Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 464   гр. София,16.06.. 2010 г.   В ИМЕТО НА НАРОДА               Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание проведено на деветнадесети май през две хиляди и десета година в състав:         ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА при секретаря Ан. Иванова след като разгледа докладваното от съдия Л. РИКЕВСКА гр. д. № 1069 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взема предвид следното:   Производство по чл. 290 и сл. ГПК. С решение № 87 от 15.06.2007 г. по гр. д. № 3106/06 г. Районен съд гр. П. е допуснал да бъде извършена съдебна делба между А. П. В. и В. Г. М. на апартамент намиращ се на 3 ет. в секция “г” на блок № 1* в гр. П. със застроена площ 120.87 кв. м., заедно с изба № 1 с площ 7.04 кв. м. и 1.371 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, при равни квоти. Отхвърлил е иска за делба на първи етаж от триетажна жилищна сграда изградена в УПИ * по плана на гр. П., който включва три дюкянски помещения без стаята на същия етаж, преустроени в апартамент. С решение № 518 от 25.03.2009 г. по гр. д. № 2881/07 г. Окръжен съд гр. П. е потвърдил първоинстанционното решение. ВКС, след като взема предвид становищата на страните, обсъди доводите им съобразно чл. 290 ал. 2 ГПК, както и събраните по делото доказателства, прие за установено следното: Срещу решението на въззивния съд са подадени касационни жалби от А. В. и от В. М. С определение № 1* от 06.11.2009 г. ВКС не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение по жалбата на В. М. в частта, в която е допусната делба на апартамента. Допуснато е на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК касационно обжалване на въззивното решение по жалбата на А. В. по съществените въпроси кога недвижим имот, придобит по време на брака чрез продажба, не е съпружеска имуществена общност, за допустимостта на гласни доказателства за установяване симулацията на сделка тогава, когато нормата на чл. 133 ГПК /отм./ забранява това и дали обратен документ, който не е подписан от съпругата, я обвързва. За да остави в сила решението в частта, в която искът за делба на етажа от къща е отхвърлен съдът приел, че с обратния документ била доказана волята на страните по продажбения договор имотът да бъде дарен, поради което и продажната цена не била изплатена на бащата на М. Съдът допуснал гласни доказателства за разкриване на симулацията като се позовал на чл. 134 ал. 2 ГПК /отм./. Декларацията била начало на писмено доказателство и със свидетелски показания била установена действителната воля на страните по договора. В касационната жалба на А. В. се твърди, че в обжалваната от нея част решението е незаконосъобразно. Съдът не следвало да кредитира свидетелски показания, тъй като декларацията не била начало на писмено доказателство. Декларацията освен това нямала достоверна дата и не ангажирала касаторката, тъй като не била подписана от нея. Установено е, че страните са бивши съпрузи. Бракът им, сключен на 08.05.1988 г. бил прекратен с влязло в сила решение на 09.01.2002 г. С нот. акт № 5 от 14.07.1995 г. Георги М. продал на В. М. първи етаж от триетажна жилищна сграда изградена в УПИ * по плана на гр. П., който включва три дюкянски помещения без стаята на същия етаж, преустроени в апартамент. Според чл. 19 СК /отм./, вещите и правата върху вещи, както и паричните влогове, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити. Съвместният принос се предполага до доказване на противното. Съпругът придобива права по силата на закона, независимо че не е посочен като купувач. Като е приел че съпругата, която не е страна в договора за продажба на имота е трето лице, въззивният съд е постановил незаконосъобразно решение. То не е съобразено и с практиката ВКС в решение № 1* от 12.12.2008 г. по гр. д. № 2864/2007 г. на ВКС IV ГО. С декларация без дата, Г. М. и В. М. декларирали, че извършената сделка представлява дарение, като посочената в нотариалния акт цена не е изплатена от купувача и не е получена от продавача, независимо че в акта е записана продажба. За разкриване на симулацията съдът е разпитал като свидетел адвокат З който твърди, че Г. М. искал да дари имота на сина си и той изготвил декларацията. Разпитан е и деклараторът Г. М. който поддържа, че е дарил имота. В чл. 134 ал. 2 ГПК /отм./ е предвидено изключение от общата забрана със свидетелски показания да се опровергава съдържанието на писмен документ. Между страните по явната сделка обратният документ е признание че сделката не изразява действителните правоотношения и че съществува друга прикрита сделка. Свидетелски показания са допустими тогава, когато страната, която твърди симулация на сделката, представи т. н. начало на писмено доказателство. Докато в случаите на чл. 133 ал. 2 ГПК /отм./ е необходимо изрично съгласие на противната страна за допускане на свидетели, то при чл. 134 ал. 2 ГПК /отм./ съгласието може да бъде не само изрично, но и мълчаливо, но във всеки случай е необходимо да съществува обратен документ. Обратният документ който разкрива съдържанието на един прикрит договор може да съдържа всички елементи от съдържанието на договора и тогава той служи за пълно разкриване по симулацията. Възможно е обаче документът да е едностранен и да разкрива само волеизявлението на една от страните. Тогава той ще служи само като начало на писмено доказателство по смисъла на чл. 134 ал. 2 ГПК /отм./ и в този случай е допустимо доказването на действителните права и отношения между договарящите със свидетели. В това се състои разликата между обратния документ който установява напълно прикритото съглашение и обратния документ което прави само вероятно твърдението за симулация. В първия случай свидетелските показания са недопустими, а във втория - документът е предпоставка за допустимостта на гласните доказателства. Като не е направил разграничение дали представената декларация разкрива напълно прикритото съглашение или е само начало на писмено доказателство, а оттук и дали свидетелските показания са допустими, или не, въззивният съд е постановил решение в противоречие с практиката на ВКС изразена в решения № 152 от 05.03.1985 г. по гр. д. № 820/84 г. на ВС І ГО и № 437 от 22.07.2004 г. по гр. д. 907/03 г. на ВКС I ГО. В случая обратният документ е съставен като двустранен договор, затова не може да се тълкува като начало на писмено доказателство и свидетелски показания за установяване на симулацията са недопустими. Спори се и дали обратният документ има задължителна сила по отношение на съпругата която не го е подписала. Когато е налице другарство и обратния документ се отнася до факт който е общ за другарите, констатациите относно общите факти трябва да бъдат еднакви спрямо всички задължителни другари. Съгласно чл. 173 от ГПК /отм./, ако фактическите твърдения на другарите относно общите факти си противоречат, съдът ги преценява във връзка с всички обстоятелства по делото. Когато се отнася до обвързващата сила на обратния документ по отношение на съпруг, който не е подписал същия, то тя не е задължителна. Обратният документ е договор и затова неподписалата страна не е обвързана от него. За да гарантира правата си по прикритата сделка, продавачът е следвало да се снабди с обратен документ и от неучаствалия в договора съпруг, тъй като в противен случай подписаната декларация му е непротивопоставима. Като е приел обратното, въззивният съд е постановил решение в противоречие с решения на ВКС № 1* от 09.12.2008 г. по гр. д. № 3417/07 г. и № 169 от 23.02.2009 г. по гр. д. № 6539/07 г. на ІV ГО. Предвид на горните съображения настоящият състав на ВКС приема, че въззивното решение в обжалваната му част е неправилно и следва да бъде отменено. Тъй като не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, съобразно правомощията на касационната инстанция по чл. 293 ал. 2 ГПК спорът следва да се реши по същество, като се допусне съдебна делба и на първи етаж от къща. Водим от горното и на основание чл. 293 ГПК, ВКС   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ решение № 518 от 25.03.2009 г. по гр. д. № 2881/07 г. на Окръжен съд гр. П.в допуснатата до обжалване част, в която първоинстанционното решение, с което искът за делба на първи етаж от триетажна жилищна сграда, изградена в УПИ * по плана на гр. П., предявен от А. П. В. срещу В. Г. М. е отхвърлен, е оставено в сила, и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ДОПУСКА извършването на съдебна делба между А. П. В. и В. Г. М. по отношение на първи етаж от триетажна жилищна сграда изградена в УПИ * по плана на гр. П., който включва три дюкянски помещения без стаята на същия етаж, преустроени в апартамент, при квоти от по ½ ид. ч. за всеки един от тях. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: