Р Е Ш Е Н И Е № 258 гр. София, 11 юли 2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди и четиринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Кънчева ЧЛЕНОВЕ: 1. Биляна Чочева 2. Жанина Начева при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора Симов изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 610 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящето производство е по глава тридесет и трета, част VІ от НПК, образувано по искане на осъдения Г. Т. Г. за възобновяване на в. н. о. х. д. № 387/2013 г. по описа на Ямболския окръжен съд. Искането се основава на съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 2-3 НПК. Осъденият твърди, че въззивният съд е накърнил правото на защита, тъй като го е лишил от възможност да си наеме по свой избор защитник, а преупълномощеният служебен защитник не е бил запознат с наказателното дело. Изтъква изразеното си желание да възстанови вредите, причинени от деянието с оглед решаване на делото по споразумение и възможност да получи по-леко наказание, на демонстрирано разкаяние за извършеното и на оказано съдействие за установяване на обективната истина. Направено е искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание служебният защитник (адв. З.) поддържа искането на осъдения. Счита, че въззивният съд е нарушил правото на защита, разглеждайки делото с участието на служебен защитник. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че искането на осъдения следва да бъде оставено без уважение поради отсъствието на съществено нарушение. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, съображенията, развити устно в открито съдебно заседание, и извърши проверка в рамките на изтъкнатото основание за възобновяване, намира следното: С присъда № 368 от15.10.2013 г. по н. о. х. д. № 631/2013 г. на Районния съд – гр. Елхово подсъдимият Г. Т. Г. е признат за виновен в това, на 17.04.2013 г. в с.В., Ямб. област, при условията на опасен рецидив, чрез използване на техническо средство да е отнел чужда движима вещ – 50 метра далекосъобщителен кабел на стойност 1370 лева от владението на БТК – София без съгласието на представляващия дружеството, с намерение противозаконно да го присвои, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” НК и чл. 373, ал. 2 вр. чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 НПК и чл. 58а НК е наложено наказание от две години лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор. Съдът е приложил разпоредбата на чл. 53, ал. 1, б. „а” НК и в тежест на подсъдимия е възложил разноските по делото. С решение № 40 от 19.03.2014 г. на Ямболския окръжен съд по в. н. о. х. д. № 387/2013 г. присъдата е изменена, като подсъдимият е оправдан да е извършил престъплението при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „б” НК и са отменени посочените процесуални разпоредби като основание за наложеното наказание. Присъдата е изменена в частта за разноските, а в останалата част е потвърдена. Процесуално допустимото искане е НЕОСНОВАТЕЛНО. Основният довод на осъдения е за нарушено право на защита от въззивния съд, който го е лишил от възможност да си упълномощи по свой избор защитник. От материалите се установява, че въззивният съд е разгледал делото по същество и го обявил за решаване в присъствието на подсъдимия и назначения от досъдебното производство защитник. В срока на произнасяне Ямболският окръжен съд е отменил хода по същество, изискал е данни за съдебното минало на подсъдимия и със същото определение е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 12.02.2014 г. В изпратената призовка, получена лично от подсъдимия, съдът е указал, че в този срок ако желае може да възстанови вредите от престъплението. В съдебното заседание не се явил защитникът (адв. С.) и делото е било отложено за 5.03.2014 г. На тази дата се явил адв. Б., преупълномощен от служебно назначения защитник. След като бил даден ход на делото и приети писмени материали подсъдимият е направил изявление, че иска да си упълномощи защитник и макар да не е против конкретно явилия се защитник не желае да бъде защитаван изобщо от служебен защитник. С определение въззивният съд е отхвърлил искането за отлагане на делото с мотиви, че подсъдимият е имал достатъчно време от момента на образуване на въззивното производство на 29.10.2013 г. да си ангажира защитник по свой избор, но не го е направил, поради което му е бил назначен служебен защитник. Въпреки предоставената му възможност той не е възстановил и вредите. Подсъдимият, пледирайки лично е настоял за упълномощен защитник с мотива за постигане на споразумение след възстановяване на вредите от престъплението. Ямболският окръжен съд се произнесъл с въззивно решение от 19.03.2014 г., чиято отмяна се иска по реда, предвиден за възобновяване на наказателното дело. Доводите на осъдения не могат да бъдат възприети. С отказа да отложи делото въззивният съд не е допуснал съществено нарушение на правото на защита, като се има предвид, че поради невъзможност да заплати адвокатско възнаграждение по искане на подсъдимия още от досъдебното производство му е бил назначен служебен защитник, който го е защитавал и в рамките на първоинстанционното съдебно производство, и пред въззивния съд до отмяната на определението за разглеждане по същество на делото; че от момента на призоваването му подсъдимият е разполагал с достатъчно време и възможности да подготви защитата си, но не е направил нищо в посока упълномощаването на защитник; че в съдебното заседание се е явил отново без избран от него защитник; че от изявлението в съдебно заседание не произтича да е имал конкретни възражения срещу преупълномощения служебен защитник; че защитникът (адв. Б.) е осъществявал адекватно защитата и е пледирал в интерес на подсъдимия. Ето защо Върховният касационен съд намира, че липсва нарушение на чл. 55, ал. 1 НПК и на чл. 6, т. 3, а оттам и на справедливия процес по смисъла на чл. 6, т.1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Декларацията на подсъдимия Г. в съдебно заседание пред въззивния съд, че желае да възстанови причинените вреди не може да служи като процесуално основание за отлагане на делото, а при обективно липсващо възстановяване на имуществените вреди и като обстоятелство, което съдът да вземе под внимание при решаване на въпроса за наказанието. В този аспект Ямболският окръжен съд е отчитал цялата съвкупност от доказани смекчаващи отговорността обстоятелства - самопризнанието още на досъдебното производство, с което подсъдимият е допринесъл за разкриване на обективната истина, тежкото му социално и семейно положение, очевидно признати от съда като причини с обуславящо значение за престъпното поведение. Тези обстоятелства са мотивирали определянето при условията на чл. 54, ал. 1 НК на наказание в минимално предвидения размер от три години лишаване от свобода, което на основание чл. 58а, ал.1 НК е било редуцирано на две години лишаване от свобода. Затова няма нарушение и по чл.348, ал. 1, т. 3 НПК - явна несправедливост на наложеното наказание, а при отсъствието на съществени нарушения искането на осъдения за възобновяване на наказателното дело следва да бъде оставено без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд на основание чл. 425 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Г. Т. Г. за възобновяване на в. н. о. х. д. № 387/2013 г. по описа на Ямболския окръжен съд. Настоящето решение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: