Р Е Ш Е Н И Е № 60060 София, 18.08. 2021 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в откритото заседание на десети май през две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Марков ЧЛЕНОВЕ: Ирина Петрова Десислава Добрева при секретаря ИНА АНДОНОВА …………………..……. и с участието на прокурора …………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 161 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид: Производството е по чл. 290 ГПК - във вр. чл. 613а, ал. 1, предл. 10-то ТЗ и чл. 710 ТЗ. С определение № 100/18.ІІ.2021 г., постановено по настоящето дело, касационният контрол по отношение на обжалваното от „Биотех Пауър`2012“ АД (в несъстоятелност) решение № 260014 на Пловдивския апелативен съд, ТК, от 30.ІХ.2020 г., по т. д. № 544/2020 г. е бил допуснат на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро ГПК: при констатирана вероятност това, постановено по реда на чл. 710 ТЗ, въззивно решение да е процесуално недопустим съдебен акт. В откритото съдебно заседание пред настоящата инстанция дружеството касатор (в несъстоятелност) е изразило становище чрез процесуалния си представител по пълномощие, че поддържа касационната си жалба, основана върху оплакването за допуснато от състава на въззивния съд съществено нарушение на съдопроизводственото правило по чл. 268, ал. 1 ГПК, като в тази връзка се претендира обезсилване на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския апелативен съд. Ответното по касация „Александра филмс“ АД /ЕИК[ЕИК]/, както и синдикът на търговеца настоящ касатор - Н. Г. Н., редовно и своевременно призовани чрез публикации в ДВ, не са се явили и не са били представлявани в касационното производство по чл. 290 ГПК пред ВКС. Върховният касационен съд на Републиката, търговска колегия, първо отделение, като взе предвид оплакванията и доводите на дружеството касатор, както и след като извърши проверка за процесуалната законосъобразност на атакуваното въззивно решение по чл. 710 ТЗ, приема следното: Касационната жалба на „Биотех Пауър`2012“ АД (в н.) е основателна. В процесния случай бе констатирано, че не само първоинстанционното решение по чл. 710 ТЗ, но и това на въззивната инстанция, са били постановени в закрито съдебно заседание. Същевременно общоизвестно е обстоятелството, че в глава 45 на ТЗ няма особени разпоредби, регламентиращи производство и ред за постановяване на решението по чл. 710 ТЗ. Като попадаща в неговата Част ІV, за тази глава от ТЗ в пълна степен се отнася правилото на чл. 621 за субсидиарното /“съответно“/ прилагане на разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс. При преценката дали постановяването на решение по чл. 710 ГПК от съда по несъстоятелността /този по чл. 613 ТЗ/ следва да става в открито или в закрито съдебно заседание, следва да се държи сметка, че то във всички случаи подлежи на обжалване „по общия ред на ГПК“ /арг. чл. 613а, ал. 1 in fine ТЗ/, а според императивното процесуално изискване на чл. 268, ал. 1 ГПК въззивният съд „разглежда жалбите в открито заседание с призоваване на страните, на което се докладват жалбите и отговорите“. Точно това нормативно положение в конкретния случай е обусловило вероятност постановеното в закрито съдебно заседание въззивно решение по жалба срещу такова по чл. 710 ТЗ на съда по чл. 613 ТЗ, да е процесуално недопустим съдебен акт. Съгласно чл. 252, във вр. чл. 278, ал. 1 ГПК, съдът постановява определение, когато се произнася по въпроси, с които не се решава спорът по същество, като при обжалване на тази категория съдебни актове пред по-горен съд частните жалби се разглеждат в закрито заседание. Сезираният с частната жалба съд обаче, ако прецени това за необходимо, може да разгледа такава жалба в открито заседание. Сходно е процесуалното правило на чл. 247, ал. 3 ГПК, независимо дали поправката на очевидна фактическа грешка се инициира от страна по спора или от съда, който е постановил решението. Същевременно с разпоредбата на чл. 710 ТЗ е установено правомощие на съда по чл. 613 ТЗ да обяви длъжника в несъстоятелност, ако в предвидения от закона срок не е бил предложен план по чл. 696 или предложеният план не е бил приет или утвърден, както и в случаите по чл. 630, ал. 2, чл. 632, ал. 1 и чл. 709, ал. 1 от същия /търговския/ закон. Нормативно закрепена е формата на съдебния акт, в която се извършва обявяването в несъстоятелност: „решение“, съдържащо точно определени, изчерпателно изброени реквизити, подлежащо на вписване в търговския регистър, което има действие erga omnes и освен това подлежи на незабавно изпълнение. Ето защо, при съпоставка между горните две процедури, а и по аргумент за по-силното основание, когато законодателят предвижда постановяване на съдебно решение, това задължително следва да се предшества от провеждане на открито заседание по съответното дело. В още по-голяма степен това процедиране следва да намери място в производството по въззивна жалба срещу решение по чл. 710 ТЗ, понеже законът не урежда процесуалноправните предпоставки за обявяване на длъжника в несъстоятелност: необходимо ли е отделно искане, кой е легитимиран да го направи и може ли съдът по чл. 613 ТЗ служебно /по свой почин, без да е направено искане за това/ да обяви несъстоятелността. Практически тези въпроси стоят и в процесната хипотеза на спор досежно това изтекъл ли е предвиденият в чл. 698 ТЗ срок за предлагане на оздравителен план. Съгласно чл. 134, ал. 2 ГПК закрити заседания се провеждат „в предвидените от закона случаи“ без участие на страните. В глава 45 от Търговския закон обаче, не са уредени производство и ред за постановяване на решението по чл. 710 ТЗ. Така редът за неговото постановяване се оказва различен в зависимост от това дали има спор за наличието на основание за обявяване в несъстоятелност, като в практиката се приема, че при отсъствие на правен спор съдът по чл. 613 ТЗ е длъжен да постанови решението си служебно и в закрито заседание. Принципът е, че съдът обявява длъжника в несъстоятелност само, ако са налице основанията за това. Ето защо, при постановяване на решението по чл. 710 ТЗ той винаги се произнася по законосъобразност. Това по-конкретно означава, че при сега действащия процесуален закон, който е в сила от 12.ІІІ.2008 г., ще следва да се счита изоставена практиката на ВКС, обективирана в решение № 442/8.VІ2006 г. на І-во т.о., по т. д. № 104/06 г., според което в случаите, когато съдът обявява служебно длъжника в несъстоятелност поради установена невъзможност да се постигне оздравителната цел на производството, той се произнасял по целесъобразност, т.е. „съдебният акт има значение само за администриране на производството, поради което може да се постановява и в закрито заседание“. Напротив, приоритет следва да има горецитираните съдопроизводствени правила на чл. 134, ал. 2 ГПК и на чл. 268, ал. 1 ГПК, според които щом в гл. 45 ТЗ няма изрично предвиден случай на провеждане на закрито заседание без участие на страните в производството по несъстоятелност, то и постановяването на решение по чл. 710 ТЗ във всички случаи следва да става в открито съдебно заседание. С оглед изложеното в настоящия случай по необходимост се налага извод, че процесуално недопустимо се явява не само атакуваното въззивно решение, но и потвърденото с него първоинстанционно решение № 225/1.VІ.2020 г. на ОС-Пловдив по т. д. № 650/2019 г.: като постановено на свой ред вместо в открито – в закрито съдебно заседание без участие на страните в производството по несъстоятелност на „Биотех Пауър`2012“ АД. Мотивиран от горното и на основание чл. 270, ал. 3, изр. 3-то ГПК Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 260014 на Пловдивския апелативен съд, ТК, от 30.ІХ.2020 г., постановено по т. д. № 544/2020 г., КАКТО И ПОТВЪРДЕНОТО с него първоинстанционно решение № 225/1.VІ.2020 г. на ОС-Пловдив по т. д. № 650/2019 г. В Р Ъ Щ А делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския окръжен съд с горните задължителни указания. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2 Решение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 161 по описа за 2021 г.