3 РЕШЕНИЕ № 580 София, 04.10.2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесети септември две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стоил Сотиров ЧЛЕНОВЕ: Б. ТАШЕВА М. ФУРНАДЖИЕВА при секретаря Б. ЛАЗАРОВА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията С. СОТИРОВ гр.дело №836/2009 година. Производството е по чл.290 ГПК. Образувано по касационна жалба от Б. държава, представлявана от министъра на финансите, по пълномощие от областния управител на област Р., против въззивно решение №77/16.02.2009 г. по гр.д. № 1916/2007 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГК, І-ви състав. С определение №768/14.7.2009 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение на основание чл.280, ал.1, т.т.2 и 3 ГПК, по въпроса “Може ли да бъде отхвърлен иск, който е доказан по основание затова, че не е доказан по размер ?”. Върховният касационен съд, състав на ІV за да се произнесе по поставения въпрос съобрази следното: Ведно с изложението са представени решение №1057/19.5.1956 г. по гр.д.№1322/1956 г. в ВСТРБ, ІV г.о., и решение №1141/25.6.1955 г. по гр.д.№60371954 г. на ВСНРБ, ІV г.о., и решение №88 по гр.д.№2746/2002 г. на ВКС, ІІІ г.о. Третото от посочените решения е неотносимо към поставения въпрос, поради което те следва да се обсъжда. С първото решение е прието, че когато искът е установен по основание, не може да бъде отхвърлен само поради това, че няма достатъчно данни за неговия размер, а съдът е длъжен да определи размера по своя преценка. С второто решение е прието, че щом основанието на иска е доказано, съдът не може да отхвърли същия само защото размерът му не е бил установен. С въззивното решение на Софийски апелативен съд съдът е стигнал до извод, че искът е доказан по основание, но тъй като не е доказан по размер следва да бъде отхвърлен. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., намира, че отговорът на въпроса даден с посочените решения на ВСНРБ е правилен, тъй като той съответства изцяло на буквата и духа на законовата разпоредба на чл.130 ГПК/отм./, която предвижда, че “Когато искът е установен в своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът може да определи този размер по своя преценка или да вземе заключението на вещо лице”. По съществото на касационната жалба. В касационната жалба освен довод, свързан с приложението на чл.130 ГПК/отм./ се правят и други оплаквания. Моли се за отмяна на обжалваното въззивно решение. Ответницата по касационната жалба – Д. Г. М., не заявява становище в настоящото производство. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, взе предвид отговора на въпроса и на основание чл.290 ГПК, намира за установено следното: Решението на Софийския апелативен съд е неправилно. С оглед отговора на поставения въпрос въззивната инстанция е постановила решението си при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, които не могат да бъдат санирани в настоящото производство. Въпрос на преценка на съда е да определи сам размера на претенцията или това да стане посредством заключение на вещо лице. Поради това въззивното решение следва да бъде отменено и делото върнато на Софийския апелативен съд за приложение разпоредбата на чл.130 ГПК/отм./ при постановяване на решението. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1, хипотеза трета от ГПК Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение №77/16.02.2009 г. по гр.д. № 1916/2007 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГК, І-ви състав. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: