Р Е Ш Е Н И Е № 204 гр. София, 22 май 2015 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА БЛАГА ИВАНОВА при секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Пенка Маринова изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 385 по описа за 2015 г Производството е образувано по искане на осъдения Л. А. Ш., депозирано на 3.02.15 г, за възобновяване на ВНОХД № 482/13 по описа на Пазарджишки окръжен съд, по което е постановено решение № 147 от 4.08.14 г, с което е потвърдена присъда на Пазарджишки районен съд № 183 от 11.07.13 г, по НОХД № 197/13. С първоинстанционната присъда молителят е признат за виновен в това, че на 20.06.2012 г в [населено място] е продал акцизни стоки без бандерол, когато такъв се изисква по закон / по Закона за акцизите /, а именно: 1 500 кутии цигари „В. уайт”, възлизащи на обща стойност 6 900 лв, като случаят е немаловажен, с оглед на което и на основание чл. 234, ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на две години и шест месеца „лишаване от свобода”, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от пет години, и глоба от 5 000 лв. Искането е на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Изтъква се, че обвинението не е доказано съгласно изискванията на чл. 303, ал. 2 НПК, че неправилно е интерпретирано заключението на Дактилоскопната експертиза, че в протокола за претърсване и изземване липсва отбелязване на естеството на намерените следи, че не са били налице условия за провеждане на претърсване и изземване, че следите не са приобщени надлежно / за целта е следвало да бъде съставен протокол за оглед /, че претърсването и изземването не е извършено в присъствието на поемни лица, че неправилно са отхвърлени обясненията на молителя за обстоятелствата, при които е оставил дактилоскопни отпечатъци, че без изменение на обвинението молителят е осъден за предмет на престъплението, различен от този по обвинението / по делото фигурират като марка на цигарите „У.” и „Л.” /, че е нарушен материалният закон. Иска се, по реда на възобновяването, да бъдат отменени осъдителните съдебни актове и осъденият да бъде оправдан или делото да бъде върнато за ново разглеждане. В съдебно заседание на настоящата инстанция осъденият пледира за уважаване на искането. Представителят на ВКП счита, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е допустимо. Подадено е от лице, имащо право да поиска възобновяване, при спазване на законоустановения шестмесечен срок, и касае съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, е неоснователно. Липсва релевираното нарушение по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Изложените в искането доводи за допуснати съществени процесуални нарушения са били поставени на вниманието на въззивния съд, който подробно ги е обсъдил и им е дал правилен отговор. Неоснователно е възражението срещу годността на изземването на дактилоскопните следи, открити върху кашоните и стековете с цигари. Протоколите за претърсване и изземване са съставени при хипотезата на чл. 161, ал. 2 НПК, което е законосъобразно, тъй като разследващият орган разполага с възможност да проведе следственото действие при условията на неотложност и да поиска последващо одобрение от съда. В случая, процесните протоколи са получили одобрение в законоустановения 24-часов срок, поради което правилно са ценени като годен източник на доказателства. С изготвянето на протокола за претърсване и изземване, в който е отразено, че от местопроизшествието се иззети следи, те / следите / се считат надлежно приобщени към доказателствената съвкупност. Ето защо, неоснователно е възражението, че е следвало да се състави протокол за оглед, за да се считат валидно приобщени иззетите следи. Вярно е, че в единия от протоколите за претърсване и изземване е описано, че са намерени и иззети 24 бр. следи, без да е направена конкретизация на вида им. По делото е разпитан св. П., участвал като технически помощник при процесуалното действие, от чиито показания е уточнено, че са иззети само дактилоскопни следи. В хода на разследването тези следи са подложени на изследване по експертен път и е установено, че една от следите е оставена от осъдения. Неоснователно се твърди, че претърсването и изземването на автомобила, в който са намерени инкриминираните цигари, е проведено в отсъствие на поемни лица. Това възражение е проверено в хода на съдебното производство чрез разпит на поемните лица: св. А. и св. Р., които са потвърдили участието си в процесуалното действие. Въззивният съд е направил обстоен анализ на доказателства, уличаващи молителя, като ги е оценил поотделно и във взаимната им връзка. Настоящата инстанция споделя извода, че осъждането на Л. Ш. почива на надеждна доказателствена основа. В тази насока от значение е следното: Св. Д. е дал показания, че е наблюдавал придвижването на осъдения Ш. с автомобила, с който са превозени процесните цигари. Молителят е упражнявал фактическа власт върху сумата 3 975 лв, представляваща продажна цена на стоката. В управляваното от Ш. превозно средство е имало изградена специална преграда / тайник /, където са били укрити цигарите. Установено е / чрез проведен в съдебната фаза следствен експеримент /, че в автомобила е възможно побирането на 1 500 кутии с цигари. Дактилоскопната експертиза е дала заключение, че една от следите, открити върху опаковката на стековете, принадлежи на Л. Ш.. С оглед на тази доказателствена съвкупност е изведен верният извод, че обвинението срещу Ш. е доказано, съгласно чл. 303, ал. 2 НПК. Що се отнася до Дактилоскопната експертиза, тя е изготвена при спазване на изискванията по НПК, приета е без възражения от защитата, тоест, няма пречка да се ползва при формиране на доказателствените изводи. Въззивният съд е обсъдил доводите на осъдения, с които същият е отрекъл да е съпричастен към инкриминираното деяние, и правилно ги е отхвърлил. Версията му, че е имал среща с осъдения Ц., за да получи пари в заем, и твърдението, че в сградата на РПУ е бил заставен да докосне кашоните с цигари, са оценени като недостоверни поради това, че са опровергани от кредитираните доказателствени източници. Липсва релевираното процесуално нарушение относно осъждането на молителя за предмет на престъплението, различен от инкриминирания. При изслушване на оценителната експертиза е изяснено, че обвинението визира кутии цигари от един и същи вид, но марката на изделието е изписана по различен начин: „В. уйат” и „В. лайт”. В тази хипотеза не е имало основание да се прави изменение на обвинението по реда на чл. 287 НПК, а при осъждането на молителя не е допуснато процесуално нарушение. Липсата на основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК изключва възможността за отмяна на въззивния акт, по реда на възобновяването, и връщане на делото за ново разглеждане в окръжния съд, а искането в тази насока не може да бъде уважено. Не е допуснато и нарушение по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. При правилно установените релевантни факти е приложен законът, който е следвало да бъде приложен. Деянието на молителя е съставомерно по чл. 234, ал. 1 НК и такава е възприетата по делото правна квалификация. Не може да бъде уважено искането за отмяна на осъдителните съдебни актове и оправдаване на осъдения, тъй като не е налице осъждане за несъставомерно деяние. По изложените съображения, ВКС намери, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 426 вр. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Л. А. Ш. за възобновяване на ВНОХД № 482/13 по описа на Пазарджишки окръжен съд, по което е постановено решение № 147 от 4.08.14 г, с което е потвърдена присъда на Пазарджишки районен съд № 183 от 11.07.13 г, по НОХД № 197/13. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: