Ключови фрази
Ревандикационен иск * предаване на владение * придобивна давност * давностно владение


Р Е Ш Е Н И Е

№ 394

гр. София, 22.10.2010 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Снежанка Николова
Велислав Павков

при участието на секретаря Т. И., като разгледа докладваното от съдията Н. гр. д. № 185 по описа за 2010 год., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК, образувано по касационната жалба на П. Г. П., чрез пълномощника му адв. М. М., против въззивното решение от 16.11.2009 год. по гр. д. № 456/2009 год. на Старозагорския окръжен съд в частта му, с която след отмяната на първоинстанционното решение от 24.06.2009 год. по гр. д. № 333/2008 год. на Радневския районен съд е осъден да предаде на К. Х. К. владението на мазе № 13 с полезна площ 7.52 кв. м., представляващо неразделна част от апартамент № 13 в гр. Р., ул. „Е.” № 8, вх. „0”, ет. 5, ап. 13.
Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост на направените изводи – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Иска отмяната му и вместо това предявения иск се отхвърли.
Ищецът К. К. не е взел становище по жалбата.
С определение № 496 от 15.05.2010 год. Върховният касационен съд е допуснал касационното обжалване на въззивното решение по подадената жалба, на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Въпросът за възможността да се придобие по давност собствеността върху мазе, принадлежност към апартамент в жилищна сграда, е решен от въззивния съд в противоречие с представеното решение № 1266 от 7.07.95 год. по гр. д. № 1439/94 год. на ВС, ІV г. о. В него е прието, че не съществува забрана да се придобие по давност такова помещение, щом в сградата владелецът има друг обект – апартамент. Настоящият състав споделя изразеното в това решение становище за възможността да се придобие на основание давностно владение правото на собственост върху обект, представляващ принадлежност към жилище в една сграда /по смисъла на чл. 37 ЗС/, доколкото владението се осъществява от един от собствениците на жилище спрямо друг такъв в същата сграда, но тази практика в случая е неприложима и касационната инстанция следва да произнесе решение на основание чл. 291, т. 3 ГПК. Съображенията за този извод са следните:
Установено е по несъмнен начин, че касаторът упражнява фактическа власт върху спорното мазе № 13, като същият е възразявал, че го е придобил по давност с непрекъснато владение в продължение на повече от 10 години. Възражението му е неоснователно, с оглед липсата на осъществявано владение, по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС, което да е породило правните последици на придобиване на собствеността, съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС. За осъществяване на този придобивен способ е необходимо наличието на двата елемента на владението – упражняването на фактическата власт върху вещта и намерението за нейното своене, да са станали достояние на собственика, спрямо който владелецът упражнява фактическата власт. В случая това не е така. Придобиването на собствеността от касатора на неговия апартамент № 8 в същата сграда /с придадените към него таванско помещение № 8 и мазе № 8/ е от 19.11.90 год., поради което и той е могъл да придобие спорното чуждо мазе по давност след десет години – 19.11.2000 год. Преди тази дата обаче собствеността на апартамента, към който принадлежи това мазе, съгласно архитектурния план /обстоятелство, установено по несъмнен начин от заключението на техническата експертиза и колорираната в червен цвят скица към него/ е прехвърлена с нотариален акт № 60 от 26.04.2000 год. на ищеца К. Х. К.. Неговият праводател не е загубил правото си на собственост върху принадлежащото към апартамента му мазе, тъй като не са налице предпоставките за това по чл. 99 ЗС – друг /в случай касаторът/ не го е придобил на твърдяното в настоящето производство придобивно основание – давност, най-малкото защото не е бил изтекъл необходимия срок за това, нито е налице позоваване на давност спрямо него. Затова и сделката е породила вещнопрехвърлително действие и приобретателят по нея К. К. се легитимира като собственик на спорното мазе и е предявил иска си за неговата ревандикация, и то преди изтичане на придобивна давност спрямо него. Изтеклият период от време, през който е упражнявано владение от касаторът спрямо предишния собственик на мазето, не може да се противопостави на ищеца, тъй като не е налице изрично позоваване от страна на владелеца за присъединяване на това владение, манифестирано по един несъмнен начин, за да стане достояние на собственика и да породи правните последици на давността.
Поради това и позоваването на давностно владение за придобиване на правото на собственост върху мазе № 13 е неоснователно, което обосновава същия краен извод за основателността на ревандикационния иск против касатора. С оглед на горното, въззивното решение, като правилно следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, настоящият състав на ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ІІ гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение № 360 от 16.11.2009 год. по гр. д. № 456/2009 год. на Старозагорския окръжен съд в обжалваната му част.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.