Р Е Ш Е Н И Е № 132 гр.София, 04.04.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди и тринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ: 1. Елена Авдева 2. Жанина Начева при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора И. изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 222 по описа за 2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия И. К. К. чрез защитника против решение № 467 от 17.12.2012 г. на Софийския апелативен съд по в. н о. х. д. № 1152/2012 г. Изтъкнати са доводи в подкрепа на касационните основания по чл. 348, ал. 1-2 НПК. Направено е искане за отмяна на решението и оправдаване на подсъдимия. В съдебно заседание защитникът (адв. К.) поддържа жалбата и настоява за намаляване на наказанието. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 276 от 10.10.2012 г. по н. о. х. д. № 3587/2012 г. на Софийския градски съд подсъдимият И. К. К. е признат за виновен в това, на 25.06.2012 г. в гр.С. да е отнел чужди движими вещи на обща стойност от 126 лева (велосипед и брадва) от владението на С. Г. М. с намерение противозаконно да ги присвои, като за да запази владението е употребил заплашване и грабежът представлява опасен рецидив, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” НК и чл. 54 НК е наложено наказание от седем години лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. В тежест на подсъдимия съдът е възложил разноските по делото. С въззивно решение № 467 от 17.12.2012 г. на Софийския апелативен съд по в. н о. х. д. № 1152/2012 г. присъдата на първоинстанционния съд е изменена, като е намалено наказанието лишаване от свобода на пет години. В останалата част присъдата е потвърдена. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. В нея се съдържа твърдение за едностранчив подход при оценка на свидетелските показания – неясно отдаден приоритет на показанията на пострадалия и неоснователно игнорирани показания на св. С. и на св. К. с мотиви за роднинска връзка с подсъдимия К.. Посочва се също, че съдът е използвал резултата от опорочено процесуално следствено действие (разпознаване) и експертно заключение за оценка без наличието на инкриминираните вещи. Доводите са неприемливи. Те са сходни с оплакванията, които подсъдимият и неговият защитник са представили на вниманието на въззивния съд. От мотивите на решението ясно личи, че Софийският апелативен съд стриктно е изпълнил процесуалните си задължения и не е проявил неясно предпочитание към едни доказателствени средства за сметка на други. Подробно е констатирал доказателствените различия, посочил е кои доказателствени материали по делото приема и защо като достоверни и кои от тях и защо счита за недостоверни. В този аспект е установил, че показанията на пострадалия са в съответствие с други представени по делото доказателства (данните от протокола за оглед, констатираните на място вещи, резултата от разпознаването), затова не се е усъмнил и ги е оценил за достоверни. Въззивният съд е отхвърлил като неправдоподобни показанията на св. С. и св. К.. Решаващият мотив за това обаче не са били роднински връзки с подсъдимия, а неяснотата и противоречието както между самите свидетелски показания, така и с депозираните обяснения. Вътрешното си убеждение по релевантните факти и обстоятелства съдът е формирал единствено въз основа на допустими източници на доказателства. Проведеното разпознаване не е било опорочено и не е съществувала пречка да се използва резултата от извършеното процесуално-следствено действие. Предметът на престъплението и неговата равностойност са били приети за установени и с помощта на експертиза, логично изготвена без оглед на вещите, които по делото не са били налични. В рамките на установените факти правната квалификация на деянието е законосъобразна. Наложеното в минимално предвидения размер наказание съответства на тежестта на извършеното престъпление, данните за личността на подсъдимия К. и необходимостта да се постигнат целите по чл. 36 НК. При отсъствието на касационно основание, решението на въззивния съд следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 467 от 17.12.2012 г. на Софийския апелативен съд по в. н о. х. д. № 1152/2012 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: