2 Р Е Ш Е Н И Е № 214 С., 03.12.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в съдебно заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА при участието на секретаря София Симеонова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева т. дело № 3345/ 2013 година Производството е образувано по молба на Боян В. Анадолски - от [населено място] за отмяна на Решение от 16.04.2012 г. по гр.д. № 12437/ 2011 г. на СГС, Адм.отд., на основание чл. 303 ал. 1 т. 1, т. 5 и т. 6 ГПК. Молителят излага, че на 16.04.2013 г., когато получил съобщение от ЧСИ по образуваното срещу него изпълнително дело, узнал за постановеното решение, а през времето м.08.2010 г. - м.07.2012 г. е следвал в Кралство Н., когато служител на бюро „Призовки” го е търсил за връчване на искова молба и доказателства по делото. Сочи, че назначеният му особен представител не е оспорил нито едно от представените с исковата молба доказателства и не е направил нито едно доказателствено искане, в резултат на което е постановено осъдителното решение - налице е хипотезата на чл. 303 ал. 1 т. 5 и т. 6 ГПК. Като представя Удостоверение №24-00-153/07.05.2013 г., издадено от Гаранционен фонд и Справка от базата данни, и Проверка за сключена застраховка ”гражданска отговорност” с оглед твърдението си, че към ПТП е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност”- ново писмено доказателство от съществено значение за делото, с което не е могъл да се снабди своевременно, тъй като не е участвал в производството и не е бил надлежно представляван, иска решението да се отмени на основание чл. 303 ал.1 т. 1, т. 5 и т. 6 ГПК и делото да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане. Ответникът по молбата за отмяна [фирма] - [населено място] по съображения, изложени в писмено Становище, оспорва същата като неоснователна, като счита, че представеното Удостоверение, издадено от Гаранционен фонд, не е ново писмено доказателство от значение за делото, което да не е могло да бъде известно на съда, тъй като С. на информационния център на ГФ е публичен и достъпен за всички. Възразява по довода на молителя, че не бил надлежно представляван, като сочи, че при призоваването е спазена процедурата по чл. 47 ал. 1 ГПК, тъй като сам молителят се е поставил в положение да не бъде открит и призован на единствения известен на съда адрес, като е заминал в чужбина, без да заяви в срок от 30 дни промяната на настоящия си адрес, съгласно чл. 99 ал. 1 и 94 ал. 3 от Закона за гражданската регистрация и че е представляван от назначения особен представител. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с основателността на молбата за отмяна и като провери данните по делото, приема следното: С Решение от 16.04.2012 г. по гр.д. № 12437/ 2011 г. на СГС е отменено решението, с което искът по чл. 213 КЗ, предявен от ЗАД [фирма] - [населено място] срещу Боян В. Анадолски - от [населено място] е бил отхвърлен и вместо това искът е уважен за 2390.38 лв. - изплатено от ищеца застрахователно обезщетение за причинени вреди на л.а.”Фолксваген К.” с рег. №8215ВА, при ПТП на 30.11.2007 г., при липса на валидна застраховка „гражданска отговорност” на ответника. В производството по делото ответникът (сега молител) е призован чрез залепване на уведомление на адреса [населено място],[жк][жилищен адрес] на който не е могъл да бъде намерен, нито е открито лице, съгласно да получи книжата, като по сведение на посочения съсед „молителят е продал жилището и е напуснал адреса, на който се помещава фирма”. Съдът е изискал Справка за адресната регистрация на молителя, от която се установява, че настоящ и постоянен адрес е този, посочен в исковата молба и е назначил на молителя особен представител по чл. 47 ал. 6 ГПК, който го е представлявал в двете съдебни инстанции. Молбата за отмяна от 05.06.2013 г., е подадена в тримесечен срок, съгласно чл. 305 ал. 1 т. 1 и т. 5 ГПК, тъй като молителят поддържа, че е узнал за решението на 16.04.2013 г., а ответникът по молбата не твърди и не доказва друга дата на узнаване. Затова молбата за отмяна е редовна и допустима. Молбата за отмяна на основание чл. 303 ал. 1 т. 5 ГПК е неоснователна - съдът не е нарушил правилата за призоваване, с което молителят да е лишен от възможност да участва в делото. Връчителят не е намерил молителя на адреса, който молителят е напуснал и не се е намерило лице да получи преписа от исковата молба, затова връчителят е залепил уведомление по чл. 47 ал. 1 ГПК и тъй като молителят не се е явил да получи книжата, съдът е изискал Справка за адресната регистрация, от която е установено, че адресът по регистрацията съвпада с адреса по делото, и като е установил редовността на връчването, съдът е назначил на молителя особен представител по чл. 47 ал. 6 ГПК. С оглед твърденията на молителя и представените доказателства, че през периода на призоваването се е намирал в Х., молителят е следвало да изпълни задължението по чл. 99 ал. 1 от Закона за гражданската регистрация в 30-дневен срок да заяви промяната на настоящия си адрес, в който случай в адресът по Справката за адресната регистрация нямаше да съвпада с адреса по делото. Не е налице нарушаване на процесуалните правила по връчването, извършено по реда на чл. 47 ГПК чрез залепване на уведомление и след констатацията, че връчването е надлежно, съдът правилно е назначил на молителя особен представител съгласно чл. 47 ал. 6 ГПК. Неоснователна е молбата за отмяна на основание чл. 303 ал. 1 т 6 ГПК, което молителят аргументира с довода, че назначеният му особен представител не е защитил правата му. Основанието по чл. 303 ал. 1 т. 6 ГПК е налице, когато страната при нарушаване на съответните правила е била или съответно не е била представлявана от лице по чл. 29 ГПК. В случая съдът не е нарушил чл. 47 ГПК, книжата са надлежно връчени чрез залепване, тъй като молителят не е могъл да бъде намерен на регистрирания настоящ адрес, който съвпада с постоянния, на който не живее, но не е променил регистрацията си, затова съдът му е назначил особен представител. Не е нарушено правото на молителя за участие в делото, който надлежно е представляван от особен представител, при спазване на процесуалните правила за назначаването му, а оплакванията на молителя във връзка с пасивното поведение на особения представител са неотносими към основанието за отмяна по чл. 303 ал. 1 т. 6 ГПК. Неоснователно е искането за отмяна на основание чл. 303 ал. 1 т. 1 ГПК. Удостоверение, издадено от Гаранционен фонд №24-00-153/ 07.05.2013 г., Справка от базата данни на информационния център към ГФ и Проверка за сключена застраховка „Гражданска отговорност” молителят представя във връзка с твърдението си, че към датата на ПТП е имал редовна застраховка „гражданска отговорност” с [фирма]. По делото ищецът е бил представил Полица на ЗК [фирма] № [ЕГН], Справка от базата данни на информационния център към ГФ и Писмо от ЗК ”Български имоти” до [фирма], с което е извършено уведомяване, че полицата е прекратена на 22.07.2007 г. Въззивният съд е решил спорния въпрос в смисъл, че липсва валидна застраховка ”гражданска отговорност” на ответника поради прекратяването й, извършено с Писмо на ЗК ”Български имоти” и е уважил иска за вредите, изплатени от ищеца на собственика на л.а.”Фолксваген К.”, настъпили при ПТП на 30.11.2007 г. Изложил е допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения при приемането, че ищецът не е доказал твърдението си, че е прекратена застраховката ”гражданска отговорност” на ответника, а поради неоспорване от ответника на твърдяните от ищеца факти за прекратяване на застраховката ”гражданска отговорност” и представените доказателства, съдът следва да ги приеме за установени. С оглед изложеното представените от молителя писмени доказателства не са нови писмени доказателства по см. на чл. 301 ал. 1 т. 1 ГПК, с които да не е могъл да се снабди и те не са от съществено значение за делото. Въпросът прекратена ли е застраховката на ответника по риска „гражданска отговорност” е решен не само въз основа на данните, съдържащи се в Справка от базата данни на информационния център към ГФ, но и на процесуалното поведение на ответника, при съобразяване на което въззивният съд е уважил иска. По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Боян В. Анадолски - от [населено място] за отмяна на влязло в сила Решение от 16.04.2012 г. по гр.д. № 12437/ 2011 г. на Софийски градски съд, Адм.отделение, на основание чл. 303 ал. 1 т. 1, т. 5 и т. 6 ГПК. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: