Р Е Ш Е Н И Е № 125 София, 20 февруари 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на четиринадесети февруари две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА РУМЕН ПЕТРОВ при участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Пенка Маринова изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 87 по описа за 2014 година. Постъпила е касационна жалба от подсъдимия М. И. В. против въззивно решение, постановено по внохд № 699/13 г. на Апелативния съд-гр.София. Жалбоподателят претендира да са налице всички основания по чл.348, ал.1 НПК и алтернативно иска оправдаване по възведеното обвинение, намаляване на наказанията или замяна на наказанието лишаване от свобода. Пред ВКС по реда на чл.351, ал.3 НПК е прието допълнение към касационната жалба. Подсъдимият лично и защитата му поддържат жалбата и допълнението към нея. Частните обвинители Т. Т., В. Т., Б. Ш. и Д. Т. редовно призовани, не се явяват. Повереникът им представя писмена защита, с която изразява становището им за неоснователност на подадената от подсъдимия жалба. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура не намира основания за изменение или отмяна на оспорения съдебен акт. За да се произнесе Върховният касационен съд, първо наказателно отделение взе предвид следното: С присъда по нохд № 84/13 г. Окръжният съд-гр.Видин осъдил подс.В. на основание чл.343, ал.1, б.”в”, във връзка с чл.342, ал.1 НК на 2 години лишаване от свобода условно за срок от 3 години и 6 месеца, а на основание чл.343г НК го лишил от право да управлява моторно превозно средство за срок от 2 години, като зачел изтърпяното наказание до влизане в сила на присъдата, ако има такова. С решение № 386 от 04.11.2013 г. по внохд № 699/13 г., образувано по жалба на подсъдимия, САС изменил присъдата на ВОС, както следва: - признал подс.В. за невиновен и го оправдал по повдигнатото му обвинение за това, че е нарушил разпоредбата на чл.21, ал.1 ЗДП; - намалил размера на наложените наказания лишаване и лишаване от право да управлява МПС на по 1 година; - намалил изпитателния срок по чл.66, ал.1 НК на 3 години. В останалата част присъдата е потвърдена. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Жалбата е неоснователна. 1. Не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК. На тази плоскост се възразява, че не е установено дали при липсата на допуснати нарушения на правилата за движение по пътищата от страна на пострадалия ударът между каруцата и автомобила, управляван от подсъдимия, би бил предотвратим при приетата скорост на движение на последния от 96 км/час, както и това, че каруцата се е движила по права отсечка в дясната част на главния път. Наведените данни, в подкрепа на основанието по чл.348, ал.1, т.2 НПК, са били на вниманието на въззивния съд. Съображенията в мотивите на решението убедително указват на това(л.56 и сл.). По-важно е друго. САС внимателно и прецизно е анализирал доказателствената съвкупност и експертните заключения. Изпълнил е задължението по чл.339, ал.2 НПК. Изложените съображения не са формални и декларативни. На посоченото място е видно, че всички възражения, в това число и тези, поставени на вниманието на ВКС, са обсъдени и отхвърлени като неоснователни по причини, убедително защитени от решаващия съд. Съображенията на САС фактически не се оспорват. В касационната жалба и допълнението към нея липсват каквито и да било данни, насочени срещу едно или друго от съображенията на въззивния съд. С преповтарянето на възраженията по посочения начин, при игнориране на съображенията на САС, очевидно се заявява несъгласие с последните. Причините обаче за това, не са изтъкнати от подсъдимия. Достатъчно е само да се посочи, че за претендираното внезапно навлизане на каруцата на главния път, САС е обсъдил обективни данни, произтичащи от протокола за оглед на местопроизшествие и придружаващия го албум, поради което е имал основание да не даде вяра на показанията на свидетелите Д. и В.. При казаното дотук ВКС не намери основания за несъгласие със съображенията на САС по достоверността на доказателствените източници и оценката на доказателствата. 2. Не е налице основанието по чл.348, ал.1, т.1 НПК. Спрямо подсъдимия е инкриминирано нарушението на чл.20, ал.2 ЗДП при съображения, които изцяло се споделят от настоящия състав на ВКС (л.60-63). Тези съображения, идентично с казаното по-горе, фактически не се оспорват. Заявеното несъгласие с тях, няма как да предопредели друг изход на делото, доколкото по-важно, от съотношението на нормите обща-специална, е това, нарушението на коя от тях стои в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, какъвто е настоящият случай. 3. Не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК. Приложението на института на смекчената наказателна отговорност предполага не само констатация, че са налице изключителни по своя характер смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства или че има многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства, всяко от които само за себе си не може да се оцени като изключително. Необходимо е още съдът да достигне до положителен извод, че и най-лекото предвидено в закона наказание е несъразмерно тежко - защото има значително по-ниска степен на обществена опасност на деянието и дееца от типичните за този вид престъпления, с оглед конкретното своеобразие на обстоятелствата, при които е извършено инкриминираното престъпление. Тези две условия са дадени кумулативно и само едновременното им наличие предпоставя приложението на чл.55 НК. Обстоятелствата, на които е поставен акцент в допълнението към касационната жалба на подсъдимия, могат да бъдат приети за многобройни смекчаващи отговорността му, тъй като обективно съставляват такива. Другият извод обаче, че и най-лекото предвидено в закона наказание е несъразмерно тежко, не следва от данните по делото. Инкриминираното престъпление не се характеризира със значително по-ниска степен на обществена опасност от типичните за този вид престъпления, защото тъкмо към този кръг е относимо. Наложените наказания, след намесата на въззивния съд, не са очевидно несъответни на обстоятелствата по чл.348, ал.5, т.1 НПК и като такива са справедливи. Водим от изложеното и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 386 от 04.11.2013 г., постановено по внохд № 699/13 г. на Апелативния съд – гр. София. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: