О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 21
София, 22.01.2009
година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на
деветнадесети януари през две хиляди и девета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ:
Светлана Калинова
Здравка
Първанова
при
секретар
като
изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско
дело № 1 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл.274,ал.3 ГПК.
С
определение №390,постановено на 08.10.2008г. по ч.гр.д. №467/2008г. Варненският
апелативен съд е оставил в сила определение №2288/29.07.2008г. на Варненския
окръжен съд,постановено по гр.д. №1936/2007г.,с което производството по делото
е прекратено поради неотстраняване в срок на нередовностите на искането на Комисията за у. на и.
,придобито от престъпна д. ,приравнено на подадена искова молба.
Определението
е обжалвано от Комисията за у. на и. ,придобито от престъпна д. ,чийто
представител поддържа,че същото е неправилно,тъй като по отношение на искането
по чл.28 ЗОПДИППД не е установено изискване за излагане на фактически
обстоятелства,които да свързват извършваната престъпна д. с факта на придобиване
на описаното в същото имущество. Поддържа,че е достатъчно такава престъпна д.
да е установена,като искането може да се основава на предположение. Като
основание за допускане на касационно обжалване сочи разпоредбата на
чл.280,ал.1,т.2 и т.3 ГПК,като твърди,че тези повдигнати с касационата
жалба спорни въпроси са от значение за точното приложение на закона и за
развитието на правото, както и че е налице противоречива практика на
съдилищата.
В
писмен отговор в срока по чл.276,ал.1 ГПК ответниците Н. Д. К. и М. К. К.
изразяват становище,че жалбата е неоснователна по изложените в отговора
съображения.
Частната
жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по
чл.275,ал.1 ГПК. Налице са и предпоставки за допускането й до разглеждане по
същество,като съображенията за това са следните:
Поставените с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК
въпроси досежно изискванията за редовност на искането
по чл.28 ЗОПДИППД до настоящия момент не са поставяни на разглеждане пред
ВКС,освен в производството по ч.гр.д. №1097/2008г. по описа на І ГО на ВКС,в
който случай обаче същественият въпрос засяга задълженията на въззивния съд при
констатиране на нередовности при подаване на
искането. Поставеният по настоящето дело въпрос е съществен по смисъла на
чл.280,ал.1 ГПК и следва да бъде поставен на разглеждане,макар тезата на жалбоподателя,че по този въпрос е налице противоречива
практика на съдилищата да не може да бъде споделена. Представените с
изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК решения и определения касаят предпоставките
за допускане на обезпечение на искането по чл.28 ЗОПДИППД и неговата
основателност по същество,но не засягат въпроса за изискванията за редовност,на
които същото следва да отговаря,за да бъде образувано исково производство по
реда на ЗОПДИППД. Доколкото обаче,както вече беше отбелязано,липсва практика по
този съществен процесуален въпрос,следва да се приеме,че предпоставките на
чл.280,ал.1 ГПК са налице и частната жалба да бъде допусната до касационно
обжалване.
Разгледана по същество частната жалба е
неоснователна,като съображенията за това са следните:
Поставя се въпросът на какви изисквания следва да
отговаря искането на Комисията за у. на и. ,придобито от престъпна д. ,за да се
приеме,че същото е редовно по смисъла на чл.28 ЗОПДИППД и чл.98 ГПК/отм./.
В обжалваното определение е прието,че искането следва
да съдържа фактическите обстоятелства,на които се основава и които свързват
извършваната от ответника престъпна д. с факта на придобиване на описаното в
искането имущество. Жалбоподателят поддържа,че това становище е неправилно,тъй
като не съответствува на установените в закона изисквания,според които е
достатъчно искането да съдържа констатация за извършвана от ответника престъпна
д. и за наличие на придобито от него и. на значителна стойност,като наличието
на причинна връзка между престъпната д. и придобитото и. се предполага и не
следва да се обосновава от комисията. Според настоящия състав изложените в
частната жалба доводи за неправилност на обжалваното определение са
неоснователни.
Съгласно чл.1,ал.2 ЗОПДИППД на отнемане по този закон
подлежи и. ,придобито пряко или косвено от престъпна д. ,което не е
възстановено на пострадалия или не е отнето в полза на държавата или
конфискувано по други закони,т.е. отнемане само на и. ,което е придобито в
резултат на определена престъпна д. ,чието осъществяване е вече установено или
е в процес на у. ,а не на всяко и. ,придобито от лицето,срещу което е насочено
искането. В този смисъл и целта на закона съгласно чл.2 е предотвратяване и
ограничаване на възможностите за извличане на облаги само от престъпна д. и
предотвратяване разпореждането с имуществото, придобито именно от тази
престъпна дейност. Следователно не във всички случаи,при които е установено,че
едно лице е осъществило престъпна д. може да бъде инициирано производство по
отнемане на и. по реда на ЗОПДИППД.
Производството по този закон съгласно чл.3,ал.1 се
провежда,когато е установено,че дадено лице е придобило и. със значителна
стойност,за което може да се направи основателно предположение,че е придобито
от престъпна д. и срещу него е започнало наказателно преследване за едно от
посочените в т.1-25 престъпления,като едва след извършването на необходимите
проверки по реда на чл.15 и изготвянето на мотивирано заключение по чл.27,ал.1,
комисията може да внесе по реда на чл.28,ал.1 от закона в окръжния съд по
постоянния адрес на лицето мотивирано искане за отнемане в полза на държавата
на имуществото, придобито от престъпна дейност. Законът следователно установява
изискване искането да бъде мотивирано и обосновано.становява
се и изискване предположението,че посоченото в искането и. е придобито от
престъпната д. ,за която е започнало наказателно преследване да е
основателно,което предполага не само да е установено наличие на и. на
значителна стойност и осъществена престъпна д. ,но и наличие на данни за такива
факти и обстоятелства,които биха могли да обосноват извода,че имуществото е
придобито именно от такава дейност. Обосноваването представлява логическа
операция,съпоставяне основано на правилата на формалната логика,т.е. на наличие
на причинна връзка между осъществена през определен период от време престъпна
д. и факта на придобиване на и. на значителна д. ,с оглед на което не може да
се приеме,че съпоставянето на простия сбор на установените от комисията приходи
и разходи на лицето и констатацията, че разходите надвишават приходите
представлява подобно основателно предположение. Действително съгласно
чл.17,ал.5 от закона ако проверяваното лице не представи декларация за
притежаваното от него и членовете на семейството му и. , за източниците на
средства и основанията за придобиване на имуществото и за издръжката на
семейството си,или подаде непълна декларация,или откаже да подаде
декларация,съгласно чл.17,ал.5 от закона до доказване на противното се предполага,че
имуществото,което не е декларирано,е придобито от престъпна дейност. Така
установеното предположение обаче касае разпределянето на доказателствената
тежест в исковия процес,но не и изискванията за редовност на искането по
чл.28,ал.1 от закона,което според тази разпоредба има действие на искова молба
и като такава следва да отговаря на изискванията на процесуалния закон,по реда
на който ще бъде разгледано досежно очертаването на
спорния предмет,който обуславя пък от своя страна предмета на доказване. Освен
това съгласно разпоредбата на §2 ДР ЗОПДИППД за неуредените в този закон случаи
се прилагат разпоредбите на ГПК,т.е. приложение с оглед датата на постъпването
на искането в съда /04.09.2007г./ следва да намери и разпоредбата на
чл.98,ал.1,буква”г” ГПК /отм./, установяваща
изискване за изложение на обстоятелствата,на които се основава искането,вкл.
обосноваване на предположението,че са налице предпоставките за отнемане на и.
,придобито от престъпна д. по реда на ЗОПДИППД. В съответствие с тези изисквания
първоинстанционният съд е дал указания за уточняване
на обстоятелствата, на които се основава искането,като бъдат изложени
фактическите обстоятелства,които да свързват извършваната от ответника
престъпна д. с факта на придобиване на описаното в искането имущество.
Съобщението с указанията е получено от представител на КУИППД на
21.07.2008г.,като в постъпилата на 28.07.2008г. уточняваща молба подобни
обстоятелства не са посочени,поради което правилно въззивният
съд е приел,че са налице предпоставките на чл.100,ал.2 ГПК/отм./
и е оставил в сила определението на първоинстанционния съд,с което искането е
върнато по реда на чл.100,ал.2 ГПК/отм./ като
производството по делото е прекратено. Обжалваното определение е правилно и
законосъобразно и следва да бъде подтвърдено като се
има предвид и обстоятелството,че в случая липсват доказателства от ответника Н.
Д. К. да е поискано да подаде декларация по чл.17 от закона,с оглед на което
спрямо него не би могла да намери приложение и установената в чл.17,ал.5 презумпция.
Водим
от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско
отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОДТВЪРЖДАВА
определение №390/08.10.2008г.,постановено по ч.гр.д. №467/2008г. по описа на
Варненския апелативен съд,с което е оставено в сила определение
№2288/29.07.2008г. на Варненския окръжен съд,постановено по гр.д.
№1936/2007г.,с което производството по делото е прекратено поради неотстраняване в срок на нередовностите
на искането на КУИППД.
Председател:
Членове: