Ключови фрази
Иск за установяване правото на възстановяване на собствеността върху земеделски земи * право на възстановяване * земеделски земи * писмени доказателства * доказателства


5
Р Е Ш Е Н И Е

№ 446/2010

гр. София 10.01.2011 г..

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в съдебно заседание на 07 октомври през две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА

При секретаря Ани Давидова, като разгледа докладваното от съдия З.Атанасова гр.д. № 655 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищцата К. И. И. срещу решение от 21.12.2009 г. по в.гр.дело № 48/2009 г. на Б. окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 04.06.2008 г. по гр.дело № 1419/2007 г. на Б. районен съд. С последното са отхвърлени исковете на Е. И. И. и К. И. И. против О. С.”З. и Г.”[населено място], и [община] за приемане за установено по отношение на ответниците правото на възстановяване на собствеността на наследниците на Д. Ж. А. б.ж. на[населено място], върху недвижимите имоти – нива, находяща се в[населено място], м.”П.” с площ от 4 дка и земеделска земя – лозе, находящо се в землището на[населено място], м.”Г.” с площ от 1.5 дка.
В жалбата се поддържат доводи за неправилност на въззивното решение – нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на процесуалните правила. Според жалбоподателката изводите на въззивния съд за неоснователност на исковата претенция са в противоречие с разпоредбите на чл.12,ал.2 ЗСПЗЗ, тъй като от приложените по делото писмени доказателства данъчна декларация от 1949 г., изготвена съгласно Указ № 573/49 г., както протоколи на Т. комисии е установено, че към момента на образуване на ТКЗС процесните земеделски земи са собственост на наследодателя на ищците.
С определение № 806/26.07.2010 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1,т. 2 ГПК по процесуално правния въпрос в производството по чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ с кои други писмени доказателства, освен посочените в чл.12,ал.2 ЗСПЗЗ се доказва правото на собственост към минал момент – към момента на обобществяване на земеделските земи и сред тях включват ли се писмени документи, съдържащи индиция за притежанието на правото на собственост върху земеделските имоти.
Ответниците по жалбата О. С. „З.” С. и [община] не са изразили становище.
Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, като взе предвид изложените основания и след проверка на обжалваното решение по реда на чл.290, ал.1 и чл.293 от ГПК констатира следното:
Предявеният иск от касаторката К. И. И. и Е. И. И. е с пр. осн. чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ за признаване право на възстановяване върху земеделски земи на наследниците на Д. Ж. А., б.ж. на[населено място], обл.Б., а именно нива, находяща се в землището на[населено място], в м.”П.” с площ от 4 дка и лозе, находящо се в землището на[населено място], м.”Г.” с площ от 1.5 дка.
За да отхвърли предявения иск с пр.осн.чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ съдът е приел, че представеното копие от декларация № 782 от 1949 г. за притежавани непокрити земеделски имоти, в която процесните земи са описани на името на наследодателя на ищците не е годно доказателство за собственост по смисъла на чл.12,ал.2 ЗСПЗЗ, поради това, че не е установено към кой момент е извършено записването на имотите. Според съда в декларацията няма описани граници и съседи на процесните имоти, което възпрепятства индивидуализацията им. Прието е, че имотите не могат да се индивидуализират и възоснова на останалите писмени доказателства – протокол от 21.10.1952 г., протокол от 14.12.1962 г. на общинска Т. комисия и протокол на Т. комисия от 02.01.1956 г. Прието е от въззивния съд, че не е установено към момента на образуване на ТКЗС наследодателят на жалбоподателката да е бил собственик на процесния имот. Дори и да е годно доказателство за собственост по смисъла на чл.12,ал.2 ЗСПЗЗ съдът е приел, че копието от декларацията не е достатъчно за установяване на правото на възстановяване и, че по делото не е установено към кой момент са отнети земите и че те са отнети от наследодателя на ищците, който е бил собственик на същите към този момент. Съдът е направил извода за недоказаност на твърденията на ищците наследодателят им да е придобил собствеността върху процесните имоти от родителите на съпругата си с продължително и непрекъснато давностно владение и присъединено такова от своите праводатели. При тези съображения съдът е извел решаващия извод за неоснователност на предявения иск с пр.осн.чл.11,ал.2 от ЗСПЗЗ.
Правният въпрос, по който е допуснато касационно обжалване се отнася за обхвата на писмените доказателства в производството по чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ, с които се доказва правото на собственост към момента на обобществяване на земеделските земи, освен изрично посочените в чл.12,ал.2 ЗСПЗЗ. С определението, с което е допуснато касационно обжалване по посочения правен въпрос е цитирана противоречива практика.
С решение от 21.07.2008 г. по гр.дело № 1901/2006 г. по предявен иск с пр.осн.чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ на Б. районен съд е прието, че Протокола № 6/05.11.1952 г. на Т. комисия на[населено място] за замяна на земи на частни стопани, включени в блок на Д. и земи на ДПФ, в който е отразено името на лицето, от което е отнет земеделския имот и е посочен последния е годно писмено доказателство по смисъла на чл.12,ал.2 ЗСПЗЗ и с него валидно се доказва правото на собственост на наследодателя на ищеца върху спорния имот към отминалия момент. С решение от 11.01.2008 г. по гр.дело № 1668/2007 г. на Б. районен съд по предявен иск с пр.осн.чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ е изразено становище, че протокол № 16/03.09.1955 г. на О. комисия по Т.[населено място] за отчуждени и причислени земи към ДПФ, притежавани от наследодателя земи е годно писмено доказателство по смисъла на чл.12,ал.2 ЗСПЗЗ, с което се доказва правото на собственост върху земеделски имот в полза на лицето, от което е бил обобществен. Същото становище е изразено и с решение № 1108/11.07.2008 г. по гр.дело № 1484/2007 г. на Б. районен съд по предявен иск с пр.осн.чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ.
С решение № 1109/11.07.2008 г. по гр.дело № 2955/2007 г. на Б. районен съд е прието, че годно писмено доказателство, установяващо право на собственост към минал момент – към обобществяването на земеделския имот е и декларацията за притежавани непокрити земеделски имоти на името на наследодателя на ищците, в които се съдържат данни за съответния имот. Същото становище е изразено и в решение № 1959/15.01.2008 г. по гр.дело № 1664/2007 г. на БРС, решение № 189/22.10.2008 г. по в.гр.дело № 447/2008 г. на Б. окръжен съд, всички по предявени искове с пр.осн.чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ.
Настоящият състав на второ гражданско отделение на ВКС, като прецени становищата в посочените решения на Б. районен съд, Б. окръжен съд и в обжалваното въззивно решение, също постановено от Б. окръжен съд по поставения правен въпрос приема за правилни становищата, изразени в цитираните решения на Б. районен и Б. окръжен съд.
Съгласно разпоредбите на чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ лицата, пропуснали да подадат заявления в срока по ал.1 могат да установят с иск срещу съответната общинска служба по земеделие само с писмени доказателства правото да възстановят собствеността си върху земеделските земи. Писмените декларации и/или свидетелските показания не могат да бъдат основание за доказване на правото на собственост. Тълкуването на текста налага извода, че в производството по чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ от обхвата на допустимите доказателствени средства за установяване право на собственост върху земеделски земи към момента на внасянето им в ТКЗС са изключени сидетелските показания и писмените декларации на заявителите. Според текста на чл.12,ал.2 ЗСПЗЗ в производството пред ОСЗ правото на собственост се доказва с нотариални актове, делбени протоколи, протоколи на трудовокооперативни земеделски стопанства, емлячни регистри, молби-декларации за членство в трудовокооперативно земеделско стопанство, счетоводни книги за заплащане на рента, протоколи и решения за оземляване, в това число и по Закона за трудовата поземлена собственост от 1946 г. и правилника за неговото приложение и други писмени доказателства. Анализа текстовете на чл.11,ал.2 и чл.12,ал.2 ЗСПЗЗ налага извода, че изброяването на писмените доказателства, допустими за установяване правото на собственост в производството по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ е примерно, а не изчерпателно. От кръга на допустимите писмени доказателства са изключени декларациите на заявителите, подадени в производството пред ОСЗ по възстановяване право на собственост върху земеделски земи по реда на ЗСПЗЗ. В разпоредбите на чл.12,ал.2 ЗСПЗЗ законодателят е предвидил принадлежността на правото на собственост да се установява чрез писмени документи, които удостоверяват придобиването на право на собственост чрез определен придобивен способ, извършено в предвидената в закона форма за действителност и това са нотариални актове и делбени протоколи.
Втората група писмени доказателства, чрез които е допустимо установяването на правото на собственост са писмени документи, официални и/или частни, съставени по предвидения от закона ред, които удостоверяват отбелязвания за принадлежността на правото на собственост върху имота, извършени преди одържавяването или които непосредствено го предхождат и са съставени по този повод – протоколи на трудовокооперативни земеделски стопанства, емлячни регистри, молби-декларации за членство в трудовокооперативно земеделско стопанство, счетоводни книги за заплащане на рента, протоколи и решения за оземляване, в това число и по Закона за трудовата поземлена собственост от 1946 г. и правилника за неговото приложение. Тези документи създават обосновано предположение за принадлежност на правото на собственост, което законодателят е приел за допустимо и достатъчно в производството по възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ. В чл.12,ал.2 ЗСПЗЗ е предвидено, че правото на собственост върху земеделски земи може да бъде установявано в производството по възстановяване на собствеността и с други писмени доказателства. Следователно в производството по чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ годни писмени доказателства за установяване принадлежността на правото на собственост са всички, които удостоверяват осъществяването на определен придобивен способ и такива, които не съдържат данни за конкретния придобивен способ, на основание на който наследодателят е придобил правото на собственост, нито за момента на придобиването, но с оглед нуждите на производството по възстановяване на собствеността създават основателно предположение относно лицето, което е притежавало правото на собственост върху имота към момента на съставянето им. Такова писмено доказателство съдът намира, че представлява приетата по делото декларация за притежаваните непокрити земеделски имоти към 1949 г., с която наследодателят на ищците Д. Ж. А. е декларирал процеснте имоти в землището на[населено място] – нива от 4 дка в м.”П.” и лозе в м.”Г.” от 1.5 дка, както и протокола за причисляване към Д. поземлен фонд на земи, собственост на бивши членове на ТКЗС от 14.12.1962 г. на О. комисия за Т.[населено място], в който са отразени отчуждени и включени в ДПФ земи, притежавани от Д. А.. Посочените писмени доказателства не са от категорията такива, изключени от закона като доказателства за установяване правото на собственост. В подкрепа на извода е обстоятелството, че декларацията за притежаваните непокрити земеделски имоти е изготвена към 1949 г. преди одържавяването на имотите, както и предназначенитето й за записвания в емлячните регистри с оглед пререгистрирането на частните и обществени земеделски непокрити имоти съгласно Указ № 573/49 година. Освен това по делото не са представени доказателства, от които да се изведе извода, че наследодателя на ищците е изгубил правото на собственост върху процесните имоти преди одържавяването им. Следователно приетата по делото декларация, за притежаваните непокрити земеделски имоти към 1949 г. от наследодателя на ищците, както и протокола на Т. комисия от 14.12.1962 г. за причисляване към Д. поземлен фонд на земи, притежавани от последния представляват писмени доказателства по смисъла на чл.12,ал.2 ЗСПЗЗ, удостоверяващо собствеността му върху процесните имоти.
По основателността на касационната жалба.
Като взема предвид изложените доводи настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и като краен резултат неправилно, поради нарушение на материалния закон – чл.12,ал.2 от ЗСПЗЗ. В настоящият случай по делото е установено, че наследодателят на ищците Д. Ж. А. е притежавал правото на собственост върху процесните имоти към момента на обобществяването им и включването им в ТКЗС. Приложените по делото препис от декларация за притежавани непокрити земеделски имоти № 782 от 1949 г. , подадена от Д. А., както и от приложения протокол на Т. комисия от 14.12.1962 г. са писмени доказателства по смисъла на чл.12, ал.2 ЗСПЗЗ и именно възоснова на тях се установява на наличието на право на собственост в полза на наследодателя на ищците върху имотите нива от 4 дка в м.”П.” и лозе в м.”Г.” от 1.5 дка. в землището на[населено място]. Налице са предпоставките, предвидени в ЗСПЗЗ за признаване право на възстановяване на собствеността върху посочените имоти. По реда на чл.293,ал.2 от ГПК обжалваното решение следва да се отмени и вместо него да се признае правото на възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ в полза на наследниците на Д. Ж. А. процесните имоти. Предявеният иск с пр.осн.чл.11,ал.2 от ЗСПЗЗ е основателен и следва да се уважи.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

Отменя въззивно решение № I.-180/21.12.2009 г. по в.гр.дело № 48/2009 г. на Б. окръжен съд и вместо това постановява:
Признава за установено по отношение на О. С. „З.”[населено място] и [община], че наследниците на Д. Ж. А., б.ж. на[населено място], [община], починал на 27.01.1990 г. имат право на възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ върху имотите, находящи се в землището на с;Ч., [община] - нива от 4 дка в м.”П.” и лозе в м.”Г.” от 1.5 дка.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: