Р Е Ш Е Н И Е № 36 София, 11.03.2024 год. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в публичното заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: Евгений Стайков Членове: Ирина Петрова Десислава Добрева с участието на секретаря Ина Андонова като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 549 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.48 във вр. с чл.47, ал. 2 ЗМТА, образувано по предявен от Д. Г. Т. на 29.03.2023г. иск за отмяна на арбитражното решение от 31.10.2013г. по арбитражно дело № 2180/2013г. на Арбитражен съд „Арбитер Юстициарум” СНЦ [населено място], с което ищцата е осъдена да заплати на „Профи Кредит България”ЕООД сумата 18 352.33 лв. на основание договор за револвиращ заем № 50001106286 от 07.03.2012г., ведно със законната лихва от датата на постановяване на арбитражното решение и разноски за производството. Твърденията в исковата молба са, че арбитражното решение е нищожно на основание чл.47,ал.2 ЗМТА във вр. с чл.19,ал.1 ГПК, тъй като Т. има качеството на потребител по смисъла на пар.13,т.1 ДР на ЗЗП по сключения с „Профи Кредит Бъгария“ ЕООД на 07.03.2012г. договор за револвиращ заем. Посочва се, че Т. не е била уведомена за арбитражното производство и за постановеното арбитражно решение. За последното узнала на 28.02.2023г., когато на адреса по местоработата й е връчена призовка за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 817/2019г. на ЧСИ рег. № 894. Ответникът „Профи Кредит България”ЕООД счита исковата молба за недопустима поради изтичане на преклузивния срок по чл.48, ал.1 ГПК. Излага съображенията, че: През 2013г. на Т. е връчено арбитражното решение, което е изпратено на посочения от нея адрес в договора за револвиращ заем. Куриерът, извършил връчването, е удостоверил посещения на адреса на дати 11.11.2013г. в 10.40 часа и на 18.11. 2013г. в 14.40 часа и е отбелязал поставянето на стикер, но пратката е останала непотърсена. Позовава се на разпоредбата на чл.13.3 от ОУ на „Профи кредит“ към договора за револвиращ заем и счита, че е налице предвидената в тази разпоредба хипотеза на фингирано връчване. Счита, че е спазена и разпоредбата на чл.32 ЗМТА. На второ място счита, че по първото образувано изпълнително дело № 497/2014г. на ЧСИ А., поканата за доброволно изпълнение до длъжника Д. Г. е връчена на 27.05.2014г. чрез нейния пълномощник адвокат С. Л. с приложено по това изпълнително дело пълномощно от 10.04.2014г. На трето място ответникът счита узнаването за постановеното арбитражно решение за надлежно осъществено посредством наложените по новообразуваното изпълнително дело № 819/2019г. запори върху банкови сметки на длъжника - на 11.09.2019г. в „ЦКБ“АД, на 03.07.2019г. в „ПИБ“АД и на 14.07.2021г. в „Интернешънъл Асет банк“АД. Възразява, че с налагането на запорите и удържането на суми от сметките на Т., тя е била наясно за произхода на задълженията и издадения въз основа на арбитражното решение изпълнителен лист. Позовава се и на изпращани покани за доброволно изпълнение по изпълнителното дело през 2019г. и 2021г. с опити за връчване, оставяне на съобщения и на проявена от длъжника незаинтересованост. Счита, че най-късната дата на узнаване за постановеното арбитражно решение е 14.07.2021г. - датата на последния наложен по изпълнителното дело запор. В отговора на исковата молба е въведено и възражение, че присъденото с арбитражното решение вземане е цедирано и цедентът не е надлежна страна в производството по иска за отмяна на арбитражното решение. Изложени са и подробни съображения за неоснователност на искането за прогласяване нищожността на арбитражното решение. Ответникът счита, че като постановено преди промените в ГПК, ЗМТА и ЗЗП с ДВ бр.8/2017г. на ДВ, новата законодателна уредба не намира приложение. В съдебно заседание процесуалният представител на ищците поддържа исковата молба и молбата за присъждане на разноските за производството. Ответникът не изпраща представител. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: По допустимостта на иска по чл.47 ЗМТА с оглед спазването на преклузивния срок 48,ал.1,изр. първо ГПК: 1/ Пощенската пратка с описано съдържание „решение по арбитражно дело № 2180“ е изпратена от АС „Арбитер Юстициарум” СНЦ“ на получателя Д. Г. на адрес [населено място], [улица],вх.В (адресът, посочен в договора за револвиращ заем) чрез куриерска фирма „МиМВ Експрес“. В документа, чрез който ответникът счита, че е осъществено връчването е посочено, че пратката е „непотърсена“ и е отбелязано поставянето на стикери на дата 11.11.2013г. в 10.40 часа и на 18.11. 2013г. в 14.40 часа. При тези данни отсъства основание за преценка, че е изпълнен редът и изискванията на чл.5,ал.3 от Общи правила за условията за доставяне на пощенски пратки и пощенски колети и чл.35,ал.4 от ОУ на договора с потребителите на пощенски услуги, включени в обхвата на универсалната пощенска услуга и пощенски парични преводи (ред. 2012г.) на MиБМ Експрес” ООД. В процесното известие за доставка няма констатация за „отсъствие на получателя/член на домакинството“, което да даде основание на пощенския оператор да остави „писмено служебно известие с покана получателят да се яви за получаване на пратката“, за която е отбелязано единствено, че не е потърсена. Не е посочено в какъв срок и къде следва получателят да получи пратката. Неоснователно е позоваването от ответника на разпоредбата на чл.13.3 от ОУ на договора за револвиращ заем по отношение на датата на узнаване на арбитражното решение от Т.. Договорът обвързва единствено страните; уредените в него хипотези на фингирано връчване в кореспонденцията между страните не могат да намерят приложение и в арбитражното производство. Прилагането на фикции за уведомяване на получателя в арбитражното производство е изрично уредено в хипотезите по чл. 32 ЗМТА. В настоящия спор обаче не е установено провеждането на старателно издирване на местожителството, обичайното пребиваване или адреса на ответницата в арбитражното производство, не са доказани надлежните опити за доставяне и бездействието на получателя да получи уведомлението. 2/ Въз основа на съдебно графическата експертиза, приета без оспорвания и възражения на страните, се установи, че подписите за „упълномощител“ в представеното пълномощно на адв. С. Л. по изп. дело № 497/2014г. и в известието за доставяне на пратка от 27.05.2014г., не са положени от Д. Г. Х./Т.. От това следва неоснователността на твърдението за връчване на призовката за доброволно изпълнение по изпълнителното дело, образувано по изпълнителния лист, въз основа на арбитражното решение на дата 27.05.2014г. на ищцата чрез неин „пълномощник“. 3/ Неоснователно е и позоваването на узнаване от ищцата за постановеното арбитражно решение по силата на запорните съобщения, изпратени по изп.дело №817/2019г. до банки. Запорните съобщения са с адресат трети лица, а по делото отсъстват данни тези съобщения да са доведени до знанието на титуляра на банковата сметка. Недоказано предположение е тезата на „Профи кредит“ ЕООД, че няма как Т. да не е узнала за тези запори. Ответникът представя доказателства, че единствено от сметката на Т., открита в „ЦКБ“, на 04.07.2019г. е направен превод по сметката на ЧСИ по изп.дело 817/2019г. на налична секвестируема сума от 13.78лв. Тази сума, това постъпление, е предмет на първия по време протокол за извършено погасяване на дълга по това изпълнително дело (приложено в копие към настоящото дело по искане на ответника). Следващият по време протокол за погасяване е от 07.04.2023г. с оглед постъпилото плащане на 05.04.2023г. от Д. Т., което плащане е след образуване на настоящото производство. Предходното изпълнително дело № 497/2014г.(също приложено в копие по искане на ответника) не съдържа нито един протокол за извършено погасяване, от което може да се изведе, че по това дело по сметката на ЧСИ не са постъпвали суми във връзка с наложените запори на банкови сметки на ищцата. По това дело има данни, че във връзка с изпратено запорно съобщение през 2014 „ПИБ“АД е заявило, че по блокираната банкова сметка на Д. Г. няма авоар. Същият отговор е даден и по повод изпратено до „Уникредит Булбанк“ запорно съобщение. По никое от изпълнителните дела няма данни преди 28.02.2023г., когато ищцата твърди, че е узнала за постановеното арбитражно решение, тя да е искала от ЧСИ вдигане на наложените запори. Следователно, отсъстват доказателства в подкрепа на тезата, че ищцата е узнала за изпълнителното основание, послужило за образуването на изпълнителните дела посредством наложените върху нейни сметки запори в банки. И по двете дела на ищцата са пращани запорни съобщения, но нито едно от тях не е връчено редовно. От изложеното следва, че изпълнителните дела не съдържат доказателства в подкрепа на тезата, че преди 28.02.2023г., когато на ищцата лично е връчена призовка за доброволно изпълнение, за нея е започнал да тече преклузивния срок за предявяване на иска. Въз основа на горното, съставът на ВКС приема, че искът по чл.47,ал.2 ЗМТА е предявен в рамките на преклузивния срок. Несъстоятелни са възраженията на дружеството, че не е надлежна страна по предявения иск, тъй като е цедирал вземането, присъдено с арбитражното решение на трето лице. Този факт е ирелевантен за допустимостта и основателността на исковата молба по чл. 47 ЗМТА, която няма за предмет материалноправния спор относно вземането. Страната в арбитражното производство е надлежен ответник в производството по чл.47 ЗМТА. По основателността на предявения иск: Предмет на молбата за отмяна е арбитражно решение, с което е разрешен потребителски спор по смисъла на пар.13,ал.1 от ДР на ЗЗП - спор за дължими суми по договор за потребителски кредит. По силата на пар.6, ал.2 ПЗР на ЗИД на ГПК (ДВ бр.8/2017г.) производствата по неарбитрируеми спорове, какъвто е спорът, по който една от страните по смисъла на пар.13,ал.1 ДР на ЗЗП е потребител, съгласно изменената със същия закон разпоредба на чл.19,ал.1 ГПК, се прекратяват. Прекратяването се извършва служебно от сезирания арбитраж. Съгласно действащата разпоредба на чл.47,ал.2 ЗМТА (пар.8, т.5 ЗИД на ГПК ДВ 8/2017г.) арбитражните решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж, са нищожни. Това обуславя основателността на предявения иск. Възраженията на ответника по съществото на спора са неоснователни. В производството по чл.48,ал.1 ЗМТА въпросът за валидността на арбитражното решение е процесуалноправен, следователно разрешаването му следва да е основано на действащата нормативна уредба, която посредством редакциите на чл.19,ал.1 ГПК и чл.47,ал.2 ЗМТА изрично регламентира забрана за разрешаване на потребителски спорове от арбитраж и прогласява нищожността на постановените по тях арбитражни решения. Неоснователно е възражението на ответника, че измененията на ГПК и ЗМТА са неприложими в настоящия случай. Защитата в арбитражното производство се реализира в два стадия - пред арбитражния съд и пред ВКС по реда на чл. 47 ЗМТА, като вторият стадий е факултативен, в който смисъл решение № 9/24.10.2022 г. по к. д. № 15/2002 г. на КС на РБ. Правилото на пар. 6,ал.2 от ПЗР на ЗИД на ГПК ДВ бр.8/2017г., съгласно което, производствата по неарбитрируеми - потребителски спорове се прекратяват и по тях не може да бъде постановено арбитражно решение, следва да бъде приложено симетрично и по отношение на онези арбитражни решения по аналогични спорове, които са предмет на иск, който е предявен в преклузивния срок по чл.48,ал.1 ЗМТА, по който ВКС не се е произнесъл и делото е висящо към датата на влизане в сила на изменението на процесуалния кодекс, независимо че атакуваното арбитражно решение е постановено преди законодателното изменение. Ответникът следва да заплати поисканите и доказани разноски по делото: на ищцата Д. Т. на основание чл.78,ал.1 ГПК внесената част от държавната такса - 400лв и сумата 400лв. депозит за експертиза; по сметката на ВКС държавна такса на основание чл.78,ал.6 ГПК в размер на 371.95лв.; на адвокат А. С. Р. от САК за осъществено безплатно процесуално представителство сумата 1 050лв. на основание чл.38,ал.2 ЗА. Съдът определя размера на адвокатското възнаграждение по своя преценка като изхожда от фактическата и правна сложност на делото, към което са приобщени две изпълнителни дела, и от обема на осъществената от адвоката защита в три открити съдебни заседания, проведени с негово участие. По изложените съображения, ВКС, ТК, състав на Първо т.о. Р Е Ш И : Прогласява за нищожно арбитражното решение, постановено на на 31.10.2013г. по арбитражно дело № 2180/2013г. на Арбитражен съд „Арбитер Юстициарум” СНЦ [населено място]. Осъжда „Профи Кредит България”ЕООД да заплати на основание чл.78,ал.1 ГПК на Д. Г. Т. сумата 800лв. Осъжда „Профи Кредит България”ЕООД да заплати на основание чл.38,ал.2 ЗА на адвокат А. С. Р. от САК за осъществено безплатно процесуално представителство сумата 1 050лв. Осъжда „Профи Кредит България”ЕООД да заплати на основание чл.78,ал.6 ГПК на Върховен касационен съд сумата 371.95лв. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: