Р Е Ш Е Н И Е № 212 гр. София, 27 април 2011 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на тринадесети април двехиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Елена Авдева при секретар Надя Цекова и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 1233/2011 год. Производството по чл. 346 т.2 НПК е образувано по касационна жалба на подсъдимия А. О. Ш. против присъда № 44 от 18.10.2010 год. постановена по ВНОХ дело № 444/2010 год. на С. апелативен съд. В жалбата се поддържа касационно основание по чл. 348 ал.1т.1 НПК, като в допълнението към нея се излагат съображения, че съдът неправилно е кредитирал едни доказателства, а е отхвърлил други и това е довело до осъждането му по обвинение, което не е доказано. По същество се иска присъдата на въззивната инстанция да бъде отменена и да бъде оправдан. В съдебно заседание поддържа жалбата си. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 НПК изцяло провери правилността на обжалваната присъда, за да се произнесе констатира следното: С присъда № 136 от 13.04.2010 год. постановена по НОХ дело № 5386/2009 год. Софийският градски съд е признал подсъдимия А. О. Ш. за невиновен в това на 25.05.2009 год. в[населено място], в условията на продължавано престъпление да е държал с цел разпространение 0.84 гр. и разпространил на Л. Т. Т. 2.39 гр. високорискови наркотични вещества- марихуана на обща стойност 19.38лв, поради което на основание чл. 304 НПК го е оправдал по предявеното обвинение по чл. 354а ал.1 пр.4 и 5 във вр. с чл. 26 НК. С присъда № 44 от 18.10.2010 год. постановена по ВНОХ дело № 444/2010 год. Софийският апелативен съд е отменил изцяло присъдата на първата инстанция и вместо нея е постановил нова присъда, с която е признал подсъдимия за виновен в това, че на 25.05.2009 год. в[населено място], без надлежно разрешение, държал с цел разпространение 0.84 гр. високорисково наркотично вещество марихуана на стойност 5-04лв. и разпространил на Л. Т. 2.39 гр. високорисково наркотично вещество- марихуана на стойност 14.34лв,поради което и на основание чл. 354а ал.1 пр.4 и 5 НК във вр. с чл. 55 ал.1 т.1 и ал.3 НК го е осъдил на една година лишаване от свобода, условно, с изпитателен срок от три години от влизане на присъдата в сила, а го е оправдал по обвинението престъплението да е извършил при условията на чл. 26 ал.1 НК. Касационната жалба е неоснователна. Оплакването за постановяване на присъдата на въззивната инстанция при наличието на касационното основание по чл. 348 ал.1т.1 НПК се мотивира в допълнението към касационната жалба със съображения, които касаят обосноваността на съдебния акт. В този смисъл е изложения довод, че въззивният състав неправилно е кредитирал показанията на едни свидетели, а е отхвърлил показанията на други свидетели и това е довело до приемане на коренно различна фактическа обстановка. С него по същество се оспорва начинът на формиране вътрешното убеждение на решаващия съд по фактите, който не подлежи на последваща проверка. Всеки съд е суверенен при решаване на въпроса за достатъчността и достоверността на доказателствените източници при изграждане на фактическите изводи. На последваща проверка подлежи спазването на правилата за формиране на волята му, а именно дали изводите му почиват на съвкупната преценка на доказателствените материали, дали те са оценени съобразно действителното им съдържание, без извращаване на съдържащата се в тях информация и дали при противоречие между тях е мотивирано решението, кои противоречиви доказателства се кредитират. Нарушаването на тези правила ограничава правото на подсъдимия да бъде признат за виновен и осъден само ако обвинението е доказано в съответствие с изискването по чл. 303 НПК. По делото Софийският апелативен съд не е нарушил тези свои задължения. За да постанови съдебният си акт въззивният състав е извършил цялостна проверка на протестираната оправдателна присъда с доводи, че в подкрепа на обвинителната теза е събран достатъчен доказателствен материал, необходим за изясняване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл. 102 НПК, но решаващият съд е проявил предубеденост при оценката му, като не го е подложил на внимателен и обективен анализ и това е довело до неправилно приложение на материалния закон с оправдаването на подсъдимия. След като е направил самостоятелен анализ на доказателствата е възприел като основателни тези съображения. Констатирал е , че са допуснати нарушения при оценката им и това е довело до неточно установяване на фактическите обстоятелства и до неверни правни изводи. Посочил е в какво се изразяват тези нарушения, каква оценка прави на доказателствата, кои обстоятелства приема за установени и какви са правните съображения за взетото решение оправдателната присъда да бъде отменена и подсъдимият да бъде осъден. Мотивирано е отхвърлен извода на първоинстанционния съд за недостоверност и заинтересованост в показанията на св. Т.. Посочвайки подсъдимият като лицето, от което е закупил наркотика, свидетелят по никакъв начин не е повлиял на собственото си наказателно положение. В момента на проверката наркотичното вещество се е намирало в негова фактическа власт и решаването на въпроса дали това поведение е съставомерно и следва да му бъде предявено обвенение е от компетентност на органа, който го повдига. В момента на извършването на проверката свидетелят без всякакво колебание е посочил подсъдимият като продавач на забраненото вещество. Извън довода, че с показанията, които дава свидетелят се стреми да оневини собтвеното си поведение, от жалбоподателят не се сочат обстоятелства, които биха го мотивирали да му навреди, като му припише престъпление, което не е извършил. Показанията му не са изолирани, защото действията по предаването на наркотика са наблюдавани от св. П., които е дал показания, които са източник на преки доказателства. Под страх от наказателна отговорност е установил причината да се озове на това място и резултата от извършеното наблюдение. От близко разстояние е наблюдавал района и лично е възприел срещата, при която подсъдимият предал нещо на свидетеля, както и изхвърлянето на земята от подсъдимия преди задържането му на едно пликче с марихуана. Извършеното наблюдение е довело до очаквания резултат, а именно установено е разпространението на наркотика, който е открит в свидетеля, поради което мотивирано е отхвърлен извода на първоинстанционния съд за недобросъвестност в показанията на свидетеля, който целял да оправдае собственото си неправомерно поведение спрямо подсъдимия. Обективни данни за такова неправомерно поведение отсъстват, както по отношение на подсъдимия, ката и по отношение на двамата свидетели, които също са били обект на проверката. Показанията на свидетелите са подрепени и от данните съдържащи се в протокола за обиск и изземване, а отчасти и от показанията на св. К.. Въпреки тяхната колебливост и непоследователност в двете фази на процеса по някои несъществени факти, последният свидетел е категоричен, че преди извършване на проверката св. Т. съобщил на полицаите, че получил марихуаната от подсъдимия. Не са отхвърлени без основание като източник на доказателства и показанията на св. К., както се поддържа от жалбоподателя. Крайният извод, че са колебливи и непоследователни в двете фази на процеса, поради което следва да бъдат кредитирани само в частите, които се подкрепят от други доказателства, не е направен при превратна оценка на данните по делото, независимо, че при преценка на достоверността им въззивният състав недопустимо се е позовал на и доказателства, които не са събрани по реда на НПК. Единствените показания на свидетела от фазата на досъдебното производство, които съдът е могъл да цени в процеса, са дадените пред съдия в протокол за разпит на 3.06.2009 год. Внимателното запознавате със съдържанието на тези показания води до извод, че не съдържат факти относно закупуването на наркотика. Такива сведения е дал при предходен разпит в присъствието на своя баща, но с изрично определение в съдебно заседание от 9.02.2010 год., когато свидетелят е разпитан, е отхвърлено искането за приобщаването им към доказателствените материали. Позоваването на л.6 от мотивите на възивното решение и на тези показания, в които е установил, че възприел закупуването на наркотика в конкретния случай не е съществено, защото, както беше посочено по-горе, този факт е установен от достатъчно други годни доказателства. При установените по делото факти, че на 25.05.2009 год. след предварителна уговорка, подсъдимият продал на св. Т. три полиетиленови пликчета съдържащи зелена листна маса- марихуана с общо нетно тегло 2.39 грама на стойност 14.34лв., а преди да бъде задържан успял да изхвърли едно найлоново пликче съдържащо идентична зелена тревна маса с нетно тегло 0.84 грама на стойност 5.04лв., материалният закон е приложен точно и деянието е квалифицирано като престъпление по чл. 354а ал.1 пр.4 и 5 НК. Налице са всички обективни и субективни съставомерни признаци от състава на това престъпление. Извън довода за допуснати нарушения при оценката на доказателствата, довели до осъждането му за престъпление, което не е извършил, от жалбоподателят не се поддържат други оплаквания за нарушение или неправилно приложение на материалния закон, на които касационната инстанция е длъжна да отговори. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на присъдата на С. апелативен съд не е допуснато поддържаното от жалбоподателя нарушение и следва да бъде оставена в сила, поради което и на основание чл. 354 ал.1т.1 НПК Р Е Ш И: Оставя в сила присъда № 44 от 18.10.2010 год. постановена по ВНОХ дело № 444/2010 год. по описа на С. апелативен съд, с която е отменена присъда № 136 от 13.04.20010 год. по НОХ дело № 5386/2009год. на С. градски съд и вместо нея е постановена нова присъда, с която подсъдимият А. О. Ш. е признат за виновен по чл. 354а ал.1 пр.4 и 5 НК и осъден на една година лишаване от свобода, условно с изпитателен срок от три години от влизане на присъдата в сила. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: