7 Р Е Ш Е Н И Е № 38 гр. София, 27 януари 2023 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, първо наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и пети ноември, две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Валя Рушанова ЧЛЕНОВЕ: Христина Михова Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Елеонора Михайлова и прокурора Тома Комов, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №781 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по касационни жалби на поверениците на частните обвинители В. К., Р. К., В. К. и В. К. срещу присъда №9 от 27.06.2022 г., постановена по ВНОХД №20225000600234/2022 г. по описа на Апелативен съд-Пловдив, с която е отменена присъда №260003, постановена на 07.02.2022 г., по НОХД №2357/2019 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив. С въззивната присъда подсъдимият Ж. Д. П. е признат за невиновен в това на 06.11.2013 г. в [населено място], при управление на МПС- лек автомобил „Р. Л.“ с ДК [рег.номер на МПС] , да е нарушил чл.21, ал.1 ЗДвП и по непредпазливост да е причинил смъртта на Б. Г. К., настъпила на 13.11.2013 г., като на основание чл.304 НПК подсъдимият е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.343, ал.1, б.“в“, във вр. с чл.342, ал.1 НК. В касационната жалба на повереника на частните обвинители Р. и В. К. се сочат касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК. Поддържа се, че въззивната оправдателна присъда е неправилна, необоснована и постановена в нарушение на процесуалния закон. Твърди се, че погрешно съдът е приел, че при безспорно установената скорост на движение на автомобила на подсъдимия с 63 км/ч, която е била над максимално разрешената за пътния участък, е преценено, че допуснатото нарушение не е в причинно- следствена връзка със смъртта на пострадалия. Моли се да бъде прието, това, че П. е управлявал автомобила си в тъмната част на денонощието- при намалена видимост и именно избраната от него скорост е била причина за настъпване на произшествието. В касационната жалба се твърди, че погрешно направените доказателствени изводи са довели и до неправилно прилагане на материалния закон и незаконосъобразно оправдаване на подсъдимия. На тези основания се предлага атакуваната въззивна присъда да бъде отменена и бъде постановена нова присъда, с която подсъдимият П. да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение. При условията на алтернативност се предлага отмяна на атакуваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В касационната жалба на повереника на частните обвинители В. и В. К. се сочат всички касационни основания. Оспорват се изводите на въззивния съд за това, че при липса на означение чрез предвидения знак за кръгово движение за подсъдимия не са важали правилата за движение в такова кръстовище. Според касационния жалбоподател съдът неправилно е приел, че П. не е имал задължение да пропусне движещия се пред него велосипедист, който е имал предимство и по този начин незаконосъобразно е бил оправдан по повдигнатото му обвинение. С жалбата се оспорват изводите на съда и за това, че липсва пряка причинно- следствена връзка между избраната от подсъдимия скорост от 63 км/ч и причиненото произшествие, като се поддържа, че същото е нямало да настъпи при движение със скорост от 47 км/ч, което е и основание да се направи извод, че именно превишената скорост го е причинило. В подкрепа на това оплакване е и твърдението за неправилен, доказателствен анализ и превратно тълкуване на изводите на заключенията на вещите лица, изготвили многобройните автотехнически експертизи. Касационният жалбоподател поддържа, че погрешните фактически изводи са довели до неправилно приложение на материалния закон. На тези основания се предлага атакуваната въззивна присъда да бъде отменена, като постановена при съществени нарушения на процесуални правила и при неправилно приложение на материалния закон, и касационният съд да постанови нов акт, с който да потвърди първоинстанционната присъда. В касационното съдебно заседание повереникът на частните обвинители В. и Р. К. акцентира върху това, че подсъдимия се е движил със скорост от 63 км/ч, която е била от една страна превишена, а от друга несъобразена с конкретната пътна обстановка и с това, че видимостта в този участък на пътя е била намалена. Оспорва изводите за липса на причинна връзка между скоростта и настъпилото произшествие и моли да бъдат съобразени изводите на приетите автотехнически експертизи, че при движение със скорост от 50 км/ч произшествието или не би настъпило или травматичните увреждания на пострадалия биха били други. Поддържа, че след като К. е бил възприет на 75 м пред автомобила, управляван от подсъдимия, той е бил длъжен да намали скоростта си на движение и да предотврати произшествието. Наред с твърдените съществени нарушения на процесуални правила се поддържа оплакване за неправилно приложение на материалния закон, като се твърди, че П. е бил длъжен да допусне общественоопасните последици и да ги предотврати, поради което и е следвало да бъде ангажирана наказателната му отговорност. Моли атакуваната присъда да бъде отменена, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Повереникът на частните обвинители В. и В. К. поддържа касационната жалба и се присъединява към оплакванията на процесуалния представител на В. и Р. К.. Твърди, че въззивният съд е допуснал нарушение на чл.14 НПК, като погрешно е анализирал доказателствения материал и неправилно е установил фактите. Моли да се приеме, че подсъдимият е имал възможност да забележи пострадалия велосипедист и е бил длъжен да го възприеме като рисков участник в движението и да съобрази поведението си с това. Предлага и двете касационни жалба да бъдат преценени като основателни, атакуваната въззивна присъда да бъде отменена, а постановената първоинстанционна присъда да бъде потвърдена. При условията на алтернативност предлага, касационният съд да приеме, че са допуснати съществени нарушения на процесуални правила и атакуваната присъда да бъде отменена, а делото да върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Представителят на държавното обвинение поддържа, че и двете касационни жалби са неоснователни. Твърди, че въззивният съд е приложил правилно закона, като вярно е ценил изводите на комплексните повторни автотехнически експертизи и е приел, че допуснатото нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП не е в причинно следствена връзка с настъпилия резултат- смъртта на пострадалия. Поддържа, че причина за произшествието е осъществената рискова маневра от К., която е довела до това, че удара за подсъдимия е бил непредотвратим дори при движение с разрешената скорост от 50 км/ч. На тези основания предлага да бъде оставена в сила въззивната оправдателна присъда. Защитникът на подсъдимия пледира касационните жалби да бъдат оставени без уважение. Моли да бъде отчетено това, че в хода на производството не е даден категоричен отговор на въпроса каква е била траекторията на движение на велосипедиста, като не е изключена възможността той да се е движил обратно на посоката на движение да е навлязъл в платното за движение на подсъдимия и да го е поставил в ситуация, в която той не е могъл да реагира. Акцентира върху това, че вещите лица изключват съществуването на причинно- следствена връзка между установеното нарушение от подсъдимия П., свързано със скоростта му на движение и настъпилото произшествие, като съществуването й е налице при промяна на траекторията на движение на пострадалия на точно определено място от пътното платно, което не е установено в производството На тези основания поддържа, че установените факти не могат да обосноват осъдителна присъда. Моли постановената въззивна присъда да бъде потвърдена. Подсъдимият П. поддържа, че произшествието е било неизбежно и моли да бъде потвърдена въззивната присъда. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Касационните жалби са неоснователни. По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила: Основното оплакване, относимо към касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК е за непълен и погрешен доказателствен анализ. Касационният съд намира, че при анализа на събраните в хода на производството доказателства и доказателствени средства въззивният съд не е допуснал фактически или логически неточности и правилно е установил релевантните за изхода на делото факти. Правилно съдът е приел, че по отношение на времето и мястото на настъпване на произшествието, осветеността на пътния участък, скоростта на движение на подсъдимия и пострадалия, управлението на автомобила на къси светлини, възможността П. да забележи К. от разстояние не по- малко от 75 метра и да спре автомобила за това разстояние са все въпроси, които са установени по несъмнен и категоричен начин от всички събрани в хода на производството доказателствени източници. По тях страните не спорят. Няма спор и по отношение на получените в резултат на произшествието увреждания на К. и причините за смъртта му. Правилно въззивният съд е приел, че движението на пострадалия велосипедист преди произшествието е било от дясно на ляво по посока на движение на автомобила, управляван от П., като към момента на инициалния удар велосипеда е бил разположен перпендикулярно по посока на движение на автомобила и удара е настъпил в предната дясна част на колата. Вярно е установено и движението на тялото (чрез приплъзване) по предния капак на автомобила, удара в предното стъкло и счупването му в горна лява част в резултат на този удар, както и това, че след него тялото на пострадалия е изхвърлено и е летяло в посока напред и в ляво от автомобила. Този механизъм на произшествието е бил изяснен в резултат на задълбочен и верен анализ на приетите по делото писмени доказателствени средства- протокол за оглед, събраните гласни доказателства, заключенията на приетите комплексни основни и повторни автотехнически експертизи и разясненията дадени от експертите, които установяват, че това е бил единствения възможен начин за настъпване на произшествието, който отговаря на оставените следи по автомобила. Правилно въззивният съд е изяснил въпросите за вероятността за настъпването на пътното произшествие при движение на автомобила, със скорост от 63 км/ч и при максимално разрешената за конкретния пътен участък скорост от 50 км/ч. Вярно съдът е приел, че и в двата случая произшествието е щяло да настъпи, като удара е бил непредотвратим. Вярно е отчетено и това, че единствената промяна, която би настъпила при движение с по- ниската разрешена скорост би била мястото на съприкосновение за велосипеда и автомобила, но не и настъпването му. Правилно е било преценено, че при движение с посочената по- ниска скорост ударът е щял да бъде осъществен между предната лява част на автомобила и задната лява част на велосипеда. Вярно е установен и момента на предприемане на завой в ляво на велосипеда, скоростта му на движение, разстоянието от момента на промяна на траекторията му до удара и времето, което е било необходимо то да бъде изминато. Правилно въззивният съд е приел, че липсват обективни данни, които дават възможност да се установи точното място на велосипеда преди предприемане на маневрата, но от усреднените стойности с които са работили експертите се установява, че при скорост на движение 14 км/ч и изминато разстояние от 5, 85 м удара е бил непредотвратим за подсъдимия при всяка скорост на движение над 41-47 км/ч (в зависимост от различните хипотези на траекторията на велосипедиста). При вярно установените факти въззивният съд е направил правилни фактически изводи, че липсва причинно- следствена връзка между допуснатото нарушение на чл. 21 ЗДвП (движение с 63 км/ч) и настъпилото произшествие. Касационният съдебен състав категорично не споделя посочените в касационните жалби оплаквания за неправилно отхвърляне на причинната връзка от въззивния съд и конкретно съждението, че тя е налична защото подсъдимият е избрал да се движи със скорост над максимално разрешената, след като е възприел движещия се пред него пострадал. При преценката за наличието на връзка между допуснатото нарушение и настъпилия общественоопасен резултат не следва да бъде отчитано обстоятелството дали пострадалия е бил видим за подсъдимия, а това в кой момент той е следвало да бъде възприет като опасност за пътя. Няма спор, че от данните по делото е установено, че и подсъдимият и пострадалия са се движили попътно в различни ленти за движение, като до предприемане на маневрата завой на ляво велосипедистът не е следвало да бъде възприет като опасност от страна на П.. Това е така, тъй като той се е намирал в указания от закона част на пътното платно- най- дясно по посока на движението и не е дал основание на подсъдимия да прецени, че ще извърши завой на ляво. Опасността по смисъла на чл.20, ал.2 ЗДвП е възникнала не в момента, когато К. е бил видим, а в този, в който той е започнал маневрата и е навлязъл в лентата за движение на П.. Именно тогава е възникнало и задължението на подсъдимия да предприеме действия по аварийно спиране с цел да избегне настъпване на произшествието. В този момент то е било непредотвратимо при движение с избраната от подсъдимия скорост 63 км/ч, но и при движение с разрешената за пътния участък скорост от 50 км/ч. Ето защо извода на въззивния съд, че липсва причинно- следствена връзка между допуснатото нарушение и причинения престъпен резултат е верен, тъй като дори и да не бе допуснато това нарушение, при движение с разрешена скорост над 41-47 км/ч, произшествието отново би настъпило. Касационният съд не може да сподели и оплакването, отразено в касационните жалби, че след като подсъдимият е възприел движещия се пред него велосипедист той е следвало да избере скорост на движение, която би му позволила да спре при необходимост в осветената част на пътния участък пред него. По безспорен начин е установено, че към момента, в който пострадалият е бил видим, автомобила на П. е отстоял на 75 м от него, като скоростта му на движение е позволявала да се спре в рамките на това разстояние, както и в рамките на осветената част пред автомобила. Ето защо не може да бъде възприето и оплакването, че П. се е движил в тъмната част на денонощието с несъобразена с конкретната пътна обстановка скорост. Отново следва да бъде подчертано, че при възприемането на К., движещ се пред П. първият не е следвало да бъде възприет като опасност и за подсъдимия не са възникнали никакви задължения, свързани с предотвратяване на бъдещо произшествие. Такова поведение той е дължал след промяната на траекторията на велосипедиста, а когато това се е случило удара между превозните средства е бил непредотвратим. Съдът не възприе и оплакването, че подсъдимият е следвало да пропусне движещия се пред него пострадал, тъй като той се е намирал в район на кръстовище с кръгово движение и затова К. е имал предимство. На първо място по делото е установено по несъмнен начин, че кръстовището не е било означено като такова с кръгово движение, което е и основание да се прецени, че правилата за движение в подобен тип кръстовище не са били задължителни за подсъдимия. На следващо място отново следва да бъде посочено това, че за подсъдимия П. пострадалия К. е възприет като опасност на пътя едва след началото на маневрата завой на ляво, в момент когато произшествието е било непредотвратимо при движение с позволена за пътния участък скорост. Ето защо и по отношение на това оплакване следва да се посочи, че избраната от подсъдимия скорост не е в причинно- следствена връзка с настъпилото произшествие. Предвид изложеното касационният съд прецени, че въззивната инстанция е направила задълбочен, пълен и верен анализ на доказателствените източници, правилно е ценила съдържанието им и вярно е установила релевантните за изхода на делото факти. В хода на производството не са били допуснати нарушения на процесуални правила и няма основание за отмяна на атакувания въззивен съдебен акт и връщането му за ново разглеждане. По оплакването за нарушение на материалния закон: В касационното производство, съгласно разпоредбата на чл.351, ал.1 НПК, жалбоподателят следва да посочи не само касационното основание, но и данните, които го подкрепят и конкретните искания, които прави. При преглед на касационната жалба може да бъде направен извод че за това касационно основание тези изисквания не са изпълнени, като и в двете жалби декларативно е посочено, че въззивният съд е нарушил материалния закон без да бъде посочено в какво се е изразило нарушението. При липсата на конкретни оплаквания и като съобрази това, че в производството пред тази инстанция не съществува служебно начало (с изключение на задължението да бъдат констатирани нарушения на процесуални правила от категорията на абсолютните) касационният съд намира за необходимо да отбележи единствено, че въззивната инстанция правилно е преценила, че подсъдимият П. не е осъществил от обективна страна състава на престъплението по чл.343, ал.1, б.“в“, във вр. с чл.342, ал.1 НК, тъй като осъщественото от него нарушение по чл.21 ЗДвП не е било причина за настъпване на произшествието. Липсата на причинно- следствена връзка между допуснатото нарушение на правилата за движение и съставомерния резултат на престъплението- смъртта на пострадалия К. е основание да не бъде ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия. Касационният съд прецени, че липсва причинно- следствена връзка и по отношение и на повдигнатото обвинение за извършване на нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП, тъй като по несъмнен и категоричен начин е установено, че произшествието би настъпило и при движение с максимално разрешената скорост за пътния участък от 50 км/ч, от което следва извод, че не може да бъде ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия и за евентуално допуснато такова нарушение. Следва да бъде посочено и това, че липсва основание да се приеме, че П. е осъществил това нарушение, тъй като конкретната пътна обстановка не е налагало да бъде избрана скорост, която е по- ниска от максимално разрешената за пътния участък, а и при движение със същата произшествието е било непредотвратимо. Съдът намира за безпредметно да излага подробни мотиви за възможността наказателната отговорност на подсъдимия да бъде ангажирана за нарушения на чл.5 ЗДвП, тъй като в този законов текст не се съдържат императивни норми, нарушаването на които може да изпълни със съдържание бланкетната диспозиция на чл.342 НК. Ето защо касационният съд приема, че при вярно установените факти по делото правилно въззивната инстанция е постановила изцяло оправдателна присъда по отношение на подсъдимия. В касационната жалба на повереника на В. и В. К. е посочено и касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК, но при постановена изцяло оправдателна присъда е безпредметно да бъде обсъждано оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание. Ето защо и касационният съд намира, че е невъзможно да отговори на такова оплакване. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда №9 от 27.06.2022 г., постановена по ВНОХД №20225000600234/2022 г. по описа на Апелативен съд-Пловдив Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.