4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 198 гр. София, 08.04.2022 г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова Мадлена Желева при секретаря ......................................, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д. № 1395 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „КМТ-Шипка“ ООД, [населено място], срещу решение № 260045/12.01.2021г., постановено по в.гр.д.№ 2397/2020г. от Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 19/15.01.2020г. по гр.д.№ 1396/2017г. на Казанлъшки районен съд за осъждане на касатора да заплати на М. К. Х., К. И. Х. и Т. И. Х., всички от [населено място], суми от по 21040,19 лв., представляващи по 1/3 от стойността на общия им дружествен дял в размер на 63120,57 лв. по междинен счетоводен баланс на „КМТ – Шипка“ ООД към 30.11.2010г., ведно със законната лихва от завеждане на делото до окончателното изплащане на главниците и суми от по 6068,03 лв. на основание чл.86, ал.1 ЗЗД, представляващи мораторни лихви от датата на получаване на нотариалната покана за доброволно плащане – 07.06.2012г. до завеждане на исковата молба – 05.04.2015г. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е нищожно, недопустимо и очевидно неправилно. Ответниците оспорват жалбата. Претендират разноски за касационното производство. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение по исковете, предявени на основание чл.125, ал.3 ТЗ, въззивният съд е приел, че съгласно решение № 716/04.12.2006г. по т.д.№ 325/2006г. на ВКС, І т.о., ищците – настоящи ответници по касационната жалба като наследници на И. Х., учредител и съдружник в „КМТ – Шипка“ ООД са признати за съдружници в дружеството касатор. Същите са изключени като съдружници с решение на общото събрание на 05.11.2010г. и равностойността на дяловете им е определена към 30.11.2010г. по заключението на изслушаната икономическа експертиза. В мотивите на решението е отговорено на въведените доводи във въззивната жалба на „КМТ – Шипка“ ООД за нищожност и недопустимост на първоинстанционния съдебен акт. Изложени са съображения, че решението е постановено в рамките на правораздавателната власт на съда, от законен състав, изготвено е в писмена форма, подписано е и волята на съда е ясна, както и са съобразени процесуалните предпоставки, обуславящи допустимост на предявените искове, като съдът не се е произнесъл в нарушение на диспозитивното начало в процеса. По спорните по делото въпроси въззивният съд се е позовал на мотивите на влязлото в сила решение по т.д.№ 325/2006г. на ВКС, а именно, че невнасянето на стойността на дяла от съдружника е основание за изключването му, но такова производство не е било и не може да бъде инициирано срещу наследниците на починалия съдружник Х., след като членственото му правоотношение вече е прекратено на друго основание – поради настъпила смърт на 04.10.2004г. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът въвежда като основания за допускане на касационно обжалване нищожност и недопустимост на решението и очевидна неправилност, като всички тези основания са обвързани с поставени теоретични въпроси за това: кога едно лице придобива право на съсобственост върху дружествен дял; този дял наследява ли се, ако наследодателят не е внесъл стойността на записания дял; вписването на поемането на дял на починал съдружник има ли придобивен ефект; може ли съдът да създава със съдебно решение съдружие в дружество и основният въпрос за това кога едно лице придобива качеството съдружник в дружество с ограничена отговорност. Основанията за допускане на касационно обжалване изразяват застъпваната от касатора теза, че наследодателят на ищците по иска не е внесъл стойността на дела си, не е съдружник и съответно неговите наследници не са съдружници, поради което нямат право да получат равностойността на дяловете си. Тази теза е заявена като основание за липса на легитимация на ищците по иска, а невъзприемането й от съдилищата по същество - като довод за нищожност и недопустимост на обжалваното решение. По същество касаторът не е съгласен с влязлото в сила решение на ВКС по т.д.№ 325/2006г., определено като недопустимо и израз на „проявление на тенденциозно заобикаляне и неценене на истината“. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. При преценка на приложното поле на касационното обжалване съставът на ВКС счита, че не следва да излага безспорните теоретични постановки за това кога един съдебен е нищожен или недопустим, тъй като същите са изчерпателно обяснени от въззивния съд при произнасяне по аналогични доводи във въззивната жалба. Трябва единствено да се отбележи, че невъзприемането на правните съображения на касатора, поддържани в инстанциите по същество, не обосновават предубеденост на съдебните състави, постановили първоинстанционното и въззивното решения. От приложените дела се установява, че спорът относно качеството на ищците на съдружници в „КМТ – Шипка“ ООД е бил повдиган от дружеството чрез иницииране на различни производства, включително и недопустими такива. Процесуалното поведение на касатора по тези и по настоящото дело е било свързано и с искания за отводи на съдебните състави, включително и само на основание, че не са уважени негови възражения или не е допуснато събирането на доказателства. По въведените правни въпроси, доколкото същите са посочени в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и принципно биха има значение за правилността на въззивното решение, съставът на ВКС намира, че основният решаващ извод на окръжния съд е формиран на база на решение 716/04.12.2006г. по т.д.№ 325/2006г. на ВКС, І т.о. С това решение със сила на пресъдено нещо е установено на основание чл.71 ТЗ, че наследниците на И. Т. Х. - М. К. Х., К. И. Х. и Т. И. Х. имат качеството на съдружници в „КМТ – Шипка“ ООД, както и е отхвърлен искът за установяване нищожността на дружествения договор – устав от 17.04.2003г. и са отменени решенията на общото събрание от 19.10.2004г. Следователно с акта на ВКС са разрешени всички въпроси, предмет на оспорване от касатора относно легитимацията на ищците по иска по чл.125, ал.3 ТЗ. Непререшаемостта на спора относно качеството на съдружник на наследователя И. Х. и качеството на съдружници на М. К. Х., К. И. Х. и Т. И. Х., обуславя наличието на материалноправната им легитимация, което наред и с прекратяване на участието им в дружеството поради изключването им, определя и процесуалната им легитимация по предявения иск. Силата на пресъдено нещо се разпростира по отношение на дружеството „КМТ – Шипка“ ООД съгласно чл.298 ГПК, което е било страна в исковото производство, а по силата на чл.297 ГПК това решение е задължително и за всички съдилища и учреждения в Република България. В този смисъл, безпринципното игнориране от страна на касатора на последиците от влязлото в сила съдебно решение не представлява аргумент за очевидна неправилност на обжалвания въззивен акт. Квалификациите за тенденциозност и липса на безпристрастност на съдебните състави, само поради обстоятелството, че са приели за неоснователни исканията и доводите на касатора не съответстват на дължимата от участниците в съдебното производство добросъвестност при упражняване на процесуалните им права съгласно чл.3 ГПК. По тези съображения касационното обжалване не се допуска. На основание чл.81 ГПК касаторът следва да заплати направените от ответниците разноски за касационното производство в размер на 2200 лв. по договор от 02.06.2021г. за правна защита и съдействие, в който е уговорено и удостоверено заплащането в брой на адвокатско възнаграждение за изготвяне и подаване на отговор на касационната жалба. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 260045/12.01.2021г., постановено по в.гр.д.№ 2397/2020г. от Пловдивски окръжен съд. ОСЪЖДА „КМТ-Шипка“ ООД, [населено място], [улица], да заплати на М. К. Х., К. И. Х. и Т. И. Х., всички от [населено място], [улица], вх.В, ет.1, ап.15, сумата от 2200 лв. (две хиляди и двеста лева) – разноски за касационното производство. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.