Ключови фрази
трансформация * придобиване по време на брака * лично имущество * Преобразуване на лично имущество * договор за дарение

? ? ? ? ? ? ?

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

№ 1013

гр. София, 29.12. 2009 г.

 

В   И М Е ТО     НА    Н А Р О Д А

 

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на  седемнадесети декември   две хиляди и девета    година  в състав:

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА   

                                    ЧЛЕНОВЕ:ЕМИЛ ТОМОВ   

                                                 ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ  

при участието на секретаря Богданова     .

изслуша докладваното от съдията Емил Томов  гр. дело №  182/2009 година.

             Производството е по  реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. А. Н. еоргиева от АК Пловдив с пълномощник адв. К срещу решение №435 от 14.10.2008г по гр.дело № 305/2008г. на Великотърновски окръжен съд , с което е при повторното разглеждане на делото от въззивна инстанция е отменено решение от 14.05.2004г по гр.д. 190/2003г на Еленския районен съд и по същество е уважен иска на З. П. Н. с правно основание чл. 21 ал. 1 от СК за пълна трансформация и изключителното му право на собственост по отношение на придобит по време на брака недвижим имот .

Касационната жалба е допусната до разглеждане по същество с определение №175 от 23.02.2009г при основанията на чл. 280 ал.1 т 1 от ГПК по въпроса за допустимостта на нови гласни доказателства пред въззивния съд при повторно разглеждане на делото в тази инстанция ,обусловили решаващите изводи на съда по същество ,правилото на чл. 218з ал.3 от ГПК (отм) и предвид съответствието на решението с указанията по т.11 от Тълкувателно решение №1 /2001г на ОСГК на Върховия касационен съд .

Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като неправилно и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения на чл. 218з ал.3 от ГПК (отм). Допълнителни гласни доказателства не е следвало да се допускат , но не са обсъдени и противоречията в показанията на свидетелите. Касаторите молят Върховния касационен съд да отмени постановеното решение и да върне делото за ново разглеждане от друг състав . Съображения са развити в писмена защита .

Ответникът в касационното производство З. П. Н. изтъква в отговор, че при новото разглеждане на делото се е касаело за преразпит на свидетели , в тази връзка са допуснати и нови свидетели . Допусната е проверка на събраните доказателства , което не съставлява нарушение на процесуалния закон .

Жалбата по същество е неоснователна

Искът за установяване на предпоставките по чл. 21 ал.1 от СК е бил предявен с твърдение ,че на 05.10.1990г майката на ищеца му е дарила сумата 8000 лева ,от която сума 3000 лева са броени на продавача при покупката на процесния имот през време на брака. При първоначалното разглеждане на делото първоинстанционният съд е допуснал, съответно изслушал поисканите от ищеца двама свидетели. При въззивното разглеждане на делото са допуснати и изслушани още двама свидетели ,поискани с въззивната жалба от З. Н. . Постановеното от Великотърновски окръжен съд решение от 27.04.2005г., съгласно което след отмяна на първоинстанционното решение в полза на ищеца по същество е признато за установено изключително право на собственост върху процесния имот , е било обезсилено от състав на Върховен касационен съд с решение №273 от 04.03.2008г по гр.д. 1846/2007г на V г.о и делото е върнато с указание , друг състав на окръжния съд да разгледа иска на предявеното основание, т.е по чл. 21 ал.1 от СК „в контекста на събрания доказателствен материал”.

При новото разглеждане на делото на ищеца са допуснати още двама свидетели ,като искането за преразпит на единия от вече изслушаните свидетели – продавача на процесния имот Х. И. Х. ,е оставено без уважение . Обстоятелствата ,с оглед на които новите гласни доказателства са поискани,са същите, доказвани от ищцовата страната при първоначалното разглеждане на делото. Тезата на защитата е била , че дадената от Върховен касационен съд квалификация на иска обуславя изслушването на още свидетели . При обсъждането на гласните доказателства в решението съдът е кредитирал показанията на изслушаните при първоначалното разглеждане на делото свидетели Х. , Н. и Б. ,като е изложил и съображенията си за това .

Пренебрегването на ограниченията по чл. 218з ал.3 от ГПК от страна на въззивния съд след връщането на делото за ново разглеждане , при единствено указание за разглеждане на иска на предявеното основание, представлява процесуално нарушение. Като е обезсилил решението и е върнал делото за ново разглеждане на съответния въззивен съд, с отменителното си решение Върховен касационен съд нито е указал , нито с мотивите си е дал основание за извършване на процесуални действия по събирането на нови гласни доказателства , при това за обстоятелства , които са били известни на страната при завеждането на исковата молба . Несъстоятелен е и довода на ответника в отговор , че допълнителните свидетелски показания са били допустими като форма за проверка на вече събраните гласни доказателства. Нормата на чл. 218з ал.3 от ГПК (отм) е следвало да бъде съобразена , в този смисъл са и указанията в т.11 от Тълкувателно решение №1 от 17.07. 2001г на ОСГК на Върховия касационен съд .

Допуснатото процесуално нарушение обаче в случая не е съществено , тъй като при решаващата си дейност въззивният съд не е основал изводите си на показанията на последните двама свидетели , а тъкмо обратното - не ги е кредитирал . Щом не е основавал решението си на свидетелски показания , поискани и допуснати в нарушение на ограничението по чл. 218з ал.3 от ГПК(отм) , въззивният съд не е дал касационен повод за отмяна на своето решение .

Неоснователно е оплакването на жалбоподателката за неизясняване на противоречия в свидетелските показания. В изявленията на свидетелите,чиито твърдения въззивният съд е кредитирал , няма противоречие относно факта на предаване на парите от майката на ищеца и обстоятелствата , при които е станало това . Единствено продавачът Х. Х. е отговарял пряко на въпрос колко лица са присъствали на това именно реално предаване на пари от майката на сина и ако в показанията си някой от присъстващите не е споменал за присъствието на друг , това не е равнозначно на противоречие. Тезата, че съдът е игнорирал противоречие относно мястото на предаване на парите - в гр. Ш. или в гр. В.,няма опора в изявленията на свидетелите, чиито показания се коментират от защитата на касаторката . Относно това кое е жилището в гр. В., където се е осъществило дарението на средствата , въззивният съд е отговорил на поддържаните и в настоящата касационна жалба доводи , като е приел ,че парите първо са били предадени от майката на сина , а непосредствено след това е последвало предаването на парите от ищеца на продавача по сделката . В тази част и по решаващия за изхода на спора въпрос, изводите на Великотърновски окръжен съд са обосновани .

При обсъждането на гласните доказателства не е допуснато такова нарушение на съдопроизводствените правила , което да опорочи изводите на решаващия съд . Ето защо обжалваното въззивно решение следва да бъде потвърдено .

Ответникът по касационната жалба е заявил претенция да му Бъдат присъдени разноски , но не е установил извършването им .

Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІг.о.

 

Р Е Ш И :

 

Потвърждава решение №435 от 14.10.2008г по гр.дело № 305/2008г. на Великотърновски окръжен съд

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: