О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№456
гр. София,22.07.2022г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

като изслуша докладваното от съдия Христова. т.д. №2195 по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от ЗПК „Нива“, [населено място], чрез адвокат Д. Б. срещу решение №119 от 11.06.2021г., постановено по в.гр.д. №20212100500440 по описа за 2021г. на Окръжен съд- Бургас, с което е потвърдено решение №156 от 18.12.2020г. по гр.д. №674/2020г. по описа на Районен съд - Карнобат. С първоинстанционното решение е уважен искът с правно основание чл.58, ал.1 Закона за кооперациите /ЗК/, предявен от Х. А. Х. срещу ЗПК „Нива“, [населено място], като е отменено приетото решение по т.1 от Общото събрание на кооперацията, проведено на 22.08.2020г., за изключването на ищеца като член- кооператор на основание чл.13, ал.1, пр.1 и 2, вр. чл.10, ал.1, т.1 и т.4 ЗК и чл.7, ал.1, т.3 от Устава на ЗПК „Нива“ [населено място], тъй като с поведението си не съдейства за постигане целите на кооперацията, а именно чрез взаимопомощ и сътрудничество между членовете й да осъществяват успешна търговска дейност за задоволяване на икономическите им интереси, а с действията си и трайното си поведение към другите членове на кооперацията, разстройва нормалното функциониране на работата на ръководните органи на кооперацията - Общото събрание и Управителния съвет и предвид изричната разпоредба на чл.20, ал.1, вр. чл.12, ал.1, т.2 ЗК прекратява предсрочно мандата на Х. Х. като член на Управителния съвет на ЗПК „Нива“, като на ищеца са присъдени и разноските по делото.
В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно- постановено при съществено нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което следва да бъде отменено, а искът да бъде изцяло отхвърлен. Касаторът поддържа, че в нарушение на процесуалните правила и без да изложи мотиви въззивният съд е приел, че правилно първоинстанционният съдия не се е отвел, въпреки изложените от ответника факти за лични извънслужебни близки отношения с ищеца- основание за отвод по чл.22, ал.1, т.6 ГПК. Намира за неправилни изводите на съда, че е допуснато нарушение на процедурата за изключване на ищеца като член-кооператор, тъй като нито кооператорите, нито самият ищец са били надлежно уведомени за основанията за вземане на такова решение. Претендира разноски.
Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Касаторът поддържа, че съдът се е произнесъл по следните правни въпроси, обусловили изхода на спора:
1.1.„Допустимо ли е обжалване решението на първоинстанционния съд пред въззивния като незаконосъобразно- нищожно, с мотив: произнесено от незаконен състав и дължи ли въззивният съд проверка на основателността на изложените в жалбата основания, при хипотезата при която съдията-докладчик не е уважил искането?“; 1.2.“При наведени от страната фактически основания за отвод на съдията с правно основание чл.22 ал.1 т.6 ГПК- наличие на извънслужебни лични отношения с другата страна по делото и който факт не е оспорен от последния, същите достатъчно основание ли са за водещи до приложение на чл.22 ал.2 ГПК или освен тези факти, кумулативно е необходимо наличието и на конкретни процесуални действия на съдията, доказващи липсата на обективност и безпристрастност “- с твърдение за противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение №343/21.05.2015г., гр.д. №2568/2015г., ІV г.о. и определение №392/14.05.2021г., гр.д. №2125/2020г., ІV г.о.
2.„Следва ли в поканата за насрочване на Общо събрание, в която е включена точка от дневния ред- изключване на член-кооператор за нарушение на Закона за кооперациите и Устава изрично да бъдат посочени личните данни на това лице- три имена, ЕГН и адрес? Следва ли в поканата да се посочат конкретно нарушенията- фактически действия и бездействия, на които се основава предложението?“ и
3. „Какъв е допустимият обем информация- лични данни описани факти- за действия и бездействия, които трябва да се съдържа в поканата за свикване на Общо събрание на кооперациите /която се разпространява сред неограничен кръг лица, в т.ч. и чрез средствата за масова информация- съгласно изискванията на Устава/, в което е включена точка „изключване на член- кооператор за действия явяващи се нарушения на Устава и ЗС“, ката че без да се нарушават защитените му от Закона за личните данни права, той да може да осъществи правото си на защита- като узнае вменените му нарушения и организира защитата си?“- по отношение на последните два въпроса с твърдение, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът Х. А. Х. не взема становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.
За да потвърди първоинстанционното решение за уважаване на иска с правно основание чл.58 ЗК, въззивният съд, на първо място, намира за неоснователно възражението на ответника, че решението е постановено от незаконен състав поради отказ на съдията- докладчик да се отведе от разглеждането на делото. Излага аргументи, че искането за отвод на първоинстанционния съдия е обосновано с твърдение за наличие на обстоятелства /лично познанство на съдията с ищеца и поддържане на извънслужебни близки отношения, свързани с техни съвместни ловни излети/, представляващи основание по чл.22, т.6 ГПК. Приема, че съгласно чл.22, ал.1, т.6 ГПК, не може да участва като съдия по делото лице, относно което съществуват други обстоятелства, които пораждат основателно съмнение в неговото безпристрастие. Съгласно чл.22, ал.2 ГПК съдията е длъжен сам да се отстрани в случаите по чл.22 ал.1, т.1-5 ГПК, а когато не приеме отвода по ал.1, т.6- да обяви обстоятелствата. Решаващият съдебен състав намира, че в случая искането за отвод е по чл.22, ал.1, т.6 ГПК, като в съдебното заседание на 18.11.2020г. съдията е изложил подробни мотиви за отказа си да се отведе, включително, че искането се позовава на необективни и голословни твърдения за наличие на обстоятелства, които пораждат основателни съмнения за неговата безпристрастност. Приема, че доколкото искането за отвод не се основава на някоя от хипотезите на чл.22, ал.1, т.1-5 ГПК, съдията не е длъжен да се отведе, а е въпрос на лично негово убеждение дали е налице предубеденост при решаване на делото.
Въззивният съд приема за установено по категоричен начин, че решението за свикване на 22.08.2020г. на процесното ОС на член-кооператорите на ЗПК „Нива“ е взето на заседание на УС на кооперацията, проведено на 29.07.2020г., като в поканата за свикване е посочено, че по т.1 от дневния ред ще се разглежда предложение на УС за вземане на решение за изключване на член-кооператор на ЗПК „Нива“ [населено място], на основание чл.13, ал.1 от ЗК и предсрочно прекратяване на правомощията му като член на УС. Приема за доказано, че с връчена на ищеца нотариална покана му е съобщено, че на заседание на УС на ЗПК „Нива“, проведено на 28.08.2019г. е взето решение за отстраняването му като член-кооператор и член на УС на кооперацията на основание чл.10, ал.2 от Устава на кооперацията, вр. чл.13, ал.2 ЗК и е уведомен, че на 22.08.2020г. е насрочено редовно ОС на ЗПК „Нива“, на което като т.1 от дневния ред е предвидено обсъждане на предложение на УС за изключването му като член- кооператор и предсрочно прекратяване на правомощията му като член на УС. Посочено е, че има право да представи писмено становище пред ОС относно предложението, както и лично да участва на събранието и изрази становище пред член-кооператорите по внесеното предложение. Решаващият съдебен състав приема за безспорно, че на проведеното на посочената дата ОС е взето решение за изключване на ищеца като член-кооператор, като са описани неговите действия и бездействия с твърдение, че не съдейства за постигане на целите на кооперацията - чрез сътрудничество, солидарност и взаимна помощ на членовете да се постигнат икономически резултати в обща тяхна полза, и квалифицирани като грубо нарушение на задълженията на член-кооператора, визирани в чл.10, ал.1, т.1 и 4 ЗК и в чл.7 от Устава на кооперацията.
Въззивният съд намира, че оспореното решение от ОС е незаконосъобразно. Излага доводи, че ищецът не е надлежно уведомен преди ОС за конкретните действия и/или бездействия, квалифицирани като нарушения на закона, устава или решенията на органите на кооперацията по смисъла на чл.13, ал.1 ЗК и представляващи основание за предложението за изключването му като член-кооператор, респективно не му е дадена възможност да се защити като даде писмени или устни обяснения пред общото събрание /чл.13, ал.3 вр. ал.2 ЗК/. Също така е нарушена процедурата по свикване на ОС /чл.16, ал.1 ЗК/, тъй като в поканата за насроченото на 22.08.2020г. ОС на член-кооператорите на ЗПК „Нива“ е отразено, че по т.1 от дневния ред се предвижда разглеждане на предложение на УС за вземане на решение за изключване на член-кооператор и предсрочното прекратяване на правомощията му като член на УС, без да са посочени имената на член-кооператора, чието изключване се предлага, както и нарушенията, представляващи основание за изключването му. Решаващият съдебен състав се позовава на решение № 139 от 11.11.2013г. на ВКС по т.д.№ 301/2012 г., I т.о. и излага аргументи, че в съдържанието на поканата за свикване на Общо събрание на кооперацията, когато в дневния ред е включено предложение за изключване на член-кооператор, следва да се посочат конкретните действия или бездействия на член-кооператора, които представляват несъответствие с конкретни разпоредби на закона, устава или на решение на орган на кооперацията, представляващи основание на направеното предложение за изключване. Поддържа, че предоставеното от закона право на предложения за изключване член-кооператор да даде обяснения пред ОС предполага възможност кооператорът да се запознае с твърденията за извършени от него нарушения на закона, устава или на решенията на органите на кооперацията, които ще представляват основания за изключването му. Възможността обясненията да се направят при провеждане на ОС на кооперацията изисква към този момент предложеният за изключване член да е уведомен за нарушенията, а нарушенията следва да са изведени от твърдения за конкретни действия или бездействия на член-кооператора, които да представляват несъответствие с конкретни разпоредби на закона, устава или на решение на орган на кооперацията. В случая в отправената до ищеца нотариална покана за ОС липсва посочване на каквито и да е негови конкретни действия или бездействия като член-кооператор, които да представляват несъответствие с конкретни разпоредби на закона и устава на кооперацията, като при докладването на т.1 от дневния ред председателят на ОС за първи път е изложил мотивите на УС за исканото изключване, което е възпрепятствало ищеца да се защити адекватно. От друга страна, при обсъждането на т.1 от дневния ред председателят на кооперацията е изложил и допълнителни мотиви за решението на УС, различни и от изложените от председателя на ОС. Налице е съществено нарушение на правата на ищеца като член-кооператор.
Предвид изложените съображения, въззивният съд стига до извод, че взетото решение по т.1 от дневния ред на преведеното на 22.08.2020г. ОС на член-кооператорите на ЗПК „Нива“ е незаконосъобразно поради нарушаване на законовата процедура и на правото на ищеца като член-кооператор да се защити.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Първите два правни въпроси, поставени от касатора, не отговарят на общия критерий на чл.280, ал.1 ГПК. Въпросите не са коректно поставени, тъй като не съответстват на изложените от въззивния съд мотиви. Решаващият съдебен състав не е приел, че е недопустимо да се обжалва първоинстанционното решение „като незаконосъобразно – нищожно“ с оплакване, че е постановено от незаконен състав. Съдът е обсъдил оплакването на ответника и е изложил доводи за неоснователността на възражението му, че решението е постановено от незаконен състав, обосновано с отказа на съдията- докладчик да се отведе от разглеждането на делото в хипотезата на твърдения за наличие на обстоятелства по чл.22, ал.1, т.6 ГПК. Въззивната инстанция не е приела, че наведените от ответника обстоятелства- основание за искания отвод са безспорни, а изрично е посочил, че отказът за отвод е обоснован от първоинстанционният съдия с доводи че „искането се позовава на необективни и голословни твърдения за наличие на обстоятелства, които пораждат основателни съмнения за неговата безпристрастност“.
По отношение на поставените въпроси не е налице и допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като не се установява противоречие с цитираната от касатора практика на ВКС. Определение №392/14.05.2021г., гр.д. №2125/2020г., ІV г.о. е постановено по реда на чл.288 ГПК, с него не е разрешен правен въпрос и не представлява практика на ВКС по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Определение №343/21.05.2015г., гр.д. №2568/2015г., ІV г.о. не дава отговор на поставените от касатора въпроси. Определението е постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК по жалба срещу определение за потвърждаване на разпореждане за връщане на искова молба поради невнасяне в срок на дължимата такса. Съдът е допуснал до касационнен контрол обжалвания въззивен акт по въпроса- непочтителното отношение на страната към съда и по-специално използването на обидни епитети, съставлява ли основание за отвод на съдията.
Първата част от втория правен въпрос – за необходимостта в поканата за насрочване на ОС на кооператорите при включена точка в дневния ред за изключване на член-кооператор да бъдат посочени неговите три имена, ЕГН и адрес, не е обсъждана от въззивния съд и не е обусловила решаващите му правни изводи. Ответникът не е навеждал доводи, относими към заявената едва с касационната жалба теза за защита на лични данни на изключвания съдружник, нито с отговора на исковата молба, нито с въззивната жалба, респективно въззивният съд не е обсъждал и не е излагал мотиви по този въпрос. Решаващият съдебен състав не е приел, че следва да бъдат посочени всички лични данни на член-кооператора, предложен за изключване, а е обосновал извода си, че законосъобразното свикване на ОС изисква включване в дневния ред на всички въпроси, които ще бъдат обсъждани и по които ще бъдат вземани решения, като тези решения следва да са в достатъчна степен ясни и конкретни, т.е. да има яснота кой член-кооператор е предложен за изключване и на какво основание.
По отношение на втората част от въпроса- следва ли в поканата да се посочат конкретно нарушенията- фактически действия и бездействия, на които се основава предложението за изключване на член-кооператор, също не е налице общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като въпросът макар и да е разгледан от съда не е решаващ за изводите му за основателност на исковата претенция. Въззивният съд е обсъдил не само поканата за ОС, адресирана до всички кооператори, но и изпратената лично до ищеца нотариална покана, като е установил, че и в последната не са посочени конкретните действия и/или бездействия, квалифицирани като нарушения по чл.13, ал.1 ЗК и представляващи основание за предложението за изключването му. На следващо място, касаторът не обосновава и наличието на допълнителния критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно т.4 на ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Следователно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова с оглед изменения в законодателството и обществените условия.
В настоящия случай правните норми са ясни и липсват данни за наличието на непротиворечива, но погрешна практика, която да се нуждае от промяна или от осъвременяване с оглед изменение в законодателството и обществените условия. Няма спор в съдебната практика, вкл. цитираното от въззивния съд решение на ВКС по чл.290 ГПК, че предоставеното от закона право на предложения за изключване член-кооператор да даде обяснения пред ОС /чл.13, ал.3 ЗК/ предполага осигуряване на възможност кооператорът да се запознае с твърденията за извършени от него нарушения на закона, устава или на решенията на органите на кооперацията, които ще представляват основания за изключването му. В този смисъл и при липса на други уведомления поканата за свикване на Общо събрание на кооперацията, когато в дневния ред е включено предложение за изключване на член-кооператор, следва да съдържа посочване на конкретните действия или бездействия на член-кооператора, които са квалифицирани като нарушения на закона, устава или на решение на орган на кооперацията, представляващи основание на направеното предложение за изключване.
Последният поставен от касатора въпрос изобщо не е обсъждан по делото, не е решаващ за спора и не представлява правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №119 от 11.06.2021г., постановено по в.гр.д. №20212100500440 по описа за 2021г. на Окръжен съд- Бургас.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.