О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 60167 София, 22.12.2021 година Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 15 декември две хиляди деветнадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА ч. гр.дело № 4710 /2021 година Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Постъпила е частна касационна жалба, подадена от „СИЕСАЙЕФ“ АД, 131385285 против определение № 108 от 03.06.2021 г. по ч. гр.д.№ 148/2021 г. на Видински окръжен съд, с което е потвърдено определение от 09.02.2021г. по гр.д.№413/2021г. на БРС, с което производството по делото е прекратено поради недопустимост на предявения иск. В частната касационната жалба се прави оплакване за неправилно приложение на процесуалните правила, тъй като не е отчетено, че дружеството-ищец има правен интерес, състоящ се в това, че единствено с предявяването на отрицателен установителен иск по чл.124,ал.1 ГПК може реално и ефективно да защити правата си. В изложението на основанията по чл. 274, ал.4 във вр. с чл. 280, ал.1 и 2 ГПК, частният жалбоподател се позовава на основанието по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК и ако съдът прецени, че тази съдебна практика е неотносима, на основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК по два въпроса, които обобщени в един, изглежда така: допустимо ли е предявяване на отрицателен устаовителен иск за собственост на имот, ако въпросът за собствеността вече е разрешен с влязло в сила решение, с което е уважен отрицателен установителен иск, предявен от същия ищец, но против праводателя на ответника, придобил права в хода на процеса в случай когато АГКК отказва да заличи ответника по новия иск, вписан като лице, притежаващо права върху същия имот на основание чл. 41, ал.6 ЗКИР. По този въпрос се твърди противоречие с ТР № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 139 от 02.10.2019 г. по гр.д.№ 1087/2019 г. на ВКС, І гр.о. и определение № 210/01.04.2013 г. по ч. гр.д.№ 21/2013 г. на ВКС, ІV гр.о. Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна и е постъпила е в срок, отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл.260 ГПК, поради което съдът я преценява като допустима. Данните по делото са следните: Частният жалбоподател е предявил отрицателен установителен иск за собственост срещу Я. С. М. да бъде признато за установено, че ответника не е собственик на недвижим имот с идентификатор .......... Обосновава правния си интерес с обстоятелството, че, съгласно чл. 41, ал.6 ЗКИР ответникът също е вписан в КККР като лице, имащо права върху имота, въпреки, че правата на праводателя му са отречени с влязло в сила решение, а АГКК отказва да го заличи като такъв. РС е прекратил производството по делото, тъй като въпросът за собствеността е решен между ищеца „СИЕСАЙЕФ“ АД и праводателя на ответника с влязло в сила решение №95 от 10.06.20г. по гр.д. №693/2019г. на Белоградчишки РС и действието на това решение се разпростира и върху частните правоприемници на страните по приключилото дело. Въззивната инстанция е споделила този извод, позовавайки се на разпоредбата на чл. 298, ал.1 ГПК. Съобразил е, че с влязлото в сила решение по гр.д.№ №693/2019г. на Белоградчишки РС е уважен отрицателният установителен иск за същия имот, като е признато за установено, че ответника по посоченото дело „Б. Л. Ф.“ Е., преобразувано в АД с ЕИК[ЕИК] не е собственик на недвижим имот с идентификатор ............. Исковата молба по този иск е вписана на 10.12.2019 г., а на 12.12.2019 г. ответното дружество е продало имота на Я. С. М., посочен сега като ответник. Предвид разпоредбата на чл.226,ал.3 ГПК силата на присъдено нещо се разпростира и върху правоприемниците на страните по делото, придобили правото на собственост по време на процеса. независимо, че те не са били страна. Поставеният въпрос е относим към предмета на спора и към мотивите на въззивната инстанция за потвръждаване на определението за прекратяване на производството. Цитираните от касатора съдебни актове имат отношение към отговора, но не го изчерпват, поради което съдът намира, че следва да допусне касационно обжалване на второто наведено основание по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК. Съгласно приетото с ТР № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск е налице когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва от ответника; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. Влязлото в сила решение, с което се уважава такъв иск установява със сила на пресъдено нещо, че ответника не е собственик на недвижимия имот или вещното право на всички придобивни основания независимо кои от тях са предявени, тъй като в това производство ответникът следва да изчерпа всичките си придобивни основания. Това решение има действие между страните и универсалните им и частни правоприемници, придобили права в хода на производството и след влизане в сила на решението / чл. 298, ал.2 ГПК. / Затова при положителен установителен или осъдинетен иск е недопустимо да бъде пререшаван отново иск за собственост между същите страни и техните правоприемници – чл. 299, ал.1 ГПК. Предмет на тези искове е само правото на собственост на ищеца и силата на пресъдено нещо се формира само на предявеното от него придобивно основание. От посоченото правило обаче закона / чл. 299, ал.1 ГПК/ допуска изкрючение Такъв е случаят, когато след приключване на съдебното дирене в последната инстанцията по същество са настъпили нови факти, защото те не са преклудирани с формираната сила на пресъдено нещо. Такъв е и случая, когато след уважен отрицателен установителен иск, ищецът, чийто иск е уважен с влязло в сила решение предяви отново иск за същия имот по отношение на частният правоприемник на ответника по първия спор, на който е прехвърлен имота или вещни права върху него в хода на производството по първия иск. Това е така защото предмет на отрицателния установителен иск е правото на собственост на ответника и по този иск ответникът следва също да изчерпа всичките си възможни придобивни основания. Постановеното решение формира сила на персъдено нещо относно това дали ответника е собственик или не на всички придобивни основания, включително и непредявените. С влязлото в сила решение по първия иск е установено със сила на пресъдено нещо, че праводателя на втория ответник не е бил собственик и това решение има действие и обвързва страните по втория иск, но ответникът може да наведе и друго придобивно основание освен деливативно придобиване от ответника по първия иск. Затова втория иск има по-широк предмет и е допустим. Влязлото в сила решение между ищеца и ответника по първия иск – частнен праводател на ответника по втория иск, придобил права в хода на първото производство ще следва да се съобрази по същество на спора. Ако в производството по настоящия спор ответникът – частен правоприемник направи възражение за друго придобивнно основание, то следва да ги разгледа и обсъди с решението по същество, защото при уважаване на този иск ще се отрече правото на собственост на втория ответник на всички придобивни основания. Съдебната практика, включително и задължителната такава / т.4 и т.5 от ТР №8/2014 г. на ОСГК на ВКС приема, че искът за установяване на правото на собственост върху поземлен имот с оглед правилното му отразяване в КК при допуснати непълноти или грешки е иск за собственост, който не може да се предяви като отрицателен, защото правото на собственост следва да бъде установено позитивно - Решение № 79 от 20.07.2019 г. по гр.д.№ 2087/2018 г. на ВКС, І гр.о., Решение № 126/14.06.2013 г. по гр.д.№ 53/2013 г. на ВКС, ІІ гр.о. Съгласно чл. 41, ал.6 и чл. 53, ал.2 ЗКИР всички лица, притежаващи документи за имота се записват в КР, а спора между тях се разрешава по съдебен ред с исковете за собственост. Записване в кадастралният регистър като собственик на лице, което няма такива права или неточното отразяване на идеалната част, която притежава не е грешка или непълнота в кадастралната карта, а сочи на спор за собственост. / Решение № 9 от 05.02.2015 г. по гр.д.№ 4105/2014 г., ІІ гр.о. ВКС, Решение № 867/20.11.2009 г. по гр.д. № 5397/2008 г., І г.о, Решение № 48/11.07.2016 г. по гр.д.№ 3495/2015 г. ІІ гр.о., Решение № 130 01.06.2016 г. по гр.д.№ 2346/2015 г. на ВКС, І гр.о.. посочените от касаторпа решение № 139 от 02.10.2019 г. по гр.д.№ 1087/2019 г. на ВКС, І гр.о. и определение № 210 от 01.0.2013 г. по ч.гр.д.№ 21/2013 г. на ВКС, ІV гр.о. Затова този спор може да се разреши с положителен или отрицателен установителен, или осъдителен иск за собственост, като решението по този спор ще е основание за промяна на кадастралният регистър и вписване на действителния собственик. Ако е уважен отричателен установителен иск, влязлото в сила решение по него ще е основание да бъде заличено от кадастралният регистър лицето, чието право е отречено. Предвид отговора на поставеният въпрос, обжалваното определение е неправилно. Неправилна е преценката на въззивната инстанция, че предявеният отрицателен установителен иск е недопустим. Ищецът твърди, че е собственик на процесния имот на основание сделка. По отношение на праводателя на ответника е установил, че не е собственик на процесния имот. След предявяване на иска, по който е постановено влязлото в сила решение ответникът по първия иск е прехвърлил собствеността върху същия имот на ответника по настоящия иск. Съгласно чл. 226, ал.1 и ал.2 ГПК, производството е продължило между първоначалните страни, като прехвърлителя се явява процесуален субституент на преобретателя. Влязлото в сила решение независимо, че не е участвал, обвързва и преобретателя – ответник по настоящия иск Я. С. М.. По отношение на него влязлото в сила решение също формира сила на пресъдено нещо, но тя обхваща само това, че М. не е могъл да придобие права от „Б. Л. Ф.“ Е., преобразувано в АД с ЕИК[ЕИК] върху процесния имот, защото не е бил собственик. В производството по предявеният срещу М. отрицателен установителен иск той следва да изчерпа всичките си придобивни основания, защото постановеното решение ще формира сила на пресъдено нещо при уважаване на иска, че той не е собственик на никакво придобивно основание. Затова няма пълен обективен идентитет между двата спора и предявеният сега иск е допустим, а влязлото в сила решение по предходния спор следва да се съобрази при постановяване на новото решение, но съдът ще следва да се произнесе евентуално и по другите придобини основания, ако ответника заяви такива и постановеното решение ще формира сила на пресъдено нещо по всички предявени и непредявени придобинни основания. Предвид изложеното, обжалваното определение ще се отмени, а делото ще се върне на РС за продължаване на съдопроизводствените действия. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 108 от 03.06.2021 г. по ч. гр.д.№ 148/2021 г. на Видински окръжен съд, по частна касационна жалба, подадена от „СИЕСАЙЕФ“ АД, ЕИК 131385285. ОТМЕНЯ определение № 108 от 03.06.2021 г. по ч. гр.д.№ 148/2021 г. на Видински окръжен съд и потвърденото с него определение от 09.02.2021г. по гр.д.№413/2021 г. на Районен съд-Белоградчик, с което производството е прекратено поради недопустимост на предявеният иск и вместо това постановява: ВРЪЩА делото на Районен съд-Белоградчик за продължаване на съдопроизводствените действия. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: