Ключови фрази
Управление на МПС в срока на изтърпяване на наказание лишаване от право на управление на МПС, след като деецът е наказан за същото деяние по административен ред * Искане за възобновяване на наказателно дело от задочно осъден * неоснователност на искане за възобновяване


Р Е Ш Е Н И Е
№ 160

гр. София, 16.08.2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди и седемнадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Кънчева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Биляна Чочева
2. Жанина Начева

при секретаря Ил. Рангелова в присъствието на прокурора И. изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 423 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е по глава тридесет и трета, част VІ от НПК, образувано по искане на задочно осъдения Т. А. Т. за възобновяване на производството по н. о. х. д. № 196/2015 г. по описа на Районния съд – Кнежа.
В подкрепа на основанието по чл. 423, ал. 1 НПК осъденият твърди, че не знаел за насроченото дело и не бил информиран от близките си, поради което не могъл да участва в съдебното производство лично. Изтъква необходимостта да си търси работа като причина за заминаването си първоначално в Кралство И., а след това в Република Ф., където бил задържан. При тези съображения е направил искането за възобновяване на наказателното производство и повторно разглеждане на делото в негово присъствие.
В съдебно заседание служебният защитник (адв. У.) поддържа искането за възобновяване на наказателното дело. Посочва, че съдът е следвало да положи повече усилия за издирване и призоваване на осъдения, поради което е допуснал нарушение на правото на защита.
Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че в случая не е налице основанието по чл. 423, ал. 1 НПК, затова настоява искането да бъде оставено без уважение. ––
Върховният касационен съд, след като обсъди искането на задочно осъдения, съображенията, развити устно в съдебно заседание, и извърши проверка в рамките на изтъкнатото основание по чл. 423 НПК за възобновяване на делото, намира следното:
С присъда № 156 от 16.11.2015 г. на Районния съд – Кнежа по н. о. х. д. № 196/2015 г. подсъдимият Т. А. Т. е признат за виновен да е извършил престъпление по чл. 343в, ал. 2 вр. ал. 1 НК и му е наложено наказание от две години лишаване от свобода и наказание глоба в размер на осемстотин лева. Присъдата не е била обжалвана и след изтичане на срока същата е влязла в сила.
Искането за възобновяване е подадено на 24.03.2017 г. От данните по делото се установява, че задочно осъденият е бил приведен в затвора на 16.03.2017 г., поради което следва да се приеме, че от тази датата насетне той официално е узнал за влязлата в сила присъда (съдебното решение е връчено официално по смисъла на чл. 40а ЗЕЕЗА). Следователно предвиденият в чл. 423, ал. 1 НПК шестмесечен срок е спазен.
Процесуално допустимото искане е НЕОСНОВАТЕЛНО.
Разпоредбата на чл. 423, ал. 1 НПК предвижда искането за възобновяване на задочно осъдения поради неучастието му в наказателното производство да се уважи, освен в случаите, посочени като изключение – след предявяване на обвинението на досъдебното производство да се е укрил, поради което процедурата по чл. 254, ал. 4 НПК не е могла да бъде изпълнена или след като е изпълнена, да не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина.
Видно от материалите по делото, на 16.10.2015 г. обвинението за извършено престъпление по чл. 343в, ал. 2 вр. ал. 1 НК било предявено на осъдения Т. А. Т. лично и в присъствието на служебно назначения му защитник. Спрямо него била взета мярка за неотклонение подписка. Досъдебното производство протекло изцяло в присъствието на осъдения.
В рамките на образуваното съдебно производство по внесения обвинителен акт, с разпореждане от 23.10.2015 г. съдията-докладчик от Районния съд в гр. Кнежа насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 30.10.2015 г. и на основание чл. 358, ал. 2 НПК разпоредил на наблюдаващия прокурор да връчи незабавно препис от обвинителния акт и от разпореждането на подсъдимия, както и да осигури явяването му заедно със служебния защитник. На определеното място, дата и час действително се явили подсъдимият и адв. Ч., преупълномощена от служебния защитник от досъдебното производство. След изричното изявление на подсъдимият Т., че желае защитата му са бъде осъществявана от назначения служебен защитник, когото възнамерява да упълномощи, делото било отложено за 16.11.2015 г. Макар и уведомен лично и чрез връчена му призовка, подсъдимият не се явил. Съдът, отчитайки че процедурата по чл. 254, ал. 4 НПК е изпълнена и подсъдимият, редовно призован, не е посочил уважителни причини за неявяването си, пристъпил към разглеждане на делото при условията на чл. 269, ал. 3, т. 3 НПК с участието на защитник, който назначил, и се произнесъл с осъдителна присъда, постановена задочно срещу подсъдимия Т..
При тези данни Върховният касационен съд намира, че доводите на осъдения за нарушено право на лично участие в процеса не могат да бъдат възприети.
В конкретния случай той е знаел за наказателното производство, което се води срещу него, тъй като обвинението е било предявено в негово присъствие и лично е бил запознат с процесуалните си задължения, произтичащи от взетата мярка за неотклонение. Взел е участие в първото съдебно заседание, след което надлежно уведомен, не се явил пред съда без уважителна причина, преустановил всякакви контакти с органите на правосъдието, напускайки пределите на страната и установявайки се на неизвестно местоживеене в чужбина, вкл. в Република Франция, където по силата на европейска заповед за арест е бил задържан на 16.02.2017 г. и предаден на българските власти.
Преценката на цялата съвкупност от данни позволява заключение, че осъденият Т. А. Т. по недвусмислен начин сам се е отказал от правото си да присъства при гледане на неговото дело и да се защитава в процеса лично. В рамките на производството, по което е била постановена осъдителната присъда правото на защита е било ефективно осъществявано от служебно назначен защитник. Липсват предвидените условия по чл. 423, ал. 1 НПК за възобновяване и повторно разглеждане на делото, поради което искането на задочно осъдения следва да бъде оставено без уважение.
Върховният касационен съд като взе предвид, че в изпратеното искане от 1.04.2017 г. (вх. № Т-529 от 1.04.2017 г. на затвора в гр. Враца), осъденият е обвързал възобновяването на наказателното производство и повторното разглеждане на делото в негово присъствие с възможността да получи справедливо наказание, счита, че делото следва да бъде изпратено за преценка на Апелативен съд – гр. Велико Търново, компетентен според разпоредбата на чл. 424, ал. 1 НПК да се произнася по искане за възобновяване на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 425 НПК

Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на задочно осъдения Т. А. Т. за възобновяване на производството по н. о. х. д. № 196/2015 г. по описа на Районен съд – гр. Кнежа.
Изпраща делото на Апелативен съд – гр. Велико Търново за произнасяне по искането на осъдения Т. А. Т..
Настоящото решение не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧРЕНОВЕ: