1 ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 298
гр. София, 13.05.2022 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на трети май през две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА като взе предвид докладваното от съдия Галина Иванова т.д. 1678 по описа за 2021 г. , за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Е. П. Н., чрез адв. К. обжалва решение № 260064/20.04.2021 г. по в.т.д. 590/20 г. по описа на Апелативен съд – [населено място], в частта, с която е потвърдено решението на Окръжен съд – Търговище, за отхвърляне на предявения от нея срещу ЗД „Евроинс“ АД, иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди – травматични увреждания, болки и страдания, причинени й от ПТП на 15.05.2019 г., от водач на МПС – л.а. Рено М. Сценик, застрахован при този застраховател, за причинените й неимуществени вреди за разликата над 100 000 лв до 150 000 лв.
Излага съображения за допуснато нарушение на материалния закон, а именно неправилно приложение на нормата на чл. 52 от ЗЗД, основание за отмяна, съгласно чл. 281, т. 3, пр. 1 от ГПК.
Освен това счита, че решението е необосновано, защото съдът не е установил всички увреждания на жалбоподателката, получени в резултат на пътно-транспортното произшествие, основание за отмяна на решението съгласно чл. 281, т. 3, пр. 3 от ГПК.
Моли да се отмени решението в обжалваната част, за разликата над присъдения размер от 100 000 лв, до напълно претендирания размер от 150 000 лв и се уважи иска й за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в посочения пълен размер, както и да се присъди лихва, считано от 13.06.2019 г.
В изложението по чл. 284, ал.3, т. 1 от ГПК поставя следните правни въпроси:
1.Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД и кои са критериите, които трябва да се съобразят при определяне на дължимо обезщетение за неимуществени вреди от причинени в резултат на деликт телесни повреди, в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя?;
2.Длъжен ли е съдът да посочи всички относими критерии и реално да ги съпостави с всички конкретни увреждания и търпени болки на пострадалия и настъпили последици и да ги съобрази в тяхната съвкупност, като оцени значението им за размера на вредите?;
Длъжен ли е съдът да извърши задълбочено изследване на общите и специфичните факти, които формират съдържанието на понятието „справедливост“, за да се изпълнят изискванията на задължителната съдебна практика - ППВС 4/68г.?;
По тези въпроси сочи противоречие с: решение № 151/12.11.2013 г. по т.д. № 486/2012 г. на ВКС, II т.о.; решение № 104/25.07.2014 г. по т.д. № 2998/2013г. на ВКС, I т.о.; решение № 28/09.04.2014 г. по т.д. № 1948/2013 г. на ВКС, II т.о.;
Длъжен ли е съдът да вземе предвид всички увреждания на пострадалия и последици за здравето и психиката му и да съобрази значението на всяко увреждане и характера, продължителността и значението на последиците?;
Длъжен ли е да отчете неочаквания и несвоевременен характер на причинените от деликт увреждания? - противоречие с: решение № 151/12.11.2013 г. по т.д. № 486/2012 г., на ВКС, II т.о.; решение № 104/25.07.2014 г. по т.д. № 2998/2013 г. на ВКС, I т.о.;
3.Как следва да се отчита липсата на възстановяване и обективната невъзможност за възстановяване и последвалото трайно влошаване на качеството на живот и липса на възможност за пълноценен живот, какъвто е имало преди ПТП и посоченото представлява ли съществен, значим критерий за правилно приложение на принципа на справедливост?;
4.Длъжен ли е съдът да търси „точен паричен еквивалент“ на търпените морални вреди и длъжен ли е да намери „справедлив еквивалент“ на същите или е достатъчно да се търси „някакво компенсиране“, както е направено в обжалваното решение? - противоречие с решение № 124/11.11.2010 г. по т.д. № 708/2009 г. на ВКС, II т.о.; решение № 88/17.06.2014 г. по т.д. № 2974/2013г. на ВКС, II т.о.;
5.За да се гарантира правилно приложение на принципа на справедливост и изпълнение на задължителните критерии, въведени с ППВС № 4/68 г., длъжен ли е съдът да направи преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като ги прецени адекватно и в тяхната съвкупност, с мотивирано изложение за точната преценка за значението на всяко от обстоятелствата, спрямо справедливото обезщетение, а не само да се изброят уврежданията? - противоречие с решение № 88/09.07.2012 г. по т.д. № 1015/2011 г. на ВКС, II т.о.;
6.Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение, съдът да се съобрази с нормативно определените лимити при застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, които отразяват промените в икономическите условия и достатъчно ли е да се приеме за отчетен лимита с посочване от съда, че обезщетението е определено към момента на настъпване на увредата?; Нарушен ли е принципът на справедливост и задължителната съдебна практика по приложение на чл. 52 ЗЗД, при определяне на обезщетения в много по-нисък размер от определени такива за напълно аналогични случаи /за период 2006-2009 г./, но при лимит 10 пъти по-нисък от процесния, което е явно несъобразяване с лимита и икономическите условия?; Длъжен ли е съдът да посочи какъв е установеният лимит към датата на събитието и факта, че го съобразява или е достатъчно да посочи, че обезщетението е определено към момента на настъпване на събитието?; Следва ли съдът да посочи какъв е действащият лимит към датата на настъпване на събитието и как този лимит се отразява на определения размер на обезщетението, като съпостави с аналогични случаи при действащ по-нисък лимит - само формално соченото „съобразяване с лимита“ достатъчно ли е за обективно приемане на такъв, без дори да е посочен действащия лимит? – противоречие с решение № 27/15.04.2015 г. по т.д. № 457/2014 г. на ВКС, II т.о.; решение № 28/09.04.2014 г. по т.д. № 1948/2013 г. на ВКС, II т.о.;
7.Длъжен ли е съдът при определяне на справедливо обезщетение да се позове на установените лимити за размера на обезщетението и в тази връзка длъжен ли е да обоснове конкретна връзка на приетия за дължим размер с така определените от законодателя лимити? – противоречие с решение № 184/08.11.2011г. по т.д. № 217/2011г. на ВКС, II т.о.; определение № 360/29.03.2017 г. по т.д. № 60316/2016 г. на ВКС, IV гр.о.;
8.Релевантни ли са за критериите по чл. 52 ЗЗД лимитите на застраховане,съобразно пар. 27 ПЗР на КЗ на обществено-икономическите и социални условия в страната и доколко съдът, при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, следва да съобрази и нормативно установените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“?;
9.В интерес на кого се увеличават лимитите и съответно премиите - в интерес на застрахователите, за да реализират по-големи печалби или в интерес на пострадалите, за да се постига все по-пълно компенсиране на вредите?;
10.Определянето на обезщетения, очевидно несъизмерими с търпените морални вреди и с общественото разбиране за справедливост към момента на настъпване на деликта /видно и от голямото несъответствие на паричната компенсация с такива при подобни увреждания/, с установения лимит и огромното им занижаване, представлява ли нарушаване на изискването за справедливост? - противоречие с решение № 28/09.04.2014 г. по т.д. № 1948/2013г. на ВКС, II т.о.; Релевантни ли за критерии по чл. 52 ЗЗД, лимитите на застраховане? – противоречие с решение № 23/25.03.2014 г. по т.д. № 1154/2013 г. на ВКС, II т.о.; решение № 1/26.03.2012 г. по т.д. № 299/2011г. на ВКС, II т.о.; решение № 66/03.07.2012 г. по т.д. № 619/2011 г. на ВКС, II т.о.; решение № 83/06.07.2009 г. по т.д. № 795/2008 г. на ВКС, II т.о.; решение № 104/25.07.2014г. по т.д. № 2998/2013 г. на ВКС, I т.о.; решение № 28/09.04.2014 г. по т.д. № 1948/2013 г. на ВКС, II т.о.; решение № 157/28.10.2014 г. по т.д. № 3040/2014г. на ВКС, II т.о.; решение № 23/25.03.2014 г. по т.д. № 1154/2013г. на ВКС, II т.о.; решение № 94/24.10.2012 г. по т.д. № 916/2011 г. на ВКС, I т.о.; решение № 27/15.04.2015 г. по т.д. № 457/2014г. на ВКС, II т.о.;
11.Липсата на анализ и правилно съпоставяне на задължителните критерии по приложение на чл. 52 ЗЗД, с действително търпените морални вреди и всички факти, имащи значение в тази връзка, при условията на предявен пряк иск срещу застрахователя, представлява ли нарушаване на принципа на справедливост при определяне на справедливо по размер обезщетение? Длъжен ли е съдът да вземе предвид конкретните факти и обстоятелства, които обуславят търпените вреди, преживените болки, негативни емоции, както и цялостната промяна в живота на пострадалото лице и да изложи съображенията си по тях в мотивите на съдебното решение? – противоречие с: решение № 93/23.06.2011 г. по т.д. № 566/2010 г. на ВКС, II т.о.; решение № 111/01.07.2011г. по т.д.№ 676/2010 г. на ВКС, II т.о.; решение № 177/ 27.10.2009 г. по т.д. 14/2009г. на ВКС, II т.о.; определение № 271/12.05.2014 г. по т.д. № 1053/2012г. на ВКС, II т.о.; решение № 83/6.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, II т.о.; решение № 66/03.07.2012 г. по т.д. № 619/2011 г. на ВКС II т.о.; решение № 1/26.03.2012 г. по т.д. № 299/2011 г. на ВКС, II т.о.; решение № 23/25.03.2014 г. по т.д. № 1154/2013 г. на ВКС, II т.о.; решение № 157/28.10.2014 г. по т.д. № 3040/2014 г. на ВКС, II т.о.; решение № 94/24.10.2012 г. по т.д. № 916/2011 г. на ВКС, I т.о.
