Ключови фрази
Иск за съществуване на вземането * безвъзмездна финансова помощ по програма САПАРД * документ с невярно съдържание * преддоговорна отговорност


Р Е Ш Е Н И Е

№ 204

София, 21.12.2013 година


В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение в съдебно заседание на 21.11. две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА


при участието на секретаря МИЛЕНА МИЛАНОВА
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 40/2013 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.290 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от ДФ”З.” [населено място] срещу решение №1525 от 27.08.2012 г. по гр.д.№4332/2011 г. на Софийския апелативен съд, 5 състав, ГК, с което е потвърдено решение №587 от 16.06.2011 г. по гр.д.№657/2010 г. на Софийския градски съд, ТО, VІ-14 състав, с което е отхвърлен предявеният от касатора срещу [фирма],[ЕИК] иск с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК за установяване спрямо ответника съществуването на вземането на ДФ „З.” за сумата 301 365 лв., представляваща предоставена на дружеството-длъжник финансова помощ и подлежаща на връщане на основание чл.8.1 от договор №1974/07/06/.06.2006 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програма С., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и на вземането за сумата 149 516.80 лв., мораторна лихва за периода от 24.02.2006 г. до 30.09.2009 г. За посочените суми в полза на Фонда срещу длъжника [фирма] е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 28.10.2009 г. по гр.д.№45367/2009 г. на Софийския районен съд, ГО, 49 състав. Длъжникът е направил възражение по чл.414 ал.1 ГПК, което е наложило предявяване от ДФ „З.” на настоящите искове.
За да отхвърли така предявения иск за главницата, Софийският градски съд е приел, че по делото липсват доказателства, че предоставената с писмо от 28.01.2006 г. до ответника [фирма] оферта на испанското дружество [фирма] за доставка на оборудване- механичен сепаратор, е една от трите оферти, които ответникът е представил на основание чл.18, ал.1 от Наредба №16 от 18.05.2001 г., издадена от министъра на земеделието и горите,ДВ бр.50/2001 г.-ДВ бр.23/2010 г. и в изпълнение на задължението си по чл.29 от молбата за кандидатстване за предоставяне на финансовата помощ. Приел е също за недоказано, че ответникът по повод сключването на Договор №1974/07/06/.06.2006 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програма С., е ползвал документ с невярно съдържание или подправен такъв. На второ място, съдът е приел, че дори и да е извършено визираното в договора нарушение, то е извършено към датата на подаването на молбата на [фирма] за кандидатстване -20.02.2006 г., а нормите на сключения на 07/06/.06.2006 г. договор действат занапред, поради което не намират приложение преди сключването му.
С обжалваното въззивно решение Софийският апелативен съд е възприел крайните изводи на градския съд, но по съображения, че визираната в чл.8.1 от Договора отговорност на ползвателя на помощта при представяне на документ с невярно съдържание представлява разновидност на деликтната отговорност по чл.12 ЗЗД, произтичаща от неизпълнение на задължението на страните при воденето на преговори и сключването на договора да действат добросъвестно. Претенциите за обезвреда се основават на деликт, чиято съставомерност не е доказана чрез представените по делото доказателства.
Касаторът ДФ „З.” подържа, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила- липсват мотиви на въззивното решение, не са обсъдени доказателствата, установяващи че процесната оферта е тази, която е приложена от ответника при кандидатстването му по програма С., не е обсъден и представеният доклад на О., представляващ официален удостоверителен документ, който не е оспорен от ответника.
Ответникът оспорва касационната жалба, като подържа, че санкцията на чл.8.1 от сключения между страните договор за предоставяне на безвъзмездна помощ по програма С. е свързана с представяне на документи с невярно съдържание за доказване изпълнението на договора. Излага съображения, че ДФ „З.” не е доказал извършването от ответника на нарушението по тази клауза от договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програма С.. П. доклад на О., изпратен до Фонда с писмо Д/009991 от 26.10.2010 г. не представлява доказателство по смисъла на чл.9, т.2 от Регламент №1074/1999 на Съвета, защото докладите по смисъла на т.1 на чл.9 от същия Регламент „конституират допустими доказателства в административното и наказателно производство на държавите членки”, но при спазване на процедурните изисквания на националното законодателство. А в случая съставомерността на нарушението и неистинността на процесната оферта от испанското дружество [фирма] не е доказано по съответния ред. Позовава се и на влязлото в сила решение№208 от2.11.2011 г. по н.а.х.д.№13745/2010 г. на СРС, 11 състав, с която управителят на ответното дружество [фирма] – Н. С. е признат за невиновен да е ползвал документ с невярно съдържание- оферта от 28.01.2006 г. с оферент испанското дружество [фирма].
С определение № 669 от 25.07.2013 г. на основание чл.288 ГПК обжалваното въззивно решение е допуснато до касационен контрол по въпроса: „Дали предвидената в чл.8.1 от Договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програма С. отговорност при представяне на документи с невярно съдържание или подправени такива е приложима както при и по повод удостоверяване изпълнението на задължението по договора, така и при представяне на документи с невярно съдържание или подправени такива преди сключването на договора” при наличие на допълнителното основание за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.1 ГПК.
По поставения правен въпрос е налице трайна и непротиворечива съдебна практика, формирана по реда на чл.290 ГПК, поради което и представляваща задължителна съдебна практика по смисъла на т.2 на ТР 1-2010 ОСГТК и с която настоящият състав се съобразява. С решение №112 от 10.09.2012 г. по т.д.№359/2011 г. на ІІ Т.О., е прието, че разпоредбата на чл.8.1 от Договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията на специалната предприсъединителна програма на ЕС за развитие на земеделието и селските райони в Република България/С./, съгласно която „При неизпълнени на задълженията по договора от страна на ползвателя или предоставяне на документи с невярно съдържание или подправени такива, същият връща на Фонда предоставената му финансова помощ, ведно със законната лихва от момента на извършване на нарушението, р.п. от момента на установяването му”, намира приложение , както в случаите на представени документи с невярно съдържание или подправени такива по изпълнението на договора, така и в случаите на представени такива документи и преди одобрението на бизнес плана и сключване на договора. Това разрешение за действието на санкцията по тази разпоредба от договора е споделено и в решение №148 от 19.11.2013 г. по т.д.№403/2012 г. на І Т.О., също постановено по реда на чл.290 ГПК, като в него изрично е посочено, че разпоредбата намира приложение и в случаите за представени документи преди сключването на договора, некасаещи изпълнението му, но които документи са били необходими за отпускане и предоставяне на безвъзмездната финансова помощ.
По съществото на касационната жалба.
Касационната жалба е неоснователна
С оглед на така дадения отговор на поставения правен въпрос, неоснователен е доводът на ответникът за действието на разпоредбата на чл.8.1 от договора при представяне на документи с невярно съдържание или подправени такива само при изпълнение на договора. Уговорената в него отговорност на ползвателя е и за случаите на представяне на документи с невярно съдържани или подправени такива и при подаването на молбата за кандидатстване от ответника [фирма] от 20.02.2006 г. за получаване на безвъзмездната помощ по програма С..
Не са налице, обаче, подържаните от касатора ДФ „З.” касационни основания по смисъла на чл.281,т.3 ГПК. Неоснователен е доводът му за липса на мотиви към обжалваното въззивно решение. Софийският апелативен съд е изложил мотиви в подкрепа на своята теза, обуславяща правилността на крайните изводи на първоинстанционния съд, но по други съображения- а именно, че клаузата на чл.8.1. от Договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ визира разновидност на преддоговорната деликтна отговорност по чл.12 ЗЗД. След като е обсъдил представените по делото доказателства, а именно: постановление от 30.10.2009 г. на Софийска районна прокуратура за частично прекратяване на досъдебно производство №.ЗМ 91/2009 г по описа на ГД „ДП” МВР, прокурорска преписка №35126/2009 г., както и заключение на експертиза и протоколи за разпит на свидетели по н.а.х.д. №13745/2010 г. на І Н.О., 11 състав на СРС, се е мотивирал, че с тях не се доказва съставомерността на деликта, изразявщ се в ползване на неистински или подправен документ по повод сключване на договора по програма С..
Неоснователен е и касационният довод за необсъждане от въззивния съд на доказателствата, установяващи, че процесната оферта е тази, приложена от ответника при кандидатстването му по програма С.. Извод за недоказаност, че изпратената оферта, на която е придаден вид, че изхожда от испанското дружество [фирма], е една от трите оферти, които ответникът е представил при кандидатстването си за отпускане на помощта, е направил Софийският градски съд. Предмет на касационната жалба е проверката за законосъобразност на въззивното решение, в което Софийският апелативен съд е мотивирал неоснователността на въззивната жалба на друго основание.
Направените крайни изводи от Софийския апелативен съд са правилни по съображения, че от събраните по делото доказателства, не се установява, че ползвателят на помощта, е знаел, че офертата, на която е придаден вид, че е изготвена от испанското дружество [фирма], не изхожда от него. Изпратената на 28.05.2006 г оферта до [фирма], находяща се на стр.37 от т.д.№2479/2010 г. на Софийския градски съд, е подписана и носи печат на дружество [фирма]. Едва в протокол №10 /Д.-499 от 13.07.2010 г. на вещото лице Х., назначена по пр.№91/2009 г. е направено заключение, че офертата не е подписана от М.Серра и щемпелът, положен в левия й ъгъл не са идентични с представения сравнителен материал. При това твърденията на ответното дружество, че е ползвало като посредник дружеството [фирма] по косвен път се потвърждават от протокола от проверката на съдебна полиция- икономически престъпления от 18.05.2009 г., [населено място], където в раздел Б/снети показания са отразени твърденията на представляващия дружеството [фирма] , че са подържали контакти само с българското дружеството „Ф.” .
Правилни са изводите на Софийския апелативен съд, че представените по делото Постановление от 30.10.2009 г. на Софийска районна прокуратура за частично прекратяване на досъдебно производство №.ЗМ 91/2009 г по описа на ГД „ДП” МВР, прокурорска преписка №35126/2009 г., както и заключение на експертиза и протоколи за разпит на свидетели по н.а.х.д. №13745/2010 г. на І Н.О., 11 състав на СРС не доказват ползването от управителя на [фирма]-Н. С. на документ с невярно съдържание или подправен такъв. Към момента на постановяване на обжалваното въззивно решение е приключило с влязъл в сила съдебен акт и образуваното срещу него административно наказателно производство. С решение №208 от 21.11.2011 г. по посоченото по-горе н.а.х.д.№13745/2010 г. на СРС, І НО, Н. С. е признат за невиновен, че е ползвал неистински частен документ- оферта от 28.01.2006 г. с оферент испанското дружество [фирма]. С окончателно решение №425 от №425 от 29.03.2012 г. по в.н.а.х.д.№6324/2011 г. на СГС, публикувано в интернет страницата на съда, първоинстанционното решение е потвърдено. На основание чл.300 ГПК това решение е задължително за гражданския съд, разглеждащ последиците от деянието.
Представеният по делото доклад на Европейската комисия- Европейската служба за борба с измамите/О./ относно нередности по С. в България, действително, че не е обсъден от Софийския апелативен съд, но това нарушение не се е отразило на правилността на направените от него крайни изводи. Докладът представлява официален удостоверителен документ за извършените от О. действия. Съгласно чл.9, т.2 от Регламент/ЕО/№1073/1999 на Съвета и Регламент /ЕО/ № 1074/1999 г. на Съвета, двата от 25.05.1999 г., докладите при разследването и действията по разследването могат да се използват като доказателства в административното и наказателно производство на държавите-членки, където използването на тези доказателства е признато за необходимо и по същи начин и условия, допустими при административните доклади, изготвени от инспектори на националната администрация. Извършените от О. действия, въз основа на които е направен изводът, че офертата от испанското дружество [фирма] е неистинска, са без участие на представител на ответното дружество, което налага в гражданското производство докладът на О. да бъде преценяван съгласно действащия в страната гражданско-процесуален ред – съобразно чл.12 и чл. 236, ал.2 ГПК- да бъде обсъждан във връзка с всички събрани по делото доказателства.
По изложените дотук съображения, направените от въззивния съд крайни изводи са правилни, поради което и на основание чл.293, ал.1 ГПК обжалваното решение ще следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото в полза на ответника [фирма] претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 10 000 лв., уговорено под условие, не следва да се присъжда. На основание чл.78, ал.1 във вр. с ал.1 ГПК и съгласно т.1 на ТР6-2012-ОСГТК съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението.
Водим от горното състав на първо търговско отделение на Върховния касационен съд

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №1525 от 27.08.2012 г. по гр.д.№4332/2011 г. на Софийския апелативен съд, 5 състав, ГК.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: