О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 60329
София, 20.07.2021 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 1693/2021 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С въззивно решение № 52 от 03.02.2020 г. по в.гр.д. № 509/2019 г. на Русенския окръжен съд е отменено частично решение № 1009 от 06.06.2019 г. по гр. д. № 829/2018 г. на Русенския районен съд, и в отменената част е постановено ново по същество на спора, с което В. В. С. е осъдена на основание чл. 109 ЗС да премахне котела в пристроената към къщата й сграда в УПИ .... в кв. .... по плана на [населено място], с който нарушава правото на собственост на Х. И. А. и Л. Р. А. върху собствения им недвижим имот в УПИ ..., .... в кв. .... по плана на [населено място]. Потвърдено е първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от Х. А. и Л. А. против В. С. иск с правно основание чл. 109 ЗС за премахване на комина над пристроената към къщата й сграда в УПИ ....
В срока по чл. 283 ГПК въззивното решение е обжалвано с касационна жалба от В. В. С. чрез нейния пълномощник адв. Я. П.., в частта, с която е уважен предявеният против нея негаторен иск. В касационната жалба са изложени подробно доводи за неправилност на въззивното решение в тази част поради необоснованост, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с преценка на събраните доказателства и нарушение на материалния закон. Жалбоподателката поддържа, че по делото не са събрани доказателства за това по какъв начин котелът на отоплителната инсталация пречи на ищците да упражняват своето право на собственост. Изводите на въззивния съд относно тази предпоставка за уважаване на негаторния иск се основават на показанията на свидетел, който е заинтересован от изхода на делото и които не са били обсъдени във връзка с останалите събрани доказателства.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба са поставени няколко /4/ процесуални въпроса, свързани с правомощията на въззивния съд във връзка с чл. 269, ал.2 ГПК, и въпроси, касаещи задължението на въззивния съд да извърши преценка кои въздействия създават за ищеца пречки, по- големи от обикновените по смисъла на чл. 50 ЗС и дали използването на отоплителен котел, поставен в законно изградено помещение, създава за собствениците на съседния имот пречки по-големи от обикновените за зимния период.
В срока по чл. 287 ГПК е подаден отговор на касационната жалба от ответниците Х. А. и Л. А. чрез техния пълномощник адв. З.. П., в който изразяват становище, че не са налице сочените от жалбоподателката основания за допускане на касационно обжалване.
В същия срок е постъпила от тях и насрещна касационна жалба, с която атакуват въззивното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от тях негаторен иск за премахване на комина на постройката.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че ответницата В. С. е собственик на дворно място с площ 1290 кв. м., находящо се в [населено място], съставляващо УПИ .... в кв. .... по нов план на селото, заедно със построените в него масивно жилище от 75 кв. м. и масивна стопанска сграда от 50 кв. м., които е придобила на основание договор за покупко- продажба, сключен през 1992 г. В имота на ответницата е изградена и стопанска постройка, представляваща строеж VІ категория, за която е било издадено разрешение за строеж.
Ищците са собственици на съседния УПИ ....,..., ведно с построената в него двуетажна жилищна сграда.
Твърдението им е било, че в изградената през 2010 г. стопанска постройка ответницата В. С. е монтирала отоплителен котел, работещ на твърдо гориво, и е прокарала инсталация за парно отопление в къщата си, без да има необходимото за това строително разрешение. Поради ниския комин и неспазени технологични изисквания пушекът и саждите от комина влизали в къщата им, и им създавали пречки да ползват жилището си.
По делото са назначени три съдебно-технически експертизи. Вещите лица от комплексната техническа експертиза, приета от първоинстанционния съд, са дали заключение, че жилищните сгради и стопанските постройки са разположени свободно в имотите на страните, като жилищните сгради са на уличната регулационна линия. При оглед на място, вещите лица не са констатирали видими щети по къщата на ищците–сажди или налепи по фасадата. Стопанската постройка на ответницата отстои на разстояние 5. 10 м от страничната регулационна линия към съседния имот и не е разположена срещу къщата на ищците. Разстоянието между сградите през имотната граница е около 9. 30 м, а коминното тяло на стопанската постройка е на по-голямо разстояние, тъй като е разположено диагонално спрямо регулационната граница и къщата на ищците. В стопанската постройка е обособено помещение, в което е монтиран отоплителен котел. Помещението е отделено от останалите части на постройката с тухлени стени и врати с ПВЦ дограма, има монтиран прозорец, вътрешните стени са измазани, подът е с циментова замазка, а таванът е дървената покривна конструкция на сградата. В единия ъгъл с тухлена зидария е иззидан комин, в който е включен кюнеца на котела. Височината на комина е около 3. 80 м., като първите 2. 40 м. над покрива са изпълнени с измазана тухлена зидария, а останалата част е от метална тръба с метална шапка. Според вещите лица помещението с инсталирания в него котел е в законно изградена сграда, която отговаря на нормативните изисквания по отношение на разполагането й в имота спрямо основното застрояване и спрямо границите на имота, също така отговаря на противопожарните изисквания. За самата отоплителна инсталация няма издадено разрешение за строеж.
По искане на ищците районният съд е назначил и допълнителна техническа експертиза със специалист отоплителни и вентилационни инсталации. Съгласно заключението на тази експертиза отоплителната инсталация и котелът са съобразени с изискванията на Наредба № 15 от 28.07.2005 г. за технически правила и нормативи, изграждане и експлоатация на обектите и съоръженията за производство, пренос и разпределение на топлинна енергия. Котелът е монтиран правилно и съгласно изискванията на производителя. Наличието на предпазни клапани и UPS устройство прави невъзможно повишаване на налягането в котела над 350 кРа и евентуалното му взривяване. Котелът е включен към коминно тяло с ламаринен кюнец. Коминът е изграден с тухлена зидария, външно измазан, с ревизионен отвор. Пълната височина на комина, измерена от скарата на котела е около 6 м., от които около 1.4 м е метална тръба с метална шапка. Върхът на комина е значително над билата на съседните сгради. Сечението на комина и височината му са достатъчни за димоотвеждането на водогреен котел с номинална мощност 25 kW. Според това вещо лице евентуално задимяване на съседната сграда може да се получи при депресивни състояния на атмосферата /ниско атмосферно налягане/ или изгаряне на некачествени горива.
По искане на ищците във въззивното производство е назначена нова техническа експертиза със същите задачи, определени от първоинстанционния съд. Вещото лице К. З. е дало заключение, че горивното съоръжение и отоплителната инсталация са монтирани правилно. Котелното помещение е изградено с негорими материали, а при спиране на тока не могат да бъдат нанесени вреди. Коминното тяло отговаря на горивното съоръжение и в частта си от зидани материали е преоразмерено. То е по-ниско спрямо билото на къщата на ищците, но е над прозорците в нея. На въпрос дали при работещ на пълна мощност котел пушекът от комина обгазява къщата на ищците, вещото лице е посочило, че може да се говори по-скоро за „опушване”, но това зависи от „Розата на вятъра”-в каква посока и с каква скорост духа. В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че коминът трябва да е на височина 5 м над билото на сгради, находящи се в радиус от 250 м. В случая това изискване не е било спазено.
Приетите по делото съдебно- технически експертизи са кредитирани от въззивния съд като обективни и компетентни.
По делото е разпитан като свидетел Р. И. А.- брат на ищеца Х. А.. Той е заявил пред съда, че целият дим от комина влизал в къщата на ищците, тъй като коминът бол по-нисък от нея. В къщата на ищците не можело да се диша и ставало непоносимо от вредните газове, които влизали, когато е запален процесният котел–от късна есен до ранна пролет. Свидетелят обсъждал няколко пъти с ответницата проблема, тъй като били роднини, дори закупил коминно тяло, за да удължи комина с един метър, но не бил допуснат от близките на ответницата да го постави. Според свидетеля, ако коминът бъде удължен над билото на къщата на ищците, това ще предотврати влизането на пушека в нея.
След преценка на така събраните по делото доказателства въззивният съд е приел, че самата отоплителна инсталация е отделен обект от постройката, в която е изградена, и за нея е необходимо издаване на разрешение за строеж. Тъй като по настоящото делото не е установено такова да е било издадено, съдът е приел, че инсталацията за локално парно представлява незаконен строеж. Като се е позовал на разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 31/84 г. от 06.02.1985 г. по гр. д. № 10/84 г. на ОСГК е приел, че само наличието на незаконно строителство в имота на ответната страна не е достатъчно за уважаването на иска по чл. 109 от ЗС, но е намерил, че в случая събраните гласни и писмени доказателства доказват и другата предпоставка за основателност на предявения иск за премахване на котела-че извършеното от ответника строителство на отоплителна инсталация, част от която е самият котел пречи, ограничава и смущава притежаваното от ищците право на собственост върху собствения им имот, според неговото предназначение.
Основателно е искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в тази част по въпроса дължи ли съдът, сезиран с иск по чл. 109 ЗС, преценка за това дали създаваните от ответниците пречки за използване на съседния имот са по-големи от обикновените по смисъла на чл. 50 ЗС. В т.3 от ТР № 4 от 06.11.2017 г. по тълк.д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС във връзка с приложението на чл. 109 ЗС се прие, че двете задължителни условия за уважаване на негаторния иск са: неоснователността на действията на ответника по този иск и създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в пълен обем. Посочено е, че с оглед твърденията на ищеца и събраните доказателства по всяко дело съдът следва да извърши конкретна преценка относно това дали неоснователните действия или бездействия на ответника по негаторния иск създават за ищеца пречки за упражняване на правото му на собственост и дали тези пречки са по-големи от обикновените. Доколкото във въззивното решение липсва анализ в тази насока, настоящият състав намира, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване по посочения въпрос поради противоречието му със задължителните указания, дадени в ТР № 4/2017 г. по тълк.д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС
Не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която е отхвърлен негаторният иск за премахване на комина на стопанската сграда в имота на ответницата. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че защитата на собствеността по реда на чл. 109 ЗС следва да съответства на нарушението и да се ограничава само с преустановяване на онзи действия или бездействия, в които се състои неправомерното въздействие върху вещното право на ищеца, без да ги надхвърля. С оглед на това съдът е приел, че премахването на комина на стопанската постройка не е необходимо за преустановяване на неправомерното въздействие върху имота на ищците. По този начин въззивният съд е изпълнил задължението си да мотивира извода си за неоснователност на негаторния иск в тази част. Жалбоподателите не сочат с какво сам по себе си коминът на стопанската постройка смущава или пречи да упражняват правото си на собственост върху собствения си имот.
Водим от гореизложеното съдът .
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 52 от 03.02.2020 г. по в.гр.д. № 509/2019 г. на Русенския окръжен съд в частта, с която В. В. С. е осъдена на основание чл. 109 ЗС да премахне котела в пристроената към къщата й сграда в УПИ .... в кв. ... по плана на [населено място].
УКАЗВА на жалбоподателката в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 40 лв. и в същия срок да представи доказателства за това.
След изпълнение на дадените указания делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 52 от 03.02.2020 г. по в.гр.д. № 509/2019 г. на Русенския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният иск по чл. 109 ЗС за премахване на комин на стопанска постройка УПИ .... в кв. .... по плана на [населено място] по подадената от Х. И. А. и Л. Р. А. насрещна касационна жалба..
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: |