Ответникът „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, [населено място] оспорва касационната жалба. Счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена в срок. Съобщение с препис от решението е връчен на 11.05.2021 г. Касационната жалба е от 10.06.2021 г. /п.к.: 09.06.2021 г./. Следователно е в срока по чл. 283 от ГПК.
Въззивният съд е бил сезиран с въззивна жалба от Е. П. Н. срещу решението на ОС – Търговище, в частта, с която не е уважен искът й за неимуществени вреди, на основание чл. 432, ал.1 от КЗ, за разликата над 60 000 лв. до напълно предявения размер от 150 000 лв. и с насрещна въззивна жалба от застрахователя в частта, с която е уважен искът за имуществени вреди в размер на 21 374,64 лв. При така очертания предмет на обжалване, съдът е приел, че по отношение наличието на застрахователно правоотношение, механизъм, вреди и вина на водача, както и причинна връзка между увреждане и вреди, решението е влязло в законна сила, като необжалвано в частта за присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60 000 лв.
В случая, с оглед предмета на обжалване на решението от Е. Н. в настоящето производство, от значение са изложените мотиви от въззивния съд относно размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Така въззивният съд е приел, че за да прецени размера на неимуществените вреди, преценява вида и степента на получените от Е. Н. травматични увреждания, установени съгласно допуснатите експертизи. Въззивният съд приема, че първоначално ищцата е настанена в ОАИЛ Т., като е имала съчетана травма – глава, таз, крайници, приета с ниско кръвно налягане и висок пулс – състояние, което представлява опасност от развитие на травматичен шок, проведени реанимационни мероприятия с вливания и други средства, които са довели до стабилизирането й и превеждането й в клиника по Ортопедия и травматология, т.е. възможно е било да пътува. Въззивният съд приема, че са настъпили следните телесни увреждания от пътно-транспортното произшествие: счупване в областта на дясната тазобедрена става и дясна мишнична кост, счупване с хлътване на костен фрагмент към черепната кухина, мозъчна контузия, малък епидурален кръвоизлив в лявата слепоочна област, счупване на аркуса на лявата яблъчна кост на лицето, счупване на крилото на дясната хълбочна кост на таза и счупване на дясната срамна кост на таза. Прието е, че са извършени следните операции/ на 28.05.2019 г. кръвна репозиция и остеосинтеза на дясната тазобедрена става, със специална планка, счупването на ръката е фиксирано със специален пирон. На 04.6.2019 г. – кръвна репозиция и остеосинтеза на дясната мишнична кост, рехабилитация, редрисман и артролиза на дясната раменна става. Прието е, че счупването на дясната раменна кост и счупването на таза са лекувани оперативни, с 4 оперативни интервенции, като обичайният период на възстановяване е 1 година. Лечението не е завършено и предстои изваждане на метала от дясната раменна кост и последваща рехабилитация и подобряване на движенията в дясната раменна става. Ищцата не се е възстановила напълно, има ограничаване в движенията в дясната раменна става, затрудняващи функцията й – странично отвеждане до 45 градуса, при норма 90 градуса и силно ограничена ротация, предно и задно отвеждане. Болезнено ограничени движения в областта на дясната тазобедренна става, които затрудняват клякането и ходенето. Абдукция на 25 градуса, при норма от 45 градуса. Затрудненото движение на дясната ръка не й позволява достигане до главата, обуване на обувки и чорапи. Прието е, че след претърпените увреждания и лечение, походката на Е. Н. е самостоятелна, с леко накуцване с десния крак. Бягането невъзможно, лека хипертрофия на мускулатурата на десен долен крайни. Няма очакване състоянието да се подобри. Останали, невъзстановени са ограничени, болезнени движения на дясната тазобедрена и дясната раменна става, не може в пълен обем да обслужва лицето си с горния десен крайник и напълно куцаща походка. Счупването на таза, ангажиращо дясната ямка на тазобедрената става е обусловило трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за повече от три месеца. Оздравяването е било за период от около 4 месеца, обездвижване, необходими за заздравяване на тазовите кости, рехабилитация и раздвижване. По отношение на счупването на лявата яблъчна кост (в състава на горната челюст) била причинила затруднение за дъвчене за около 30-40 дни, което било трайно затруднение. Допълнително установеното счупване на дясната хъблочна и срамна кости било довело до затруднение в движението на долния десен крайник за около 2-3 месеца. Посочено е, че не може да има пълно възстановяване на пострадалата. Посочено е, че затруднението в движението в обслужването й било повече от година след произшествието, липсата на завършило лечение и рехабилитация и към момента на решението.
Слепоочното депресионно счупване на черепа с мозъчна контузия и малкия епидурален вътречерепен кръвоизлив са причинили на пострадалата разстройство на здравето, временно опасно за живота. В резултат на счупването на черепа, ищцата е развила типичен церебрастенен посттравматичен синдром, изразяващ се в периодично главоболие, обща отпадналост, световъртеж и лесна уморяемост. Не се установява неврологичен дефицит от неврологичния статус на лицето. Но са налице посочените трайни последици за цял живот. Счупване на лявата яблъчна кост в състава на горната челюст – затруднено дъвчене 30-40 дни, което е трайно затруднение.
Счупването на дясната орбита и дясната илиячна кости са обусловили заедно и поотделно временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Възприето е, че не е възможно пълно възстановяване на пострадалата. Посочено е, че като цяло пътно-транспортното произшествие и преживяното лечение са били от изключителен стрес за пострадалата, периодично главоболие, уморяемост , световъртеж.
Въззивният съд е приел, че ищцата е променила вследствие на претърпените увреждания интензивния си начин на живот, излети в планината, срещи с хора. Останал е страх от пресичането на пешеходната пътека, където е настъпило увреждането.
Отчитайки тези увреждания, възрастта на пострадалата, последвалата рехабилитация, затрудненото движение повече от година и останалите невъзстановени функции и болки, уморяемост, отпадналост и световъртеж, както и нивата на застрахователните лимити при ПТП, въззивният съд е приел, че дължимото обезщетение от застрахователя, като функционално отговарящ за противоправното и виновно поведение на водача на пътното-превозно средство, е в размер на 100 000 лв.
Допускането на касационно обжалване, се извършва на основание чл. 280, ал. 1 и 2 от ГПК. При извършената служебна проверка, не се установи наличието на основания съгласно чл. 280, ал. 2, пр.1 и 2 от ГПК.
По отношение на мотивираните от касатора основания за допускане касационно обжалване, следва да се приеме, че с оглед формираните изводи от въззивния съд за определяне обезщетение за неимуществени вреди, съобразно посочените в решението за установени обективни факти, е приложена нормата на чл. 52 от ЗЗД и е определен конкретен размер на обезщетение от 100 000 лв. Така правният въпрос, обусловил изхода на спора чрез присъждане на конкретния размер обезщетение, е въпросът за определяне на обезщетение за неимуществени вреди, на основание принципа на справедливост и кои са релевантните обективни факти, които съдът съобразява, за да определи размера на следващото се обезщетение. Поради това, че този въпрос е включен в предмета на делото, разрешен е от въззивния съд, по начин, че да обуслови изхода на спора, представлява общо основание за допускане касационно обжалване. Този правен въпрос е разрешен в обжалваното решение от въззивния съд, в отклонение от задължителната практика на ВС, изразена в ППВС 4/68 г, както и в трайната практика на ВКС, по приложение на чл. 52 от ЗЗД и поради това представлява основание за допускане касационно обжалване, на основание чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК.
В останалата част поставените от касатора правни въпроси, представляват подвъпроси на обобщителния посочен от касатора правен въпроси, които са свързани с посочения правен въпрос и ще бъдат разгледани при произнасянето по съществото на спора.
Жалбоподателката е освободена от внасяне на дължима държавна такса по исковата претенция, на основание чл. 83, ал.2 от ГПК от първоинстанционния съд Налице е и влязло в сила споразумение от 12.09.2019 г. по нохд 743/19 г. по описа на Районен съд – Търговище, на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК, жалбоподателката е освободена по силата на закона от внасяне на държавна такса. Поради това не следва предварително да се определя държавна такса по касационната жалба.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 260064 от 20.04.20201 г. по т.д. 590/20 г. по описа на Апелативен съд – Варна, в частта, с която е потвърдено решение на Окръжен съд – Търговище за отхвърляне на иска на Е. П. Н. срещу ЗД „Евроинс“ АД, с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 100 000 лв до 150 000 лв, както и следващите се лихви и разноски.
Делото да се докладва на председателя на Второ търговско отделение, за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |