Р Е Ш Е Н И Е № 154 гр. София, 08.01.2020 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанина Начева ЧЛЕНОВЕ: 1. Петя Шишкова 2. Надежда Трифонова при секретаря …… Г. Иванова ……………………………………….. в присъствието на прокурора Софиянски …………………………………….. изслуша докладваното от съдия Ж. Начева …………………………………………… наказателно дело № 694 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по протест на прокурор в Апелативна прокуратура – Велико Търново против решение № 100143 от 29.07.2020 г. на Великотърновския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 177/2020 г. В законния срок за обжалване на въззивното решение жалба е подал и частният обвинител П. К. К., чрез повереника си. Протестът се позовава на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-2 НПК – нарушение на закона и съществени нарушения на процесуалните правила. Според прокурора, съдът неправилно е преценил, че извън предмета на доказване по делото е въпросът, ако подсъдимият Р. беше управлявал автомобила с разрешената или с по-ниска скорост, на какво разстояние от мястото на удара би се оказало моторното превозно средство в момента на възникване на опасността за движението и достатъчно ли би било това разстояние за предотвратяване на произшествието при задействане на спирачната система; че с нарушаването на правилото по чл. 21, ал. 1 ЗДП относно скоростта преди момента на възникване на опасността за движението, подсъдимият Р. е допринесъл за възникване на ситуация на опасност; че при правомерно поведение от негова страна като шофьор фаталните последици вероятно не биха въобще настъпили; че изводите за оправдаването на подсъдимия не почиват на съвкупната преценка на доказателствените материали и не са оценени съобразно действителното им съдържание. Направено е искане за отмяна на решението в частта, с която подсъдимият Р. е оправдан по обвинението, а подсъдимият Х. - за извършено деяние при условията на независимо съпричиняване с него и съответно, връщане на делото за ново разглеждане. В жалбата на частния обвинител са релевирани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-2 НПК. Подкрепят се със съображенията, че делото не е изяснено по същество и решението на въззивния съд да потвърди оправдаването на подсъдимия Р. е неправилно и незаконосъобразно; че въпреки неправилността на тройната автотехническа експертиза, въззивният съд не е уважил искането за назначаване на повторна експертиза; че правните изводи са направени след превратно тълкуване на събраните по делото доказателства и въз основа на необоснована тройна автотехническа експертиза. Направено е искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание прокурорът от Върховна касационна прокуратура определя и протеста, и жалбата като неоснователни. Намира, че изводите на Великотърновския апелативен съд са обосновани и законът е приложен правилно. Счита, че решението следва да бъде оставено в сила. Повереникът (адв. Е.) на частния обвинител поддържа жалбата по съображенията, изложени в нея. Защитникът (адв. Ц.) на подсъдимия И. В. Х. изразява становището, че протестът и жалбата са основателни. Върховният касационен съд, след като обсъди протеста и жалбата, съображенията на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 5 от 7.02.2020 г. на Плевенския окръжен съд по н. о. х. д. № 210/2019 г. подсъдимият И. В. Х. е признат за виновен в това, на 18.02.2018 г. в [населено място], при управление на моторно превозно средство – лек автомобил, марка „Шевролет” с ДК [рег.номер на МПС] да е нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 37, ал. 2 ЗДП и по непредпазливост да е причинил смъртта на К. В. К., поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „в” вр. чл. 342, ал. 1 НК и чл. 54 НК е наложено наказание от две години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за срок от три години на основание чл. 66, ал. 1 НК, както и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от две години, на основание чл. 343г НК. Подсъдимият е оправдан да е извършил деянието при условията на независимо съпричиняване с подсъдимия Р.. На основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК е определено общо, най-тежкото наказание, в размер на две години лишаване от свобода, към което е присъединено наказанието лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок от две години. На основание чл. 25, ал. 4 НК изпълнението на общото наказание от две години лишаване от свобода е отложено за срок от три години. В тежест на подсъдимия Х. са възложени разноски по делото. Със същата присъда подсъдимият Л. Ц. Р. е признат за невинен в това, на 18.02.2018 г. в [населено място], при управление на МПС – лек автомобил, марка „Опел”, с ДК [рег.номер на МПС] да е нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 21, ал. 1 ЗДП и по непредпазливост да е причинил смъртта на К. В. К., и деянието да е било извършено при независимо съпричиняване с подсъдимия И. В. Х., поради което и на основание чл. 304 НПК е оправдан по обвинението за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в” вр. чл. 342, ал. 1 НК. Сезиран с протест на прокурора, жалба на подсъдимия Х. и жалба на частния обвинител В. К. К., с решение № 100143 от 29.07.2020 г. Великотърновският апелативен съд по в. н. о. х. д. № 177/2020 г. е изменил присъдата, като е наложил на подсъдимия Л. Ц. Р. административно наказание глоба, а в останалата й част е потвърдил. Жалбата на частния обвинител П. К. К., подадена чрез повереника й, е процесуално недопустима, поради което не подлежи на разглеждане. Упражненото право на въззивно обжалване на присъдата от посочения частен обвинител е предпоставка да възникне правото му на касационна жалба, освен ако с въззивния съдебен акт, постановен по жалба и протест на други страни във въззивното производство не са били нарушени негови права и законни интереси. В случая частният обвинител П. К. К. не е обжалвала присъдата. Първоинстанционният съдебен акт е бил атакуван от прокурора, от подсъдимия Х. и от друг частен обвинител - В. К. К., който в рамките на въззивното производство е отстоявал собствени законни интереси. С решението си Великотърновският апелативен съд е потвърдил първоинстанционния съдебен акт в частта, с която подсъдимият Х. е бил осъден. Приел е, че деянието на подсъдимия Р. не съставлява престъпление, поради което той правилно е бил оправдан от Плевенския окръжен съд. Следователно, с въззивното решение не са били нарушени права и законни интереси на частния обвинител (П. К. К.), който не е обжалвал присъдата пред Великотърновския апелативен съд. Налице е обжалване за пръв път пред касационната инстанция на първоинстанционния съдебен акт - т.нар. „прескачащо обжалване”, каквото не е възприето от Наказателно-процесуалния кодекс. Протестът, процесуално допустим, е НЕОСНОВАТЕЛЕН. Първо, касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК се навежда с доводи, които са формулирани по най-общ начин. Оплакването, че съдът не е изпълнил задължението си, произтичащо от чл. 14 НПК да обсъди доказателствените материали в тяхната съвкупност, прокурорът е изложил декларативно, пропускайки да го запълни с конкретно съдържание. Не е посочил и кои са доказателствата, които въззивният съд е възприел превратно, в разрез с действителното им съдържание. Ненадлежно представените доводи не позволяват въобще да бъдат проверени. Второ, в протеста се съдържат аргументи, с които прокурорът възразява срещу извода на Великотърновския апелативен съд за отсъствието на причинна връзка между допуснатото нарушение от подсъдимия Р. по чл. 21 ЗДП и съставомерните последици. Мотивите на решението предоставят възможност на Върховния касационен съд да се убеди, че съдът, разглеждащ делото по същество, прецизно е изследвал поведението на подсъдимия Р. като водач на моторното превозно средство (л.а. „Опел”). От фактическа страна е приел за установено, че автомобилът, управляван от него е отстоял на разстояние от 21,35 метра от мястото на удара към момента на възникване на опасността за движението, фактически установен по делото (неправомерното навлизане на моторното превозно средство, управлявано от подсъдимия Х. в лентата за движение на автомобила, управляван от подсъдимия Р.). Затова и при движение с разрешената скорост от 50 км/ч за населено място подсъдимият Р. не би могъл да предотврати пътнотранспортното произшествие чрез намаляване на скоростта или спиране, т.е. и при движение с разрешената скорост произшествието пак би настъпило. Въззивният съд не е пропуснал, а ефективно е разгледал тезата на прокурора, която макар и по-лаконично отново се застъпва в касационния протест. Като цяло тя е насочена да обоснове незаконосъобразност на решението относно деянието на подсъдимия Р. поради отказ на съда да изследва скоростта, с която водачът е управлявал автомобила по време (в предели, неуточнени с протеста), предхождащо момента на възникване на опасността за движението му. Доводите, които прокурорът противопоставя са несъстоятелни и следва да бъдат отхвърлени по мотивите, с които го е направил и Великотърновският апелативен съд. Те са достатъчни, непротиворечиви и законосъобразни. Напълно очевидно е, че скоростта, с която подсъдимият Р. е управлявал моторното превозно средство по време, предхождащо момента на възникване на опасността за движението няма съществено значение, щом към момента на възникване на опасността обективно величината на скоростта на автомобила е била 64,6 км/ч, приета за установена по делото. Ето защо Върховният касационен съд намира, че протестът е неоснователен, поради което решението следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 100143 от 29.07.2020 г. на Великотърновския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 177/2020 г. Настоящото решение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: