Ключови фрази
Иск за установяване правото на възстановяване на собствеността върху земеделски земи * недопустимост на решение * нередовност на исковата молба * реституция


Р Е Ш Е Н И Е
№ 18
София, 20.02.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на девети февруари две хиляди и седемнадесета година, в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 2703 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по две касационни жалби.
Столична община обжалва основното решение № 19140 от 15.12.2014 г. по в. гр. д. № 12370/2010 г. на Софийски градски съд, с което е бил уважен иск по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ. Общината счита, че това решение е процесуално недопустимо и неправилно. Ответниците /ищци по предявените искове по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ и чл.13, ал.2 ЗВСГЗГФ/ оспорват жалбата като неоснователна. ОСЗ П., РУГ София-град не вземат становище по жалбата,
Н. А. В. обжалва допълнителното решение по чл.250 ГПК, постановено по негова молба - решение №3494 от 19.05.2015 г. по същото дело.
С определение № 567 от 24.11.2016 г. по настоящото дело съставът на ВКС е допуснал касационно обжалване и на двете решения поради възникнало съмнение за тяхната допустимост.

За основното решение № 19140 от 15.12.2014 г. по в. гр. д. №12370/2010 г. на Софийски градски съд:
На 14.05.2007 г., в последния ден от срока по §22 ПЗР на ЗИД ЗСПЗЗ и §5б ПЗР ЗВСГЗГФ /ДВ бр.13/2007 г./, 89 физически лица са предявили искове по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ и чл.13, ал.2 ЗВСГЗГФ за установяване правото на възстановяване на собствеността на техните наследодатели върху имот с площ от 12500 декара, с общи граници, описани в продавателен запис от 22.03.1900 г. Заявили са в исковата молба, че този продавателен запис легитимира като собственици техните наследодатели, посочени като купувачи: С. Т., Т. Р., А. Т., И. П., Т. С., Ф. М., Х. Д., Ране Б., Г. Р., С. А., Х. П., П. В., С. В., Коте Т., Й. Т., Т. П., М. С. и Коте С.. Поддържа се, че не са подавани заявления за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ на собствеността върху описания в продавателния запис имот на името на изброените лица. Този имот съществувал реално в землището на [населено място] и имал статут на земеделска земя по смисъла на чл.2 ЗСПЗЗ и гори по чл.3 ЗВСГЗГФ. По отношение на този имот нямало заявени претенции на други физически и юридически лица, нямало и извършено отчуждаване на части от него и получавано обезщетение.
Абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ е пропускането на срока по чл.11, ал.1 ЗСПЗЗ за подаване на заявление пред поземлената комисия, сега ОСЗ, за възстановяване на собствеността по административен ред.
При изследване на тази предпоставка районният съд е изискал данни от ОСЗ П. дали са подавани заявления за възстановяване на имота на името на наследодателите, описани в исковата молба.
С писмо изх.№ПО-05/2973/21.11.2007 г. ОСЗ П. уведомява съда, че описаният в исковата молба имот включва цялото землище на [населено място], за което до момента са подадени над 200 заявления за около 5000 бр. имоти с площ над 11 000 дка. Посочено е, че няма подадени заявления за възстановяване на собствеността на името на наследодателите на ищците, тъй като част от тях не са били живи към 1949 г., когато е съставен данъчният регистър, по който се възстановява собствеността, а освен това най-вероятно техни наследници са внесли земите в ТКЗС. Посочен е и пример с Г. Л. Д., който е заявил за възстановяване имота на Н. С. Д., а той най-вероятно е наследник на С. Т. Д. – един от наследодателите в исковата молба. Същият пример е даден и с друг наследодател – Т. Р. С..
Същата информация се съдържа и в отделни писма на ОСЗ П. до Софийски РС за всеки един от наследодателите, посочени в титулната част на исковата молба. Документите са приложени по настоящото дело и по останалите дела, образувани след разделяне на производството, които впоследствие отново са обединени под първоначалния номер.
Независимо от тези данни, Софийският районен съд е приел исковете по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ и чл.13, ал.2 ЗВСГЗГФ за процесуално допустими и ги е разгледал. Отхвърлил ги е с решение от 16.03.2010 г. по гр. д. № 11810/2007 г. по съображения, че не е доказана собствеността на наследодателите към момента на обобществяването на процесния имот.
С обжалваното в настоящото производство решение № 19140 от 15.12.2014 г. по в. гр. д. № 12370/2010 г. на Софийски градски съд исковете са уважени. Съдът е изложил съображения, че тези искове са процесуално допустими, тъй като процесният имот не бил заявен за възстановяване в сроковете по чл.11, ал.1 ЗСПЗЗ и чл. 13, ал. 1 ЗВСГЗГФ. Имотът имал характер на земеделски земи и гори и бил внесени в блок на ТКЗС в периода 1957-1958г. Прието е, че продавателният запис от 1990 г. е достатъчен, за да установи в това производство правото на възстановяване на собствеността върху имота.
Решението е процесуално недопустимо, тъй като е постановено по нередовна искова молба, по която не може да се извърши валидна проверка за спазване на отрицателната процесуална предпоставка – имотът да не е бил заявен за възстановяване по реда на чл.11, ал.1 ЗСПЗЗ и чл. 13, ал. 1 ЗВСГЗГФ.
Предмет на предявените искове е недвижим имот – бивш чифлик с площ от 12 500 декара, с общи граници, описани в продавателен запис от 22.03.1900 г. Имотът е закупен общо от 29 физически лица, от които 18 са посочени като наследодатели в титулната част на исковата молба и само по отношение на тях е поискано признаване на правото на възстановяване на собствеността. Площта на имота също е посочена в исковата молба.
По данните на ОСЗ П. процесният имот покрива изцяло землището на [населено място].
Предмет на възстановяване по ЗСПЗЗ са земеделските земи, които са били обобществени след 1944г. при образуване на ТКЗС и ДЗС, а предмет на възстановяване по ЗВСГЗГФ - горите и земите от горския фонд, които са били одържавени въз основа на законите, посочени в чл.2 ЗВСГЗГФ. И в двата реституционни закона е заложен принцип, според който земите и горите се възстановяват на името на лицата, които са били техни собственици към момента на обобществяването или на техните наследници, а възстановяването е по отношение на притежаваните към този момент имоти според техния вид, местоположение и граници, когато е възможно те да бъдат установени.
Следователно – когато по реда на чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ и чл.13, ал.2 ЗВСГЗГФ се претендира признаване на право на възстановяване на собствеността, то това право винаги е свързано с конкретния имот и конкретния негов собственик към момента на обобществяването.
В настоящия случай в исковата молба е описан един имот според положението, което той е имал към 1900 г. – чифлик с площ от 12500 декара, съсобствен към този момент между 29 физически лица. Според постъпилата информация от ОСЗ П. този имот обхваща цялото землище на [населено място]. Ищците не са пояснили дали този имот е останал в същото състояние и към момента на обобществяването на земеделските земи и одържавяването на горите – като цял имот, съсобствен между множество лица, или междувременно е бил разделен на отделни имоти с отделни собственици. Не е посочено също така кои са били собствениците на този имот /или имоти/ към 1949 г., когато е било извършено деклариране на непокритите земеделски земи и към 1958 г., когато е образувано ТКЗС в [населено място], както и към момента, в който е извършено одържавяване на горите в [населено място], според конкретния закон по чл.2 ЗВСГЗГФ, по който е извършено одържавяването.
Уточняването на исковата молба в изложените по-горе насоки е необходимо с цел извършване на надлежна проверка за това дали е спазена отрицателната предпоставка за предявяване на исковете по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ и чл.13, ал.2 ЗВСГЗГФ – земеделските земи и гори да не са били заявявани за възстановяване пред поземлената комисия, сега ОСЗ, в сроковете по чл.11, ал.1 ЗСПЗЗ и чл.13, ал.1 ЗДВСГЗГФ. На първо място следва да се посочи фактическото състояние на имота към 1949 г. и 1958 г. – дали той е останал като един имот в съсобственост на множество лица, както е описан в продавателния запис, или е бил разделен на отделни по-малки имоти, декларирани и внесени в ТКЗС от различни собственици. На следващо място – следва да бъдат посочени собствениците на процесния имот или имоти, но не към момента на продавателния запис от 1900 г., а към момента на образуване на ТКЗС за [населено място] – 1958 г. и към момента на одържавяване на горите в [населено място], в зависимост от това по кой закон от посочените в чл.2 на ЗВСГЗГФ е станало одържавяването. С други думи – следва да бъдат посочени тези от наследодателите в титулната част на исковата молба, които са били живи към момента на обобществяването на земите и горите, а за другите, които не са били живи - техните наследници, към същия момент на обоществяването, тъй като от тях е станало отнемането на земите и горите. Именно за тези две групи лица следва да се извърши справка дали е поискано по административен ред възстановяване на собствеността, за да се прецени допустимостта на предявените искове по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ и чл.13, ал.2 ЗВСГЗГФ. Уточнението на исковата молба следва да държи сметка и за това, че исковете са предявени от наследниците на част от купувачите, посочени в продавателния запис - С. Т., Т. Р., А. Т., И. П., Т. С., Ф. М., Х. Д., Ране Б., Г. Р., С. А., Х. П., П. В., С. В., Коте Т., Й. Т., Т. П., М. С. и Коте С.. Само по отношение на тях е спазен срокът за предявяване на исковете. Наследниците на другите купувачи – С. Н., К. Б., К. П., П. С., В. П., К. Д., М. Д., П. М., Г. Б., А. С. и М. С. не са предявявали искове по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ и чл.13, ал.2 ЗВСГЗГФ в законните срокове и съответно – не могат да бъдат включвани в уточнението на исковата молба.
Липсата на надлежна проверка за процесуална допустимост на предявените искове води до недопустим резултат – по реда на чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ и чл.13, ал.2 ЗВСГЗГФ е признато право на възстановяване на собствеността върху един имот с площ от 12 500 дка в землището на [населено място], без да е ясно дали той е съществувал към момента на обобществяването и при положение, че за 11 000 декара от същото землище има подадени заявления за възстановяване на собствеността пред поземлената комисия, сега ОСЗ. Данни за частично дублиране на административното производство пред ОСЗ и съдебното производство по настоящото дело се съдържат в представени доказателства по делото.
По изложените съображения решение № 19140 от 15.12.2014г. по в. гр. д. № 12370/2010 г. на Софийски градски съд следва да бъде обезсилено и делото да се върне Софийския районен съд за извършване на указаните действия по отстраняване недостатъците на исковата молба и преценка за допустимостта на предявените искове.

За допълнителното решение №3494 от 19.05.2015г. по в.гр.д. № 12370/2010 г. на Софийски градски съд:

С посоченото решение е оставено без уважение искането на Н. А. В. за допълване на диспозитива на основното решение, в което да бъдат включени и наследниците на С. Н. /Н./ П.. Въззивният съд е приел, че това искане е неоснователно, тъй като въпросните наследници не са посочени и в диспозитива на първоинстанционното решение.
Настоящият състав на ВКС приема, че и това решение на Софийски градски съд е недопустимо. Н. А. В. не е бил ищец по предявените искове по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ и чл.13, ал.2 ЗВСГЗГФ. Той е наследник на С. Н. П., който не е сред изброените наследодатели в титулната част на исковата молба. С молба от 24.01.2008г. и втора молба от 28.11.2008 г., след изтичане на сроковете по §22 ПЗР на ЗИД ЗСПЗЗ и §5б ПЗР ЗВСГЗГФ /ДВ бр.13/2007 г./, пълномощникът на ищците е поискал конституиране в процеса на наследниците на С. Н. П. и на други наследодатели, по отношение на които не са били предявени до този момент искове за признаване на правото на възстановяване на собствеността. Районният съд е допуснал конституирането на тези лица с протоколно определение от 28.11.2008г., без да съобрази, че по отношение на тях исковете са процесуално недопустими, тъй като са предявени след изтичането на предвидените в закона преклузивни срокове. С последващо определение от 04.12.2008 г. съдът е отменил на основание чл.195, ал.2 ГПК /отм./ определението за конституиране, а след това въпросните лица не са посочени в диспозитива на първоинстанционното решение. По тази причина Н. А. В. не е бил страна и във въззивното производство и не е могъл да сезира съда с искане за допълване на въззивното решение. Като се е произнесъл по молба по чл.250 ГПК, подадена от нелегитимирано лице, въззивният съд е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 19140 от 15.12.2014 г. и решение №3494 от 19.05.2015 г. по в. гр. д. № 12370/2010 г. на Софийски градски съд.
ВРЪЩА делото Софийски районен съд за предприемане на действия по отстраняване недостатъците на исковата молба и преценка за допустимостта на предявените искове.
Решението не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: