Ключови фрази


Р Е Ш Е Н И Е


№ 88

София 03.06.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и първа година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА


при участието на секретаря Анжела Богданова
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 2747 по описа за 2020г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :

Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.

Касационно обжалване е допуснато с определение № 849 от 8.12.2020г. по касационната жалба, подадена от Г. Д. К. от [населено място], чрез процесуалният представител адвокат М. против въззивно решение № 441 от 9.04.2020г. по в.гр.д. № 209 по описа за 2020г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 4646 от 1.11.2019г. по гр.д. № 2248/2019г. на ВРС в обжалваната част, с която е отхвърлен иска му срещу ЧСИ З. З. Д., с рег. № 808, с правно основание чл.441 ГПК, за заплащане на сумата от 13 463лв. /12 800лв. главница и 663лв. разноски/, обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 12.02.2019г., изразяващи се в несъбрани суми по изп.д.№ 20168080400480, въз основа на изпълнителен лист от 5.04.2016г., настъпили вследствие на бездействието на съдебния изпълнител и неизпълнение на искането на взискателя да наложи възбрана върху имот на длъжника К. Б. Н., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.2575.1056.1.2, с площ от 108 кв.м., находящ се в [населено място], [улица], ет.2 и са присъдени разноски. В останалата част решението е влязло в сила. Касаторът претендира всички направени разноски.

Касационното обжалване е допуснато по въпрос, касаещ задължението на въззивния съд, да отговори на всички посочени във въззивната жалба оплаквания, като изложи собствени мотиви по относимите към спора доказателства, възражения и доводи на страните, включително и когато на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на първата инстанция, за който е възможно да е разрешен в противоречие с ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, както и с решения по гр.д.№ 4031/2019г. на ІV г.о., т.д.№ 674/2014г.на ІІ т.о., гр.д.№ 4971/2017г.на ІV г.о.

В проведеното съдебно заседание, страните не се явяват и не се представляват. Постъпили са писмени бележки от адвокат Д., процесуален представител на частен съдебен изпълнител Д.. Изразеното становище е за неоснователност на подадената жалба. Желае възивния акт да бъде потвърден. Счита, че въззивният съд правилно не се е произнесъл по направеното за първи път във въззивната жалба възражение, че при наложена възбрана и последваща продажба, несеквестируемостта отпада и изпълнението може да бъде насочено върху имота. Направените в исковата молба възражения правилно са преценени като неоснователни. Претендира направените разноски, реалното извършване на които установява с представен договор за правна помощ и фактура.

Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на ангажираните по делото доказателства, намира следното :

Съгласно eдинната и непротиворечива съдебна практика по въпроса, във връзка с който е допуснато касационно обжалване - при проверка правилността на обжалвания акт, въззивният съд е длъжен да се произнесе по наведените в жалбата възражения. В качеството си на инстанция по същество, той не може да остави неразгледани направени пред него оплаквания. Длъжен е да им даде отговор, като изложи свои самостоятелни фактически констатации и правни изводи, във връзка с наведените във въззивната жалба доводи. Тази негова дейност е от решаващо значение, защото в противен случай съдът не може да формира становището си във връзка с основателността на предявения иск. При произнасянето си, следва да извърши преценка на фактите и доказателствата по делото, да обсъди възраженията и доводите на страните от значение за спорното право, да формира собствени фактически и правни изводи, които да изложи в мотивите си /вж.решения по гр.д. 4031/2019г. на ІV г.о., т.д.№ 674/2014г.на ІІ т.о. и посочената в тях многобройна практика/.

Обявените за безспорни факти по делото от съда, с определение № 5526 от 25.04.2019г., са следните :
Първо, че настоящият касатор Г. Д. К. е бил взискател по образувано по негово искане изпълнително дело № 20168080400480 по описа на ЧСИ З. Д.. Делото е образувано на 8.04.2016г. срещу двама длъжници К. Н. и Б. Ц., въз основа на издаден изпълнителен лист от 5.04.2016г. от РС Варна за сумата 12 800лв.главница и 663лв. разноски, дължима от двамата солидарно. На 8.06.2016г. по делото е присъединено вземане на ищеца срещу същите длъжници и по друг изпълнителен лист, издаден на 8.06.2016г.
Второ, че в искането си за образуване на изпълнителното дело, взискателят е поискал предприемане на различни изпълнителни действия, едно от което е налагане на възбрана върху имот, собственост на длъжника Н., представляващ самостоятелен обект в сграда № 1 ПИ с идентификатор 10135.2575.1056.1.2, апартамент с площ от 108кв.м., находящ се в сграда № 1, ПИ с идентификатор 10135.2575.1056, находящ се в [населено място], [улица], ет.2, ведно с Ѕ от прилежащите му избено и таванско помещения.
Третият безспорен факт е, че частният съдебен изпълнител не е наложил исканата възбрана, независимо че е събрал таксите за поисканите от него изпълнителни действия.
Четвъртият, че на 22.04.2016г. имотът е бил прехвърлен чрез продажба на трето лице. Длъжникът се е разпоредил с имота за сумата от 55 000 евро, платени изцяло по банкова сметка на продавача в „Банка ДСК“ АД за погасяване на задължението му по договор за жилищен кредит от 4.08.2014г. / с н.а.№ 50, т.І, рег.№ 1133, д.№ 50/2016г./ Имотът е бил купен с кредит и върху него е имало наложена законна ипотека от „Банка ДСК“.
Данъчната оценка на продадения имот е 70 278.30лв. За установяване на пазарната му стойност, към релевантния момент /2016г./ са назначени две експертизи – основна, изготвена от вещото лице М. А. и допълнителна, изготвена от вещото лице Ж. Б., които го оценяват съответно на 89 000лв. и 106 230лв.
Установено е и че срещу длъжника Н. са били образувани и още три изпълнителни дела, както и че той не притежава други недвижими имоти.
Делото се разглежда при участието като трето лице помагач на страната на ответника на“ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД [населено място].
При тези данни, въззивният съд е потвърдил първоинстанционния акт, с който искът по чл.441 ГПК, вр.чл.74, ал.1 ЗЧСИ и чл.45 ЗЗД е отхвърлен като неоснователен. Мотивът е, че независимо че ЧСИ Д. е допуснал незаконосъобразно процесуално бездействие /като не е наложил поискана възбрана/, неговата отговорност не следва да се реализира, защото липсват ангажирани доказателства за настъпване на реална вреда, която да е в причинна връзка с неговото поведение. Дори и възбраната да беше наложена, доколкото се касае за несеквестируема вещ, изпълнение върху имота би могло да се насочи само по искане на ипотекарния кредитор /банката/, но не и по искане на взискателя К.. В тази връзка, въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанциония, съгласно които дори и да се е стигнало до публична продан на единственото притежавано от длъжника жилище, то при съобразяване с привилегиите по чл.136 ЗЗД, възможност за удовлетворяване е имало само за кридитора „Банка ДСК“АД. Имотът не е отчужден на по-ниска цена от продажната, защото е установено че последната е 106 230лв., а той е продаден за 55 000евро.
В така постановеният въззивен акт, съдът е обсъдил доводите на ответната страна, без да изложи мотиви във връзка с наведените от К. доводи за това, че доколкото имотът е бил продаден /заради неналожената възбрана/, „Банка ДСК“ АД не е участвала като ипотекарен кредитор в образуваното изпълнително дело. Преценката за наличие на вреда на пострадалия не следва да се прави от съда въз основа на вероятни и евентуално възможни сценарии, защото те биха могли да са различни и са несигурни. Съдебният акт следва да почива на приетите за установени по делото факти и обстоятелства. След като по делото е установено, че възбраната не е наложена и имотът е продаден, следва извод, че след неговото прехвърляне, несеквестируемостта му отпада и ако възбраната беше наложена, то тогава новият собственик щеше да придобие имота с вещна тежест. Изпълнението можеше да се насочи към същия имот и по този начин взискателят /който е единствен кредитор по делото/ щеше да получи удовлетворение.
По съществото на касационната жалба:
Настоящият съдебен състав, съобразно даденият отговор на въпроса, във връзка с който е допуснато касационно обжалване, намира че в случая въззивният съд е постановил акта си без да обсъди възраженията на една от страните по делото, които са от значение за спорното право. В нарушение на задължението си по чл.235, ал.2 ГПК и чл.236, ал.2 ГПК да изложи самостоятелни фактически и правни изводи по същество на спора и да разгледа защитните доводи и възражения на страните, в пределите очертани с въззивната жалба и с дадения отговор, въззивният съд е постановил неправилен акт,който следва да бъде отменен. Съображенията:
Практиката приема /вж.например решения по гр.д.№ 2249/2020г. на ІV г.о., гр.д.№ 2798/2019г. на ІV г.о. гр.д.№ 2474/2018г.на ІV г.о./, че отговорността по чл.441 ГПК, вр. чл.45 ЗЗД, вр. чл.74, ал.1 ЗЧСИ е специфична деликтна отговорност, която се реализира при неправомерни действия /или бездействия/ на ЧСИ, настъпила вреда и причинна връзка. Противоправността като елемент от фактическия състав на вземането за обезщетение се състои в процесуална незаконосъобразност на действията или бездействията на ЧСИ. Последната се преценява от съда по деликтния иск, като е без значение дали тези действия са били обжалвани и с какъв резултат. В случая е правилен изводът на въззивния съд за наличие на противоправно бездействие на ЧСИ, защото не е предприел действие, което е трябвало да извърши, съгласно разпоредбата на чл.426 ГПК. Неправилен е обаче изводът му за липса на вреда за взискателя и на нейна причинна връзка с противоправното бездействие на ЧСИ.
Правото на принудително изпълнение на взискателя се състои в правомощието му да изисква от органа на принудително изпълнение да предприеме действията, включени в съответния посочен от него способ за изпълнение. На това правомощие отговоря съответното задължение на органа на принудително изпълнение да приложи този способ. Целта е да се събере установеното вземане. Когато поведението на съдебния изпълнител е станало причина за несъбиране на вземането, за взискателя е налице вреда. В конкретния случай такава е налице, защото е установено, че своевременно /още с молбата за образуване на изпълнително дело, на 8.04.2016г. /, настоящият касатор е поискал от съдия- изпълнителя да наложи възбрана върху единствения притежаван от длъжника имот, но по неизвестни причини частният съдебен изпълнител не е изпълнил задължението си и в резултат на това длъжникът се е разпоредил с имота на 22.04.2016г. Възражението на ответната страна за несеквестируемост на имота е ирелевантно. Несеквестируемостта на непотребите вещи е забрана за тяхното осребряване. Налагането на възбрана върху тях обаче е допустимо, защото по този начин вещта се задържа в патримониума на длъжника /вж.ТР № 2 по т.д.№ 2/2013г. на ОСГТК на ВКС/. Забраната за осребряване по чл. 444, т. 7 ГПК отпада, когато длъжникът се разпореди с несеквестируемото си жилище. /Несеквестируемостта забранява осребряването на имуществото, което законът включва в минимално необходимото за обезпечаване на жизнения стандарт на длъжника, но при извършеното разпореждане длъжникът сам се отказва от него/. След като е безспорно, че длъжникът се е разпоредил доброволно с единственото си жилище, неправомерното бездействието на частният съдебен изпълнител да наложи своевременно върху същото възбрана, е причинило вреда, защото ако поведението му беше правомерно, възбраната щеше да обезпечи правото на взискателя да се удовлетвори от жилището. При задължение от 13 463лв. и оценка на имота от 106 230лв., взискателят щеше да бъде удовлетворен и при наличие на присъединилите се кредитори. От изложеното следва както наличие на вреда, така и на причинна връзка с поведението на частния съдебен изпълнител. Имуществените вреди се изразяват в претърпяната загуба на възможността за удовлетворение и обезщетението по деликтното вземане следва да е в размер на несъбраното вземане от 13 463лв. Законът възлага върху частния съдебен изпълнител отговорност за вредите, които неправомерно е причинил при изпълнение на своята дейност. Искът е основателен и следва да бъде уважен. Не може да бъде споделено възражението на ответната страна за несвоевременно /едва във въззивната жалба/ направено възражение, че при наложена възбрана и последваща продажба, несеквестируемостта отпада, по което въззивният съд не следва да произнася. Както вече беше посочено по-горе, в производството по чл.441 ГПК, вр.чл.74, ал.1 ЗЧСИ и чл.45 ЗЗД – предмет на изследване от страна на съда е наличието на неправомерни действия /или бездействия/ на ЧСИ, настъпила вреда и причинна връзка. Правните изводи за наличието на посочените три предпоставки за уважаване на иска, както и във връзка с направеното от ответната страна възражение във връзка с несеквестируемост на процесния имот са задължение на съда.
С оглед изхода на спора, направеното искане за присъждане на разноски и на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на касатора следва да се присъди сумата от 1 338лв. за платени държавни такси /794лв. за първата инстанция, по 257лв.а за въззивната и касационната и 30лв.за касационната/.

Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение


Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 441 от 9.04.2020г. по в.гр.д. № 209 по описа за 2020г. на Варненски окръжен съд и потвърденото с него решение № 4646 от 1.11.2019г. по гр.д. № 2248/2019г. на ВРС в обжалваната част и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:

ОСЪЖДА частен съдебен изпълнител З. З. Д., с рег. № 808, адрес: [населено място], [улица], ет.1, ап.1 да заплати на Г. Д. К., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], бул. „Княз Ал.Д.-К.“ № 85, ет.7, ап.13, на основание чл.441 ГПК, вр.чл.74, ал.1 ЗЧСИ и чл.45 ЗЗД сумата 13 463лв. /тринадесет хиляди четиристотин шейсет и три лева/, от които главница 12 800лв. и 663лв. разноски, обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 12.02.2019г., изразяващи се в несъбрани суми по изп.д.№ 20168080400480, въз основа на изпълнителен лист от 5.04.2016г., настъпили вследствие на бездействието на съдебния изпълнител и неизпълнение на искането на взискателя да наложи възбрана върху имот на длъжника К. Б. Н., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.2575.1056.1.2, с площ от 108 кв.м., находящ се в [населено място], [улица], ет.2, както и сумата от 1 338лв./хиляда триста тридесет и осем лева/, направени разноски за държавни такси по делото.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач “ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД [населено място] на страната на ответника частен съдебен изпълнител З. З. Д., с рег. № 808.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.





ПРЕДСЕДАТЕЛ :


ЧЛЕНОВЕ : 1.


2.