Р Е Ш Е Н И Е № 440 София, 27.11. 2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА ЧЛЕНОВЕ:1. ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА 2. БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря Кристина Павлова .................................................................................. и в присъствието на прокурора Петя Маринова .................................................................................. разгледа докладваното от съдия Бисер Троянов ................................................................................ наказателно дело № 1443 по описа за 2014 г. Производството е по реда на глава тридесет и трета от НПК, образувано по искане на осъдения Р. С. А. за възобновяване на производството по н.о.х.д. № 235/ 2014 г. на Тетевенския районен съд и изменение на определение от 21.08.2014 г., с което е одобрено споразумението по делото, за да бъде намалено наказанието. Искането се позовава на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК за явна несправедливост на наложеното наказание. Осъденият Р. С. А. не взема становище по делото инстанция. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита искането за неоснователно, а определеното при споразумение наказание – за справедливо. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, развитите съображения в съдебно заседание и извърши проверка на изтъкнатите основания за възобновяване, намира следното: С определение от 21.08.2014 г. по н.о.х.д. № 235/ 2014 г. Тетевенският районен одобрил споразумение, с което осъденият Р. С. А. се признал за виновен в извършеното от него на 27.03.2014 г. в [населено място] извор, Л. област, престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК – да е управлявал лекотоварен автомобил „У. Д” с д.к. [рег.номер на МПС] , без свидетелство за управление на МПС, в едногодишен срок от наказването му по административен ред (с Постановление № 27/ 2013 г. на РУП на МВР-У., в сила от 17.06.2013 г.), за което му било наложено наказание от три месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим за изпълнение в затвор, на основание чл. 59, ал. 1 и чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС. Процесуално допустимото искане на осъдения е направено в законовия шестмесечен срок, но разгледано по същество е неоснователно. Съгласно процесуалните правила на глава двадесет и девета от НПК споразумението се изготвя в писмена форма и съдържа съгласие по няколко изрично посочени въпроси, сред които са: видът и размерът на наказанието, първоначалният режим и типът на затворническото заведение за изтърпяването му (чл. 381, ал. 5, т. 2 и 3 от НПК). С участието на защитник осъденият Р. С. А. е сключил споразумение с прокурор от районната прокуратура в [населено място], а в съдебно заседание изрично е заявил, че е разбрал същността на обвинението, признал се е за виновен по него, осъзнал е последиците на споразумението, съгласен е бил с клаузите му и доброволно го е подписал, поради което се отказал от разглеждането на делото по общия ред. Подписвайки акта осъденият несъмнено е бил наясно за какво наказание се е споразумял с обвинителната власт и при какви условия за неговото изпълнение. В наказателното производство правните интереси на осъдения са били надлежно охранени от служебен защитник. При това развитие на делото правновалидната воля на осъдения А. е била писмено закрепена в споразумение, одобрено от съда. Наведеното от осъдения твърдение за явна несправедливост на наложеното наказание, по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, изисква преценка на възможното нарушение на законовите предпоставки по чл. 348, ал. 5 от НПК, а те са свързани със съдебната преценка за законоустановеност на наказанието, неговото съответствие на престъплението (чл. 35, ал. 3 от НК) и целесъобразност (чл. 36, ал. 1 от НК). Одобрявайки споразумението съдът не извършва самостоятелна преценка на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, какво наказание да наложи при алтернативно предвидени санкции и какъв размер на наказанието да определи, тъй като по тези въпроси се споразумяват страните по делото. Съдът служебно следи споразумението да не противоречи на закона и на морала (чл. 382, ал. 7 от НПК) и в изпълнение на тези правомощия може да предлага промени, включително и спрямо наказанието, които се обсъждат с прокурора и защитника (чл. 382, ал. 5 от НПК). Недопустимо е на подсъдимия да се определя наказание, за което той не е съгласен. Осъденият А. е изразил правновалидна воля да изтърпи наказание от три месеца лишаване от свобода при строг режим в затвор. Наказанието е определено при условията на чл. 54 от НК, а наложеният размер е минимално допустимия от закона за извършеното общоопасно престъпление. Допълнителното занижаване на наказанието е невъзможно. Касационният съд не открива наличието на многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелства, които да наложат друг институт от приложения. Законът позволява наказанието да се определи и при условията на чл. 55 от НК (чл. 381, ал. 4 от НПК), но само ако за приложението на този институт е имало съгласие между страните на споразумението. Санкцията е законосъобразно определена и не е налице проявление на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Искането за възобновяване на приключилото първоинстанционно съдебно производство е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, на основание чл. 425 от НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Р. С. А. за възобновяване на производството по н.о.х.д. № 235/ 2014 г., по описа на Тетевенския районен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.