6 Р Е Ш Е Н И Е № 67 гр. София, 03 април 2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми март през 2018 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА МИЛЕНА ПАНЕВА при участието на секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Калин Софиянски разгледа докладваното от съдия Панева наказателно дело № 225 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано на осн. чл. 423, ал. 1 НПК по искане на осъдения В. Г. Д., чрез защитника му, за възобновяване на НОХД № 2055/2015 г. на Пазарджишкия районен съд и отмяна на постановената по него присъда № 6 от 14.01.2015 г., както и на потвърждаващото я решение на Пазарджишкия окръжен съд от 21.03.2015 г., постановено по ВНОХД № 43/2015 г. и връщане на делото за повторното му разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В искането, поддържано от осъдения и от защитника му в съдебното заседание пред настоящия състав, са изложени доводи за нарушено право на лично участие в съдебното производство. Настоява се, че по времето на съдебния процес пред двете съдебни инстанции не е била изпълнена процедурата по чл. 180 НПК, а адресираните до подсъдимия призовки не са били оформени съобразно с изискванията на НПК. Представителят на Върховната касационна прокуратура заявява становище за неоснователност на искането. Настоящият състав на ВКС, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията по чл. 423, ал. 1 НПК за възобновяване на делото, установи следното: Искането е допустимо. Подадено е от лице, което е осъдено в условията на задочно проведено по отношение на него съдебно производство. Спазен е и срока по чл. 423, ал. 1 НПК. Информация относно времето, когато осъденият е узнал за влизането в сила на горепосочената присъда е възможно да бъде изведена единствено от изисканата в настоящото производство от ГД „Изпълнение на наказанията“ – Затвор Пазарджик справка с рег. № 927 от 01.03.2018 г. Според данните от тази справка, изпълнението на присъдата е започнало на 30.12.2017 г., когато В. Д. е постъпил в затвора за изтърпяване на наказанието по НОХД № 122/2011 г. на Пазарджишкия районен съд, приведено в изпълнение с тази присъда на осн. чл. 68, ал. 1 НК. Изчислен спрямо тази дата, срокът по чл. 423, ал. 1 НПК е спазен, доколкото искането е постъпило в първоинстанционния съд на 07.02.2018 г. Разгледано по същество, искането е основателно. Досъдебното производство е водено срещу В. Г. Д. за престъпление по чл. 234в, ал. 1 НПК. На 24.09.2014 г. Д. е бил привлечен в качеството на обвиняем, като обвинението му е било предявено лично и в присъствието на защитник. На същата дата той е бил разпитан в това качество, след което са му били предявени (на него и на защитника му) материалите от разследването. Последвало е внасяне на делото в Пазарджишкия районен съд със споразумение при условията на чл. 381 НПК. В първото съдебно заседание, състояло се на 13.10.2014 г. делото не е било разгледано поради заявената от прокурора невъзможност да влезе в контакт с Д. по телефона и да го уведоми за съдебното производство. Разглеждането на делото е било отложено за следваща дата, като съдът е указал да се призове осъденият и да се изиска информация за задграничните му пътувания. До следващото заседание, проведено на 30.10.2014 г. данни за резултата от предприетата процедура по призоваването на Д. не са били получени. Постъпила е единствено справка от ОД на МВР-Пазарджик, според която Д. е напуснал страната на 08.11.2011 г. и до датата на изготвяне на справката - 17.10.2014 г. няма регистрирани данни за завръщането му. Констатирайки че осъденият не се явява в съдебното заседание, а процедурата по чл. 382 НПК не е възможно да приключи в негово отсъствие, съдът е прекратил съдебното производство по образуваното наказателно дело № 1841/2014 г. и е върнал материалите на прокурора за продължаване на процесуалните действия. На 06.11.2014 г. делото отново е било внесено в Районен съд – гр.Пазарджик, този път с акт по чл. 246 НПК. С разпореждане от 12.12.2014 г. съдията-докладчик е определил дата и час на съдебното заседание и по отношение на Д. е указал връчване на препис от разпореждането и от обвинителния акт, както и изискване на справка от ОД на МВР – гр.Пазарджик за задграничните негови пътувания. Съгласно отговорите от ОД на МВР – Пазарджик, група „БДС“ (два на брой и с идентично съдържание), последното регистрирано излизане на В. Д. от България е било на 08.11.2011 г., като до датата на всеки от отговорите – съответно 30.12.2014 г. и 09.01.2015 г., не е било регистрирано негово завръщане в страната. Що се касае до предназначената за осъдения призовка, тя е била изпратена за връчване чрез кмета на [населено място], обл. Пазарджик, където е бил съобщения от Д. адрес на местоживеенето му. Тази призовка е върната в цялост с ръкописно отбелязване, че адресата й е във Франция, а под отбелязването е положен нечетлив подпис с указание: „длъжностно лице“. Върху това отбелязване е поставен и отпечатък от печат на кметството в [населено място]. При тези данни съдът е приел, че Д. се намира извън пределите на страната и местоживеенето му не е известно – от една страна, а от друга страна е констатирал, че същият е обвинен в престъпление, което не е тежко, като това изключва задължителното му участие в процеса. С тези аргументи и позовавайки се на чл. 269, ал.3, т. 4, б. „а“ НПК, в проведеното на 14.01.2015 г. заседание съдът е дал ход на делото в отсъствието на осъдения, разгледал е същото и е постановил горепосочената присъда, с която е признал В. Д. за виновен в извършването на престъплението по чл. 234в, ал. 1 НК и го е осъдил на три месеца лишаване от свобода, изпълнимо в затвор при първоначален строг режим. С присъдата е приведено в изпълнение и наказанието от три месеца лишаване от свобода, наложено на осъдения по НОХД № 122/2011 г. на Пазарджишкия районен съд. В рамките на инициираното от защитника на осъдения производство по ВНОХД № 43/2015 г. процедурата по призоваването на Д. е протекла по същия начин, като адресираната до него призовка, изпратена за връчване отново чрез кмета на [населено място], е била върната в цялост за прилагане към делото, като е оформена по гореописания начин. Въззивният съд е преценил, че няма процесуална пречка да даде ход на делото и е разгледал същото, като с постановеното от него решение № 32 от 21.03.2015 г. е потвърдил първоинстанционната присъда. Очевидно е от изложеното, че цялото съдебно производство е протекло в отсъствието на Д., като сами по себе си описаните факти не позволяват да се приеме, че задочното му осъждане се дължи на недобросъвестно негово поведение. Непротивопоставими на този извод са възраженията на прокурора от ВКП, че осъденият е бил информиран за наказателното производство при привличането му като обвиняем в досъдебната фаза; че първоинстанционния и въззивния съд са положили усилия за призоваването му от известния по делото адрес; че осъденият сам е избрал да не участва в съдебното производство и е напуснал пределите на страната преди приключването на делото. Нормата на чл. 423, ал. 1 НПК изключва възобновяване на производството в случаите, когато след предявяване на обвинението в досъдебното производство осъденият се е укрил, поради което процедурата по чл. 254, ал. 4 (отм.) НПК (понастоящем - чл. 247б, ал. 1 НПК) не е могло да бъде изпълнена или след като е била изпълнена, той не се е явил в съдебното заседание без уважителна причина. Никоя от тези хипотези в случая не е налице. За изпълнена редовна процедура по призоваването на Д. очевидно не е възможно да се говори, след като призовка не му е била връчена, нито лично, нито при някоя от хипотезите по чл. 180, ал. 2 и ал. 3 НПК. Няма достатъчно основания да се счита, че е било налице и укриване от негова страна. Приложените към първоинстанционното съдебно дело справки от МВР не са съдържали актуална и способна да обслужи нуждите на производството информация, доколкото инкриминираните по делото събития, както и процесуалните действия по делото с участието на Д. като обвиняем са се развили няколко години след фиксираната в тези справки дата на напускане на пределите на страната от осъдения. От своя страна, начинът, по който са документирани резултатите от процедурата по призоваването на Д. не дава достатъчно надеждно указание за това, че след привличането му като обвиняем той самоволно и с цел укриване е променил местоживеенето си. Доколкото не е оформена по надлежен начин, върнатата в цялост призовка не е позволявала да се приеме, че процедурата по чл. 180, ал. 1 и ал. 2 НПК не е била изпълнена по обективни причини, въпреки предприети в тази насока реални усилия от длъжностното лице, натоварено с изпълнението й. От съдържанието на тази призовка не става ясно дали и евентуално кога осъденият е бил търсен на адреса, посочен в нея, какъв е бил източникът на информацията, че Д. се намира във Франция, какви са причините да не се приложи възможността по чл. 180, ал. 2 НПК за връчване на призовката на пълнолетен член на семейството, като се имат предвид данните от делото, че по времето на инкриминираните събития и понастоящем осъденият е във фактическо съжителство с лицето Г. Л., с която към времето на процесните събития вече са имали общо дете и са обитавали именно адреса, посочен в призовката. Вместо всичко това направеното в призовката ръкописно отбелязване е съпътствано единствено с нечетлив подпис и без указание не само за посочените обстоятелства, но така също и за името и конкретната длъжност на лицето, евентуално направило опита за призоваването на Д.. Полагането на печат на кметството в [населено място] в призовката не е достатъчно да даде указание в насоката, нужна да се приеме, че процедурата по призоваването на осъдения е била легитимно проведена (независимо от резултата й). Аналогична е ситуацията с предприетото във въззивното производство призоваване на Д.. При това положение преценката на състава на районния съд за наличие на хипотезата на чл. 269, ал. 3, т. 4, б. „а“ НПК е била преждевременна, като практически обезценена е бил предвиденият в чл. 178 – чл. 181 НПК ред за връчване на призовки, съобщения и книжа. Съдържащата се в посочените норми уредба е конструирана като ред и условия за извършване на призоваването и съответно като изисквания към съдържанието на разписката, която следва да се върне за прилагане към делото в случаите на успешно изпълнение на процедурата по призоваване чрез връчване на призовка, било то лично на адресата й или на лице от най-близкото негово обкръжение, което своевременно би му я предало. Това обаче не означава, че при невъзможност да се изпълни призоваването стандартът, включително относно обема от информация, която следва да се представи на съда, е различен. И в тези случаи съществува необходимост от описване в същия обем на извършените от длъжностното лице по призоваването действия във връзка с предприетото връчване и оформяне на върнатата за прилагане към делото призовка по предписания от чл. 181, ал. 2 НПК начин с посочване на датата/датите, на които е бил посетен адреса, посочен в призовката, причините, поради които призовката не е връчена (на адресата лично или на някое от лицата, посочени в чл. 180, ал. 2 НПК), както и посочване на името и длъжността на лицето, което е било ангажирано с връчването. Проследяването на процедурните действия по призоваване на осъдения, връчване на препис от обвинителния акт и уведомяване за обстоятелствата по чл. 254, ал. 4 (отм.) НПК и действията на първостепенния съд по провеждане на първото и единствено пред него съдебно заседание показва допуснати съществени нарушения. При наличните ясни данни за неизпълнена по регламентирания ред процедура по призоваването на осъдения и при неоформена съгласно изискванията на чл. 182, ал. 2 НПК призовка, върната за прилагане към делото, съдът не е имал основания да се ангажира със заключение за наличие на хипотеза по чл. 269, ал. 3 НПК. Това, че престъплението, в което е бил обвинен Д. не е тежко и присъствието на подсъдимия не е било задължително (по аргумент за противното от чл. 269, ал. 1 НПК) не е освобождавало съда от задължението да вземе необходимите и възможни мерки за призоваването му. Това е така, защото водеща в случая е не преценката на съда, че отсъствието на подсъдимия няма да затрудни разкриването на истината, а правото на това лице да представи пред съда лично позицията си по обвинението, да участва в процеса по събиране и проверка на доказателствата при равни условия с прокурора и да упражни всички свои права лично. Оправдано е при това положение възражението на осъдения, че е бил лишен от възможност за ефективна защита поради провеждането на съдебния процес и осъждането му в негово отсъствие, без да е бил информиран за неговото започване. Правото на лично участие в наказателното производство е съществен аспект на правото на справедлив процес, гарантирано от чл. 6 ЕКЗПЧ. Провеждането на процеса в други условия, т.е. без участието на обвиняемия/подсъдимия, е в конфликт с концепцията за състезателна процедура и произтичащите от нея право на ефективно участие в процеса и равнопоставеност на страните. Ето защо в този случай е необходимо задействане на установения в чл. 423, ал. 1 НПК компенсаторен механизъм, след като задочното производство не е било обусловено от целенасочени действия на осъдения по укриване с цел избягване на наказателно преследване, както е в настоящия случай. Единственият начин за компенсиране на осъдения е чрез възобновяване на НОХД № 2055/2015 г. на Пазарджишкия районен съд и отмяна на постановената по него присъда, както и на потвърждаващото тази присъда въззивно решение по ВНОХД № 43/2015 г. на Пазарджишкия окръжен съд и връщане на делото за ново разглеждане от стадия, когато е започнало задочното производство, т.е. от съдебното заседание пред първоинстанционния съд. В досъдебното производство по отношение на осъдения Д. е била определяна мярка за неотклонение подписка. Съобразно с нормата на чл. 423, ал. 4 НПК и предвид така констатираната необходимост от възобновяване на наказателното производство и актуалното понастоящем задържане на Д. в изпълнение на влязлата в сила и подлежаща на отмяна присъда по НОХД № 2250/2015 г. на Пазарджишкия районен съд, необходимо е да бъде направена преценка относно приложимата по отношение на него мярка за неотклонение. Обвинението срещу Д., предявено с внесения в Пазарджишкия районен съд обвинителен акт, е разумно обосновано. От друга страна, данните, съдържащи се в свидетелството за съдимост на осъдения и в представената по делото личностна негова характеристика го определят в негативен план и очертават реални измерения на риска от извършване на престъпление от негова страна при евентуално определяне на мярка за неотклонение, различна от „задържане под стража“. Ето защо и за да се обезпечи ефективно постигане на целите на мерките за неотклонение, а и срочност при разглеждането на делото, необходимо е Д. да бъде задържан под стража. Поради изложеното и на осн. чл. 425, ал. 2 и ал. 1, т. 1 вр. чл. 423, ал. 1 и ал. 4 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ по реда на възобновяването на наказателни дела решение от 21.03.2015 г. на Пазарджишкия окръжен съд по ВНОХД № 43/2015 г. и потвърдената с него присъда № 6 от 14.01.2015 г. по НОХД № 2055/2014 г. на Пазарджишкия районен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание пред първоинстанционния съд. ВЗЕМА по отношение на В. Г. Д. мярка за неотклонение „задържане под стража”. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.