Р Е Ш Е Н И Е №.241 гр. София,19.01.2017 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в открито заседание на тринадесети декември, две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№2424 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №116 от 01.04.2015 г. по в.т.д.№1269/2014 г. на АС Пловдив. С решението в обжалваната му част е потвърдено решение №74 от 23.07.2014 г. по т.д.№30/2014 г. на ОС Хасково в частта, с която по предявен от М. С. П. иск по чл.71 от ТЗ са отменени следните решения, взети от Съвета на директорите на [фирма] на заседание, проведено на 05.03.2014 г.: 1. За възлагане на изпълнителния директор да прекрати договора за управление като управител на [фирма] с М. С. П.. 2. За управление на [фирма] единствено от управителя Апостол Х. А.. 3. За предаване под опис на цялата счетоводна документация и друга документация. 4. За незабавно представяне под опис на цялата касова наличност. В жалбата се излагат съображения, че решението в обжалваната част е недопустимо, евентуално неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост. Ответникът по касация - М. С. П. заявява становище за неоснователност на жалбата, като претендира присъждане на разноски. С определение №499 от 23.06.2016 г. решението в обжалваната му част е допуснато до касационно обжалване за проверка процесуалната му допустимост. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното: Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по подадена от М. С. П. - акционер в [фирма], искова молба, в която са били наведени твърдения за незаконосъобразност на взетите решения на проведено на 05.03.2014 г. заседание на Съвета на директорите /СД/ на ответника [фирма]. Видно е, че по отношение на решенията: 1. За възлагане на изпълнителния директор да прекрати договора за управление като управител на [фирма] с М. С. П.. 2. За управление на [фирма] единствено от управителя Апостол Х. А.. 3. За предаване под опис на цялата счетоводна документация и друга документация. 4. За незабавно представяне под опис на цялата касова наличност, в исковата молба са се съдържали и твърдения, че същите не са от компетентността на СД, с оглед разпоредбата на чл.15 от учредителния акт на [фирма], но единственият формулиран петитум от ищцата е бил за отмяната им. Първоинстанционният съд е квалифицирал исковете като конститутивни, с правно основание чл.71 от ТЗ. Изложил е съображения, че по наведените основания за нищожност на решенията /като взети извън компетентността на СД/, не дължи произнасяне, с оглед обстоятелството, че до приключване на устните състезания не е поискано изменение на иска, съобразно разграничителните критерии за незаконосъобразност и нищожност на решенията, посочени в ТР №1/2002 г. на ОСГК на ВКС. Сезиран с въззивна жалба от ответника, АС Пловдив е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която са отменени посочените по-горе решения на СД, като за да постанови решението си в тази част въззивният съд е приел, че тези решения са взети по въпроси, които са извън компетентността на СД на ответника, изрично уредена в чл.49 от Устава му. Настоящият състав намира, че решението в обжалваната му част е недопустимо и следва да бъде обезсилено. Освен, че същото е постановено въз основа на нередовна искова молба, съдържаща противоречие между обстоятелствената й част /в която са наведени твърдения за незаконосъобразност на взетите решения на СД, но и за липса на компетентност за СД да вземе тези решения, т.е. за тяхната нищожност/ и петитума, съдържащ единствено искане за отмяна на решенията, но не и за установяване на нищожността им /което несъответствие макар и констатирано от първоинстанционния съд, не е отстранено, като впоследствие въззивният съд също е проявил процесуално бездействие и не е изпълнил задължението си по чл.129, ал.1 от ГПК да извърши самостоятелна проверка и преценка за редовността на исковата молба/, въззивният съд, постановявайки отмяна на решенията от 05.03.2014 г., е предизвикал правна промяна, която не може да бъде постановена въз основа на възприетите от съда за основателни твърдения за вземане на тези решения извън пределите на определената от устава компетентност на СД, като по този начин недопустимо е смесил основанията на установителен иск за нищожност, с правната защита, давана при предявен конститутивен иск. Предвид изложеното решението в обжалваната му част следва да бъде обезсилено на основание чл.293, ал.4, вр. чл.270, ал.3 от ГПК, като делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АС Пловдив от фазата на производството по чл.129, ал.2, вр. ал.4 от ГПК с цел отстраняване на констатираните нередовности на исковата молба. По отношение на направените пред настоящата инстанция разноски, на основание чл.294, ал.2 от ГПК следва да се произнесе въззивният съд при повторното разглеждане на делото. Мотивиран от горното Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение РЕШИ: ОБЕЗСИЛВА решение №116 от 01.04.2015 г. по в.т.д.№1269/2014 г. на АС Пловдив, в частта му, с която е потвърдено решение №74 от 23.07.2014 г. по т.д.№30/2014 г. на ОС Хасково в частта, с която по предявен от М. С. П. иск по чл.71 от ТЗ са отменени следните решения, взети от Съвета на директорите на [фирма] на заседание, проведено на 05.03.2014 г.: 1. За възлагане на изпълнителния директор да прекрати договора за управление като управител на [фирма] с М. С. П.. 2. За управление на [фирма] единствено от управителя Апостол Х. А.. 3. За предаване под опис на цялата счетоводна документация и друга документация. 4. За незабавно представяне под опис на цялата касова наличност. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на АС Пловдив. Решението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.