- 6 -
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 167
гр. София 10.03.2021 година.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 11.11.2020 (единадесети ноември две хиляди и двадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 2385 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 6987/30.06.2020 година, подадена от В. Д. Д. и Й. В. Д., против решение № 135/09.06.2020 година на Окръжен съд Стара Загора, ІІ-ри граждански състав, постановено по гр. д. № 1163/2020 година.
С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното решение № 1816/23.12.2019 година на Районен съд Стара Загора,, трети граждански състав, постановено по гр. д. № 1346/2019 година, с което В. Д. Д. и Й. В. Д., на основание чл. 93, ал. 2 от ЗЗД, са осъдени да заплатят на Б. А. Т. сумата от 7000.00 лева, представляваща даден задатък по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот: апартамент № 7, находящ се в [населено място], [улица], представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ... (шестдесет и осем хиляди осемстотин и петдесет, точка, петстотин и четиринадесет, точка, четиристотин и осемнадесет, точка, две, точка, седем), съгласно кадастрална карта и кадастрални регистри на [населено място], одобрени със Заповед РД-18-65/30.05.2008 година на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота [населено място], [улица], ..., с предназначение жилище, апартамент със застроена площ от 61.83 м2, находящ се в сграда 2, разположена в поземлен имот с идентификатор ...., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж ..., ..., под обекта ..., над обекта ..., заедно със законната лихва от предявяването на иска-28.02.2019 година до окончателното изплащане на сумата.
В касационната жалба са изложени твърдения за неправилност на въззивното решение в обжалваната му част поради противоречие с материалния закон и при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело и до неговата необоснованост. Направено е искане решението да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявеният от Б. А. Т. против В. Д. Д. и Й. В. Д. иск с правно основание чл. 93, ал. 2от ЗЗД да бъде уважен така както е предявен. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторите твърдят, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК, а също така и тези по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба Б. А. Т. е подал отговор на същата с вх. № 8659/31.07.2020 година , с който е изразил становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 135/09.06.2020 година на Окръжен съд Стара Загора, ІІ-ри граждански състав, постановено по гр. д. № 1163/2020 година, поради което такова не трябва да се допуска, а ако бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея решение да бъде потвърдено.
В. Д. Д. и Й. В. Д. са били уведомени за обжалваното решение на 18.06.2020 година, а касационната им жалба против същото е с вх. № 6987/30.06.2020 година., Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежни страни, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
Съставът на Окръжен съд Стара Загора е посочил, че за да постанови решението си, първоинстанционният съд бил приел от фактическа страна за безспорно, че страните били сключили предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, на 15.03.2018 година, по който Б. А. Т. бил купувач и В. Д. Д. и Й. В. Д. били продавачи. Съгласно, т. 1, част ІІ, от предварителния договор, Т. заплатил в брой на продавача капаро (задатък) в размер на 7000.00 лева. В т. 7, раздел ІІІ „Права и задължения на страните“, от договора, В. Д. Д. и Й. В. Д. посочили, че недвижимият имот, предмет на договора, не бил обременен с вещни тежести, ипотеки, възбрани, учредени и ограничени вещни права или други права на трети лица, освен искова молба с акт № ***, т.*, рег. № **** от 17.02.2015 година с ищец „Инвесткредит Груп“ ООД [населено място], която те задължавали да заличат до окончателното сключване на сделката пред нотариус на 30.04.2018 година. В т. 1.1, Раздел ІV „Неустойки и санкции“, продавачите се били задължили, ако в деня на сключване на окончателния договор имотът се окажел обременен с тежести или с наложена възбрана, да заплатят на Т. задатъка в двоен размер, плюс обезщетение за всички други претърпени вреди. С решение № 670/04.07.2016 година на Районен съд Стара Загора, ХІІ-ти граждански състав, постановено по гр. д. № 796/2015 година процесният недвижим имот бил изнесен на публична продан. С определение № 1270/09.05.2018 година постановено по същото дело, съдът отхвърлил като неоснователна молбата на пълномощника на ищеца „Инвесткредит Груп“ ООД [населено място] за заличаване на вписването на исковата му молба по горното гражданско дело. С определение № 21/31.05.2018 година, на В. Н.-съдия по вписванията при Районен съд Стара Загора било отказано вписването, отбелязването или заличаването на решение № 670/04.07.2016 година на Районен съд Стара Загора, ХІІ-ти граждански състав, постановено по гр. д. № 796/2015 година. Било прието, че разпоредбата на чл.13 от ПВп касаела случаите, когато производството по делото било прекратено с влязло в сила определение или с влязло в сила решение предявеният иск бил отхвърлен. В случаите, когато предявеният иск бил уважен, съгласно чл. 115, ал. 2 от ЗС, ищецът имал на разположение шестмесечен срок за вписване на решението, постановено по вписаната искова молба. След изтичането на този срок вписването на исковата молба губело действието си. От така установените обстоятелства, първоинстанционният съд бил направил извода, че се касаело за предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД. Намерил, че в случая бил налице сключен между страните договор, който не бил оспорен от тях и който съдържал изрична клауза за връщане на задатъка при неизпълнение на задължение, вменено на продавачите, визирано в т. 7 от раздел ІІІ „Права и задължения на страните“. Последващите действия на продавачите по предварителния договор по сключване на друг договор за покупко-продажба на процесния недвижим имот от 19.07.2018 година с друго лице, не ги освобождавали от задължението, поето с предварителния договор от 15.03.3018 година спрямо Б. А. Т.. Налице били договорни отношения, които продавачите, въпреки уговорените клаузи в договора не били изпълнили и се явявали неизправна страна по договора. Затова първоинстанционният съд бил счел предявеният осъдителен иск за основателен до заявения в исковата молба размер, въпреки че продавачите се били задължили да платят на купувача в седмодневен срок задатъка в двоен размер, ако не изпълнят точно и в срок поетите задължения по договора.
Въззивната инстанция изцяло споделяла съображенията на първоинстанционния съд, към които препращала на основание чл. 272 от ГПК. При така установената фактическа обстановка, съставът на Окръжен съд Стара Загора намирал, че в случая бил налице сключен договор между страните, в който било предвидено изрично връщане на задатъка при неизпълнение на задължение, вменено на продавачите, визирано в т. 7 от раздел ІІІ „Права и задължения на страните“. Безспорно било установено, че вписаната искова молба, която продавачите били поели задължение да заличат към датата на сключване на окончателен договор-31.05.2018 година, продължен с анекс от 27.04.2018 година, не била заличена. Дали е било възможно заличаването на вписаната искова молба по гр. д. № 796/2015 година по описа на Старозагорския районен съд или не, било неотносимо към предмета на спора обстоятелство. След като продавачите били поели задължение за заличаване на вписаната исковата молба, същите дължали изпълнение на това задължение, съответно неизпълнението на това задължение по предварителния договор вадело като последица възможност за купувача да се откаже от сключването на окончателен договор и да претендира връщане на дадения по предварителния договор задатък. Аргумент в подкрепа на това разбиране било и предвиденото в договора, в т. 1.1, раздел ІV „Неустойки и санкции“ в предварителния договор, че неустойката по т. 1 от този раздел продавачите дължали, ако в деня на изповядване на сделката имотът се окажел обременен с тежести или с наложена възбрана. В. искова молба била точно такава тежест, която обременявала имота, макар и да било изтекло действието на вписването й и същата да била загубила действието си като тежест върху имота, поради това, че е изтекъл срока. Последващите действия на продавачите по предварителния договор, изразяващи се в продажба на процесния недвижим имот на друго лице били неотносими към предмета на спора и не следвало да се обсъждат. Продавачите били поели определени задължения, които следвало да изпълнят преди окончателното сключване на договора. Тези задължения не били изпълнени, без значение дали по тяхна вина или безвиновно, поради което се явявали неизправна страна по договора и носели отговорност за това, съгласно предвиденото в т. 1, раздел ІV “Неустойки и санкции“ по предварителния договор.Затова въззивният съд намирал, че предявеният осъдителен иск е основателен и следва да бъде уважен до заявения размер от 7000.00 лева.
Неоснователни били оплакванията в жалбата на В. Д. Д. и Й. В. Д., че в подписания между страните договор, не била предвидена възможност купувачът да се откаже от предварителния договор при неизпълнение на задължението на продавачите да заличат исковата молба. Съгласно чл. 1 от раздел ІV, била предвидена възможност ако продавачите се откажат от договора и не изпълнят точно и в срок поетите по предварителния договор задължения да платят двойния размер на капарото, или плащането на тази сума било предвидено при кумулативно дадени отказ от продажбата и неизпълнение на задължения. В случая въззивният съд намирал, че съгласно чл. 20 от ЗЗД следвало да се тълкува действителната обща воля на страните по договора, като отделните уговорки се тълкуват във връзка едни с други и всяка една се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. В този смисъл, съставът на Окръжен съд Стара Загора намирал, че всяко едно предвидено задължение по предварителния договор на някоя от страните било съществено и важно за сключването на окончателния договор. Неизпълнението, на което и да е от тези задължения на продавачите по договора имало като последица възможност за другата страна да се откаже от сключването на окончателен договор и водело до квалифициране на продавачите като неизправна страна по договора. Това се отнасяло в пълна степен до задължението на продавачите в срок до сключването на окончателния договор да заличат вписаната искова молба, която обременява имота към момента на сключване на предварителния договор. Тъй като по своя характер вписаната искова молба представлявала тежест, която обременява имота, по аналогия следвало да се има предвид разпоредбата на чл. 1.1, раздел ІV от предварителния договор, в която се предвиждала неустойка-връщане на задатъка в двоен размер от продавачите, ако в деня на изповядване на сделката имотът се окажел обременен с тежести. В случая дори било налице нещо повече, като изрично било поето задължение от продавача за заличаване на вписаната искова молба, която била налична към момента на сключване на предварителния договор. Това било така, въпреки, че заличаването вписаната искова молба било невъзможно от правна гледна точка и продавачите били предприели нужните действия за заличаването й, тъй като са обещали резултат, какъвто не били могли да постигнат. Това било така въпреки, че вписаната искова молба била загубила действието си на тежест върху имота, след изтичане на шест месечния срок за отбелязване на влязлото в сила решение от ищеца-чл. 115, ал. 2 от ЗС.
Във връзка с посочените мотиви на състава на Окръжен съд Стара Загора с изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, касаторите В. Д. Д. и Й. В. Д. са поискал въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване по правните въпроси за това какво е действието на вписаната искова молба, ако решението по нея не е било вписано в шестмесечния срок по чл. 115, ал. 2 от ЗС и пропускането на този шестмесечен срок заличава ли с обратно действие вписването на исковата молба; представлява ли вписаната искова молба тежест върху имота, след като не е от категорията на вещно-правните тежести. Касаторите обосновават искането си за допускане на касационното обжалване с позоваване на решение № 413/29.06.2010 година, постановено по гр. д. № 900/2009 година и решение № 422/13.03.2013 година, постановено по гр. д. № 223/2011 година, двете по описа на ВКС, ГК, І г. о., а също така и на постановените по реда на чл. 288 от ГПК определение № 77/31.01.2011 година, постановено по гр. д. № 1025/2010 година и определение № 61/10.02.2016 година, постановено по гр. д. № 4987/2015 година, двете по описа на ВКС, ГК, ІІ г. о. Така поставените въпроси са включени в предмета на делото, били са обсъждани от състава на Окръжен съд Стара Загора и са обусловили правните му изводи при постановяване на обжалваното решение. Поради това за тях са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване, за проверка на съответствието на въззивното решение с посочената от касатора практика, а освен това те се разрешават противоречиво от съдилищата.
С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК В. Д. Д. и Й. В. Д. са поискали въззивното решение на Окръжен съд Стара Загора да бъде допуснато до касационно обжалване и по реда на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, а именно поради очевидна неправилност. Поначало неправилността на съдебното решение представлява основание за касационно обжалване на въззивното решение. Както е посочено и в ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГК на ВКС наличието на такава се преценява от съда не във фазата на допускане на касационното обжалване, а след това, в производството по чл. 290 и следващите от ГПК, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства както поотделно така и в тяхната взаимовръзка. Поради това предвидената като основание за допускане на касационното обжалване очевидна неправилност не се припокрива изцяло с неправилността на съдебното решение, като основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК. Невъзможността за извършване на проверка на решаващите изводи на въззивния съд в производството по чл. 288 от ГПК налага проверката за наличието или не на очевидна неправилност на решението, като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, да се извършва, без да се прави проверка на действително съществуващите пороци на съдебния акт, само въз основа на мотивите на същия и наличната в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК обосновка в тази насока. В случая твърденията за очевидна неправилност на обжалваното решение се припокриват с твърденията в касационната жалба за допуснати от съда нарушения при установяване на фактите и неправилно приложение на материалния закон, които от своя страна са довели до неправилен извод по съществото на спора. Тези твърдения обаче са такива обосноваващи основания за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 3 от ГПК и не могат да бъдат проверени, без да се извърши проверка на решаващата дейност на въззивния съд. Затова те не могат да обосноват предвиденото в чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване. Проверката на тези изводи на съдилищата по същество налага да се извърши преценка на това дали същите са изградени въз основа на представените по делото доказателства, след съвкупното обсъждане на същите въз основа на направените от страните твърдения и възражения, като се прецени и начина на формиране на волята на решаващия съд. Това обаче може да бъде направено едва в производството по чл. 290 от ГПК, но не и в това по чл. 288 от ГПК. Направените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на В. Д. Д. и Й. В. Д. твърдения не сочат на неправилно приложение на императивна на разпоредба от страна на въззивния съд, нито пък на това, че същият е приложил закона в неговия обратен, противоположен смисъл, нито пък, че спорът е разрешен въз основа на несъществуващ или отменен закон или на това, че въззивното решение е явно необосновано поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Именно при такива основания може да бъде прието, че е налице хипотезата на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК. В останалите случаи на неправилност на въззивното решение, същото може да бъде допуснато до касационно обжалване на някое от предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1-т. 3 от ГПК основания за това. Предвид на посоченото не е налице основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Стара Загора по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК.
Предвид на изложеното са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 135/09.06.2020 година на Окръжен съд Стара Загора, ІІ-ри граждански състав, постановено по гр. д. № 1163/2020 година по подадената против него от В. Д. Д. и Й. В. Д. касационна жалба с вх. № 6987/30.06.2020 година и такова трябва да се допусне.
На В. Д. Д. и Й. В. Д. трябва да бъде даден едноседмичен срок от съобщението, в който да внесат държавна такса в размер на 140.00 лева по сметка на ВКС и да представят доказателства за това като им се укаже, че ако не направят това в определения срок подадената от тях касационна жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 135/09.06.2020 година на Окръжен съд Стара Загора, ІІ-ри граждански състав, постановено по гр. д. № 1163/2020 година.
ДАВА на В. Д. Д. от [населено място], [улица], с ЕГН [ЕГН] и Й. В. Д. от [населено място], [улица], с ЕГН [ЕГН], [улица], чрез адвокат А. С. от АК ..., едноседмичен срок от съобщението, в който да внесат държавна такса в размер на 140.00 лева по сметка на ВКС и да представят доказателства за това като им УКАЗВА, че ако не направят това в определения срок подадената от тях касационна жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено.
ДЕЛОТО да се докладва след внасянето на държавната такса или след изтичането на срока за това.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. |