Р Е Ш Е Н И Е     №  368   София,  02 октомври  2009 година       В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, II наказателно     отделение, в съдебно заседание на 23 септември, две хиляди и девета година, в състав:       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова           ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Биляна Чочева     при участието на секретаря Н. Цекова и в присъствието на прокурора Н. Любенов изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 364/2009 година.     Производството по чл. 349 и следващите НПК, е образувано по касационна жалба на подс. С. Т. С. от гр. С., чрез неговия защитник – адвокат Н, против въззивна присъда на Софийския градски съд, постановена по внохд № 1084/2009 г. Твърди се, че съдебният акт е постановен в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Исканията са: да бъде отменена въззивната присъда и подсъдимият оправдан или делото върнато за ново разглеждане.   Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна и въззивният съдебен акт следва да бъде оставен в сила.   Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по реда на чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното:   С въззивна присъда № 202/19.05.2009 г., постановена по внохд № 1084/2009 г., Софийският градски съд, наказателно отделение, 12-ти въззивен състав, е отменил присъда от 12.06.2008 г., постановена по нохд № 3155/2008 г., на Софийски районен съд, наказателно отделение, 103-ти състав, като вместо нея е признал подс. С. Т. С. от гр. С. за виновен в това, че на 18.04.2007 г., около 03.30 ч., в гр. С., ж.к. „Надежда”, бул. „. шосе”,, пред бензиностанция ОМВ, управлявайки л.а. „Опел Астра” с ДК № С* упражнявал професия „таксиметров превоз на пътници”, без да има съответната правоспособност, поради което и на основание чл. 324, ал. 1, пр. 2 и чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 2 НК, и $ 65 ПЗР ЗИДНК, Д.в. бр. 27/2009 г., го е осъдил на „глоба” в размер на 80 лв.   Оправдал го е да е нарушил чл. 31 от Наредба № 34 за таксиметров превоз на пътници.   По довода за нарушение на материалния закон:   Релевираното касационно основание – по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Възраженията в жалбата, поддържани в съдебно заседание, се свеждат до твърденията за неправилно приложение на закона, тъй като липсвало упражняване на професията „таксиметров превоз на пътници”, така както изискват разпоредбите на чл. 324, ал. 1, пр. 2 НК.   Постановяването на осъдителна присъда от въззивният съд, се дължи на точното тълкуване на закона и съобразяване със задължителната сила на Тълк. реш. № 31/1969 г. на ОСНК. Правилно е било прието, че системността и трайността на упражняването, на тази професионална дейност, не е съставомерно обстоятелство, а такова е естеството на извършваната дейност. Режимът по Наредба № 34 не е за издаване на обикновено разрешение, а за лицензиране на превозвача чрез установяване на определен законов ред на необходими за правилното упражняване на занаята качества. Според съдържанието на този подзаконов нормативен акт, не всяко физическо лице с признато право да управлява лек автомобил, може да получи лицензия за занаята „ извършване на таксиметров превоз на пътници” – чл. 4, чл. 18 и 19. Повече от очевидно е, че придобиването на правоспособност за управление на лек автомобил изисква много по – тесен кръг познания, от тези необходими за придобиване на правоспособност за извършване на таксиметров превоз, затова и законовият ред е коренно различен.   Безспорно по делото е установено, включително и от самопризнанието на подсъдимият С, че е управлявал л.а. „Опел Астра”, на инкриминираната дата с отличителни белези на такси –таксиметрова табела, облепен със стикери „Такси С Експрес”, с включен таксиметров апарат на режим „свободно” и със светещ зелен индикатор. Приемайки тази фактическа обстановка, въззивният съд е изложил подробни, убедителни и законосъобразни съображения в мотивите към съдебният акт – л. 38 – 40 защо счита, че е осъществен от обективна и субективна с. състава на посоченото престъпление, за което е бил обвинен, съобразявайки в тази връзка и постоянната съдебна практика – посоченото тълкувателно решение на ОСНК, както и Решение № 635/2004 г., по н.д. № 208/2004 ВКС.   Съставът на Върховния касационен съд, изцяло възприема изводите на въззивната инстанция, относно осъществяване от подсъдимия С, на състава, на престъплението по чл. 324, ал. 1, пр. 2 НК и постановяването на осъдителна присъда. Счита, че мотивите на таза съдебна инстанция в нейна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ на събраните доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти. В тези параметри правилно и законосъобразно е било прието, че е установено по несъмнен начин, че подс. С. е извършил това престъпление.   По довода за допуснати съществени процесуални нарушения:   Възраженията по това касационно основание се свеждат до твърдението, че осъдителната присъда е била постановена само на основата, на самопризнанието на подс. Симеонов.   Настоящата инстанция счита и това възражение за неоснователно. Съдебното производство пред първата инстанция е протекло при условията на чл.371, т. 2 НПК, като подсъдимият е признал изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт изразил е становище, че не желае да се събират доказателства и е бил запознат с последиците от провеждане на съкратеното съдебно следствие, които включват и разпоредбите на чл. 372, ал. 1 НПК – протокол от 12.06.2008 г., като съдът е постановил мотивирано определение в тази връзка констатирайки, че направеното самопризнание кореспондира със събраните на досъдебното производство доказателства. Поради това е и некоректно да се твърди, че осъдителната присъда е била постановена само въз основа на направеното самопризнание.   При извършената проверка не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили процесуалните права на подс. С. и неговата защита. Изложени са подробни съображения, защо не се приемат правните изводи на първоинстанционния съд и какви са правните съображения за постановяване на осъдителната присъда. Поради това и не са налице основанията по чл. 348, ал. 1, т. 2 и ал. 3 НПК, наличието на които са само основание за отмяна на съдебния акт.   Водим от тези изложени съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, 2-ро наказателно отделение при Върховния касационен съд   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 202/19.05.2009 г., постановена по внохд № 1084/2009 г., на Софийски градски съд, наказателно отделение, 12-ти въззивен състав.   Решението не подлежи на обжалване.   Председател:     Членове: