2 Р Е Ш Е Н И Е № 452 София, 31 октомври 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на 17 октомври, двехиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Руско Карагогов изслуша докладваното от съдия Пламен П. касационно наказателно дело № 1111 / 2012 год. Касационното производство е образувано по жалба от защитника на подс. А. О. К., срещу решение № 133 от 11. 04. 2012 год., постановено по ВНОХД № 164 / 2012 год. по описа на Софийският апелативен съд. В жалбата поддържана и в съдебно заседание, по същество са направени оплаквания за нарушение на материалния закон и за явна несправедливост на наложеното на подс. К. наказание, като се правият алтернативни искания – оправдаване на подсъдимия или приложение на закон за по-леко наказуемо престъпление. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Като съобрази депозираната жалба и доводите изложени в нея и след проверка на делото в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, Върховният касационен съд, I-во наказателно отделение, достигна до следните изводи: С присъда № 343 от 18. 11. 2011 год. постановена по НОХД № 4733 / 2010 год. по описа на Софийски градски съд, касатора К. е бил признат за виновен в това, че на инкриминираните дата и място, без надлежно разрешително държал с цел разпространение, високорискови наркотични вещества, поради което на основание чл. 354а, ал. 1, изр. 1-во, пр. 4-то, алт. 1-ва от НК и при условията на чл. 54 от НК, му било наложено наказание „лишаване от свобода”, за срок от две години, при първоначален „общ” режим на изтърпяване. Със същата присъда, на основание чл. 68, ал. 1 от НК било приведено в изпълнение, наложено на подс. К. с присъда по НОХД № 1988 / 2008 год. по описа на Районен съд – гр.София, наказание „лишаване от свобода” в размер на 6 месеца, като било постановено „формираното” наказание „лишаване от свобода” в размер две години и шест месеца, да бъде изтърпяно при първоначален „общ” режим в затвор. Срещу постановената присъда били депозирани въззивни протест и жалба. С протестът се отправя искане първоинстанционната присъда да бъде изменена в частта, касаеща режима на изтърпяване на наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от свобода”, а с жалбата на подс. К. се претендира за упражняване на правомощията на въззивната инстнация по чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК, алтернативно, това по чл. 335, ал. 2 от същият нормативен акт. С атакуваното решение № 133 от 11. 04. 2012 год., постановено по ВНОХД № 164 / 2012 год. по описа на Софийският апелативен съд, присъдата на СГС била изменена, като на основание чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС бил определен първоначален „строг” режим на изтърпяване на наказанието наложено на подс. К.. В останалата си част, първоинстанционната присъда била потвърдена. Изводимо от жалбата и уточнението сторено в съдебно заседание от защитата на подс. К., е оплакване за допуснато нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Кацасионната инстанция намира същото за неоснователно поради следните съображения: Въз основа на съвкупната преценка на събрания по предвидения процесуален ред доказателствен материал, както Апелативен съд – гр.София, така и СГС законосъобразно са приели, че вината и авторството на престъплението в чието извършване подс. К. е бил признат за виновен, са установени по категоричен и недвусмислен начин, извод, изграден на базата на различни взаимно кореспондиращи си доказателствени източници - показанията на разпитаните по делото свидетели /в частност, свид. И. Г., Н. Г., О.Ц., Л. П./, заключенията по, съдебно-оценителната, физикохимичната, съдебно-психиатричната и комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертизи, приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства. Р. за делото факти обуславящи съставомерността на деянието са били оценени съобразно действителното им съдържание, а изведените въз основа на тях изводи, са в съответствие с принципа на чл. 14 от НПК. Оценъчната дейност на доказателствената съвкупност е извършена от съдилищата по фактите при съобразяване с принципа залегнал в разпоредбата на чл. 14 от НПК. Възраженията на защититата на подс. К. свързани с липсата на достатъчно доказателства касателно авторството на деянието не следва да бъдат споделяни, тъй като по делото са налице достатъчно по обем такива, които в своята взаимовръзка водят именно до изводите достигнати от инстанциите по фактите. Апелативен съд – гр.София е дал аргументиран отговор доводите на защитата на подсъдимия /наведени междувпрочем по същество и в касационната жалба/, като липсват допуснати каквито и да е било нарушения на изискванията на чл. 339, ал. 2 от НПК. Извън всякакво съмнение по делото е обстоятелството, че осъщественото от К. деяние изпълва съдържанието на престъпния състав по чл. 354а, ал. 1, изр. 1-во, пр. 4-то, алт. 1-ва от НК, поради и което не е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК и не може да бъде уважено искането на защитата деянието да бъде преквалифицирано в по-леко наказуемо престъпление. Може да се обобщи, че липсват допуснати нарушения на правилата за проверка и оценка на доказателствата довели до неправилно приложение на закона, поради и което както вече бе посочено, неоснователно се явява наведеното оплакване за нарушение на материалния закон. Не е допуснато и нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Извършеният от съдилищата анализ на смекчаващите и отегчаващите наказателната отговорност на подс. К. обстоятелства е принципно правилен и настоящата инстанция няма основания за неговата промяна. Наложеното на подсъдимия наказание, правилно определено при условията на чл. 54 от НК, като размер /към възможния законов минимум/, се явява адекватно и кореспондира с целите визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК, обстоятелство което не дава основание за намеса на касационната инстанция, тъй като при определянето му са спазени законовите правила и същото не съдържа характеристиките на явна несправедливост по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 от НПК. Поради и това, наложеното на подс. К. наказание се явява справедливо, вследствие на което, не може да бъде уважено имплицитното искане за неговото смекчаване. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение намира постановеното решение за правилно и законосъобразно, а подадената касационна жалба, за неоснователна. Воден от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, I-во наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 133 от 11. 04. 2012 год., постановено по ВНОХД № 164 / 2012 год. по описа на Софийският апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.