Р Е Ш Е Н И Е   № 136 София, 04.06.2010  година   В    И   М   Е   Т   О    Н   А    Н   А   Р   О   Д   А   Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в ОТКРИТО съдебно  заседание на  петнадесети март  две хиляди и десета  година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА           ЧЛЕНОВЕ:   СВЕТЛАНА КАЛИНОВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА   при  участието на секретар  Теодора Иванова изслуша докладваното от съдията  БАЛЕВСКА гр.дело № 4831 /2008  година, образувано по описа на I отд., и за да се произнесе, взе предвид:   Производството е по чл.290 и сл. ГПК.   „С” ЕАД София обжалва и иска да се отмени въззивно Решение от 11.06.2008 година постановено по гр.възз.д. Nо 2717/2007 година на Софийския градски съд, В ЧАСТТА , с която е оставено в сила решение от 06.06.2007 година по гр.д. Nо 6411/2006 година на СРС по отхвърлените обективно съединени искове срещу Б. А. В. . С определение по чл. 288 ГПК е допуснато касационното обжалване на въззивно Решение от 11.06.2008 година постановено по гр.възз.д. Nо 2717 / 2007 година на Софийския градски съд, В ЧАСТТА, по отхвърления иск по чл. 232 ал.2 предл.2-ро от ЗЗД , за сумата 2774 лв., неплатени консумативни разноски по договор за наем. С касационната жалба се поддържа , че обжалваното въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на съществени процесуални правила и материалния закон, основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК по съображения , че е допуснато нарушение на материалния като е прието,че не налице сключен договор за наем, и направените за срока на ползване на имота консумативни разноски се дължат от наемателя. По делото не е подаден отговор в срока по чл.287 ал.1 ГПК от ответника по касация- Б. В. Върховният касационен съд-състав на второ отделение на гражданската колегия за да прецени валидността , допустимостта и правилността на обжалваното решение в установените от чл. 290-293 ГПК правомощия , намира : Допустимостта на касационното обжалване е мотивирано с наличие на основание по см. на чл. 280 ал.1 т.1 и 2 ГПК по материално -правния въпрос за предпоставките , при които съда може да приеме , че е налице валидно сключен наемен договор при условията на чл.9 ал. 3 от Основните правила за устройство, ръководство и експлоатация на постоянните общежития за работниците и служителите /ОПУРЕПОРС/, разрешаван противоречиво от съдилищата по идентични хипотези , при наемодател едно и също предприятие. С обжалваното решение, Софийският градски съд в правомощията на въззивна инстанция по жалба на „С” ЕАД София, е оставил в сила решението на първата инстанция по отхвърлените обективно съединени искове срещу Б. А. В. по чл. 232 ал. 2 предл. 1-во ЗЗД за сумата от 560 лв., дължим наем за времето 1.03.2003 година – 12.12.2005 година , както и сумата 2 774 лв. , дължими консумативи за същия период от време, на основание чл. 232 ал.2 предл 2-ро ЗЗД, както и за сумите 86 лв. , дължим наем за м.01.2006 година и сумата 20 лв. , консумативи за същия период. Прието, че между страните-. С. е. ЕАД , в качеството на наемодател и Б. В. , служител на предприятието, в качеството на настанен във ведомствени жилища наемател липсва валидно сключен договор за наем, поради липса на двустранно постигнато съгласие за наемната цена, С посочените решения на Решение от 10.12.2007 година по гр.д. Nо 9037/ 2006 г. на СРС и Решение от 22.06.2007 год. по гр.д. Nо 2867/2006 г. на СГС, при аналогични хипотези, със други служители на предприятието, е прието , че е налице валидно сключен наемен договор и е реализирана отговорността при неплащане на наемната цена и дължимите консумативи, въпреки , че наемната цена е променена едностранно при нормативно изменение на условията за настаняване и ползване на ведомствени жилища, съгласно Основните правила за устройство, ръководство и експлоатация на постоянните общежития за работниците и служителите /ОПУРЕПОРС/. Настоящият състав на ВКС, на основание чл. 291 т.1 ГПК приема за правилна практиката , обективирана с посочените съдебни решение на РС и СГС. Съгласно разпоредите на чл. 228 ЗЗД договорът за наем е двустранен консенсуален договор , съглашение по силата на което едно лице- наемодател предоставя ползване на недвижим имот или непотребима движима вещ на друго лице – наемател, за определен период от време срещу поето задължението от страна на наемателя да заплаща определена цена. При отдаване под наем на ведомствени жилища, наемодател е предприятието работодател и настаняването във ведомствено жилище е задължение на работодателя . Наемното правоотношение не възниква само и единствено по силата на двустранното споразумение, а е елемент на фактически състав , в който се включва и административен акт- заповед за настаняване и др. В тези хипотези , когато работодателя- наемодател е фирма , със 100 % държавно участие , отдаваната под наем частна държавна собственост се подчинява на нормативно установен режим на определяне на наемната цена . При изменение на базисните цени за тази категория недвижими имоти, определянето на новата наемна цена не е предоговаря, тъй като наемния договор продължава да е функция на съществуващото трудово правоотношение. В конкретния случай, спорът за наличие на валидно наемно правоотношение , възникнало по силата на настанителна заповед Nо 34/ 24.01.2001 година, с която Б. В. , като служител на „С” ЕАД е настанен в помещение –тип „малка стая” в бл.2 ап.57- общежитие в к.в. Банишора София ,е разрешен като е прието, че е налице наемно правоотношение , при определена наемна цена по силата на Заповед Nо 34/21.01.2001 година на Изпълнителния Директор на фирмата. По делото не е съобразено, че по силата на издадена Заповед Nо 233/ 31.10.2002 год. на Изпълнителния директор на”С” ЕАД , издадена на основание чл. 39 от Наредбата за базисните цени на недвижимите имоти в Столична община , считано от 01.11.2002 година наеманата цена е нормативно определена в по-висок размер, а по силата на Заповед Nо 105/27.05.2005 година отново наемната цена е пренормирана , като е променена и методиката на формиране на наемната цена на база на законодателните промени. След като в качеството си на работник при търговското дружество -ищец , ответникът Б. В. е настанен във ведомствено жилище и е ползвал същото при определени условия, приети от него, то е налице наемно правоотношение , която го задължава да поеме за своя сметка разходите по ползването на предоставената жилищна площ и съответните консумативни разноски. Касае се до ведомствено общежитие – има действащ под законов нормативен акт , който формулира задълженията и определя начина на формиране дължимия размер на консумативните разноски, подчинен на правилата на от Основните правила за устройство, ръководство и експлоатация на постоянните общежития за работниците и служителите /ОПУРЕПОРС/. Неизпълнението на задължението да се платят консумативните разноски за исковия период- 1.03.2002 година – 12.12.2005 година , доказани в размер на сумата 2 774 лв., е основание да се ангажира гражданската отговорност на неизправния наемател. На основание чл. 293 ал.1 ГПК обжалваното решение следва да се отмени, като се постанови ново решение , предвид на приетата теза по приложение на материалния закон , с което претенцията за присъждане на сума равна на незаплатените консумативите , се уважи изцяло със законните последици. По изложените съображения на основание чл. 293 ал.1 ГПК, състав на ВКС-второ отделение на гражданската колегия   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯВА Решение от 11.06.2008 година постановено по гр.възз.д. Nо 2717/2007 година на Софийския градски съд, с която е оставено в сила Решение от 06.06.2007 година по гр.д. Nо 6411/2006 година на СРС по отхвърлените обективно съединени искове срещу Б. А. В. , В ЧАСТТА, по отхвърления иск по чл. 232 ал.2 предл.2-ро от ЗЗД , за сумата 2774 лв. , неплатени консумативни разноски по договор за наем и вместо него п о с т а н о в я в а : ОСЪЖДА Б. А. В. ЕГ Nо 7511193900, с последна известна регистрация гара В. ул.”П” 2 да заплати на „С” ЕАД София ул.”К” 193 , на основание чл. 232 ал.2 предл.2-ро от ЗЗД , за сумата 2774 лв. / две хиляди седемстотин седемдесет и четири лева/, незаплатени по договор за наем консумативни разноски за времето 1.03.2002 година – 12.12.2005 година , ведно за законната лихва , считано от 16.03.2006 година до окончателното и заплащане.   ПРЕДСЕДАТЕЛ :   ЧЛЕНОВЕ :