Р Е Ш Е Н И Е № 271 София, 27 юли 2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети юни две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИН МАВРОВ ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА АНТОАНЕТА ДАНОВА при секретаря Иванка Илиева в присъствието на прокурора от ВКП Мадлена Велинова като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 660/2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по искане на упълномощения процесуален представител на осъдения Г. И. за възобновяване на наказателното производство по внохд № 72/2015 г. по описа на Разградския окръжен съд. От съдържанието на искането се извеждат всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК, които са и основания за възобновяване на наказателното дело по реда на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Релевират се доводи за нарушение на материалния закон поради липсата на доказателства за наличието на обективни и субективни признаци на състава на чл. 234, ал. 2, т. 1 НК. Инвокират се аргументи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в това, че съдът не е изследвал обективно, всестранно и пълно доказателствата по делото и не е разкрил обективната истина, не е обсъдил задълбочено възраженията и доводите на защитата и не е изяснил поради какви причини кредитира определени доказателствени средства и отхвърля други, като с тези си действия нарушил разпоредбите на чл. 13, чл. 14, чл. 107, ал. 5 и чл. 305, ал. 3 НПК. Навежда се довод за касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, като се сочи липса на мотиви по отношение на размера на наложеното на осъдения наказание. Прави се искане за отмяна на въззивното решение и постановяване на съдебен акт, с който да се оправдае осъденият, алтернативно защитата иска връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание пред касационния съд процесуалният представител на осъдения поддържа искането с изложените в него доводи и моли да бъде уважено. Защитата подробно излага съображенията си за наличието на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като сочи, че предходните две инстанции е следвало да констатират противоречие между диспозитива и обстоятелствената част на обвинителния акт във връзка с цифровото и словестно изписване на правната квалификация, касаеща разпоредбата на чл. 28 от НК.Твърди, че това противоречие е създало сериозни затруднения на защитата да прецени каква е волята на държавното обвинение. На следващо място, се релевират доводи за липса на мотиви във въззивния съдебен акт, поради недопустимо преписване на фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт. Изразява се несъгласие с факта, че съдът е приел обясненията на подсъдимия като защитна теза, както и че не е извършил вярна оценка на показанията на свидетелите. Допълва се, че и двете съдебни инстанции не констатирали наличието на сериозно противоречие в показанията на митническите служители. В искането се сочи, че съдът услужливо е пропуснал да обсъди разпитите на поемните лица К. и Ц.. Релевират се доводи за незаконосъобразност на следственото действие – претърсване и изземване, както и че съдът не допуснал преразпит на свидетеля Г. Е. за установяване на факти, че съдията-докладчик направил предварителни изявления за виновността на подсъдимия, като по този начин защитата била лишена от възможността да събере доказателства за наличието на незаконен състав. Декларативно е заявено, че е налице касационното основание за явна несправедливост на наложеното наказание. Процесуалният представител на осъдения пледира за възобновяване и връщане на делото за ново разглеждане на първата инстанция. Осъденият в своя лична защита и в последната си дума моли делото да се върне за ново разглеждане. Представителят на Върховна касационна прокуратура намира искането за неоснователно, като излага съображения, че не са допуснати съществени процесуални нарушения и законът е приложен правилно, както и че съдът е наложил справедливо наказание при условията на чл. 55 НК. Предлага искането да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: Искането за възобновяване, депозирано от упълномощения защитник на осъдения е процесуално допустимо, подадено от активно легитимирана страна и се отнася до съдебен акт, непроверен по касационен ред. То се базира на разпоредбата на чл. 420, ал. 2, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК и е направено в шестмесечния преклузивен срок. Разгледано по същество, искането е неоснователно. С присъда № 555 от 18.12.2014 г. по нохд № 295/2014 г. Районен съд-гр. Разград е признал подсъдимия Г. П. И. за виновен в това, че на 05.02.2014 г. в [населено място], при условията на повторност, е държал акцизни стоки по смисъла на чл. 2, т. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС): „На облагане с акциз подлежат: т. 2 тютюневите изделия”, общо 1 000 броя кутии цигари марка „марка”, 80 мм., твърда опаковка, червени на цвят по 20 къса с надпис на латиница „Duty free sales only” – всички без български акцизен бандерол, когато такъв се изисква по закон – чл. 28, ал. 1 Закона за тютюна и тютюневите изделия (ЗТТИ): „Тютюневите изделия се транспортират, пренасят, съхраняват, предлагат или продават в търговски складове и обекти само с акцизен бандерол, залепен върху потребителската опаковка при условията на чл. 25, ал. 1 от ЗТТИ”: „Тютюневите изделия се продават на вътрешния пазар с поставен върху потребителската опаковка бандерол по начин, който да гарантира, че употребата на стоката е невъзможна без неговото унищожаване чрез разкъсване”, всичко на обща стойност 7 500 лева, като случаят е немаловажен, поради което и на основание чл. 234, ал. 2, т. 1 във вр. ал. 1 от НК и при условията на чл. 54 от НК, е осъден на две години лишаване от свобода, при първоначален „строг” режим на изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл. 68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение наказание „лишаване от свобода” за срок от осем месеца, наложено на осъдения Г. И. по нохд № 949/2011 г. по описа на Районен съд – Разград, което да изтърпи при първоначален „общ” режим в затворническо общежитие от „открит” тип. На основание чл. 53, ал. 1, б. „б” НК са отнети в полза на държавата веществените доказателства - инкриминираните акцизни стоки без бандерол. В тежест на осъдения са възложени деловодните разноски. По депозирани въззивен протест на прокуратурата и жалба на подсъдимия И. срещу първоинстанционния съдебен акт е било образувано внохд № 75/2015 г. пред Окръжен съд – Разград. С решение №16 от 26.03.2015 г., втората инстанция е изменила присъдата на районния съд в частта относно наложеното на осъдения Г. И. наказание, като на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е наложила наказание една година и два месеца лишаване от свобода, както и в частта, относно приведеното на основание чл.68, ал. 1 от НК наказанието осем месеца лишаване от свобода по нохд № 949/2011 г. по описа на Районен съд – Разград да се изтърпи при общ първоначален режим в затворническо общежитие от открит тип, като на основание чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС е определила първоначален строг режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип. В останалата част присъдата е потвърдена. От значение е да се очертаят пределите на касационната проверка, предвид изложението на защитата на осъдения в искането. Независимо от неговия обем - четири страници, конкретни доводи, в подкрепа на поддържаните касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1- 3 от НПК не се съдържат, като същото сочи на бланкетност. Декларативно е посочено, че на осъдения И. е наложено явно несправедливо наказание. Но доколкото се навеждат доводи, че съдът е допуснал съществени процесуални нарушения във връзка с аналитичната си дейност и нарушения на материалния закон, които обстоятелствено са доразвити в съдебното заседание пред касационния съдебен състав, следва да се даде отговор в настоящото решение. Въззивният съдебен акт, който в случая е решение следва да отговаря на изискванията на чл. 339, ал. 1 и ал. 2 от НПК. В мотивната част на всяко решение, с което се изменя частично и потвърждава първоинстанционна присъда в останалата й част, е необходимо да бъдат посочени основанията, поради които не се приемат доводите, изложени в подкрепа на жалбата или протеста. В настоящия казус, второинстанционният съд в решението си изключително подробно и аргументирано е отговорил на всички наведени от защитата възражения, като по този начин е изпълнил процесуалните си задължения и постановеният въззивен акт отговаря на законоустановените изисквания за съдържание, поради което възражения от защитата на осъденото лице са изцяло неоснователни. Напълно неоснователно е изложеното твърдение за невярна оценка на доказателствената съвкупност. Въззивният съд, в рамките на събрания от двете решаващи инстанции възможен доказателствен обем, е извършил самостоятелен, обстоен и прецизен анализ на доказателствената маса, като доказателствата и доказателствените средства са преценени поотделно и в тяхната съвкупност. Настоящият касационен състав не констатира допуснати от окръжния съд нарушения на процесуалните изисквания на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК. Доказателственият анализ, направен във въззивния съдебен акт, е правилен и в унисон с изискванията на горепосочените законови текстове. Въззивният съд от една страна е дал своята оценка относно доказателствената дейност на първата инстанция, а от друга е направил самостоятелен анализ на доказателствата и доказателствените източници, като приетите фактически положения не излизат извън фактологията, очертана с обвинителния акт. В тази връзка следва да се отбележи, че изцяло несъстоятелно е релевираното възражение на защитата относно липсата на мотиви, поради „преписаната” от въззивния съд фактическа обстановка, посочена в обвинителния акт. Напълно логично и съобразно разпоредбите на закона е втората инстанция, след като е извършила самостоятелен и обстоен анализ на доказателствената съвкупност по делото и е достигнала до изводи, до който и районният съд, да приеме идентична фактическа обстановка, такава каквато тя е описана и в обвинителния акт, където е очертана рамката на фактическото обвинение. С оглед изложените по-горе съображения не може да се приеме, че решаващите съдилища са допуснали съществено процесуално нарушение относно дейността си по оценка на доказателствата и доказателствените средства, което от своя страна да е обусловило неправилно приложение на материалния закон. След като съдилищата са формирали волята си, спазвайки законоустановените за това правила и са оценили доказателствата, съобразно действителното им съдържание, и логическата им взаимовръзка, са установили фактология, която е в основата на правилно изведени правни изводи, а именно, че с действията си подсъдимият Г. П. И. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпленията по чл. 234, ал. 1, т. 2 от НК. Твърденията за незаконосъобразност на процесуално-следственото действие претърсване и изземване е напълно неоснователен. Въпреки че въззивният съд е дал отговор на това възражение, настоящият съдебен състав само в допълнение ще изложи, че въпросното следствено действие не е опорочено, а напротив – изцяло е съобразено с разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс, и в частност с Глава XXIV, Раздел V, чл. 159 – 163 от същия кодекс, като същото е било одобрено по надлежния процесуален ред от съответния първоинстанционен съд в законоустановения срок и по време на претърсването и изземването са присъствали поемни лица. Видно от протокола за претърсване и изземване от 05.02.2014г. двете поемни лица собственоръчно са положили подписите си, с което удостоверяват правилното отразяване на извършеното, като по този начин се гарантира законосъобразността на действията по претърсване и изземване. Фактът, че при проведения разпит на поемните лица в хода на първоинстанционното съдебно следствие, те не си спомнят точният брой на намерените цигари, не дискредитира следственото действие. От съществено значение е обстоятелството, че те са присъствали и наблюдавали действията на разследващите, включително са възприели намирането на цигари, без бандерол, които след това са били запечатани в кашони, върху които помените лица са положили подписи. Това е и гаранцията, че отразеното в протокола количество цигари е действително намереното. Изложените от защитата на осъдения възражения за наличието на противоречие в показанията на тримата митнически инспектори са несъстоятелни. Окръжният съд обстоятелствено се е аргументирал и е посочил причините, поради които отхвърля наведения довод. Настоящият съдебен състав изцяло се солидаризира с изложеното от въззивния съд и поради това не счита за необходимо да преповтаря съображенията на предходната инстанция. На следващо място, се възразява относно съдържанието на обвинителния акт, като се твърди несъответствие в цифровото и словестно изписване на правната квалификация по отношение на един от признаците на престъплението, а именно „повторност” по чл. 28 от НК. Известно е, че обвинителният акт определя фактическата и правна рамка на обвинението. Фактите относно претендираното от обвинителната власт престъпление се посочват в обстоятелствената му част, която следва да съдържа описание на времето, мястото, начина на извършване на престъплението. В конкретния случай, тези изисквания изцяло са съобразени при изготвяне на обвинителния акт. В обстоятелствената му част подробно са описани времето и мястото на упражняване на фактическата власт по отношение на инкриминираните цигари, техният вид и количество, стойността им, обстоятелствата, при които те са установени, къде са намерени и как са съхранявани, кои лица са присъствали и пр., като са мотивирани изчерпателно всички елементи от състава на престъплението по чл. 234 от НК и са запълнени с конкретните факти от делото. Вярно е, че в обвинителния акт/както при правните изводи в обстоятелствената част, така и в диспозитива/ е налице разминаване в цифровото и словестно изписване на правната квалификация на деянието и по-точно на квалифициращият признак „повторност”- текстово е отразен, но не и при цифровия израз на квалификацията. Това процесуално нарушение не е съществено, тъй като осъденият се е защитавал по фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, сред които е посочено и осъждането, обуславящо квалифициращият признак повторност. Процесуалното нарушение касае правните изводи, а не фактическите такива, относно които не е налице неяснота, която до води до нарушение на неговите права, тъй като не му е била отнета възможността да се защитава по непредявено от фактическа страна обвинение. При тези констатации няма как да бъде възприето твърдението на защитника на осъдения, че същият е имал сериозни затруднения със защитата с оглед преценката му каква е волята на държавното обвинение. Проведеното разследване и изготвеният обвинителен акт са очертали надлежно рамката на наказателното преследване срещу осъдения Г. И. чрез формулиране на обвинението по достъпен и ясен начин, който определя предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието му в него. Защитата изразява несъгласие и относно оценката, дадена от съдилищата на достоверността на обясненията на подсъдимия. В случая и двете лансирани защитни версии на осъдения, че други лица са държали и били собственици на инкриминираните стоки, са опровергани от анализа на доказателствената маса в съвкупност, направен от инстанциите по фактите, които са ценили обясненията му като средство за защита, а не като източник на достоверни доказателствени факти. Като единствено първоинстанционният съд незаконосъобразно и неправилно е преценил и оценил като обяснения възраженията на подсъдимия, които отбелязал в протокола за претърсване и изземване. Същите нямат процесуалната стойност и характеристики на обясненията, като гласен доказателствен източник, поради което е недопустимо да бъдат кредитирани. Но правилно и съобразно разпоредбите на НПК районният съд е анализирал и приел, дадените пред него в съдебно заседание, обяснения на подсъдимия /в настоящото производство осъден/ като защитна версия. Съдът е достигнал до този извод след извършена внимателна и задълбочена оценка на депозираните обяснения по отделно и в съвкупност с останалите доказателствени материали по делото. Предвид изложените аргументи, касационната инстанция намира релевираните доводи от защитата за неоснователни. Лишено от правна логика и основателност е възражението по отношение на недопуснатия от въззивния съд преразпит на свидетеля Г. Е. с цел установяване липсата на законен състав. Показанията на свидетелите са гласни доказателствени средства, като чрез тях могат да бъдат установени всички факти, които свидетелят е възприел и които допринасят за установяване на обективната истина. Принципно е допустим преразпит на свидетел, но за изясняване на нови факти или такива неизяснени в пълнота. Ако в хода на разпита на свидетеля Е., съдията-докладчик е направил изявления за виновност на подсъдимия, е следвало страните да поискат отразяването на това обстоятелство в протокола/такова в случая липсва/ и евентуално отвод на съдията, а не да изчакват въззивното производството, където да релевират доводи за незаконен състав, без наличието на каквито и да е доказателства за това. С искането се прави оплакване и за явна несправедливост на наложеното на осъдения Г. И. наказание, но същото е декларативно заявено, без да се сочат каквито и да било аргументи в подкрепа на това твърдение. Такива не са развити и в съдебното заседание пред касационната инстанция, поради което проблематиката, касаеща наложеното на осъдения наказание и начина на неговото изпълнение, не могат да бъдат предмет на коментар в настоящия съдебен акт. Предвид гореизложените съображения съдът не намери да са налице касационните основания по чл. 348, ал. 1 от НПК, тъй като не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничили правата на осъдения, материалният закон е приложен правилно и наложеното му наказание не е явно несправедливо. С оглед на това и на основание чл. 425 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Г. П. И. за възобновяване на наказателното производство по внохд № 72/2015 г. по описа на Разградския окръжен съд. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.