Р Е Ш Е Н И Е №14 София, 16.02.2017 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на седми февруари през две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 2691 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК. Образувано е по касационни жалби на Х. А. М. чрез пълномощника й адвокат В. З. и на И. И. Л. чрез пълномощника му адвокат И. М. против решение № 88 от 22.01.2016 г., постановено по гр.д. № 2863 по описа за 2015 г. на Окръжен съд-Пловдив, с което е отменено решение № 2180/17.06.2015 г. по гр.д. № 8671/2014 г. на Районен съд-Пловдив в частта за правата в съсобствеността и вместо него е постановено друго, с което правата в съсобствеността на допуснатите до делба дворно място и сграда са определени на 182 492,5/297 500 ид.ч. за И. И. Л. и 115 007,5/297 000 ид.ч. за Х. А. М. И в двете касационни жалби са наведени доводи за допуснати съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. С определение № 373 от 27.10.2016 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: за задължението на въззивния съд да изложи собствени мотиви дори когато препраща към мотивите на първата инстанция, поради противоречие с практиката на ВКС по решение № 68/24.04.2013 г. по т.д. № 78/2012 г., II т.о., с което е дадено тълкуване, че че предвидената в чл.272 ГПК възможност за препращане към мотивите на първата инстанция в случаите, когато потвърждава нейното решение, въззивният съд не е освободен от задължението по чл.236, ал.2 ГПК да мотивира своето решение, т. е. да се произнесе по спорния предмет, след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди доводите и възраженията на страните. В случая въззивното решение по постановено по предявен от И. И. Л. против Х. А. М. иск за делба на недвижим имот, придобит по време на брака между страните, като всеки от бившите съпрузи претендира частична трансформация на лични средства, получени по дарение от родителите му. В. съд е приел, че по време на брака си съделителите са закупили поземлен имот с площ от 500 мІ, в който по – късно, но пак през времетраене на брака е построена жилищна сграда със застроена площ 157 мІ, като с договор за строителство от 23.07.2008 г. [фирма], [населено място], в качеството си на изпълнител е поело задължението да построи в груб вид процесната сграда, а цената, която следва да заплати възложителя И. Л. е 145 000 лв. на три вноски: първа от 87 000лв. при сключване на договора; втора от 40 000лв. при достигане на кота + 3.20 м. и трета от 18 000лв. при съставяне на Акт обр.14 без възражения от възложителя. Относно първата вноска, за която е представена е разписка от управителя на дружеството изпълнител, че на 23.07.2008 г. И. Л. е платил в брой 87 000лв. и за която ищецът твърди, че сумата му е дарена от неговия баща, а ответницата - че тази вноска е платена по банков път с пари дарени от нейната майка, съдът е приел, че от представените преписи от предварителен договор за продажба на недвижим имот от 04.03.2008 г., нотариален акт от 20.03.2008 г., вносна бележка от същата дата и нареждане – разписка от 21.07.08 г. се установява, че И. Л. /баща на ищеца/ на 20.03.08 г. е продал свой имот (апартамент) за сумата от 38 460 лв. и 6000 евро капаро по предварителния договор, а И. Л. е превел по сметката си 50 000 евро, като на 21.07.08г. е изтеглил сумата от 50 485 евро. В. съд е счел, че като се имат предвид показанията на свидетеля И. Л., който твърди, че дарил на сина си получената от продажбата цена на апартамента в размер на 50 000 евро се налага извода, че постъпилите по сметката на И. Л. на 20.03.2008 г. 50 000 евро имат извънбрачен произход и доколкото два дни преди плащането на първата вноска по договора за строителство, а именно 21.07.2008 г. са изтеглени от сметката му може да се обоснове извода, че тази вноска е платена изцяло със средства, които са дарени от бащата на жалбоподателя, поради което е налице и трансформация на лично имущество по смисъла на чл.23, ал.2 СК относно тази вноска. При обосноваването на този извод съдът не е обсъдил възражението на Х. М., че видно от нотариалния акт за продажба, имотът за който бащата на ищеца твърди, че е продал за 60000 евро, е продаден за 39460 лв., а декларираните от него приходи са за кратък период и за по 100 лв. месечно, поради което не е разполагал с парични средства, които реално да бъдат вложени при осъществяване на строителството, с което е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила. И обсъждането на този довод обаче с оглед на ангажираните по делото доказателства не променя извода, че първата вноска от 87 000 лв. е заплатена с лични на ищеца средства. Представеният по делото нотариален акт № 32/2008 г. установява , че на 20.03.2008 г. бащата на ищеца И. Л. е продал апартамент в [населено място], като отразената в акта цена е 38460 лв. На 14.03.2008 г. за апартамента е бил сключен предварителен договор с купувача, в който е уговорена цена от 60 000 евро, от които 6000 евро са били платени при подписването му. В деня на изповядване на окончателния договор И. Л. е внесъл по банковата си сметка 50 000 евро, за които баща му свидетелства, че представляват получената при покупко-продажбата цена, като тази сума е изтеглена два дни преди заплащане на първата вноска по договора за строителство на процесния имот. Нотариалният акт като писмен документ удостоверява само, че при изповядване на договора страните по него са заявили пред нотариуса, че уговорената между тях цена е 38460 лв. Събраните по делото писмени и гласни доказателства установяват, че действително уговорената и платена цена е 60 000 евро. Следователно бащата на ищеца е разполагал с парични средства, които да даде на сина си за заплащане на първата вноска по договора за строителство. Следва да се приеме, че с тези средства действително е платена първата вноски, доколкото ангажираните от ответницата доказателства не установят в този момент нейните родители да са разполагали и да са й дали сума в такъв размер – свидетелката М. твърди, че първата вноска била 19500 лв. /което се опровергава от писмените доказателства/, а свидетелката Д. – че е присъствала при даването на суми от 15000 лв. или 20 000 лв., но без да може да конкретизира период. По отношение на третата вноска от 18 000 лв. съдът е приел, предвид препис от разплащателна сметка, че може да се достигне до извода, че е платена със средства, които имат извънбрачен произход, а именно дарени от майката на ответницата, доколкото в разплащателната сметка е посочено, че за периода 25.03.2009 г. – 27.04.2009 г. Х. М. заплатила на Г. Б. сумата 19 514,71 лв., което покрива изцяло последната уговорена в договора вноска от 18 000 лв., а остатъка от 1 515 лв. следва да се отнесе към следващите извършени плащания за строителството за покриване на пълната стойност на жилището. Въз основа на експертно заключение съдът е приел, че пълната строителна стойност на сградата към момента на въвеждане в експлоатация през 2011 г. е 297 500 лв., като сумите са давани от родителите на страните, но с намерение да облагодетелстват семейството, поради което е възприел извода на районния съд, че за разликата до пълната строителна стойност на имота липсва трансформация на лични средства. Този извод на съда е направен без да се обсъди възражението на И. Л., че не е доказано даваните от родителите на ответницата суми да са вложени в строителството на сградата, с което е допуснато нарушение на съдопроизводствените правила. Обсъждането на този довод обаче не променя извода, че дарените от родителите на ответницата суми са вложени при довършването на сградата. Всички свидетели по делото установяват, че строителството е организирано и разплащано от ищеца и след като не са представени доказателства предоставяните от родителите на страните суми да са изразходвани за нещо различно, следва да се приеме, че са вложени в строителството и довършването на имота. С оглед изложените мотиви следва, че допуснатото от въззивния съд нарушение на съдопроизводствените правила не е съществено, тъй като не се е отразило на правилността на оспорените в касационната жалба фактически изводи. В. решение се явява неправилно като постановено в нарушение на императивна правна норма, която съдът е длъжен да приложи служебно и без да са наведени доводи във въззивната, респ.касационната жалба – Тълкувателно решение № 1/9.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС, т.1. Съгласно императивната норма на чл.77 ЗС правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. В случаите когато се изгражда нов обект, правото на собственост се придобива със завършването на грубия строеж на сградата. Към този момент се определя и придобивната стойност на имота с оглед вложените за възникване на обекта на правото на собственост средства. Влагането на средства в довършителните работи не рефлектира върху придобивната стойност на правото на собственост, която е релевантна при спор по чл.23 СК. В случая и двете страни твърдят, че придобиването на правото на собственост е станало въз основа на договора за строителство от 23.07.2008 г., в който е уговорено изграждането на сградата в груб строеж за сумата 145 000 лв. При липса на твърдения тази сума да е била променена в процеса на строителството, следва че за придобиването правото на собственост върху процесната сграда, което е станало с осъществяване на грубия строеж, е вложена сумата 145 000 лв., платена на три вноски – 87 000 лв. в деня на подписване на договора за строителство, 40 000 лв. на 23.12.2008 г. и 18 000 на 27.04.2009 г. С оглед изложените по-горе мотиви лични на ищеца средства са били платените за първата вноска /87 000 лв./, а лични на ответницата – платените за третата вноска /18 000 лв./. Относно втората вноска от 40 000 лв. липсват конкретни доказателства за произхода на средствата, поради което следва да се приеме, че независимо как са набавени, същите са били общи на двамата съпрузи. За общи следва да се приемат и средствата от 3750 лв., вложени в закупуване на поземления имот по нотариален акт № 18, т.1, рег. № 194, дело № 17/2008 г. но нотариус рег. № 072, доколкото по делото не са наведени твърдения за различна придобивна стойност на дворното място, а събраните по делото гласни доказателства не установяват твърдението на Х. М., че покупната цена е заплатена със средства на родителите й /в показанията на свидетелите Н. М. и В. Д. липсват твърдения за покупката на поземления имот/. Следователно понастоящем страните се легитимират като съсобственици при права 108875/148750 ид.ч. за ищеца и 39875/148750 ид.ч. за ответницата, поради което въззивното решение в атакуваната му част, с която са определени правата в съсобствеността следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго при прилагане на императивните правни норми относно начина на придобиване на собствеността и следващите от него квоти на страните с оглед установената по делото частична трансформация на лични средства. Разноските за настоящото производство следва да останат в тежест на страните, така както са направени, тъй като до отмяна на въззивното решение в атакуваната му част се достига поради служебно прилагане на императивна правна норма, като доводите на касаторите относно правата им в съсобствеността са приети за неоснователни. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 88 от 22.01.2016 г., постановено по гр.д. № 2863 по описа за 2015 г. на Окръжен съд-Пловдив, с което правата в съсобствеността на допуснатите до делба дворно място и сграда са определени на 182 492,5/297 500 ид.ч. за И. И. Л. и 115 007,5/297 000 ид.ч. за Х. А. М. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОПРЕДЕЛЯ правата в съсобствеността на поземлен имот с идентификатор 56784.273.158 и построената в него сграда с идентификатор 56784.273.158.1, допуснати до делба с влязлото в сила в тази част решение № 2180/17.06.2015 г. по гр.д. № 8671/2014 г. на Районен съд-Пловдив, както следва: 108875/148750 ид.ч. за И. И. Л. и 39875/148750 ид.ч. за Х. А. М.. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: