4 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 800 С., 10.12.2013 г. Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на пети декември две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова С. Димитрова като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова ч. гр. д. № 4651/2013 година, за да се произнесе взе пред вид следното: Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма] [населено място], представлявано от С. Т. С. чрез процесуален представител адвокат И. П. - В. адвокатска колегия против въззивно определение № 1251 от 24.04.2013 г. по ч. гр. дело № 1252/2013 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 2558 от 18.02.2013 г. по гр. дело № 9408/2007 г. на Варненски районен съд за прекратяване на производството по предявен от [фирма] отрицателно установител иск против М. И. В. и Д. И. Г. за приемане за установено, че ответниците не са собственици на недвижим имот с площ 2241 кв. м подробно описан в определението. С определение № 463 от 22.07.2013 г. е спряно производството по делото до постановяване на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС по въпросите - при какви предпоставки е допустимо предявяване на отрицателно установителен иск за собственост и други вещи права; налице ли е правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост и други вещни права, когато ищецът разполага с възможността за предяви осъдителен иск за същото право. С решение № 8 от 27.11.2013 г. по т. д. № 8/2012 г. ОСГТК на ВКС по поставените правни въпроси е прието, че правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице, когато: 1) ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; 2) позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. Прието е също, че правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост и други вещни права е налице, и когато ищецът разполага с възможността да предяви осъдителен иск за същото право. Налице са предпоставките на чл. 230, ал. 1 ГПК за възобновяване на производството - пречките за движение на делото са отстранени. В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя процесуалноправните въпроси - при какви предпоставки е допустимо предявяване на отрицателно установителен иск и налице ли е правен интерес от предявяване на установителен иск, когато ищецът разполага с възможността да предяви осъдителен иск за същото право. Ответниците М. И. В. и Д. И. Г. в писмен отговор оспорват основанието за допускане на касационно обжалване. Излагат съображения в подкрепа правилността на обжалваното определение. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че определението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно определение преграждащо по-нататъшното развитие на делото намира, че частната касационна жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени два правни въпроси, от които обуславящ изхода на делото се явява въпроса за предпоставките, при които е допустимо предявяването на отрицателно установителен иск, какъвто е иска предявен от жалбоподателя, производството по който с обжалваното определение е прекратено. Прието е, че жалбоподателят - ищец е предявил иск за установяване в отношенията между страните, че ответниците не са собственици на недвижим имот, подробно описан в исковата молба, с твърдение, че ищцовото дружество е собственик по давност, чрез владение упражнявано през 10 годишен период, установено на 01.11.1997 г., когато е сключило с обещателя [фирма] предварителен договор за покупко-продажба на имот, част от който е процесния, от когото е получил владението, както и че дружеството се легитимира като собственик по реституция по ЗСПЗЗ с постановено по реда на този закон решение на Поземлена комисия. От наличието на тези права, ищецът е извел правния си интерес от предявения отрицателен иск. Прието е за безспорно, че считано от 14.11.2008 г., при предявена исковата молба на 16.11.2007г., ответниците са въведени във владение на процесния имот, след успешно проведен ревандикационен иск срещу [фирма] - обещател на ищцовото дружество по предварителния договор. При тези обстоятелства съдът е приел, с оглед настъпилата в процеса на делото фактическа промяна, че за ищеца съществува възможност за защита на правния си интерес чрез предявяването на ревандикационен иск по чл. 108 ЗС за предаване владението на имота, което изключва правния му интерес от предявения отрицателен установителен иск. Приетото с обжалваното определение влиза в противоречие с цитираното тълкувателно решение, което налага по поставения правен въпрос да се допусне касационно обжалване. С цитираното тълкувателно решение по поставения правен въпрос е прието, че правният интерес от отрицателно установителен иск може да е налице, когато ищецът заявява самостоятелно права върху веща, както и при конкуренция на твърдени от двете страни вещни права върху един и същ обект, както и когато ищецът има възможност да придобие имота на оригинерно основание или по реституция, ако отрече претендираните от ответника права. В процесния случай ищецът извежда правния си интерес с твърдения, че е собственик на оригинерно основание и по земеделска реституция, като с предявения отрицателно установителен иск цели да отрече със сила на присъдено нещо претендирано от ответниците право. Видът и обема на защитата се определят от нуждата на ищеца обусловена от конкретното засягане на правата му от насрещната претенция. В случая ищецът е избрал да отрече правата на ответниците със сила на присъдено нещо и с оглед на приетото в посоченото тълкувателно решение, следва да се приеме, че ищецът има право на такъв иск. Предвид изложеното обжалаваното определение следва да се отмени и делото се върне на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия по предявения иск. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о. О П Р Е Д Е Л И ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч. гр. дело № 4651/2013 г. по описа на Върховен касационен съд, трето г. о. ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 1251 от 24.04.2013 г. по ч. гр. дело № 1252/2013 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 2558 от 18.02.2013 г. по гр. дело № 9408/2007 г. на Варненски районен съд. ОТМЕНЯВА въззивно определение № 1251 от 24.04.2013 г. по ч. гр. дело № 1252/2013 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 2558 от 18.02.2013 г. по гр. дело № 9408/2007 г. на Варненски районен съд за прекратяване на производството по предявен от [фирма] отрицателно установител иск. ВРЪЩА делото на Варненски районен съд за продължаване на процесуалните действия по предявения иск. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