Р Е Ш Е Н И Е   №350   гр.София, 05.08.2010 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в съдебно заседание на седемнадесети юни  две хиляди и десета година в  състав:                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА                                                   ЧЛЕНОВЕ:  СВЕТЛАНА КАЛИНОВА                                                                                  ЗОЯ АТАНАСОВА                                                                                                                                                                                                                   със секретар   АНИ ДАВИДОВА и с участието на прокурора   изслуша   докладваното  от    председателя     (съдията)    ЕЛСА ТАШЕВА гражданско дело под №  1269/2009 г.       По реда и условията на чл. 307, ал.2, във вр.с чл.303 ал.1 т.5 ГПК ВКС на РБ, ІV-то г.о. е постановил решение № 799/28.10.2009 г. по гр.дело № 3955/2008 г., с което е отменил влязлото в сила решение № 350/2008 г. от 4.04.2008 г. по гр.дело № 1905/2005 г. на ВКС на РБ, V-то г.о. и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на касационния съд. Ответниците по иска Е. И. Б., И. Г. С., Г. И. С., А. И. С. и Г. Б. С., всички от гр. П. оспорват иска по чл.109 ЗС, но в настоящето производство, след отмяната на съдебния акт на касационния съд не изразяват становище. При новото разглеждане на делото, съобразено с констатирания порок на отменения съдебен акт и след неговото отстраняване, с назначаването на нова съдебно-техническа експертиза, настоящият състав на касационния съд установи следното: ищците О. А. К. и Н. Х. К. от гр. П. са собственици на първия етаж от двуетажна жилищна сграда и 9/20 ид.части от дворното място, в което е построена, съставляващо УПИ * в кв.141 /стар 315/ по плана на ЦГЧ на гр. П.. В съседния имот, представляващ пл. № 199 на регулационната линия е съществувала едноетажна паянтова жилищна сграда, по отношение на която на 7.03.1992 г. е одобрена частична квартално застроителна разработка за нейното преустройство, а на 15.04.1992 г. са одобрени работни проекти. През същата година е осъществено строителство, без строително разрешение, узаконено с акт № 6/18.03.1992 г. за узаконяване на незаконно извършено реконструкция и преустройство на съществуващата сграда в кафе-клуб, офис на фирми и магазини, издаден на името на Г. С. , Е. Б. и И. С. , който акт за узаконяване е обявен за нищожен с решение № 1* от 30.03.1998 г. по адм.дело № 7569/99 г. на ВАС. В настоящето производство касационният съд назначи нова съдебно-техническа експертиза, в лицето на арх. Г. П. Г., която в заключение, с вх. № 4246/3.05.2010 г., както и в допълнително заключение, с вх. № 4919/21.05.2010 г. е отговорила подробно, изчерпателно и аргументирано на поставените единствено от страна на ищците въпроси, въпреки предоставената в този смисъл възможност и на ответниците. И двете заключения-основно и допълнително не са оспорени и са приети от съда, като доказателства по делото, въз основа на които, заедно с останалите писмени и гласни доказателства касационният съд е изградил правните с изводи за основателност и доказаност на негаторната претенция на ищците, по следните съображения: съгласно действащия регулационен план, одобрен със заповед № ОА-244/16.02.1994 г., за имот № 199 е отреден парцел **** кв.141-нов, 315-стар по плана на ЦГЧ-гр. Пловдив, със запазване на съществуващата застройка. При направения оглед от в.л.арх. Г. и представения снимков материал се установява в заключението, че кв.141-нов се намира в ЦГЧ, в непосредствено съседство с централния градски парк, предвижданията за изграждане на някои обществени обекти в зоната са частично реализирани, но кварталът е запазил гъсто населения си характер, застроен с еднофамилни и групови ниско и средно етажни сгради в индивидуални дворни места. Процесната сграда е нова, на две надземни нива, изпълнена на мястото на старата едноетажна постройка, собственост на ответниците, видимо почти завършена, като липсва само намазване по външните й повърхности, ориентирани директно към пространствата на съседните дворни места, едно от които е и дворното място на ищците У. Констатирано е също наличие на конструктивни елементи, при изпълнението на които има навлизане в територията на имота, собственост на ищците, изразяващи се в допълнителен нов бетонен укрепващ цокъл в северния ъгъл и нова стоманобетонна колона в южния ъгъл, пристроени към старите каменни основи. Височината на северо-западната стена, директно ориентирана към имота на ищците до стрехата им възлиза на 3,73, но колоните в северния и южния ъгли се издигат на височина около 4.80 м., при което атмосферните води от покритието с профилна ламарина, поради наклона на ската директно се оттичат в територията на съседния имот, собственост на ищците. Вещото лице установява също, че площта на новите стоманобетонни конструктивни елементи, които навлизат в територията на имота на ищците е с обща калкулирана квадратура от 0.580 кв.м. Разпитана в съдебно заседание на 17.06.2010 г. вещото лице е уточнило, че освен директно оттичане на вода в имота на ищците, защото сградата на ответниците е без улици, налице е и много голямо засенчване, поради разстоянието между сградите, което в случая е 3,50 м. вместо минимално допустимото разстояние от 6 м., което засенчване се установява и от свидетелските показания. Възражението на ответниците по иска, че липсва ново строителство, а е налице само преустройство и ремонт на съществуващата сграда не се доказва по делото, видно от заключението на в.л.арх. Г. , защото съществуващата едноетажна постройка не е имала постоянен градоустройствен статут, а едва с частичното изменение на плана от 1994 г., когато регулационната линия вече преминава по северо-западната й фасада същата вече е получила постоянен градоустройствен статут, към който момент вече не е съществувала,защото е била заместена с нова масивна стоманобетонна конструкция, с нов обем на две нива. Тази трансформация представлява по същество ново строителство, каквото в случая не е следвало да бъде разрешавано, с оглед неприложимостта по чл.152 ППЗТСУ /отм./, при условията на която тогава действаща правна норма ответниците са можели само да преустроят сградата вътрешно и да я ремонтират, без да изменят външното й очертание в хоризонтално и вертикално отношение и без да правят нови или да укрепват съществено носещи конструкции. По изложените съображения Касационният съд счете, че с неправомерното си поведение ответниците са осъществили навлизане в имота на ищците, които са лишени от възможността да го ползват пълноценно, довело до засенчването на част от жилищната сграда и мястото, както и до директно оттичане на вода от изградената на регулационната линия нова сграда, без улици. С реалното навлизане в част от новоизградената сграда, изразена в площта на новите стоманобетонни конструктивни елементи в имота на ищците, представляващ УПИ *парцел/ № І* по последното частично изменение на плана на ЦГЧ, със заповед № ОА-244/16.02.1994 г. която обща калкулирана квадратура възлиза на 0,580 кв.м. и е означена с червен щрих и буквите АБВГ и ДЕЖЗИ на Приложение № 4: Комбинирана скица – допълнение към допълнителното заключение на в.л.арх. Г. , подписана от настоящия състав и представляваща неразделна част от съдебния акт ответниците са осъществили неправомерни строителни работи, които пречат на пълноценното ползване на имота на ищците, доказали по категоричен начин предпоставките за защитата си на чл.109 ЗС и обосновава уважаването на негаторния иск. На основание чл.64 ал.1 ГПК /отм./ ответниците следва да заплатят на ищците направените разноски за всички инстанции, в размер на 3017 лв. Водим от горното, ВКС на РБ, ІІ- г.о.   Р Е Ш И :   ОСЪЖДА Е. И. Б., И. Г. С., Г. И. С., А. И. С. и Г. Б. С., всички от гр. П. да премахнат осъществения през 1992 г. незаконен строеж /преустройство/ на едноетажна паянтова жилищна сграда, находяща се в дъното на дворното място, съставляващо парцел ****ПИ * на границите с УПИ *, а по последното частично изменение на плана на ЦГЧ, със заповед № ОА-244/16.02.1994 г. ПИ /парцел/ ІХ-197 и изразяващ се в площта на новите конструктивни стоманобетонови елементи, с обща калкулирана квадратура, възлизаща на 0.580 кв.м. и означена с червен щрих и букви АБВГ и ДЕЖЗИ и Приложение № 4: Комбинирана скица-допълнение към допълнителното заключение на в.л.арх. Г. , подписана от съдебния състав и представляваща неразделна част от касационното решение, по предявения от О. А. К. и Н. Х. К. и двамата от гр. П. иск по чл.109 ЗС. ОСЪЖДА Е. И. Б. , И. Г. С., Г. И. С., А. И. С. и Г. Б. С., всички от гр. П. да заплатят на О. А. К. и Н. Х. К. от с.гр. направените за всички съдебни производства разноски, в размер на 3017 лв., /три хиляди и седемнадесет лева/.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: