Р Е Ш Е Н И Е № 261 София, 25 юни 2014 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на десети юни две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА СЕВДАЛИН МАВРОВ при участието на секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 802/2014 година. Производството по чл. 419 и следващите от НПК е образувано по искане от осъдения Ж. А. Б., с което изразява недоволство от осъждането му по нохд № 133/2013 год. на Елховския районен съд, потвърдено с решение № 22 от 20.02.2014год. по внохд № 14/2014год. на Ямболския окръжен съд. Иска се отмяна по реда на възобновяването на влязлото в сила въззивно решение и връщане на делото за ново разглеждане с доводи за допуснати от съда съществени процесуални нарушения в дейността му при проверката на първоинстанционната присъда. Пред настоящия съдебен състав искането се поддържа от осъдения и от защитника му по изложените в него основания. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. За да се произнесе, настоящият съдебен състав съобрази следното: С присъда № 432 от 02.12.2013год. по нохд № 133/2013год. РС-Елхово подсъдимият Ж. А. Б. е признат за виновен в това, че на неустановена дата за периода от м. август 2011год. до м.март 2012год. в [населено място], от частен дом на адрес[жк],/№, вх., ет., ап./, отнел чужди движими вещи-златни украшения/по вид, тегло и стойност подробно описани в присъдата/ на обща стойност 997.00лв., от владението на Х. И. М., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 7, във вр. чл. 194, ал. 1 и чл. 54 от НК е осъден на една година лишаване от свобода, като е признат за невинен и оправдан да е извършил и кражба по същото време и място на златни украшения за разликата им до 1064.00лв по първоначално предявеното му обвинение. Съдът е определил на осъдения първоначален „Строг” режим за изтърпяване на наказанието в затворническо общежитие от закрит тип. С присъдата са уважени искови претенции на гражданския ищец за причинените му от деянието на Б. имуществени вреди и са присъдени деловодни разноски в тежест на осъдения. С решение по внохд № 14/2014год. на Ямболския окръжен съд присъдата е потвърдена. Въз основа на обстоятелствата по делото и в пределите на проверка по реда на възобновяването, касационната инстанция намира искането за допустимо, защото е направено от правоимащо лице-осъденият по делото, в срока по чл. 421, ал. 3 НПК и по същество е основателно. При извършената от настоящата инстанция проверка се констатира, че в процесуалната дейност на въззивния съд по установяване на обстоятелствата от предмета на доказване и излагане на възприетата от него фактическа обстановка са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла, вложен в чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, към които разпоредби препраща чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Нагледен пример за изложеното е цитатът на абз. 7 от стр.4 на мотивите към решението: „Подсъдимият Ж. А. Б. и свидетелката Я. Г. за период от 2 години - от 20Юг. до 2012г. били в близки приятелски отношения, като в началото на 2011г. зачестили посещенията на Б. в дома на приятелката му, като се установи, че е имало и случай, при който подсъдимият е пренощувал в апартамента със знанието и в присъствието на св.М.. със златни бижута в нея, поде.Б. го поставил обратно със съдържанието му на мястото му между дрехите и затворил шкафа. Решил да извърши кражба на златните бижута при удобен момент. След като св.Я. Г. излязла от банята, подсъдимият Б. постоял още малко в дома й и после си тръгнал, взимайки ключа от апартамента без знанието на приятелката си. Снабдявайки се по този начин с ключ за апартамента и знаейки за находящите се в него златните бижута, на неустановена дата в посочения период, в сутрешните часове, след На неустановена дата в периода от месец август на 2011 година до м.март на 2012г. подсъдимия! Ж. Б. при едно от гостуванията си в дома на приятелката си. когато от апартамента отсъствала св.М., докато разговарял със св.Я. Г. в стаята й, последната отворила шкафа /скрин/, в който между дрехите Б. забелязал портмоне розово-лилаво на цвят. След като св.Я. Г. влязла да се къпе в банята, подсъдимият заинтригуван от видяното портмоне, решил да провери съдържанието му. Отворил шкафа и взел портмонето. След като видял, че в портмонето има кутийка като св.Х. М. е тръгнала за работа и в отсъствието и без знанието на св.Я. Г., подсъдимият е влязъл в апартамента, отключвайки си с ключа на приятелката си. Влязъл в детската стая и от шкафа взел намиращото се между дрехите портмоне. По обратния начин излязъл от апартамента и го заключил с ключа на св.Я. Г.. След като напуснал апартамента подсъдимият Б. извадил от портмонето и кутийката златните бижута и ги прибрал у себе си, а портмонето и кутийката изхвърлил”. От така изписаните мотиви на въззивното решение не може да се установи какви фактически положения е възприел съдът, тъй като в тях липсват изречения или части от тях, което води до невъзможност да се проследи логическата последователност на изложението. Това представлява съществено нарушение и основание за отмяна по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК, приравняващо се на липса на мотиви, защото изготвеният акт не дава възможност на касационната инстанция да проследи начина на изграждане на вътрешното убеждение на въззивната - дали то е формулирано при спазване на принципа на чл. 14 НПК. По естеството си вътрешното убеждение на съда е не само негова субективна увереност по отношение на определени факти и обстоятелства по делото, а такава убеденост, която да почива на доказателствата по делото, но и да има своя външен израз, обективиран в мотивите към съдебния акт. По този начин вътрешното убеждение на съда става достояние, както на страните, така и на всяка следваща инстанция и прави възможно проследяването на начина на формирането му и упражняването на контрол върху този процес. Липсата на мотиви представлява пречка за проверка по останалите доводи в искането на осъдения в подкрепа на оплакването за неправилно приложение на закона и за явна несправедливост на наказанието. При тези съображения постановеното въззивно решение следва да се отмени изцяло и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на ОС - гр. Ямбол от стадия на съдебното заседание, при което да се отстрани допуснатото съществено нарушение на процесуалните правила, като се обсъдят и доводите на страните по материалния закон. Водим от горното и на основание чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т.2 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА по реда на възобновяването решение № 22 от 20.02.2014год. постановено по внохд № 14/2014год. на Ямболския окръжен съд и връща делото за ново разглеждане от друг съдебен състав при същият съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: