О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №465 Гр.София, 07.08.2015 година Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова ч.т.д. № 1397/2015 година и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на Л. СУПЕРМОТОРСПОРТ О. със седалище и адрес на управление в [населено място], чрез процесуалния му представител – адв. Р. Н., против определение № 2758/03.11.2014 г. на Софийски апелативен съд, търговско отделение, V-ти състав, постановено по ч.гр.д.№ 3320/2014 г. С последното е оставена без уважение частната жалба на Л. СУПЕРМОТОРСПОРТ О. срещу определение на Софийския окръжен съд от 06.06.2014 г. по т.д.№ 231/2013 г., с което е прекратено производството по предявените от него искове с правно основание чл.647 ТЗ и чл.135 ЗЗД и обусловените искове за връщане на имуществото в масата на несъстоятелността – чл.649 ал.2 ТЗ. В частната жалба се излага, че определението е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила – чл.281 т.3 ГПК. Решаващият съд не е зачел представено в хода на процеса писмено доказателство, касаещо нововъзникнали факти от значение за изхода на делото, а именно молба по чл.709 ал.1 т.1 ТЗ за възобновяване на производството по несъстоятелност на ответника – ЗЕНИТ-99 О. [населено място], поради неизпълнение на оздравителния план /уважена с решение № 141/13.11.2014 г. по т.д.н. № 203/2014 г. на Софийския окръжен съд, вписано по партидата на длъжника в ТР/. Освен това не се е произнесъл и по искането за спиране на настоящото производство до постановяване на решението на съда по несъстоятелността по молбата за възобновяване на производството, висящността на което е условие за допустимост на предявените искове. Допуснатото от съда съществено процесуално нарушение на чл.235 ал.3 ГПК е обусловило правните му изводи и е предопределило негативния изход от спора. По изложените съображения се моли обжалваното определение да бъде отменено и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на предявените искове. С оглед допускане на обжалваното определение до касация в частната жалба се обосновават основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, както следва: По въпроса - Може ли въззивният съд да откаже допускане и разглеждане на своевременно представени нови доказателства, касаещи новонастъпили обстоятелства от значение за изхода на спора, повдигнат с частна жалба по чл.613а ал.3 ТЗ вр. чл.274 ал.1 т.1 ГПК, спрямо който се твърди, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС в ТР № 1/04.01.2001 г. на ВКС по т.гр.д.№ 1/2000 г. на ОСГК, което не е загубило правно значение; и по въпроса за съотношението между производството по несъстоятелност и вторичните искове по чл.647-649 ТЗ при наличие на оздравителен план, който не се изпълнява, в междинния период между прекратяване на производството по несъстоятелност поради утвърждаване на плана и възобновяването му на основание чл.709 ТЗ, респективно за допустимостта на предявените искове за попълване на масата на несъстоятелността в случай на възобновяване на основното производство по реда на чл.709 ТЗ, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Против частната касационна жалба е постъпил писмен отговор от ответника И. А. И. чрез процесуалния му представител адв. З. М. със становище за нейната неоснователност. Ответникът ЗЕНИТ-99 О. [населено място] не е депозирал отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и материалите по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима – изхожда от легитимирано лице, насочена е против подлежащ на обжалване съдебен акт и е депозирана в законоустановения срок по чл.275 ал.1 ГПК. За да потвърди определението на първоинстанционния съд, с което предявените отменителни искове по реда на гл. Четиридесет и първа, Раздел І-ви от ТЗ – „Попълване масата на несъстоятелността” са били оставени без разглеждане като недопустими и производството по делото е прекратено, съставът на Софийския апелативен съд е посочил, че исковете имат характер на допълнително, паралелно производство по отношение на производството по несъстоятелност на първия ответник и са с обслужващо предназначение по отношение целите на несъстоятелността. Абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на съпътстващите производството по несъстоятелност искове под режима на общия исков процес е висящността на основното производство по несъстоятелност. От него произтича процесуалната легитимация на ищците - кредитор на несъстоятелността и синдик. Поради това при прекратено производство по несъстоятелност отменителните искове по чл.649 ТЗ и обусловените от тях осъдителни искове за попълване масата на несъстоятелността се явяват недопустими. Съставът на въззивния съд не се е произнесъл по молбата на жалбоподателя от 12.09.2014 г. за спиране на производството по делото на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК, обосновано с наличие на висящо производство по чл.709 ТЗ за възобновяване на производството по несъстоятелност, доказателства за което са представени с нея. Съдът намира, че са налице условията за допускане касационно обжалване на определението, по следните съображения: Първият въпрос - относно възможността въззивният съд да откаже да разгледа и обсъди доказателства за новонастъпили факти, относими към допустимостта на иска в производство по чл.274 ал.1 т.1 ГПК - е от значение за изхода на частното производство, като са налице и сочените допълнителни предпоставки по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. С т.7 на ТР № 1/04.01.2001 г. на ВКС по т.д.№ 1/2000 г., ОСГК /постановено при действието на ГПК /отм.// е прието, че дори при съществуването на нарочни правила за процесуална дисциплина с оглед ускоряване на въззивното производство, е допустимо представянето на доказателства след установените за това срокове, ако те се отнасят до новонастъпили обстоятелства от съществено значение за изхода на делото, за да могат да бъдат преценени с цел изясняването и правилното решаване на спора. В идентичен смисъл е както нормата на чл.266 ал.2 т.2 ГПК /вр. чл.235 ал.3 ГПК/, така и многобройната практика на ВКС по чл.290 ГПК относно приложението й. На още по-голямо основание съдът следва да вземе предвид онези нововъзникнали в хода на делото факти, за наличието на които е длъжен да следи служебно, респ. касаещите допустимостта на исковото производство. Принципът важи и в частното производство по чл.274 и сл. ГПК, в което съдът може да събира доказателства въз основа на разпоредбата на чл.278 ал.2 ГПК, вкл. по своя преценка и инициатива. С оглед горното, на въпроса, по който е допуснато обжалване, следва да бъде отговорено по следния начин: В производството по чл.274 и сл. ГПК въззивният съд не може да откаже да разгледа и съобрази представени до постановяването на съдебния акт доказателства относно нововъзникнали факти, които са от значение за разрешаване на въпроса по частната жалба, в частност за допустимостта на исковото производство. По втория въпрос не следва да се допуска касационно обжалване, доколкото при съобразяване с даденото по-горе разрешение не би се стигнало до постановяване на обжалвания резултат. Предвид отговора на въпроса, обуславящ разглеждането на частната касационна жалба по същество, и с оглед въведените в нея касационни основания, настоящият състав на Върховния касационен съд, ТК, второ отделение намира следното: Определението е неправилно. Въззивният съд е следвало да разреши въпроса за допустимостта на искове, попадащи в хипотезата на чл.649 ал.1 и 2 ТЗ, производството по които е било прекратено от първоинстанционния съд на основание чл.130 ГПК, поради прекратяване на производството по несъстоятелност с влязло в сила решение по чл.707 ал.1 ТЗ. Принципно правилни са съображенията на състава на Софийския апелативен съд, че исковете за попълване на масата на несъстоятелността са допустими, само докато производството по несъстоятелност е висящо, предвид техния несамостоятелен и обслужващ същото производство характер. Същевременно не е отчетено, че прекратяването на производството по несъстоятелност на основание чл.707 ал.1 ТЗ с утвърждаването на оздравителен план не е безусловно и окончателно. В тази връзка липсата на обсъждане и съобразяване на представените с молбата от 12.09.2014 год. писмени доказателства за наличието на нововъзникнал /след подаване на частната жалба/ факт - висящо съдебно производство по молбата за възобновяване на производството по несъстоятелност на ответника ЗЕНИТ – 99 О., поради пълно неизпълнение на утвърдения оздравителен план, представлява съществено процесуално нарушение, опорочило крайния акт на съда. При наличието на такива данни, дори и без да е сезиран с нарочно искане, предвид преюдициалното значение на производството по чл.709 ТЗ, изходът от което е условие за допустимостта, респ. недопустимостта на предявените искове, съдът е следвало да спре обусловеното частно производство и да изчака приключването на обуславящото, съобразно чл.229 ал.1 т.4 ГПК. Това е още по-наложително при условията на законова преклузия за предявяване на исковете, свързани с попълването на масата на несъстоятелността, в едногодишния срок по чл.649 ал.1 ТЗ. От вписванията в ТР се установява, че десет дни след постановяване на обжалваното въззивно определение производството по несъстоятелност е възобновено, като длъжникът е обявен в несъстоятелност. След като условията за допустимост на предявените искове са налице - настъпили са в хода на процеса, а поради нарушения на съдопроизводствените правила въззивният съд не е изчакал приключването на спора по възстановяване висящността на основното производство съгласно чл.229 ал.1 т.4 ГПК, обжалваното определение, както и потвърденото с него определение на Софийския окръжен съд следва да бъде отменено, а делото – върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него. Мотивиран от горното, съставът на ВКС, ТК, Второ отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2758 от 03.11.2014 г. на Софийския апелативен съд, търговско отделение, V-ти състав, постановено по ч.гр.д.№ 3320/2014 г. ОТМЕНЯ определение № 2758 от 03.11.2014 г. на Софийския апелативен съд, ТО, V-ти състав, постановено по ч.гр.д.№ 3320/2014 г., и потвърденото с него определение № 167 от 06.06.2014 г. на Софийския окръжен съд, ТО, V-ти състав по т.д.№ 231/2013 г., с което е прекратено производството по делото. ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: