Р Е Ш Е Н И Е
№ 70
София, 19.06.20120 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Търговска колегия, състав на І т.о. в открито заседание на осми юни през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Емил Марков
Членове: Ирина Петрова
Десислава Добрева
при секретаря Ина Андонова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 2414 по описа за 2018 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника „ЗММ-Хасково“ АД против Решение № 147 от 16.05.2018г. по в.т.д.№ 74/2018г. на Пловдивския АС, ТО, 3 състав, с което е потвърдено решението по т.д.№ 81/2017г. на Хасковския ОС. С първоинстанционното решение са отменени като незаконосъобразни поради противоречие с повелителни разпоредби на закона - чл. 220,ал.1 и чл.221 ТЗ по иск на акционера „Ерато Холдинг“АД/н/, представлявано от синдика Т.Н., решенията на общото събрание на акционерите на „ЗММ-Хасково“АД“, проведено на 15.06.2017г., за приемане на ГФО за 2016г. и доклада на независимия одитор; за освобождаване от отговорност на членовете на съвета на директорите за дейността им през 2016г. и за покриване загубата на дружеството в размер на 801 547.78лв. от неразпределените печалби за минали години.
В касационната жалба е въведен довод за недопустимост на въззивното решение като потвърждаващо недопустим първоинстанционен акт. Твърдението е, че синдикът не е легитимиран да предяви нито от свое име, нито от името на несъстоятелния търговец иск за отмяна по чл.74,ал.1 ТЗ на решенията на ОС на ответното дружество, в което несъстоятелният търговец е акционер. Поддържа се, че правомощието на синдика по чл.658,ал.1,т.7 ТЗ обхваща завеждане от името на длъжника само на осъдителните искове за събиране на вземанията и връщане имущество на длъжника, поради което конститутивният иск по чл.74 ТЗ не може да бъде предявен от този орган на несъстоятелността. Изложени са и съображения за неправилност на решението като се поддържа, че назначеният синдик няма право да упражнява неимуществените права на несъстоятелния акционер, произтичащи от членственото му правоотношение и да осъществява правата на акционера в управлението на ответното дружество чрез участие в общото му събрание. Посочва се, че оспорените с иска по чл.74 ТЗ решения касаят управлението на ответното дружество, поради което биха могли да бъдат реализирани единствено от управителните органи на акционера „Ерато Холдинг“АД/н/, дори тези органи да са с прекратени по реда на чл.711,ал.1,т.3 ТЗ правомощия.
От ищеца в срока по чл.287 ГПК писмен отговор на касационната жалба не е постъпил.
В откритото съдебно заседание се явява представител на ответника по касационната жалба. Синдикът на „Ерато Холдинг”АД /н/ оспорва депозираната жалба. Счита, че въззивното решение е допустимо и правилно по подробно изложени в пледоарията и в писмените бележки съображения.
С Определение № 355 от 08.07.2019г. настоящият състав допусна касационно обжалване в хипотезата на чл.280,ал.2, предл.второ ГПК за проверка за вероятна недопустимост на въззивното решение, постановено по иск по чл.74,ал.1 ТЗ, предявен от акционер - акционерно дружество, обявено в несъстоятелност, представлявано от неговия синдик.
Върховен касационен съд, ТК, състав на Първо търговско отделение след преценка на данните по делото и заявените касационни основания съобразно правомощията по чл.290,ал.2 ГПК приема следното:
Исковата молба е предявена от „Ерато Холдинг“АД/н/ чрез синдика Т. Н. за отмяна на основание чл.74 ТЗ на решенията на общото събрание на акционерите на „ЗММ Хасково“АД, проведено на 15.06.2017г. Изложени са твърдения, че ищцовото холдингово дружество с решение от 12.06.2014г. по т.д.№ 42/2013г. на ОС Хасково е обявено в несъстоятелност и са прекратени правомощията на органите му на управление, длъжникът е лишен от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността. Като акционер, притежаващ 86.04% от капитала на ответното дъщерно дружество „ЗММ Хасково“АД, при провеждането на ОСА на 15.06.2017г., „Ерато Холдинг“АД/н/ бил представляван от изпълнителния директор на холдинговото дружество и той упражнил правото на глас. Синдикът на мажоритарния акционер не бил допуснат до участие в събранието. Искането за отмяна на приетите решения е основано на твърдения за нарушения на повелителните разпоредби на чл.220,ал.1 и чл.221 ТЗ: с недопускането на синдика до участие в събранието, решенията на органа са опорочени като приети с участието на ненадлежно представлявания акционер „Ерато Холдинг“АД/н/, чието право на глас е упражнено от десезирания от съда по несъстоятелността представител, от законен представител с прекратени правомощия. Изложени са и доводи, че недопускането на синдика води до невъзможност за изпълнение на задълженията му за упражняване на надзор върху несъстоятелния длъжник с прекратена търговска дейност. Като евентуални са посочени съображенията, че дори са се приеме, че членствените права имат поначало неимуществена правна същност, това не се отнася до приемането на решение за освобождаване от отговорност на членовете на съвета на директорите, което има преки имуществени последици за кредиторите на акционера „Ерато Холдинг“АД/н/, които имат право да се удовлетворят от масата на несъстоятелността, включваща акциите в капитала на ответното дружество; че синдикът, упражнявайки правомощията си за надзор върху дейността на длъжника би се противопоставил на приемането на точката от дневния ред за освобождаване от отговорност на членовете на съвета на директорите при наличието на загуба във финансовия резултат и виновно причинени от тях вреди на дружеството.
По делото е безспорно, че на ОС на акционерите на ответното дружество, чиито решения са предмет на конститутивния иск, ищецът, по отношение на който е постановено решение по по чл.711 във вр. с чл.710 ТЗ, е представляван от изпълнителния директор, който е гласувал за приемането на решенията от името на търговеца, обявен в несъстоятелност.
Въззивната инстанция е приела, че искът е допустим - предявен е от синдика, съобразно правомощията му по чл. 658, ал. 1, т. 1, във вр. с т. 7, предл. първо ТЗ.
Съставът на ВКС счита, че правото на иск по чл.74 ТЗ е надлежно упражнено от „Ерато Холдинг“АД/н/ - дружество, обявено в несъстоятелност чрез неговия синдик и въззивното решение е допустимо.
С откриване на производството по несъстоятелност органите на длъжника загубват процесуалната си представителна власт по отношение на всички съдебни производства, с изключение на очертаните в разпоредбата на чл.635,ал.3 ТЗ. Последната регламентира ограничени представителни правомощия на длъжника, съответно на неговите органи - ограничена възможност за извършване на процесуалните действия, които не са изрично предоставени на синдика и които са свързани с производството по несъстоятелност. Както е прието в Решение № 118 от 29.03.2018г. по т.д.№ 2836/2018г. на Второ т.о. на ВКС, представителната власт на органите на юридическото лице-длъжник за извършване на процесуални действия в рамките на производството по несъстоятелност не се прекратява и след постановяване на решението по чл.710 ТЗ за обявяване на длъжника в несъстоятелност с последиците по чл.711 ТЗ.
Съгласно изричната разпоредба на чл.658,ал.1,т.7 ТЗ в правомощията на синдика е участието му в производството по делата на предприятието на длъжника, както и правомощието да завежда от негово име дела. Несъстоятелният длъжник - юридическо лице се представлява от синдика, а не от органите си. Това е общото правило, нормата на чл.635,ал.3 ТЗ е изключение и не следва да се тълкува разширително.
Неправилна е тезата на касатора, че очертаната в чл.658,ал.1,т.7 ТЗ компетентност на синдика обхваща завеждане от името на длъжника само на осъдителните искове за събиране на вземанията и връщане имущество в масата не несъстоятелността. Разпоредбата не поставя друго ограничение за вида и предмета на делата, които синдикът завежда или в които участва. Както се посочи, запазва се представителната власт на длъжника и неговите органи само в производството по несъстоятелност и в свързаните с него производства за обжалване на решението за откриване на производство по несъстоятелност и за обявяване в несъстоятелност; органите на длъжника не десезирани да извършват процесуални действия за защита срещу актовете на съда по несъстоятелност.
По силата на легалната дефиниция на чл.15 ТЗ предприятието на длъжника включва съвкупността от права, задължения и фактически отношения. В масата на несъстоятелността се включват всички имуществени права на длъжника, които имат паричен еквивалент. Заварените към датата на откриване на производството по несъстоятелност членствени правоотношения също са част от масата на несъстоятелността. Обявяването в несъстоятелност на акционер не е основание за прекратяването на неговото членство и за прекратяване упражняването на неговите членствени права. Уредбата на производството по несъстоятелност не съдържа специфични форми на правна защита за несъстоятелния длъжник, когато той е участник в други търговски дружества, поради което той разполага с предвиденото в чл.74 ТЗ право на защита на членственото си правоотношение. Тази защита е свързана с неговото предприятие, поради което на основание чл.658,ал.1,т.7 ТЗ искът се предявява от синдика като представител на несъстоятелния търговец.
Съгласно утвърдената съдебна практика по приложението на чл.658,ал.1,т.7 ТЗ синдикът участва в производството по делата на предприятието на длъжника и завежда от негово име дела. Страна е самият длъжник, а синдикът осъществява съобразно правомощията си по чл.658,ал.1,т.7 ТЗ представителството на дружеството в процеса, действайки от негово име и упражнявайки негови материални и процесуални права. /Определение № 359 от 22.06.2015г. по ч.т.д.№ 1058/2015г. на Първо т.о. и цитираните в него актове на ВКС/.
На още по-голямо основание в хипотеза на постановено решение по чл.710 ТЗ искът на несъстоятелния търговец по чл.74 ТЗ следва да бъде предявен чрез синдика. Тази необходимост пряко следва от разпоредбата на чл.711,т.3 и т.4 ТЗ. Прекратяването на правомощията на органите на длъжника-юридическо лице, свързани с управление и разпореждане с имущество от масата на несъстоятелността като последица от обявяване в несъстоятелност, означава не само отнемане на материалните правомощия на органите, но и отпадане на процесуалните им правомощия по защита на това имущество и поемането на тези функции от синдика. Това очевидно налага в хипотеза на постановено решение по чл.710 ТЗ искът на несъстоятелния търговец по чл.74 ТЗ да бъде предявен чрез синдика, тъй като неговите органи са с прекратени правомощия.
Безпротиворечива е практиката на ВКС, постановена при действието на настоящия процесуален закон, по въпроса за правомощията на синдика да представлява несъстоятелния търговец и в производството по дела, касаещи членствени права и вътрешни правоотношения в дружеството. Съображения за необходимостта представителството на несъстоятелния длъжник - ищец в производството по иск по чл.71 ТЗ да бъде осъществено от синдика са изложени в Определение № 112 от 27.04.2018г. по търговско дело № 2636/2017г. на Първо т.о. на ВКС. В Решение № 124 от 19.10.2010г. по т.д.№ 1173/2009г. на Първо т.о. на ВКС даденото разрешение е, че искът с правно основание чл.145 ТЗ е редовно предявен от дружество в несъстоятелност чрез синдика му.
Участието в общо събрание на дъщерно дружество е свързано с извършваната от акционера търговска дейност. От това следва, че аргумент за правомощието на синдика да представлява несъстоятелното дружество - ищец по иска по чл.74 ТЗ може да бъде извлечен и от Решение № 138 от 14.08.2017г. по т.д.№ 1628/2016г. на Второ т.о. на ВКС. В него е мотивирано, че ако упражняването на определено право /в конкретната хипотеза - на правото за предлагане на план за оздравяване/ е свързано с извършваната от акционера търговска дейност, то по силата на чл.658, ал.1, т.7 ТЗ, след откриването на производство по несъстоятелност, започналото по инициатива на акционера производство /в конкретния случай оздравително производство/ следва да се развие с участие на синдика и правомощията на синдика в това производство включват представителството на акционера /в качеството му на вносител на плана за оздравяване/ и предприемането от негово име на всички процесуални действия.
Безспорно е, че ищецът е акционер в ответното дружество, поради което е активно легитимиран да предяви конститутивния иск по чл.74 ТЗ. Този иск надлежно е предявен чрез синдика от името на несъстоятелния длъжник в упражняване на неговото потестативно право. Постановеното въззивното решение по този иск е допустимо.
По основателността на касационната жалба и по правилността на решението:
Въззивната инстанция е споделила извода на първоинстанционния съд, че с обявяването на търговското дружество в несъстоятелност по реда на чл.710 вр. чл.711 и сл. ТЗ фактически се преустановява дейността му като стопански и правен субект, поради което правомощията на органите на дружеството, включително и тези по чл.220, чл.221 и сл. ТЗ, се упражняват с оглед преустановената търговска дейност и попадат в хипотезата на чл.711, ал.1, т.3 ТЗ. Във връзка с основателността на иска е изложила собствени съображения:
- че постановяване на решението за обявяване на дружеството в несъстятелност, автоматично се прекратяват и правомощията на органите на дружеството - чл. 711, ал. 1 т. 3 ТЗ и независимо, че органите му продължават да съществуват, те са с ограничен обем правомощия, свързани с извършване лично или чрез упълномощено от тях лице на онези действия, които не са изрично предоставени на синдика. Прието е, че това са правата, изрично посочени от закона и насочени към защита интересите на обявения в несъстоятелност длъжник срещу действия и бездействия на синдика и на общото събрание на кредиторите - напр. чл. 679, чл. 728 ТЗ; чл. 732; чл. 736, ал. 2 ТЗ.
- че органите на управление запазват онези свои правомощия, които не са предоставени изрично на синдика, поради което действията на дружеството-длъжник, свързани с участието му като акционер в проведеното общо събрание на „ЗММ - Хасково“ АД, съответно приемането на решения съобразно обявения дневен ред, са извън ограничената представителна власт на органите му, поради което тази власт следва да се осъществява от синдика.
- че макар да се касае за упражняването на членствено право, правото на глас на акционера, освен че е обусловено от капиталовото /имущественото/ му участие, е насочено пряко или непряко към управлението на капитала на акционерното дружество - чл.181, чл.221 ТЗ и след като тези решения се отнасят или засягат управлението или разпореждането с притежавано от длъжника в несъстоятелност имущество, което е част от активите или пасивите на предприятието, то тази дейност попада в обхвата на представителната власт на синдика, с оглед лимитативно изброените хипотези на чл.658 ТЗ, и по-точно на тази, съдържаща се в 658, ал.1, т.1 ТЗ.
Въззивното решение е правилно.
При обявяване на търговеца в несъстоятелност съдът с решението си прекратява дейността на предприятието му /чл.711,т.1 ТЗ/ и ако длъжникът е юридическо лице - правомощията на неговите органи се прекратяват /чл.711,т.3 ТЗ/ и управлението и представителството преминават към синдика и се осъществяват от него. Както се посочи: лишените от правомощия органи на дружеството запазват своите представителни и управителни функции само за целите, посочени в чл.635,ал.3 ТЗ - извършване лично или чрез упълномощено от тях лице на процесуални действия в производството по несъстоятелност на длъжника, както и в производствата по чл.621а, ал.2, чл.649 и чл.694 ТЗ, които действия не са изрично предоставени на синдика; с обявяването в несъстоятелност търговецът запазва своята правосубектност, но тя е ограничена в рамките на осъществяване на защита в производството по несъстоятелност; органите му съхраняват представителната си власт с оглед осъществяването на представителство в производството по несъстоятелност.
Органите на управление на обявеното в несъстоятелност дружество са с ограничен обем правомощия и с ограничена дееспособност. Те са лишени от материални правомощия по управление и разпореждане с имуществото от масата на несъстоятелността. Законът изрично посочва правата, които длъжникът може да осъществява в производството по несъстоятелност /напр. чл.728, чл.679, чл.736,ал.2 ТЗ/ и правата, които са предоставени изрично на синдика. Обемът на правомощията на синдика се определя от фазата, в която производството по несъстоятелност се намира, от постановеното от съда и от правата на длъжника във връзка с управлението и разпореждането с имуществото от масата на несъстоятелността. Синдикът упражнява правомощията си съобразно развитието на производството по несъстоятелност - чл.658,ал.2 ТЗ, а във фазата на обявена несъстоятелност неговите правомощия по отношение на масата на несъстоятелността са в най-голям обем - управление, разпореждане, осребряване.
Упражняването на правото на глас в общото събрание на друго акционерно дружество е свързано с управлението на имуществото - правата върху акциите, които несъстоятелният търговец притежава в друго акционерно дружество.
Съгласно разпоредбата на чл.711,ал.1,т.4 ТЗ с решението по чл.710 ТЗ длъжникът е лишен от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото си - т.е. тези права преминават към синдика и се упражняват от него. Управлението на правата върху акциите се осъществява посредством участието в общото събрание на акционерите и чрез упражняване правото на глас. Безспорно е, че акциите са част от масата на несъстоятелността, която във фазата по глава 45 ТЗ се превръща в имущество, управлявано от синдика. Така предоставеното от закона право на управление на масата/имуществото, част от която са акциите, предпоставя и упражняването на правата върху тях в целия им обем, включващ и правото на глас в общото събрание.
Десезираните органи на длъжника - несъстоятелно акционерно дружество не могат да упражняват материални права, свързани с имуществото от масата на несъстоятелността. Участието по смисъла на чл.220,ал.1, изр.второ ТЗ в общото събрание на друго акционерно дружество и упражняването на правата върху акциите - чл.221 ТЗ не може да бъде осъществено от орган /законен представител/ с прекратени правомощия. Без значение е, че акцията като ценна книга материализира освен имуществени и неимуществени права. Правата и задълженията по акцията са неделими - чл.177 ТЗ. Членственото правоотношение е комплексно и обхваща и неимуществените управителни права - право на участие в общото събрание и право на глас. Правата върху акциите се упражняват в целия им обем чрез право на участие и право на глас в общото събрание. Тези права на длъжника следва да бъдат упражнени от синдика от името на несъстоятелното търговско дружество, тъй като е невъзможно правата по неделимата акция да бъдат упражнявани едновременно от синдика и от длъжника. Синдикът ще действа от името на длъжника и ще упражнява неговите материални права по управление на имуществото на несъстоятелното дружество. Синдикът ще държи сметка за интересите на кредиторите при осъществяване на правата в акционерното дружество от страна на длъжника като по пози начин ще бъде защитен и общественият интерес.
Настоящият състав споделя аргументите, изложени от синдика на „Ерато Холдинг“АД/н/ В. Г., основани на съображенията, че „Ерато Холдинг“ е особен вид търговец - холдингово дружество. Това обстоятелство изисква да бъде съобразена спецификата на упражняване на имуществените и неимуществените права на акционер-холдингово дружество, обявено в несъстоятелност. Холдинговото дружество има специфична цел, от която произтича и специфичният му предмет на дейност - чл.277,ал.1 ТЗ - участие в други дружества и/или участие в управлението на други дружества, което означава, че изпълнението на функциите на управителните органи на холдинговото дружество съставлява управление на притежаваните участия в други дружества и индиректно управление на самите дъщерни дружества. Поради специфичния предмет на дейност, включващ управление на участията на холдинга, дружеството упражнява търговската си дейност основно чрез участие в общото събрание на акционерите и реализиране на правото на глас. С оглед на тази особеност, ако се приеме, че след обявяване на холдинговото дружество в несъстоятелност, неговите органи продължават да упражняват правомощията си по управление на дяловите участия на холдинга чрез участие н ОСА, включително и като предявяват искове по чл.71 и чл.74 ТЗ, е равнозначно да се признае, че след прекратяване на правомощията на длъжника с решението по чл.710 ТЗ, включително и прекратяване дейността на предприятието му, той продължава да извършва характерната си търговска дейност чрез десезираните си органи.
Правилен е изводът на Пловдивския АС, че недопускането на синдика на „Ерато Холдинг“АД - в несъстоятелност до участие в процесното ОСА и представителствто на ищеца от лице с ограничени за извършенитете действия правомощия, съставлява нарушение на правата на това дружество като акционер по чл. 220, ал. 1 и чл. 221 ТЗ ТЗ и обуславя незаконосъобразността на взетите решения и отмяната им по предявения конститутивен иск.
Въззивното решение следва да бъде оставено в сила.
Настоящата инстанция не дължи произнасяне по искането за отправяне на преюдициално запитване, тъй като то е поддържано от синдика на „Ерато Холдинг”АД/н/ под условие - ако съставът на ВКС приеме, че е налице ненадлежно упражнено право на иск и надлежно упражнено право на глас в ОСА, а изводите в настоящото решение са в обратен смисъл.
Ответникът по касация не е претендирал разноски за производството.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
Р Е Ш И :
Оставя в сила Решение № 147 от 16.05.2018г. по в.т.д.№ 74/2018г. на Пловдивския АС, ТО, 3 състав.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |