителния орган да се произнесе и ако са налице предпоставките, да отпусне съответната пенсия. Следователно при наличие на волеизявление на осигурителния орган за отпускане на пенсията от определена дата и от тази дата, посочена в разпореждането, за начална дата на отпускане на пенсията, осигуреното лице придобива качеството на „пенсионер”, респ. към този момент следва да се счита, че преобразуващото право не само е придобито, но и е упражнено. В подкрепа на този извод е и нормата на чл.94, ал.1 КСО, съгласно която пенсиите се отпускат от датата на придобиване на правото, ако необходимите документи са подадени в 6 – месечен срок от тази дата; или от деня на подаването им, ако са постъпили в НОИ след 6-месечния срок. И в двата случая законът изрично сочи датата, към която се счита, че правото на пенсия не само е придобито, но е и реално упражнено. В първата хипотеза – датата на придобиването и упражняването се счита, че съвпадат, а при втората хипотеза – датата на упражняването е датата на подаване на заявлението, а придобиването на правото е по-рано във времето. Нормите на чл.328, ал.1, т.10а КТ, на чл.94, ал.1 КСО, включително и на чл.1, чл.10 и чл.15 ал.1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, тълкувани в тяхната взаимовръзка, сочат, че моментът, от който работникът или служителят придобива правното положение на пенсионер, е датата на отпускане на пенсията, която е завършващ административната процедура елемент. Това е и моментът, към който следва да се счита, че правото на пенсия е упражнено от съответното лице с всички произтичащи от това правни последици. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна и съгласно правомощията си по чл.291 и чл.293 ГПК, намира: За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че уволнението на ищеца е незаконно, тъй като не е осъществен фактическият състав на чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ - да е придобито и упражнено правото на пенсия за осигурителен стаж възраст от служителя, преди датата на възникване на трудовото му правоотношение. Изяснено е от фактическа страна, че ищецът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на 17.09.2012 г. и от тази дата с разпореждане на НОИ му е отпусната /и той получава/ пенсия. Трудовият му договор с ответното дружество е сключен на 19.09.2012г. и считано от 20.09.2012г. ищецът е заел длъжността „Началник отдел „Превенция” в Управление „Сигурност” в Дирекция „Безопасност и качество” в [фирма]. Заявлението за отпускане на пенсия е подадено от В. П. В. до териториалното поделение на НОИ – [населено място] на 26.10.2012г., а разпореждането на осигурителния орган е от 27.12.2012г., с което пенсията за осигурителен стаж и възраст е отпусната, считано от 17.09.2012г. При тази хронология, въззивният съд е приел, че към момента на възникване на трудовото правоотношение, правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст е придобито от ищеца, но не е било упражнено. Посочено е, че упражняването е предприето като действие на 26.10.2012г. с подаването на заявление до компетентния орган /т.е. след сключване на трудовия договор/, което прави незаконосъобразна оспорената заповед на посоченото в нея уволнително основание по чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ. Предвид направения извод за основателност на главния иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, са уважени и съединените искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ. Въззивното решение е незаконосъобразно и необосновано. С оглед дадения отговор на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, неправилно е приетото от съда, че предпоставките за законосъобразното прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца на основание чл.328, ал.1, т.10а КТ, не са били налице. Заповед №4/10.01.2014г. е връчена на ищеца на 10.01.2014г. Преди изготвянето й, работодателят служебно, каквото право му дава чл.328, ал.3 КТ, е изискал и получил информация от ТП на НОИ – София, дали служителят е упражнил правото си на пенсия. С писмо изх.№ 3604/1 от 23.07.2013г. осигурителният орган е дал отговор, че В. П. В. получава пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 17.09.2012г. Заявлението за отпускане на пенсия е подадено от В. П. В. до териториалното поделение на НОИ – [населено място] на 26.10.2012г., а разпореждането на осигурителния орган е от 27.12.2012г. С последното пенсията за осигурителен стаж и възраст е отпусната, считано от 17.09.2012г. Следователно, от тази дата ищецът има правното положение на пенсионер за осигурителен стаж и възраст. Трудовият му договор с ответника е сключен на 19.09.2012г., което сочи, че трудовото му правоотношение е възникнало след датата, на която правото на пенсия не само е придобито, но и се счита за упражнено от лицето. Незаконосъобразно, като момент, към който следва да се преценява наличието на условията за прекратяване на трудовия договор по чл.328, ал.1, т.10а КТ, въззивният съд е преценявал датата на подаване на заявлението за пенсиониране. Както се посочи и по-горе, по правната си характеристика това заявление слага началото на административната процедура по упражняване на придобитото право на пенсия, но самото право се счита упражнено от датата на отпускане на съответната пенсия, посочена в разпореждането на осигурителния орган. Предвид изложеното, решението на въззивния е неправилно и подлежи на отмяна. Вместо това, следва да се постанови ново решение по съществото на спора, с което искът по чл.344, ал.1, т.1 КТ като неоснователен и недоказан да се отхвърли. Работодателят законосъобразно е упражнил правото си да прекрати трудовия договор със служителя на основание чл.328, ал.1, т.10а КТ, тъй като ищецът е придобил статута на пенсионер, преди датата на възникване на трудовото му правоотношение. Обусловените искове по чл.344, ал.1, т.2 и т.3, вр. с чл.225, ал.1 КТ, също са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Касаторът не е направил искане за присъждане на разноските за касационното производство. Такова искане е релевирано от ответника по жалбата, но с оглед изхода на спора същото е неоснователно. Водим от горното и на основание чл.293 ал.1 и ал.2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение на Врачански окръжен съд, постановено на 19.01.2015год. по в.гр.дело №799/2014год., с което е потвърдено решение №168/27.06.2014г. по гр.д.№ 261/14г. по описа на Козлодуйски районен съд и [фирма] е осъдено да заплати на В. П. В. деловодни разноски в размер 1500лв., и вместо това постановява: ОТХВЪРЛЯ предявените от В. П. В. против [фирма] [населено място] искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ - за признаване за незаконно прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.10а КТ, извършено със Заповед № 4/ 10.01.2014г. на изпълнителния директор на [фирма]; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Началник отдел „Превенция” в Управление „Сигурност” в Дирекция „Безопасност и качество” в [фирма]; и за заплащане на основание чл.225, ал.1 от КТ сумата 24094.68 лв., представляваща обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.03.2014г. до окончателното й изплащане. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.