Р Е Ш Е Н И Е № 437 София, 7 ноември 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и дванадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ:КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря Лилия Гаврилова и в присъствието на прокурора Антони Лаков като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 1345/2012г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е по реда на чл.424, вр. чл.423, ал.1 от НПК. Същото е образувано по искане на осъдената К. Й. С. за възобновяване на нохд № 1337/2011г. по описа на РС-Варна. В искането, поддържано и пред ВКС, се излагат доводи, че осъдената не е знаела за приключилото досъдебно производство, не е призовавана за участие в съдебното такова и не е знаела за присъдата, която е задочно постановена. В заседанието пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище, че искането на осъдената С. е допустимо, но е неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение. Адвокат Я., назначен в качеството на служебен защитник на осъдената поддържа искането и моли за неговото уважаване. Твърди, че подсъдимата не се e укривала, участвала e в производството до фазата на връчване на обвинителния акт, като не е търсена на посочения от нея адрес. Също така се изтъква, че защитникът й не е извършил активни действия и са налице групи процесуални нарушения, включително във връзка с датата на деянието. Осъдената С. поддържа искането си за възобновяване на наказателното производство и твърди, че не се е укривала, а е била с мярка „задържане под стража”, за което е представила документ на водещия разследването. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване е допустимо, тъй като е направено в установения от закона срок и от процесуално легитимирана страна. По делото липсват данни за момента на узнаване от страна на подсъдимата за постановената задочна присъда, поради което следва да се приеме, че това е станало при задържането й на 05.05.2012г., във връзка с изтърпяване на наказания, определени при условията на чл.25, вр. чл.23 от НК. Разгледано по същество искането е неоснователно. В Първо РПУ-Варна е било образувано дознание №804/06г. , срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.209, ал.1 от НК. В хода на разследването с постановление от 03.03.2010г., К. С. е била привлечена в качеството на обвиняем, като й е предявено обвинение за престъпление по чл.209, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК. Извършен е и разпит в качеството й на обвиняема. При осъществяване на тези процесуални действия е участвал упълномощен защитник. По отношение на С. е била взета мярка за неотклонение „подписка”. Същата е посочила за свое местоживеене адрес в [населено място], [улица], вх.А, ет.3, ап.9. На 25.04.2010г. този адрес е бил посетен три пъти от служители на полицията за връчване на призовка на С., но същата не е намерена, като по сведения на нейния свекър тя се намира в [населено място] във връзка със здравословни проблеми. Извършени са справки в ГД”Изпълнение на наказанията” и ОД на МВР-Варна., сектор „Координация и информационно –аналитична дейност”, които се установили, че С. към м.септември 2010г. не се намира в затворите и арестите на територията на ОС”ИН”-София, както и , че в масивите на МВР няма регистрирани пътувания. Извършената справка в НБД-„Население” е установила постоянен адрес на С. в [населено място] и настоящ, посоченият по-горе в [населено място], който е регистриран от 23.05.2006г. На посочения постоянен адрес в [населено място], С. не е установена, тъй като е била наемател преди около 3-4 години. Адресът в [населено място] е бил посещаван във връзка с връчване на призовки многократно/на 24.10.2010г., 28.10.2010г., 30.10.2010г. и 01.11.2010г./, но обвиняемата не е била намерена, видно от приложените на досъдебното производство докладни. Във връзка с установяване местонахождението на С. на 02.12.2010г. е бил проведен разпит в качеството на свидетел на нейната сестра-Г. С., която е заявила, че от две години не е виждала сестра си. Обвиняемата С. е била обявена за общодържавно издирване с телеграма № 4935/03.05.2010г. На 28.12.2010г. е извършено предявяване на разследването при условията на чл.206, вр. чл.269, ал.3 от НПК, като това е станало в присъствието на назначен служебен защитник. С постановление от 28.01.2011г., прокурор при РП-Варна е върнал делото за доразследване. Органите на досъдебното производство са направили опит да установят и призоват обвиняемата по данни за евентуална нейна месторабота, а именно в Основно училище „К. А.”-В.. Видно от писмо от 03.02.2011г., подписано от директора на училището, лицето К. С. не е работила в училището, поради което не фигурира в разплащателните ведомости. На 24.02.2011г. отново в отсъствие на обвиняемата са предявени материалите от разследването на основание чл.206, вр. чл.269, ал.3, т.2 от НПК, в присъствието на служебен защитник. Районна прокуратура-Варна е внесла обвинителен акт срещу К. С., във връзка с което на 10.03.2011г. е било образувано в РС-Варна нохд № 1337/11г. За първото по делото заседание на 20.04.2011г., съдът е приел, че подсъдимата е нередовно призована. След извършена актуална справка в НБД-„Население”, съдът е установил, че няма промяна в постоянната и настояща адресна регистрация на С., поради което е разпоредил изпращане на призовки на двата известни по делото адреса, но същите са върнати в цялост.На призовката с адрес в [населено място] е отбелязано, че по сведение на съседите С. е била наемател и е напуснала адреса преди около три години. В призовката на адреса в [населено място], призовкарят е отразил, че по сведение на свекъра на С. тя е в болница в [населено място]/не е посочена в коя болница/ и той отказва да получи призовката, което е удостоверено с подпис на свидетел. Съдът е извършил съответните справки и е установил, че подсъдимата не се намира в затворите и арестите на страната, няма данни да е напускала територията на Р.България. При горните данни и след като е назначил на подсъдимата С. служебен защитник, първоинстанционният съд е разгледал делото в нейно отсъствие, като е дал ход на основание чл.269, ал.3, т.1 от НПК.С постановена на 20.04.2011г. присъда, подсъдимата е била призната за виновна в извършване на престъпление по чл.209, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК и на основание чл.54 от НК й е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, като на основание чл.66 от НК е отложено изпълнението на същото за срок от четири години. Съдът е уважил гражданския иск на ищците В. и И. Г. в размер на 300лева. Разпоредбата на чл.423 от НПК визира право на задочно осъдения да иска отмяна на постановената по отношение на него присъда при всяко обективно незнание за започналото срещу него наказателно производство, което незнание не следва да се дължи на негово некоректно процесуално поведение. Институтът на възобновяването на наказателни дела по реда на чл.423 от НПК/във всички редакции до момента/ цели да се възстанови правото на обвиняемия/подсъдимия, регламентирано в НПК на лично участие в предприетите срещу него действия, в рамките на наказателното производство. Когато правото на лично участие на обвиняемия/подсъдимия е накърнено в резултат на незаконосъобразни действия на компетентните органи при провеждане на задочно производство по реда на чл.269 от НПК, несъмнено ще са налице основанията за възобновяване на производството, отмяна на постановения незаконосъобразен съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от стадия, от който е започнала задочната процедура. Когато обаче няма допуснати нарушения и обвиняемият/подсъдимият сам се е поставил в състояние, при което е напуснал адреса си, без да уведоми съответните компетентни органи или се е укрил, демонстрирайки нежелание да участва в наказателното производство, той не може да реализира процесуалната си възможност за възобновяване на производството. В настоящият казус, горните фактически констатации по движение на делото и процесуалното поведение на осъдената С., обуславят извод, че не са налице основания за възобновяване на проведеното срещу нея наказателно производство, а органите на досъдебното производство и съдът са разгледали делото в нейно отсъствие, при спазване на предвидените в НПК процесуални правила . Осъдената С. присъствено е била привлечена в качеството на обвиняема на досъдебното производство, като е посочила за свое местоживеене адрес в [населено място]. На С. е била взета мярка за неотклонение „подписка”, която се състои в поемане на задължение да не променя местоживеенето си без разрешение на съответните органи/ тези на досъдебното производство и съда/. От гореизложените фактически констатации е видно, че осъдената С. в хода на наказателното производство е променила местоживеенето си и не е уведомил органите на досъдебното производство и съда, което е довело и до обявяването й за общодържавно издирване, респективно разглеждане на делото в нейно отсъствие.С. многократно е била търсена на посочения от нея адрес, но не е намерена, а два пъти в продължение на две години нейният свекър/живущ на адреса/ е давал сведения, че тя е в [населено място] по здравословни причини. Самата осъдена в искането си не твърди подобни факти, но дори да се е налагала промяна на местоживеенето по здравословни причини, то тя е била длъжна да уведоми за това органите на досъдебното производство, респективно съда. След като е знаела за воденото срещу нея наказателно производство, осъдената С. е нарушила задълженията си, произтичащи от изпълняваната мярка за неотклонение и е имала процесуално поведение, което сочи на укриване и препятстване хода на делото. Твърденията на С. за това, че е била с мярка за неотклонение „задържане под стража” по друго производство, за което е уведомила водещия разследването, не са подкрепени с доказателства. Противно на това справките, които са изисквани от компетентните органи установяват, че тя не се е намирала в арестите на страната. Предоставената на ВКС информация от Министерство на правосъдието, ГД”Изпълнение на наказанията” и затвора –С. сочат изпълнение на мярка за неотклонение „задържане под стража” единствено за времето от 27.03.2009г. до 20.05.2009г. Предвид гореизложеното, настоящият състав намира, че не са налице основанията на чл.423 от НПК за възобновяване на производството, проведено задочно по отношение на осъдената К. С., тъй като не са нарушени процесуалните правила за това. Също така, съдилищата не са нарушили и стандартите на ЕКЗПЧОС и по-точно на чл.6 от Конвенцията. Последната разпоредба не забранява на едно лице по своя собствена воля да се откаже изрично или мълчаливо от правото си да се ползва от гаранциите за справедливо гледане на делото, но се изключва възможността задочно осъденият да предизвика ново разглеждане на делото, когато фактическите данни доказват, че той е знаел за започнатото срещу него наказателно преследване, за естеството и причината за обвиненията, и няма намерение да вземе участие в наказателния процес или желае да го избегне.В насока на горното е практиката на ЕСПЧ. Водим от горното, ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на задочно осъдената К. Й. С. за възобновяване на производството по нохд № 1337/11г., по описа на РС-Варна. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: