Р Е Ш Е Н И Е № 60154 гр. София, 20.01. 2022 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в публично заседание на осми ноември две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА при секретаря ВАЛЕРИЯ МЕТОДИЕВА като изслуша докладваното от съдия Мадлена Желева т. д. № 1071 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 294 от 13. 05. 2021 г. по т. д. № 1071/2020 г. на ВКС е допуснато касационно обжалване на решение № 2494 от 14. 11. 2019 г. по гр. д. № 2209/2019 г. на Софийски апелативен съд, ГО, VІІ състав в обжалваната от „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД част, с която е потвърдено решение № 8007 от 19. 12. 2018 г. по гр. д. № 9402/2017 г. на Софийски градски съд, І ГО, първи състав в частта, с която „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, [населено място] е осъдено да заплати на Д. С. М. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Н. Т. Р., настъпила при ПТП на 25. 12. 2016 г., за разликата над 35 000 лв. до присъдените 121 500 лв. В касационната жалба се излагат подробни доводи за неправилност на решението в обжалваната част поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Касаторът поддържа, че изводите на въззивния съд досежно размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Н. Р. при ПТП са изградени при допуснати нарушения на процесуалните правила, свързани със задълженията на съда да обсъди всички доказателства по делото и да се произнесе по доводите на страните, и при неправилно приложение на разпоредбите на чл. 52 ЗЗД и чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Излага доводи, че присъденото обезщетение е прекомерно завишено и не съответства на съдебната практика по аналогични случаи за процесния период с оглед релевантните критерии, включващи се в понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД, и на реално претърпените от ищцата душевни болки и страдания от загубата на нейната дъщеря. Сочи, че въззивният съд не е определил правилно размера на приноса на пострадалата за настъпване на вредоносния резултат, тъй като по делото е установено, че смъртта й е настъпила извън автомобила и се дължи на задушаването й в резултат на затискането от автомобила, а не на тежки телесни травми. Моли въззивното решение в обжалваната част да бъде отменено и искът да бъде отхвърлен за разликата над 35 000 лв. до присъдените 121 500 лв. Ответницата по обсъдената касационна жалба Д. С. М. я оспорва, като излага доводи за правилност на решението на въззивния съд в обжалваната от застрахователя част. Направено е искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА. С определение № 294 от 13. 05. 2021 г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната от „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД част по значимия за изхода на делото материалноправен въпрос за приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и определяне на степента на съпричиняване на вредоносния резултат. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като разгледа касационната жалба, прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: За да постанови обжалваното решение, мнозинството от съдиите, участвали в решаващия въззивен състав, е приело, че справедливото по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществените вреди на ищцата вследствие смъртта на дъщеря й при ПТП на 25. 12. 2016 г. възлиза на 135 000 лв. Преценката за този размер на обезщетението е мотивирана с характера, тежестта, интензитета и продължителността на болките и страданията на ищцата, установени по делото, възрастта на пострадалата към момента на ПТП и обществено-икономическото развитие на страната към същия момент, включително в аспекта на нормативноустановените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Във връзка с възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалата въззивният съд е приел за установено следното от фактическа страна: на 25. 12. 2016 г., около 23, 30 ч. в [населено място] лек автомобил марка “Фолксваген”, модел: „Голф”, с peг. [рег.номер на МПС] , се е движил в района на пътния възел на автомагистрала Тракия с ул. Околовръстен път, като скоростта на автомобила е била от порядъка на 56 км/ч. и водачът му е загубил контрол върху управлението на автомобила, като превозното средство се е отклонило надясно и излязло извън платното за движение; вследствие разликите в нивата на платното за движение и крайпътния терен автомобилът се е завъртял около напречната си ос, ударил се последователно в терена с предната и задната си част и паднал върху дясната си страна; при ударите на автомобила в терена, вследствие на инерционните сили, возещата се на дясната предна седалка пътничка Н. Т. Р., на 55 г. изпаднала от автомобила и след преобръщането му попаднала под него, при което били притиснати долните крайници, корема и долната част на гръдния кош на пострадалата; притискането довело до дихателна, респ. кислородна недостатъчност, вследствие на което Р. получила задушаване и починала. Въз основа на приетото в първоинстанционното производство заключение на комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, съдът е направил извод, че причина за настъпилото ПТП е поведението на водача на автомобила, който е карал с висока за участъка скорост и неадекватно е боравил със системите за управление на автомобила /спирачна и кормилна уредба/ на мокро, хлъзгаво пътно платно, при което е загубил контрола върху управлението на автомобила и е излязъл извън пътното платно и попаднал на скат с наклон към нивата, намираща се там. От цитираното заключение е установено, че по време на катастрофата пострадалата е била без предпазен колан, въпреки оборудването на автомобила с такъв, както и че ако е била с обезопасителен колан, не би получила същите фатални травми или те биха били по-леки. При тази фактическа установеност мнозинството напълно е споделило направения от първоинстанционния съд извод за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от загиналата Р. и за 10 % принос на същата за настъпване на вредите. В решението е изтъкнато, че в случая починалата е била без предпазен колан в превозното средство при настъпване на произшествието, като това нейно поведение се намира в пряка причинно-следствена връзка с вредите, тъй като при поставен колан движението на тялото й би се ограничило в рамките на фиксирането му към седалката, вследствие на което би получила травми в по-малка степен в областта на главата и тялото. Съобразено е, че застрахованият при ответника делинквент е нарушил разпоредбите на чл. 5, ал. 1 и чл. 20, ал. 1 ЗДвП, като е карал със скорост по-висока от допустимата за пътния участък, както и че неадекватно е боравил със системите за управление и не е контролирал непрекъснато превозното средство, което е дало основание за извод, че нарушенията на правилата за движение от застрахования водач превишават по брой и тежест нарушението на пострадалата. Докладчикът по делото е останал на особено мнение, съгласно което справедливото обезщетение за неимуществените вреди на ищцата възлиза на 150 000 лв., като не е налице принос на починалата й дъщеря за настъпване на вредоносния резултат предвид изразеното от вещите лица по комплексната експертиза условно предположение, намерило израз в заключението, че смъртта „може“ да бъде избегната, ако пътуващата е с правилно поставен предпазен колан и при приетата скорост на въртене на автомобилното купе при пътния инцидент. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение: По въпроса за приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и определяне на степента на съпричиняване на вредоносния резултат е формирана постоянна практика, обективирана в решение № 206 от 12. 03. 2010 г. по т. д. № 35/09 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 98 от 24. 06. 2013 г. по т. д. № 596/12г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 151 от 12. 11. 2010 г. по т. д. № 1140/11г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 169 от 02. 10. 2013 г. по т. д. № 1643/12 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 16 от 04. 02. 2014 г. по т. д. № 1858/13 г. на ВКС, І т.о., решение № 92 от 24. 07. 2013 г. по т. д. № 540/12 г. на ВКС, І т.о., решение № 117 от 8. 07. 2014 г. по т. д. № 3540/2013 г. на ВКС, I т. о., решение № 118 от 27. 06. 2014 г. по т. д. № 3871/2013 г., І т. о. и др., според която, за да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд и да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Намаляване на обезщетението за вреди на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо само ако са събрани категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем. Определянето на степента на съпричиняване предполага съпоставяне на поведението на увредения с това на делинквента и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до настъпване на вредоносния резултат, за да бъде установен действителният обем, в който всеки от тях е допринесъл за настъпването на пътното произшествие. По същество на касационната жалба: Въззивното решение в частта, допусната до касационно обжалване, е постановено в отклонение от постоянната практика на ВКС и е частично неправилно В случая Софийски апелативен съд не е съобразил всички обстоятелства, при които е настъпило произшествието, като не е извършил дължимата съпоставка и оценка на поведението на виновния за злополуката водач и на починалата дъщеря на ищцата Н. Р., пътуваща в автомобила. По отношение на извършения от водача на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. [рег.номер на МПС] , чиято отговорност е застрахована при ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, деликт въззивният съд правилно е зачел задължителната сила на присъдата /чл. 300 ГПК/, а именно на влязлата в сила присъда по НОХД № 2493/2017 г. на СГС, с която Г. Я. Р. е бил признат за виновен в това, че на 25. 12. 2016 г. около 23, 30 ч. в [населено място] при управление на посоченото МПС по автомагистрала Тракия в района на пътен възел с ул. Околовръстен път нарушил правилата за движение по пътищата, установени в чл. 20, ал. 1 ЗДвП и чл. 20, ал. 2 ЗДвП, като е изгубил контрол на управлявания от него автомобил, напуснал пътното платно и реализирал ПТП, преобръщайки се в крайпътно дере, причинявайки по непредпазливост смъртта на пътничката Н. Р., негова майка. Решаващият извод за приноса на пострадалата за увреждането поради неизползването на обезопасителен колан в съответствие с изискването на 137а, ал. 1 ЗДвП е мотивиран с данните от неоспореното от страните заключение на комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, че по време на катастрофата пострадалата е била без поставен колан, въпреки оборудването на автомобила с такъв, както и че при поставен обезопасителен колан тялото й би останало фиксирано към седалката, при което травмите й биха били по-леки. Въззивният съд обаче не е отчел заключението на посочената експертиза в цялост и по-конкретно данните относно механизма на процесното ПТП и пряката причина за смъртта на Н. Р., поради което не е обосновано определеното от съда съотношение на приноса на починалата дъщеря на ищцата и този на виновния водач за настъпилото увреждане. Както е посочено в комплексната експертиза, причина за настъпилото ПТП е поведението на водача на автомобила, който е карал с висока скорост за участъка и неадекватно е боравил със системите за управление на автомобила, при което е загубил контрола върху управлението на автомобила и последният е излязъл извън пътното платно, завъртял се е около напречната си ос, ударил се е последователно в терена с предната си и задната си част и е паднал върху дясната си страна, като при ударите в терена, вследствие инерционните сили, возещата се на предната дясна седалка Н. Р. е изпаднала от автомобила и след преобръщането му е попаднала под него. Решаващият състав не е дооценил експертното заключение, че пряка причина за настъпилата смърт при Н. Р. е т. нар. имобилизационна асфикция – притискане на корема и гръдния кош от голямата тежест, което е довело до спиране на дихателната дейност, както и че при правилно поставен колан пострадалата не би изпаднала от автомобила и посочената асфикция не би настъпила. При тези фактически данни приносът на ищцата за настъпване на вредоносния резултат не може да бъде определен на 10 %. Независимо от обстоятелството, че произшествието е настъпило поради виновното и противоправно поведение на водача на лекия автомобил, поведението на пострадалата – неизпълнение на задължението по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП за носене на обезопасителен колан, с който е оборудвано движещото се МПС, е довело до причиняване на смъртта й. С оглед еднаквата тежест на извършените от делинквента и пострадалата нарушения приносът на пострадалата за настъпване на вредоносния резултат следва да бъде приравнен на приноса на предизвикалия ПТП водач. Поради изложеното следва да бъде прието, че приносът на починалата дъщеря на ищцата за вредите е значително по-голям от приетия от въззивната инстанция и следва да бъде определен на 50 %, а не на 10 %. Неоснователни са касационните доводи, че въззивният съд неправилно е приложил принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Определеното от въззивния съд обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди от смъртта на дъщеря й при ПТП, настъпило на 25. 12. 2016 г., в размер на 135 000 лв. е съобразено с изяснените в ППВС № 4/1968 г. и постоянната практика на ВКС критерии за справедливост и установените по делото релевантни обстоятелства, имащи значение за правилното приложение на въведения с чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост. Отчетени са възрастта на пострадалата /55 г./, данните с източник показанията на свидетелката Д. В. за близките отношенията между ищцата и починалата й дъщеря и характера и интензитета на търпените от ищцата болки и страдания, както и обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на настъпване на увреждането. С оглед установения принос на пострадала определеното обезщетение в размер на 135 000 лв. следва да бъде намалено с 50 % и на ищцата следва да бъде присъдено обезщетение в размер на 67 500 лв. ведно със законната лихва, считано от 25. 04. 2017 г. до окончателното му изплащане. По изложените съображения настоящият състав намира, че въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявения иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за разликата над 67 500 лв. до 121 500 лв., като искът в тази част бъде отхвърлен. В останалата му част, с която е потвърдено решението на СГС за присъждане на обезщетение за разликата над 35 000 лв. до 67 500 лв., въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Изходът на спора налага на касатора „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД да бъдат присъдени разноски съобразно отхвърлената част от иска, като за първата инстанция се дължат разноски в размер на 222, 75 лв., за втората инстанция - в размер на 650 лв., а за касационната инстанция – в размер на 1098, 73 лв. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК на ответника се дължи и юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция в размер на 150 лв. При съобразяване на присъдените от първоинстанционния съд разноски на касатора, ответник по иска следва да бъдат присъдени допълнително 182, 16 лв. разноски и 130 лв. юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция. На основание чл. 38, ал. 2 ЗА застрахователят следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на ищцата, осъществил процесуално представителство безплатно съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 7. 10. 2019 г., адвокат Я. М. С. адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, определено според материалния интерес за производството и резултата по делото при съобразяване на размерите по чл. 7 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като същото възлиза на 1082, 39 лв. В същия размер е и дължимото адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА за въззивното производство, като следва да бъде съобразено, че Софийски апелативен съд е осъдил застрахователят да заплати възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА в размер на 3125 лв. на адвокат К. Л.. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК касаторът, ответник по иска дължи по сметка на СГС държавна такса съобразно уважената част от иска в размер на 2700 лв. С оглед изложеното въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение, с което касаторът „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е осъден да заплати държавна такса по сметка на СГС за разликата над 2700 лв. до 5580 лв., а въззивното решение- в частта, с която касаторът е осъден да заплати на адвокат Л. адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция за разликата над 1082, 39 лв. до 3125 лв. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 2494 от 14. 11. 2019 г. по гр. д. № 2209/2019 г. на Софийски апелативен съд, ГО, VІІ състав в следните части: 1. в частта, с която е потвърдено решение № 8007 от 19. 12. 2018 г. по гр. д. № 9402/2017 г. на Софийски градски съд, І ГО, първи състав в частта, с която „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, [населено място] е осъдено да заплати на Д. С. М. на основание чл. 432, ал. 1 КЗ обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Н. Т. Р., настъпила при ПТП на 25. 12. 2016 г., за разликата над 67 500 лв. до 121 500 лв., и да заплати по сметка на СГС държавна такса за разликата над 2700 лв. до 5580 лв. и 2. в частта, с която „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, [населено място] е осъдено да заплати на адвокат К. Л. адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА за разликата над 1082, 39 лв. до 3125 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. С. М. срещу „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Н. Т. Р., настъпила при ПТП на 25. 12. 2016 г., за разликата над 67 500 лв. до 121 500 лв. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2494 от 14. 11. 2019 г. по гр. д. № 2209/2019 г. на Софийски апелативен съд, ГО, VІІ състав в частта, с която е потвърдено решение № 8007 от 19. 12. 2018 г. по гр. д. № 9402/2017 г. на Софийски градски съд, І ГО, първи състав в частта, с която „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е осъдено да заплати на Д. С. М. на основание чл. 432, ал. 1 КЗ обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Н. Т. Р., настъпила при ПТП на 25. 12. 2016 г., за разликата над 35 000 лв. до 67 500 лв., и сумата от 60, 59 лв. разноски, а по сметка на СГС държавна такса в размер на 2700 лв., както и в частта, с която „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, [населено място] е осъдено да заплати на адвокат К. Л. адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА за въззивното производство в размер на 1082, 39 лв. ОСЪЖДА Д. С. М., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], обл. Ямбол да заплати на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] сумата от 2 360, 89 лв. /две хиляди триста и шестдесет лева и 89 ст./, представляваща разноски за трите инстанции и включваща 182, 16 лв. разноски за първата инстанция над присъдените с първоинстанционното решение разноски в размер на 40, 59 лв. и 130 лв. юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция над присъденото с първоинстанционното решение юрисконсултско възнаграждение в размер на 20 лв., 650 лв. разноски за въззивната инстанция и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция и 1098, 73 лв. разноски за касационната инстанция и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, [населено място] да заплати на адвокат Я. М. С. от САК сумата от 1082, 39 лв. /хиляда осемдесет и два лева и 39 ст./ адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА за касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.