Ключови фрази
Делба * очевидна неправилност * предмет на делото * основателност на иск * недопустимост на делбата * идеална част


Р Е Ш Е Н И Е

№67

София, 14.06.2019 год.


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и първи май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 3429 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. И. Т. против решение от 28.11.2017 г. по гр.д. № 1575 по описа за 2017 г. на Окръжен съд-Пловдив, с което е потвърдено решение № 383 от 8.02.2017 г. по гр.д. № 15150/2015 г. на Районен съд-Пловдив за допускане на съдебна делба при равни права между Т. И. Т. и М. В. К. на ½ ид.ч. от ПИ № * в кв.* по КП на [населено място], кв.Момина баня, одобрен през * г. и на имоти № * и № * в землището на [населено място], общ.Р., местност „Мерите-2“.
М. В. К. не е изразила становище в настоящото производство.
С определение № 46 от 23.01.2019 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която е допусната делба на ½ ид.ч. от ПИ № * в кв.* по КП на [населено място], кв.Момина баня, одобрен през * г. на основание чл.280, ал.2, предл. трето ГПК с цел проверка дали не е очевидно неправилен извода на съда за индивидуализацията на имота като идеална част от същия при твърдения в исковата молба, че ответникът Т. е придобил по дарение ½ ид.ч., а другата ½ идеална част е придобита по време на брака и правата в съсобствеността са ¼ ид.ч. за ищцата и ¾ ид.ч. за ответника.
В исковата молба М. К. твърди, че с ответника са съсобственици на ½ ид.ч. от ПИ № * в кв.* по КП на [населено място], кв.Момина баня, одобрен през * г., за която по време на брака ответникът се е снабдил с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка № *, том *, рег. № *, дело № */* г. на нотариус № *. Поискала е делба при права ¼ ид.ч. за нея и ¾ ид.ч. за ответника Т. Т.. Последният в отговора на исковата молба е оспорил иска с твърдения, че е придобил ½ ид.ч. от имота по дарение, а другата ½ ид.ч. чрез владение, осъществявано от баща му, като ищцата няма нито участие, нито принос в придобиването.
При посочените данни очевидно неправилен се явява извода на съда, че предмет на делбата е придобитата по време на брака ½ ид.ч. от посочения поземлен имот. Основанието на иска за делба е твърдението за съществуваща между съделителите съсобственост, като за основателността на иска е без значение дали съдът ще приеме като осъществено твърдяно от ищец или твърдяно от ответник основание за възникване на съсобствеността между страните по делото, респ. на част от тях. В случая макар ищцата да е изложила твърдения само за основанието на което тя е придобила правата в съсобствеността /от прекратена съпружеска имуществена общност на ½ ид.ч. от имота/ е поискала делба на целия имот, като е посочила и твърдените права на страните: ¼ за нея и ¾ за ответника. Ответникът е посочил основанието, на което е придобил другата ½ ид.ч. от имота.
Неправилно определения предмет на делбата по отношение на имота в [населено място] е довел до постановяване на процесуално недопустими решения на районния и окръжния съд. Предмет на съдебна делба може да бъде само конкретна индивидуално определена вещ, представляваща самостоятелен обект на вещни права. Такава характеристика не притежават идеалните части от вещта и искането за делба на идеални части от вещ е процесуално недопустимо, а съответно е процесуално недопустимо и решение, с което съдът се произнася по допускане на делба на идеална част от вещ или имот.
След обезсилване на първоинстанционното и въззивното решение делото следва да се върне за ново разглеждане от Районен съд-Пловдив, доколкото в исковата молба ясно е изразена волята на ищцата, че иска съдебна делба на целия ПИ № 1334 в кв.55 по КП на [населено място], кв.Момина баня, одобрен през 2000 г., а не на идеална част от него.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение от 28.11.2017 г. по гр.д. № 1575 по описа за 2017 г. на Окръжен съд-Пловдив и потвърденото с него решение № 383 от 8.02.2017 г. по гр.д. № 15150/2015 г. на Районен съд-Пловдив.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд-Пловдив.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: