ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 709
София, 23.11.2020г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети ноември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 2502 по описа за 2020г. и приема следното:
Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационните жалби на юрисконсулт К. като процесуален представител на „Енерго-Про Продажби“ АД В. и на адвокат Н.А. като процесуален представител на М. Е. К. от [населено място] срещу въззивното решение на Окръжен съд Варна от 04.02.2020г. по в.гр.д. № 1023/2019г.
В отговорите си по реда на чл.287 ал.1 ГПК страните са заели становища за липса на твърдяните основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Претендират разноски.
Касационните жалби са допустими – подадени са в преклузивния срок, от страни, имащи право и интерес от обжалването, и срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт. Неоснователно е възражението на ответното дружество за недопустимост на касационната жалба на ищцата, тъй като не отговаряла на изискванията на чл.284 ал.1 т.3 ГПК – жалбата съдържа пространни и конкретни оплаквания за недопустимост на въззивното решение, както и за допуснати от въззивния съд нарушения на процесуалния и материалния закони и за необоснованост – касационни основания по чл.281 ГПК.
За да се произнесе по допускането на касационно обжалване, ВКС съобрази следното:
С атакуваното решение ВОС е отменил решението на РС Варна от 08.03.2019г. по гр.д. № 11704/2018г. в отхвърлителната му част за сумата 6300лв. и в частта за разноските и вместо него е постановил друго, с което е осъдил „Енерго-Про Продажби“ АД да заплати на М. Е..К. 6300лв., представляващи неустойка за периодите 24.04. – 30.05.2017г. и 08.08. - 07.12.2017г., дължима поради прекъсване на електроснабдяването на обект с конкретен абонатен номер, находящ се в [населено място], [улица], ведно със законната лихва от депозирането на исковата молба в съда до окончателното изплащане, и е потвърдил първоинстанционното решение в отхвърлителната му част за разликата до пълния предявен размер 9590лв. неустойка и за периодите 01.06. – 07.08.2017г. и 08.12. – 20.12.2017г. Дружеството е осъдено да заплати 1177.09лв. разноски, а ищцата – 68.61лв. съобразно изхода на спора по делото.
За да постанови решението, въззивният съд е приел за установено, че ищцата е собственик по наследство на процесния обект от 2016г., който е снабдяван от ответника с еленергия, че захранването на обекта е прекъсвано на 24.04.2017г. поради неплатено задължение в размер на 1810.06лв., възстановено е на 30.05.2017г., видно от констативен протокол от 30.05.2017г., прекъснато е на 08.08.2017г. поради неплатено задължение от 1815.79лв. и е възстановено на 07.12.2017г. Взето е предвид, че с влязло в сила решение по гр.д. № 16587/2017г. е прието за установено, че ищцата не дължи на ответника суми за консумирана еленергия: 1814.89лв. за периода 04.01. – 02.05.2017г., 0.90лв. за периода 03.05. – 02.06.2017г., 0.56лв. за периода 03.06. – 02.07.2017г., 0.79лв. за периода 03.07. – 02.08.2017г., както и 19лв. такса за възстановяване на захранване. Прието е с оглед на това, че за ответника не е възникнало и не е съществувало претендираното от него вземане към потребителя за заплащане на еленергия, поради което прекъсването на снабдяването през посочените периоди е нерегламентирано и е по вина на снабдителя, който не е изпълнил основното си задължение да снабдява с еленергия обекта на ищцата. В тези случаи за потребителя се поражда правото да претендира заплащане на неустойка, предвидена в чл.34 от Общите условия на договорите за продажба на еленергия. Не е установена невиновна невъзможност за неизпълнението от страна на ответника. Доколкото представената от ответника справка за прекъсване и възстановяване на снабдяването удостоверява неизгодни за него факти е прието, че тя се ползва с материална доказателствена сила относно факта на прекъсване на снабдяването през периодите 24.04. – 30.05.2017г. и 08.08. – 07.12.2017г. От друга страна, ищцата не е доказала твърдението си за спиране на елзахранването и за периодите 01.06. – 07.08.2017г. и 08.12. - 20.12.2017г. Индиция за това са издадените фактури за консумирана енергия за периода 03.05. – 02.08.2017г. Прието е и че на основание чл.34 ал.1 от Общите условия претенцията е основателна за присъданата сума, в т.ч. 1470лв. за периода 24.04. – 30.05.2017г. /30лв. + 36 дни Х 40лв./ и 4800лв. /30лв. + 120 дни Х 40лв./ за периода 08.08. – 07.12.2017г.
С протоколно определение в о.с.з. на 05.11.2019г. въззивният съд е оставил без уважение искането на ищцата за допускане на гласни доказателства за установяване налице ли е период, част от процесния, в който е имало електрозахранване на имота на ищцата, вземайки предвид, че пред първоинстанционния съд процесуалния й представител е оттеглил искането си за това.
В изложението си по чл.287 ал.1 ГПК касаторът-ответник сочи произнасяне от въззивния съд по въпроси в хипотезата по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, а именно: 1. Когато със СПН е установено, че за крайния снабдител не е възникнало и не е е съществувало претендираното от него парично вземане какъв иск има право да предяви клиент за преустановяване на снабдяването с еленергия – по чл.92 ЗЗД или по чл.82 ЗЗД; 2. Има ли значение за отговорността по чл.92 ЗЗД на крайния снабдител на какво основание съгласно ЗЕ е временно преустановено захранването с еленергия – по искане на крайния снабдител или съгласно Глава седма и чл.122 ЗЕ по независещи от него причини; 3. Има ли значение за отговорността по чл.92 ЗЗД на крайния снабдител, когато със СПН е установено, че не е възникнало и не е съществувало претендираното от него парично вземане, към кой момент е преустановено, респективно възстановено захранването, има ли изключващи вината на крайния снабдител обстоятелства; 4. В нарушение на чл.123 ЗЕ ли е извършено временното преустановяване снабдяването с еленергия при неизпълнение на задължения по договора за продажба на еленергия, включително при неизпълнение на задължението за своевременно заплащане на всички дължими суми, когато към датата на прекъсването не е налице съдебно оспорване на основанието за прекъсване, подадено писмено възражение срещу сметката за консумирана еленергия или договорено разсрочване на плащане. Твърди се и очевидна неправилност на въззивното решение, изразяваща се в: неизследване пълно и обективно с оглед всички доказателства на отговорността на страните; превратно тълкуване на ЗЗД, ЗЕ – чл.123, чл.122 и Глава седма, и ОУДПЕЕ – чл.32 – 36 – разпоредбата на чл.34 ал.1 ОУДПЕЕ била неприложима в случаите на реализиране от дружеството на правото си по чл.123 ЗЕ да прекъсва снабдяването поради неплащане на дължими суми за еленергия, и била приложима в хипотезите на прекъсване на снабдяването, което не се дължи на целенасочено действие на снабдителя, а за неизпълнение на задълженията му по Глава седма и чл.122 ЗЕ; липсата в процесния период на съдебно оспорване на вземането, на възражение срещу размера на задължението или споразумение за разсрочването му; че решението има действие занапред, поради което за предхождащия го период ответникът можел да се позовава на чл.20 ал.1 и 2 от ОУДПЕЕ вр. с чл.123 ал.1 ЗЕ, като преустанови захранването на обекта.
В изложението си касаторката-ищца сочи произнасяне от въззивния съд по въпроси в хипотезата по чл.280 ал.1 т.1 ГПК: 1. Допустимо ли е съдът в мотивите си да пререши спор по влязло в сила решение между същите страни за факти, релевантни за спора – съдът игнорирал обстоятелството, че по влязлото в сила решение фактурите за еленергия, издадени на 20.07. и на 21.08.2017г., били предмет на изследване и въз основа на тях било прието за установено, че сумите за консумирана енергия за периода 03.05. – 02.08.2017г. са недължими, който факт недвусмислено доказвал липсата на елзахранване и за този период; 2. Допустимо ли е съдът да не зачете СПН на влязлото в сила решение, дало основание за завеждане на нов иск между същите страни, като при решаване на спора е дал вяра на частен документ /по съображенията по първия въпрос/; 3. Задължен ли е въззивният съд да отстрани посочените във въззивната жалба съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати от първоинстанционния съд при разпределяне на доказателствената тежест, като допусне събиране на доказателства, заявени с въззивната жалба – не било указано, че ищцата носи тежестта да докаже липсата на елзахранване през процесния период. Твърди се и очевидна неправилност на въззивното решение, тъй като било постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, в нарушение на чл.297 ГПК, давайки вяра на частен документ.
ВКС намира, че касационно обжалване на въззивното решение следва да бъде допуснато по касационните жалби и на двете страни – на ответника – по въпроса относно квалификацията на иска – по чл.92 ЗЗД във вр. с чл.34 ал.1 от ОУДПЕЕ или по чл.82 ЗЗД във вр. с чл.32 т.2 от ОУДПЕЕ, на ищцата – по първия и втория поставени в изложението въпроси, даденото на които разрешение от въззивния съд е в противоречие със сочената практика на ВКС, предмет на гр.д. № 4301/2014г. ІV ГО.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Окръжен съд Варна, ГО, № 121 от 04.02.2020г. по в.гр.д № 1023/2019г.
УКАЗВА на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД В. в едноседмичен срок да представи доказателсдтва за внесени по сметката на ВКС 126лв. държавна такса, както и че при неизпълнение на указанието касационната жалба ще му бъде върната.
УКАЗВА на М. Е. К., ОТ ГР.В. в едноседмичен срок да представи доказателсдтва за внесени по сметката на ВКС 67.80лв. държавна такса, както и че при неизпълнение на указанието касационната жалба ще й бъде върната.
Определението не подлежи на обжалване.
След осъществяване на процедурата във връзка с дадените указания делото да се докладва за преценка за следващите се процесуални действия по него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|