Ключови фрази
Средна телесна повреда * доказаност на обвинението

Р Е Ш Е Н И Е
№ 294

гр.София, 23 септември 2013 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на двадесети май две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА
МИНА ТОПУЗОВА

със секретар Аврора Караджова
при участието на прокурора МАРИЯ МИХАЙЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ
наказателно дело под № 867/2013 година

Осъденият В. М. С. е отправил по реда на глава тридесет и трета от НПК искане (макар и да го е нарекъл „молба”) да бъде възобновено по този ред наказателното дело, по което го е осъдил Асеновградският районен съд – като първоинстанционен, и Пловдивският окръжен съд – като второинстанционен (въззивен) и последен в това развитие на делото.
Осъдителната първоинстанционна присъда – 45/24.ІХ.2012 год. по нохд № 904/2011 год., е за причинената на 24.VІІ.2011 год. от С. на племенника му (син на неговата сестра) Е. Т. И. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дланта на дясната му ръка: престъпление по чл.129 НК, наложеното наказание за което е 1 година лишаване от свобода условно (чл.66 НК) за 3 години. В качеството му на граждански ищец на пострадалия е присъдено обезщетение за причинените му неимуществени щети в размер на 2 000 лева.
Второинстанционното решение – 73/11.ІІІ.2013 год. по внохд № 1674/2012 год., е постановено след въззивна жалба от името на подсъдимия С. и с него присъдата е потвърдена.
Отмяната на потвърдителното решение по реда за възобновяване на делото е поискано след направен в „молбата”(искането) анализ на някои доказателства, които според подателя не са в подкрепа на приетото за установено от съда и налагат ново съдебно следствие; оплаква се и от недостатъчно внимание по същите въпроси във въззивната инстанция при опита му да ги постави по време на проведеното съдебно заседание.
Пострадалият в качеството си на частен обвинител и граждански ищец е възразил писмено срещу искането за възобновяване и настоява за отхвърлянето му като неоснователно.
В съдебното заседание на ВКС присъствено участие са взели само служебният защитник на подсъдимия, който поддържа искането, и прокурорът, който също като частния обвинител е за отхвърлянето му.
ВКС намери, че следва да остави в сила по реда на възобновяването решението за потвърждаване на осъдителната присъда.
Решението не е засегнато от приписаните му недостатъци.
Такива всъщност не са и формулирани със съответната процесуална терминология, но по-важното е, че вдействителност не съществува приписаното на доказателствата противоречие, с което осъденият свързва недостоверността на някои от тях.
Противоречието, което осъденият е видял, е между документите за проведените телефонни разговори от пострадалия и полицейското управление във времето около инкриминирания инцидент – от една страна документацията на съответния мобилен оператор, от друга – на РУП-Асеновград. Веднага се вижда обаче несъпоставимостта на тези документи: изключителната точност поради техническия му характер – на издадения от оператора, срещу по-скоро дневника – описание на сигналите, постъпили в полицията. Осъденият не държи сметка за това различие и прибързано обявява различието в броя на посочените обаждания (съответно 2:1) за толкова решаващо, че да прави сведенията според полицейските документи недостоверни и дори престъпно неистински.
Защитният подход на осъдения е неубедителен както сам за себе си, така и – още повече – в сравнение със забележителната доказателствена дейност на съдилищата в редовните инстанции, които са успели с много усилия да преодолеят все пак „мъглата” на роднинските отношения между участниците в инцидента и да възстановят относително ясно станалото.
Защитният подход на осъдения е неубедителен и във втория акцент на искането до ВКС да възобнови делото – за отношението на съда във въззивната инстанция към опита да бъдат прочетени в съдебното заседание на 7.ІІ.2013 год. „писмените обяснения”, които е приложил сега към искането. Отделно от това, че съдебният протокол не съдържа твърдяното прекъсване на личното участие на С. в пренията, може да бъде констатирано и покриване в общи линии между протоколираното и въпросните обяснения.
Ръководен от всичко изложено и съобразно приложимите разпоредби от глава тридесет и трета от НПК, ВКС-І наказателно отделение
Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА по реда за възобновяване на наказателните дела решение № 73 от 11 март 2013 год. по внохд № 1674/2012 год. на Пловдивския окръжен съд, оспорено от осъдения В. М. С..


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: