Р Е Ш Е Н И Е № 455 гр. София, 20 ноември 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 24 октомври, две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юрий Кръстев ЧЛЕНОВЕ: Елена Авдева Бисер Троянов при участието на секретаря Кр. Павлова и в присъствието на прокурора Р. Карагогов изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 1352/2012 година. Производството по чл. 419 и следващите НПК, е образувано по искане на осъдения И. Д. К. от гр.Пл., чрез неговият защитник – адвокат В. Т., за възобновяване на нохд № 3362/2010 г., по описа на Районен съд гр.Пловдив. Твърди се, че влезлият в сила съдебен акт – присъда е постановен в нарушение на закона, при допуснати съществени процесуални нарушения, а наложеното наказание – явно несправедливо. Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, в пределите на проверката по реда на чл. 426 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С присъда № 297/09.06.2011 г., Пловдивският районен съд, 14-ти наказателен състав, е признал подс. И. Д. К., за виновен в извършено на 23.02.2010 г., в гр.Пл., престъпление по чл. 234, ал. 2, т. 3, вр. ал. 1 НК, като при условията на чл. 54, 57, ал. 2, чл. 2, ал. 2 НК, го е осъдил на една година лишаване от свобода, условно за изпитателен срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 НК, както и на лишаване от право да упражнява търговска дейност свързана с акцизни стоки за срок от три години, на основание чл. 37, ал. 1, т. 7 НК, присъдил е направени разноски и се е произнесъл по веществените доказателства. С решение № 146/11.05.2012 г., постановено по внохд № 1574/2011 г., Пловдивският окръжен съд, наказателно отделение, е изменил посочената присъда, като я е отменил в частта с която е наложено наказание лишаване от право да упражнява търговска дейност свързана с акцизни стоки за срок от три години, на основание чл. 37, ал. 1, т. 7 НК. Потвърдил е присъдата в останалата й част. По довода в искането за допуснато нарушение на закона: Основанието за възобновяване релевирано в искането – по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, досежно съставомерността на деянието не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Възраженията по този довод се свеждат до твърдения за липса на такава от обективна страна във връзка с отразеното в мотивите – „открити и държани на склад наркотични вещества”, а не акцизни стоки без бандерол. При приетите за установени от съдилищата фактически положения, които не подлежат на контрол по реда на това производство, с оглед ограничителните основания по чл. 348 НПК, направеният извод, че подсъдимият К., е осъществил от обективна и субективна страна, състава на престъплението, макар и не по приетата квалификация „големи размери”, за което ще бъдат изложени съображения по – долу, е напълно законосъобразен. Той се подкрепя отчасти от неговите обяснения, изцяло от показанията на разпитаните свидетели С., С. /Х./, Р., Х., А. и Я. отчасти от тези на Д. П., В. П., от събраните писмени и веществени доказателства и на техния сериозен и задълбочен анализ. Наличните противоречия между тях са били обсъдени задълбочено и обстойно, а кредитираните кореспондират помежду си и взаимно се допълват. При така установените факти и обстоятелства, относими към предмета на доказване, изводът че се касае за извършено престъпление е напълно законосъобразен. Налице е както обективната, така и субективната страна на състава на престъплението. Предходните съдилища мотивите си, подробно и задълбочено са обсъдили събраните доказателства и направените възражения и в тази връзка са изложили убедителни, логични и законосъобразни съображения, защо не ги възприемат, които се споделят и от настоящата инстанция считайки, че същите представляват подробен и изчерпателен анализ на доказателствата и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти и по направените възражения. Законосъобразно в тази връзка не е дадена изцяло вяра на обясненията на подс. К., показанията на свидетелите Д. П., В. П., като неподкрепени от останалите доказателства по делото. В тази връзка следва да се отбележи, че правилно съдът се е позовал на приетата по реда на чл. 283 НПК, като писмено доказателство оценка на инкриминираната стока, която не е била оспорена от страните – л. 125 от мотивите. Напълно законосъобразни са изводите, че от обективна страна подсъдимият е осъществил държане на склад върху предмета на престъплението по смисъла на закона, а от субективна е действал при пряк умисъл. Въззивният съд обаче, е допуснал нарушение на закона, като не е приложил разпоредбите на чл. 2, ал. 2 НК относно приетата правна квалификация на извършеното деяние по чл. 234, ал. 2, т. 3 НК - „големи размери”, с оглед установената парична равностойност на предмета на престъплението от 20 064.80 лв. Решението му под № 146 е било постановено на 11.05.2012 г., когато минималната работна заплата е била 290 лв. – Пост. № 300/10.11.2011 г., Д.в. бр. 91/2011 г., определящо този размер от 01.05.2012 г. Следователно, общият размер на предмета на престъплението не надхвърля 70 минимални работни заплати към момента на постановяване на решението – ТР 1/1998 г. ОСНК, който вече е 20 300 лв. /290х70/. В случая, това последващо изменение в размера на минималната работна заплата се явява по – благоприятно за осъдения и във връзка с цитирания в присъдата чл. 2, ал. 2 НК, същата е следвало да бъде изменена от въззивната инстанция и в частта й относно приетата правна квалификация „големи размери”. С оглед на изложеното, доводът за нарушение на материалния закон в посочения смисъл – относно приетата правна квалификация „големи размери” и искането за възобновяване на наказателното дело в тази му част следва да бъде уважено, а в останалата му част, като неоснователен - отхвърлен. Тъй като това е следвало да стори въззивната инстанция, решението й в тази част следва да бъде изменено, като деянието се преквалифицира по чл. 234, ал. 1, пр. 2 НК, действащ по време на извършването му, което е в полза на осъдения, а по първоначалното обвинение – оправдан. По довода за допуснати съществени процесуални нарушения: Настоящата инстанция счита този довод за неоснователен. Единственото конкретно възражение е твърдението за липса на мотиви относно предмета на престъплението. Съдебният акт, който основно се атакува с искането, не страда от пороците визирани в чл. 348, ал. 3 НПК, наличието на които са само основания за неговото отменяване и връщане на делото за ново разглеждане. В случая същественото е, че в хода на събиране, проверка и оценка на доказателствения материал, не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Съдилищата са изпълнили в пълен обем процесуалните си задължения, за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса. При това те не са възприели превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. При установяване на решаващите факти свързани с въпроса, извършено ли е или не престъпление от подсъдимия, е анализирана подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от гласните доказателствени средства, приложените писмени и веществени доказателства, чрез които е установено точно поведението и действията му през инкриминирания период. След като е установено по несъмнен начин, че подс. К. е осъществил състава на инкриминираното с обвинението деяние, правилно е бил осъден за това. По повод на подадената жалба пред нея, в изпълнение на процесуалните си задължения по чл. 107, ал. 5 и чл. 339, ал. 2 НПК, след като е обсъдила направените доводи, въззивната инстанция мотивирано е обосновала отказа да приеме, че деянието е изцяло несъставомерно. Поради това настоящият съдебен състав счита, че липсват нарушения свързани с основанията по чл. 348, ал. 1, т. 2 и ал. 3 НПК, за възобновяване на наказателното производство. Посоченото в искането възражение по този довод е неоснователно. Видно от изложените мотиви първоинстанционният съд подробно са се занимал с инкриминираната стока предмет на престъплението, като изчерпателно е изброил на л. 125 от тях броя на кутиите и видовете цигари без бандерол намерени и иззети от помещението ползвано единствено от осъдения К. Следователно безспорно е, че обвинението и осъдителната присъда е именно за тях, а не за някакви наркотични вещества според твърденията в искането. Наличните противоречия в данните от гласните доказателствени средства са били обсъдени подробно и задълбочено, като действителното съдържание на нито едно от тях не е тълкувано превратно. Достоверността им е била преценявана на базата на вътрешната им логичност, взаимна обвързаност и съпоставяне помежду си. В настоящият случай са направили вярната констатация, че събраните доказателства изобличават еднозначно К. като извършител на деянието. По довода за явна несправедливост на наложеното наказание: Лишени от основание са възраженията по този направен довод и във връзка с допуснатата незаконосъобразност в правната квалификация на деянието от въззивната инстанция посочена по – горе. При определяне вида и размера на санкцията, за извършеното престъпление, са били отчетени всички ония обстоятелства, които по смисъла на закона се явяват смекчаващи или отегчаващи. Правилно е било прието, че тя трябва да бъде определена при условията на чл. 54 НК, след приложение и на разпоредбите, на чл. 2, ал. 2 НК. И според настоящият съдебен състав, по реда на посоченото производство, наложеното по вид, размер и начин на изтърпяване наказание, след коригирането в правната квалификация, при приложение разпоредбите на чл. 66, ал. 1 НК с тригодишен изпитателен срок и чл. 2, ал. 2 НК, е напълно справедливо. То изцяло съответства на тежестта, на конкретното посегателство, на данните за личността на дееца, на целите на наказанието по чл. 36 НК. Видно от събраните доказателства по делото за извършеното деяние и личността на дееца, не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи вината му обстоятелства, а такива не се сочат конкретни и в искането, за да може да се направи извод, че и най – лекото предвидено в закона наказание, ще се окаже несъразмерно тежко и приложат разпоредбите на чл. 55 НК. Поради това и искането в тази насока се явява неоснователно. По – нататъшно снизхождение, няма да съответства на задачите, на наказателната репресия. Ето защо искането и в тази му част се явява неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 НПК, Върховният касационен съд, състав на 2-ро наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ по реда на възобновяване на наказателни дела влязлото в сила решение № 146/11.05.2012 г., постановено по внохд № 1574/2011 г., на Пловдивския окръжен съд, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА деянието на осъдения И. Д. К. от гр. Пл., в престъпление по чл. 234, ал. 1, пр. 2 НК и го ОПРАВДАВА по първоначалното му обвинение по чл. 234, ал. 2, т. 3, вр. ал. 1 НК. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за възобновяване в останалата му част. Председател: Членове: