Р Е Ш Е Н И Е № 103 гр. София, 22 юни 2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение, в съдебно заседание на тридесети май през две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА ЧЛЕНОВЕ: 1. ДЕНИЦА ВЪЛКОВА 2. ТАТЯНА ГРОЗДАНОВА При секретаря Марияна Петрова, с участието на прокурора Кирил Иванов, разгледа докладваното от съдия Елена Каракашева наказателно дело № 200/2022 г. по описа на съда, като за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на Глава двадесет и трета НПК и се развива след постановено по него Решение № 80/22.06.2021 г. по н.д. № 228/2021 г. III н.о. на ВКС, с което е отменена въззивна присъда № 124/20.07.2020 г. по в.н.о.х.д. № 107/2020 г. по описа на Апелативен съд – Бургас и делото е върнато за ново разглеждане на същия съд от друг състав на стадия на съдебното заседание. Втората по ред касация е инициирана по жалба на подсъдимия Е. П. С., чрез защитника му – адв. Я., срещу въззивна присъда № 4/22.11.2021 г. по в.н.о.х.д. № 128/2021 г. по описа на Апелативен съд – Бургас. В жалбата се релевират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. Иска се подсъдимият да бъде оправдан или делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Доводите, заложени в подкрепа на въведеното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК могат да се обособят в три точки: 1.Едностранчив и непълен анализ на събраните доказателства; 2. Липса на мотиви в обжалвания акт; 3. Липса на отговор на възраженията на защитата във връзка със заинтересованост/предубеденост на св. А.. Касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК е защитено с твърдението за липса на несъмнени и категорични доказателства за обективна и субективна съставомерност по чл. 354а, ал. 1, изр. 2-ро вр. изр. 1-во НК на поведението на подсъдимия, като се настоява, че не е доказано осъщественото държане на вещите от подсъдимия, както и целта, с която те са държани – производство на наркотични вещества. Пред касационната инстанция прокурорът поддържа, че Апелативен съд – Бургас обосновано и законосъобразно е отменил първоинстанционната присъда и е признал подсъдимия за виновен по повдигнатото обвинение, като това е направено след като подробно са анализирани събраните писмени и гласни доказателства по делото, както и експертизите. Намира, че не са налице посочените касационни основания и моли жалбата да бъде оставена без уважение. Защитникът – адв. Я., редовно призован, не се явява. Касаторът – С., редовно призован, не се явява. Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК, установи следното: С присъда № 56 от 18.02.2020 г., постановена по н.о.х.д. № 369/2019 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, подс. С. бил признат за невиновен и оправдан за деятелността, за която му е повдигнато обвинение с обвинителния акт, а именно: - на 13.06.2018 г. в [населено място], без надлежно разрешително, държал прекурсори, материали и съоръжения за производство на високорисково наркотично вещество – „метаамфетамин“, с цел разпространение, а именно: 1. прекурсори – 1,740 литра толуол; 2. материали – 540,34 грама натриева основа, 52,204 грама йод; 3. съоръжения – 1 бр. стъклена ерленмайрова колба с вместимост 2000 мл., с надпис „Germany Ilmabor TGI“, 1 бр. прозрачна деформирана пластмасова чаша с вместимост 200 мл., 3 бр. бели латексови ръкавици, 1 бр. сребриста на цвят електронна везна с размери 6/12/2 см – престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 2-ро вр. изр. 1-во НК. Разпоредил се с веществените доказателства по делото. Така постановената присъда била проверена по въззивен ред, като въззивното производство под № 107/2020 г. по описа на Апелативен съд – Бургас било образувано по протест. Същото приключило с постановяване на нова присъда, с която подсъдимият бил признат за виновен и осъден по повдигнатото обвинение. По жалба на защитата било образувано н.д. № 228/2021 г. III н.о. на ВКС. Същото приключило с посоченото по – горе решение, с което въззивната присъда била отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на АС-Бургас в съгласие с чл. 354, ал. 3, т. 2, вр. ал. 1, т. 5 НПК. При новото разглеждане на делото, въззивното производство приключило със сега обжалваната въззивна присъда № 4/22.11.2021 г. по в.н.о.х.д. № 128/2021 г. по описа на Апелативен съд – Бургас, с която първоинстанционната присъда била отменена изцяло, като вместо нея въззивния състав признал подсъдимия С. за виновен по повдигнатото обвинение и го осъдил на наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години и глоба в размер на 20 000 лева в полза на държавата. На осн. чл. 59, ал. 1 НК приспаднал времето, през което подс. С. е бил задържан, считано от 01.10.2021 г. до 25.10.2021 г. и му е била взета мярка за неотклонение „домашен арест“ считано от 26.10.2021 г. до влизане на присъдата в сила. На осн. чл. 68, ал. 1 НК привел в изпълнение наказанието „лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца, наложено на подсъдимия с определение за одобряване на споразумение по н.о.х.д. № 1244/2017 г. по описа на Окръжен съд – Бургас. На осн. чл. 57, ал. 1, т. 2 б. „в“ ЗИНЗС определил първоначален „строг“ режим за изтърпяване на наказанието и по двете осъждания. На осн. чл. 354а, ал. 6 НК предметът на престъплението бил отнет в полза на държавата. Възложил разноските по делото в тежест на подсъдимия. ВКС намира, че касационната жалба е допустима – подадена е от процесуално легитимирана страна по чл. 349, ал. 3 вр. ал. 1, вр. чл. 253, т. 2 НПК в законово установения от чл. 350, ал. 2 НПК срок и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване съгласно чл. 346, т. 1 НПК. Съдържанието на жалбата и отправените с нея искания, както и процесуалното развитие на делото, налагат известни уточнения за да се избегне произнасянето по невъзведени касационни основания, съответно -по такива, които са били предмет на разглеждане от първия касационен състав: Преди всичко следва да посочи, че направеното от жалбоподателя основно искане за оправдаване на подс.С. от касационната инстанция изисква уточнението, че това принципно е допустимо и възможно в хипотезата на чл. 354, ал. 1, т. 2 НПК, но единствено и само в рамките на приетите от въззивния съд фактически обстоятелства, а видно от направените възражения точно те се оспорват с оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения в аналитичната и доказателствената дейност на съда. В тази връзка, ВКС ще посочи още, че касационната инстанция, извън случаите по чл.354, ал.5 НПК, какъвто настоящият безспорно не е, не може да прави собствена оценка на доказателствените материали, относими към предмета на доказване по конкретното наказателно дело и въз основа на нея да преценява наличието на процесуални нарушения и да приема за доказана друга фактология по делото, каквото искане прозира в сезиращите документи, макар и да не е изрично формулирано. С правомощия в коментираната насока разполага въззивната инстанция, която е последната по установяване и приемане на правно релевантните факти. В случаите, когато при събирането и преценката на доказателствата не са допуснати нарушения на процесуалните правила от въззивния съд, а вътрешното му убеждение е основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, за касационната инстанция фактите са такива, каквито са приети от него. Наред с това, касационният съд е инстанция по правото /отново иде реч за хипотезите, извън приложното поле на чл.354, ал.5 НПК/ и проверката за правилното приложение на закона е свързано с преценката дали установените от решаващите инстанции факти правилно са подведени към съответстващата им материалноправна норма. По тази причина оправдателна присъда, извън случаите на чл. 354, ал. 5 НПК, е възможно да бъде постановена в касационното производство само, когато установените от въззивната инстанция факти сочат на основанието по чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК – деянието не е извършено или не съставлява престъпление. В конкретния случай, приетите за установени факти не очертават приложимост на последно посочената процесуална норма, поради което претенцията на касатора за оправдаване на С. не може да бъде удовлетворена. На следващо място, настоящият съдебен състав ще посочи и това, че касационни основания, в подкрепа на които не са изложени съображения, а са заявени бланкетно, не могат да бъдат разгледани по същество, тъй като касационната проверка, за разлика от въззивната, не е служебна. На последно място, касационният съд ще посочи и това, че на проверка в настоящото касационно производство подлежи и дали при новото разглеждане на делото съдът се е съобразил и изпълнил дадените му с отменителното решение указания по чл. 355, ал. 1 НПК. При това - както страните, така и следващият състав на ВКС, са обвързани от постановеното касационно решение, чиито констатации не могат да бъдат ревизирани в следващ съдебен акт. При така направените уточнения, касационният съд счита, че дължи преимуществено произнасяне по доводите, аргументиращи наличие на касационния повод по чл.348, ал.1, т.2 от НПК при едновременно съобразяване на това дали са изпълнени указанията, дадени от предходния касационен състав.Разгледана на тази плоскост, жалбата е неоснователна, по следните съображения: І.1. При новото разглеждане на делото Апелативен съд - Бургас изцяло е изпълнил дадените му в отменителното решение на ВКС указания.В тази връзка е провел въззивно съдебно следствие, в рамките на което е събрал посредством допълнителен разпит на свидетелите Г. Д., А. А. , Б. Ч. и Г. А. доказателства, релевантни за предмета на разследване по чл.102 от НПК.По този начин е преодолял констатираното от първия касационен състав непълноценно изясняване на въпроса за начина, по който се осъществява достъпа до покривното пространство, където са намерени инкриминираните предмети.Така, коментираният въпрос е намерил убедително разрешение, като на л.12 и л.13 от съдебните мотиви, проверяваният съд е защитил аргументирано заключението си, според което единствено и само подсъдимия С. има достъп до въпросното пространство, както и за начина, по който осъществявал този достъп.Изясняването на този въпрос не е сторено въз основа на изолирана част от доказателствата по делото, както неоснователно се поддържа от касатора, а след прецизен анализ, оценка и съпоставка на гласните доказателствени източници, изводими от показанията на свидетелите Г. А., Б. Ч., А. А. и Г. Д.. Не почива на истината и твърдението, че изводите по фактите са изградени само въз основа на показанията на свидетеля А. и тези на анонимните свидетели №1 и №2. Прегледът на мотивите към въззивния съдебен акт формира извод, че не само последно посочените, но и всички събрани по делото доказателства са подложени на изключително внимателен и детайлен анализ както поотделно, така и във взаимовръзката помежду им. Приетите за установени от контролираната инстанция факти се основават на процесуално валидни доказателства и доказателствени средства. Не се констатира игнорирането на доказателствени източници, нито пък съдържанието на всички или на част от тях да е интерпретирано превратно и в нарушение на правилата на формалната логика, каквато оплакване също е релевирано с жалбата. В проверявания съдебен акт въззивният състав ясно е изложил кои факти намира за установени, въз основа на кои доказателства и доказателствени средства и какви са правните му съображения. В доказателствената дейност на проверявания съд няма нарушения на правилата на формалната логика или аналитични пропуски, които да водят до съмнения в съдебните изводи. При изготвянето на мотивите към въззивната присъда не са допуснати съществени непълноти. Съдържанието на съдебния акт не дава основание да се приеме, че поставените на вниманието на въззивната инстанция оплаквания са били пренебрегнати и не са получили отговор, напротив – на стр. 17 от мотивите са развити подробни съображения по направените от защитата възражения и доводи във връзка с твърденията за заинтересованост на св. Г. А. поради наличието на конфликт между него и подсъдимия, като ясно са посочени основанията, въз основа на които те са били преценени като неоснователни.Не е вярно и твърдението, че обясненията на подсъдимия са останали извън вниманието на въззивния съд. На л.12 от съдебните мотиви, контролираният съд обстойно се е занимал с коментираното доказателствено средство, излагайки обосновани съображения за причините, поради които го е приел за защитна позиция.Обстоятелството, че с тези причини касаторът изразява несъгласие само по себе си не е достатъчно за да се приеме нарушение на правилата за оценка и анализ на доказателствата, както се твърди в жалбата.Въззивният съд обстойно е изследвал всички доказателствени материали, включително и тези, събрани в хода на въззивното следствие.Към доказателствената и аналитичната му дейност упрек не може да се отправи, тъй като е в съответствие с изискванията на процесуалния закон. Касационната инстанция счита, че изложената от въззивния съдебен състав аргументация удовлетворява законовото изискване на чл. 339, ал. 3 във вр. с чл.305, ал.3 от НПК и не лишава подсъдимия от правото му да разбере изразеното от въззивния състав съдийско убеждение по фактическите и правните изводи за ангажиране на наказателната му отговорност за извършеното от него престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 2-ро вр. изр. 1-во НК. 2.Част от останалите оплаквания в жалбата са такива за необоснованост, поради което по тях касационният съд не дължи отговор, доколкото необосноваността не е самостоятелно касационно основание.Останалата част са бланкетно заявени, което лишава касационният съд от възможността да им даде пълноценен отговор. ІІ. Неоснователни са и оплакванията, аргументиращи наличие на касационния повод по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Касаторът защитава неправилното приложение на материалния закон основно с твърдението за допуснати съществени процесуални нарушения. Такива, видно от изложеното по-горе не са допуснати от проверявания съд, поради което, наведеният на това основание довод е несподелим. Следващото направление, в което защитата развива оплакването си за неправилно приложение на материалния закон е това за недоказано авторство.То също е неоснователно. Според приетото от съда по фактите, вследствие на законосъобразно осъществена дейност по установяването им, именно подсъдимият С. е държал инкриминираните вещи на място, до което единствено той е имал и осъществявал достъп.Следва да се отбележи също, че както на възражението за недоказано авторство, така и на това, че вмененото на подсъдимия престъпление е недоказано, въззивният съд е отговорил изчерпателно, като изложените в тази насока подробни съображения, обективирани на л. л.18,19 и 20 от мотивите към проверявания съдебен акт са изцяло споделени от касационния съд, без да е нужно да бъдат преповтаряни или допълвани. В обобщение, като е приел, че подсъдимият С. е консумирал от обективна и субективна страна престъпния състав , визиран в особената норма на чл. 354а, ал. 1, изр. 2-ро вр. изр. 1-во НК, проверяваният съд е приложил правилно материалният закон. С оглед изложеното, поради липса на основания за ангажиране на заявените с жалбата касационни поводи по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, обжалваната присъда следва да бъде оставена в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 4/22.11.2021 г. по в.н.о.х.д. № 128/2021 г. по описа на Апелативен съд – Бургас. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: