РЕШЕНИЕ № 268 София, 16.06.2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на петнадесети юни две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ЗОЯ АТАНАСОВА при секретаря АНИ ДАВИДОВА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ гр.дело №2519/2015 година. Производството е по чл.307, във връзка с чл.303 ал.1, т.т.1 и 2 ГПК. Образувано е по молба, вх.№5034/09.02.2015 г., подадена от А. В. Г. от [населено място], за отмяна на влязло в сила решение №V-126/23.12.2014 г. по гр.д.№1740/2014 г. по описа на Бургаския окръжен съд, пети граждански въззивен състав, с което е потвърдено решение №1464/11.7.2014 г. по гр.д.№641/2014 г. по описа на Бургаския районен съд, ІІІ-ти граждански състав, с което е прието за установено, че А. В. Г. от [населено място] дължи на [фирма]-Б., сумата 599,95 лева, представляваща главница, включваща сбора от неплатени парични задължения за ползвана топлинна енергия по издадени месечни фактури за периода от месец юли 2010 г. до месец юли 2013 г., ведно със сумата 101,02 лева, представляваща мораторна лихва за забавено плащане на сборната главница, за периода от 01.9.2010 г. до 12.8.2013 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 21.8.2013 г. до окончателното й изплащане, както и деловодни разноски . Решението е постановено при участието на [фирма] – С., като трето лице-помагач на страната на [фирма]. Срещу влязлото в сила решение на въззивната инстанция е подадена молба за отмяна по чл.303, ал.1, т.т.1 и 2 ГПК от ответницата по исковата молба А. В. Г. от [населено място]. В молбата се твърди, че първоинстанционният съд не е обследвал обстоятелството, че за А. В. Г. не са представени доказателства, че е ползувател на процесния имот, ап.№13, находящ се в [населено място], [улица], блок 160, вх.1, ет.2, аб. партида №4160-160-126931, за което са ангажирани доказателства в тази доказателства – заверено копие от л.к.[ЕГН], изд. На 20.7.2011 г., от МВР-Б.; удостоверение за постоянен адрес и настоящ адрес, изх.№94-01-19891/11.6.2014 г. Твърди се също така, че не са представени доказателства за А. Г. да е подавано молба-декларация за откриване, промяна или закриване на партида №4160-160-126931 след придобиване правото на собственост на процесния имот, че същата е ползувател и потребител на топлинна енергия(ТЕ) и БГВ за битови нужди по смисъла на Закона за енергетиката №1, т.42 от ДР на ЗЕ, съгласно който “потребител на енергия или природен газ за битови нужди” било физическо лице – собственик или ползувател на имот, което използва електрическа или топлинна енергия с топлоснабдител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо снабдяване за домакинството си. Сочи се, че инстанционното производство са оставени без уважения доказателствени искания, направено е оспорване на подписа в списъка за живущите на С., а подписът срещу името на молителката е на чуждо лице, както и на други доказателства. Твърди се, че районният съд неправилно е кредитирал заключението на съдебно – техническата експертиза. Навеждат се и оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на инстанционните решения, както и наличието на съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли се за отмяна на влязлото в сила решение на окръжния съд, на основание чл.303, ал.1, т.т.1 и 2 ГПК и постановяване на друго, което да е правилно и законосъобразно. Ответникът по молбата за отмяна [фирма] – Б., посредством процесуалния си представител – адв. К. Т., е депозирал отговор по смисъла на чл.306, ал.3, изречение трето ГПК, с който моли молбата за отмяна на бъзе оставена без уважение. Претендират се разноски. Третото лице – помагач [фирма] – С., не заявява становище в настоящото производство. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., след като разгледа молбата за отмяна, взе предвид писмения отговор на ответника по молбата, и с оглед правомощията си по глава ХХІV ГПК, намира за установено следното: Молбата за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК е подадена в сроковете по чл.305, ал.1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна по следните съображения: Отмяната по чл.303 и сл. ГПК е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни решения. Основанията за отмяна изчерпателно са изброени в правната норма на чл.303 ГПК и се различават от основанията за касационно обжалване по чл.281 ГПК. Съдът по отмяната не проверява правилността на решението, тъй като то не е предмет на отменителното производство, а се произнася само и единствено при наличието на някой от фактическите състави визирани в разпоредбата на чл.303, ал.1 ГПК. В конкретния случай в молбата се сочи, че се подава на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК, разпоредба която изисква страната да е твърдяла определени обстоятелства и/или да се позовавала на доказателства, но по независещи от нея причини да не е могла да се снабди с доказателства по тях, или пък страната да не е знаела за новите обстоятелства или новите писмени доказателства от съществено значение за делото при неговото решаване. От обстоятелствената част на молбата за отмяна е видно, че същата по естеството си съдържа изцяло касационни оплаквания, поради което не е налице основание по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Не е налице и основанието по чл.303, ал.1, т.2 ГПК. Разпоредбата на чл.303, ал.1, т.2 ГПК, на която молителката се позовава, визира няколко фактически състава обединени от критерия, че порокът на решението, чиято отмяна се иска, е породен от престъпно деяние, установено по надлежен ред от съда, посредством влязла в сила присъда или влязло в сила решение по чл.97, ал.4 ГПК/отм./- сега чл.124, ал.4 ГПК. Освен това законът изисква това престъпно деяние да е обосновало изводите на съда в атакуваното решение. В конкретния случай само твърденията за наличие на неистинност на даден документ не е достатъчно, за да е налице основанието по чл.303, ал.1, т.2 ГПК. С оглед изхода от спора в настоящото производство молителят следва да заплати на ответника по молбата деловодни разноски в размер на 360 лева. Водим от горните съображения и на основание чл.307 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба, вх.№5034/09.02.2015 г., подадена от А. В. Г. от [населено място], за отмяна на влязло в сила решение №V-126/23.12.2014 г. по гр.д.№1740/2014 г. по описа на Бургаския окръжен съд, пети граждански въззивен състав, с което е потвърдено решение №1464/11.7.2014 г. по гр.д.№641/2014 г. по описа на Бургаския районен съд, ІІІ-ти граждански състав. ОСЪЖДА А. В. Г., ЕГН [ЕГН], от [населено място],[жк], блок 117, вх.5, ет.3, ап.7, да заплати на [фирма] – [населено място], кв. Л., деловодни разноски в размер на 360/триста и шестдесет/ лева. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: