Р Е Ш Е Н И Е
№ 16
Гр. София, 15 май 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и деветнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА
КРАСИМИРА МЕДАРОВА
при участието на секретаря ИЛ. ПЕТКОВА
и след становище на прокурора от ВКП, Н. ЛЮБЕНОВ, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 1204/2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството пред ВКС е по реда на глава ХХІІІ от НПК.
Образувано е по касационна жалба на адв. С. С., в качеството на упълномощен защитник на подсъдимата С. А. Б. срещу въззивна присъда № 23/18.10.2018 г., постановена по в.н.о.х.д. № 206/2018 г. на Силистренски окръжен съд, наказателно отделение.
В жалбата са релевирани всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК и се прави искане за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимата, на осн. чл.24, ал.1, т.1 от НПК, алтернативно – за връщане на делото за ново разглеждане от друг въззивен състав или за намаляване на наложеното наказание до законовия санкционен минимум.
В писмено допълнение към касационната жалба на защитата, постъпило в срока по чл.351, ал.4 от НПК, направеното искане за отмяна на присъдата на въззивния съд се мотивира с характеристиките на използваното техническо средство за измерване на алкохолната концентрация в кръвта на подсъдимата, съгласно които нормативно определената техническа грешка при измерването е в рамките на 8 %.
При тези данни се счита, че измерената с процесния уред алкохолна концентрация в кръвта на подсъдимата от 1.23 на хиляда, би могла да бъде в границите от 1.13 до 1.32 на хиляда, което изключва обективната съставомерност на деянието.
Отделно се сочи, че съдът е тълкувал неправилно нормата на чл.6, ал.9 от Наредба № 1 / 19.07.2017 г., като е приел, че при отказ на лицето да се подложи на медицинско изследване се вземат предвид показанията на техническото средство, без да се обсъжда тяхната достоверност.
Пред касационната инстанция подсъдимата Б., редовно уведомена, не се явява. Представлява се от упълномощения защитник адв. С., който поддържа жалбата по изложените в същата и допълнението към нея съображения и с направените алтернативни искания. Акцентира върху тезата, че нормата на чл.6, ал.9 от Наредбата се отнася до деяния с характер на административни нарушения и в конкретния случай е неприложима. Както и върху свидетелските показания на специалиста от лабораторията по полицейска техника от ГД „ НП“ за методиката на извършване на проверка на техническото средство и допустимата грешка в измерването, която е от 8 %.
Прокурорът от ВКП, в съдебно заседание пред ВКС намира жалбата за неоснователна, като счита, че в текста на чл.781 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол е посочена допустимата грешка за съответния вид анализатор за алкохол в дъха, и не се отнася до грешка в уреда „Алкотест“, с който се измерва алкохолна концентрация в кръвта на лицето. Сочи, че отклоненията, които се допускат в показанията на техническото средство имат значение само при решаване на въпроса дали същото е от категорията на регламентираните средства, които могат да бъдат използвани за установяване на употребата на алкохол, с оглед изискването да са преминали метрологична проверка и резултатите от тях да са в нормативно определените граници.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди основанията, наведени в касационната жалба на подсъдимата Б. и като съобрази доводите на страните от съдебно заседание, в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното:
С присъда № 50/04.04.2018 г., постановена по н.о.х.д. № 107/2018 г., по описа на Районен съд – гр. Тутракан, подсъдимата С. А. Б. е призната за невиновна относно това, че на 20.02.2018 г., в [населено място], по [улица]управлявала моторно превозно средство / МПС / - лек автомобил марка „марка“ , с рег. [рег.номер на МПС] , с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно 1.23 на хиляда, установено по надлежния ред с уред „Алкотест 7510“, фабр. № ARBB0048, поради което е оправдана по предявеното й обвинение за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.
С нова въззивна присъда № 23/18.10.2018 г., по в.н.о.х.д. № 206/2018 г., на Силистренски окръжен съд, присъдата на районния съд, № 50/04.04.2018 г., по н.о.х.д. № 107/2018 г., е отменена изцяло и подсъдимата Б. е призната за виновна в извършване на престъпление по чл.343б, ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК й е наложено наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода, изтърпяването, на което е отложено с изпитателен срок от три години и глоба в размер на 300 / триста / лева.
Със същата присъда в тежест на подсъдимата Б. са възложени разноските по делото пред първата съдебна инстанция.
Касационната жалба на подсъдимата, чрез упълномощения защитник е подадена в срока по чл.350, ал.1 от НПК и е допустима, като разгледана по същество се явява неоснователна.
Основният довод в касационната жалба на защитата се отнася до неправилност в резултата от измерването на концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимата Б. на процесната дата, поради характеристиките на използваното техническо средство, които включват допустимо отклонение на установените стойности в рамките на 8 процента.
Доводът се обосновава с текста на чл. 781 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, съгласно който, максимално допустимите грешки при последващи проверки / след първоначалното им пускане в експлоатация / на анализаторите на алкохол в дъха е плюс / минус 8 %. На тази база се развива тезата, че отчетената концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимата от 1.23 % е възможно да варира в границите от 1.13 до 1.32 %. При това положение възможната стойност на алкохолната концентрация от 1.13 сочи на обективна несъставомерност на деянието, което изисква минимална концентрация на алкохол в кръвта на дееца от 1.2 на хиляда.
Становището на защитата правилно е било отхвърлено от въззивния съд като необективно, поради несъобразяването му с действащата нормативна уредба на реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта, съгласно Наредба № 1 / 19.07.2017 г. за реда на установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и / или употребата на наркотични вещества или техни аналози/ Наредба № 1/19.07.2017 г. / и приложимите средства за измерване.
Съгласно установените от контролираните инстанции факти, подсъдимата Б. е управлявала лек автомобил „марка“ с рег. [рег.номер на МПС] , при което е реализирала пътно транспортно произшествие с паркиран автомобил „марка“, собственост на свидетеля Р. М., който е възприел шума от сблъсъка и е разпознал подсъдимата като водач на първия автомобил. Непосредствено след инцидента М. последвал и настигнал подсъдимата и сигнализирал на случайно минаващ в района автопатрул, който потърсил чрез оперативен дежурен, съдействие от служител на “Пътна полиция“, тъй като подсъдимата заявила, че е управлявала автомобила след употреба на алкохол. При направената проверка с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен номер ARBB-0048, била отчетена стойност на алкохолната концентрация в кръвта на подсъдимата от 1.23 на хиляда. В тази връзка на Б. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 953487/20.02.2018 г. Контролният орган попълнил и талон за медицинско изследване № 0035127, който бил представен на подсъдимата Б., която собственоръчно вписала в същия, че приема показанията на техническото средство и се подписала върху талона. Впоследствие при отвеждането й в медицинско заведение, подсъдимата отказала да се подложи на медицинско изследване на кръвта, като отказът бил отразен в съставен протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества от същата дата.
Нормативно предвидения ред за установяване на употребата на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни средства / МПС / към датата на деянието е закрепен в Наредба № 1 / 19.07.2017 г. / ред. 28.07.2018 г./ . Съгласно чл.6, ал.1-3 същата Наредба № 1, при съставяне на акт за административно нарушение на лице, за което е установено, че управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, се попълва и талон за изследване, в който лицето собственоръчно попълва дали приема или не показанията на техническото средство, вписани в акта и талона. Отделно от това съгласно чл.6, ал.9 от Наредба № 1 , при отказ от страна на лицето да даде проби за медицинско изследване на употребата на алкохол и концентрацията й в кръвта, същата се установява въз основа на показанията на техническото средство.
В конкретният случай подсъдимата Б. е вписала в акта за административно нарушение, че приема показанията на техническото средство и е отказала да даде кръв за медицинско изследване, за да се установи употребата на алкохол от нейна страна и наличната концентрация. При тези данни правилно въззивният съд е намерил, че за определянето на алкохолната концентрация в кръвта на подсъдимата следва да намери приложение разпоредбата на чл.6, ал.9 от Наредба № 1/19.07.2017 г. и е определил същата на 1.23 на хиляда, съгласно резултатът, отчетен от техническото средство при проверката от контролния орган.
Не може да бъде прието за основателно възражението на защитата, че показанията на използвания уред „Алкотест Дрегер 7510“ следва да бъдат преценявани съобразно стойността на максимално допустимите грешки / в случая от 8 % / , съгласно Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол / Наредбата /, като при тълкуване на грешката в полза на подсъдимата резултатът би бил под 1.2 на хиляда.
Аналогично възражение е било направено и пред въззивната инстанция, която аргументирано го е отхвърлила, като е посочила, че цитираната Наредба урежда само условията за пускане в действие и на последваща експлоатация на т.н. в същата анализатори за алкохол в дъха, от който вид е и използваният при проверката „ Алкотест Дрегер 7510“ и не може да бъде прилагана за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на МПС, който ред е закрепен в Наредба № 1/ 19.07.2017 г.
По делото е установено, че процесният уред е бил подложен на проверка за неговата изправност на 17.11.2017 г., т.е. в законовия срок от шест месеца, съгл. чл.766 от Наредбата, която е преминал успешно, съгласно Протокол рег. № 3286р-47948 от същата дата и към периода на отчитане на резултата, измерен на подсъдимата, е бил в изправност. Следователно, извършеното от този уред измерване на концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимата е при спазване на нормативните изисквания за метрологичен контрол на използваното средство, поради което отчетеният резултат не може да бъде оспорван технически. Въведените в Наредбата изисквания относно техническите характеристики на анализаторите за алкохол в дъха касаят само експлоатационната им годност и са напълно ирелевантни към реда за определяне на алкохолната концентрация на проверяваните лица. Недопустимо е нормативните изисквания за годността на техническото средство да се ползват при определяне на стойностите на алкохолната концентрация, която се измерва с помощта на това средство, тъй като се касае за различни по вид параметри, към които са приложими и различни законови критерии.
В Наредба № 1/19.07.2017 г. се урежда реда за измерване на алкохолната концентрация в кръвта на определени категории лица, което е допустимо да се извърши само с технически средства, които са изправни и в съответствие с изискванията на метрологичния контрол.
В Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, нормативно се регламентират допустимите отклонения в показанията на уредите, с които се извършват измерванията, за да се определи годността им да се ползват по предназначение.
При наличните данни, че използваният уред „ Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен номер ARBB-0048, е бил изправен и технически годен да се ползва за измерване на алкохолната концентрация в кръвта на водачите на МПС, показанията му следва да се считат за валидни. За подсъдимата е била налице възможност, предвидена в Наредба № 1 /19.07. 2017 г., чрез медицинско изследване да се установи действителната стойност на алкохолна концентрация в кръвта й. Б. е отказала извършване на такъв вид изследване, като е приела отчетената от уреда стойност, поради което и на осн. чл.6, ал.9 от Наредба № 1/ 19.07.2017 г., тази стойност е определена за действителна.
С оглед изложеното, наличната алкохолна концентрация в кръвта на подсъдимата, определена на базата на отчетената от уреда стойност от 1,23 на хиляда е при спазване на правилата на Наредба №1 /19.07. 2017 г. , в случаите на отказ на проверяваното лице да бъде подложено на медицинско изследване.
При правилно установените факти, изводите на въззивния съд за съставомерност на извършеното деяние по чл.343б, ал.1 от НК са верни.
На процесната дата, подсъдимата Б. е управлявала лек автомобил с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда, което е установено по надлежния ред, поради което претенцията й да бъде оправдана, на осн. чл.24, ал.1, т.1 от НПК не може да бъде удовлетворена.
Не е налице и касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК.
Наложеното на подсъдимата наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода, отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК с три годишен изпитателен срок и кумулативното наказание глоба от 300 лв. са напълно съответни на тежестта на извършеното деяние и личната обществена опасност на подсъдимата.
Установените по делото факти, че Б. не притежава правоспособност за управление на МПС, няма издадено по съответния ред свидетелство за правоуправление , на процесната дата при управлението на лекия автомобил е реализирала пътно произшествие с друг автомобил и е напуснала мястото на произшествието, не дават основание за различен извод относно размера на адекватната санкция от направения от въззивния съд.
По изложените съображения ВКС намери жалбата на защитата за неоснователна, поради което същата следва да се остави без уважение, а въззивната присъда като правилна и законосъобразна - да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 23/18.10.2018 г., по в.н.о.х.д. № 206/2018 г. на Силистренски окръжен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: